Нов български университет

Ставаме сутрин преди работа и още докато сме в леглото четем новини от телефона си, браузваме в някоя от социалните мрежи или пускаме телевизора, който много пъти служи просто за фон. Тръгваме към офиса или към университета и в градския транспорт отново браузваме, но дали наистина четем пълноценно и се информираме или просто си уплътняваме времето – това е друг въпрос.

Живеем във време на много парадокси – границите между държавите все по-малко ни спират и едновременно с това  все повече сами си поставяме  граници, имаме избор между много повече книги и все по-рядко четем, залети сме от информация и сякаш все по-малко ѝ обръщаме внимание, газим в море от информация и сме дезинформирани или просто нямаме жажда за знание, за да се налага да я задоволим.

Живеем в епоха, в която всички имаме свободен достъп до информация и това както има своите положителни, така има и своите отрицателни страни. Информационният поток ни залива от всякъде и ние можем да бъдем едновременно консуматори на съдържание и създатели на такова. Всеки може да създаде новина и тя може да се стигне и до другия край на света за секунда. Това е и градивно, и опасно, защото не се знае дали създаващият информацията не цели да създаде хаос или не е воден от нехуманни намерения. На всички ни се е случвало да търсим конкретни данни по даден въпрос и да намираме противоречива информация. Вода гази, а жаден ходи – именно така мога да определя времето, в което живеем откъм информационна среда – имаме достъп до толкова големи обеми на информация и едновременно или не можем да изберем сред това море от съдържание кое е релевантно, или просто сме презадоволени от към съдържание и вече нямаме жажда за нови познания. И в крайна сметка всеки сам избира за своя живот кое е добро и кое не и всеки решава от коя информация да се възползва и коя да подмине, но може би най-важното нещо е наистина гладът за съдържание да го има у нас и едновременно с това, когато черпим информация, да си създаваме свое собствено мнение, а не да позволяваме да бъдем манипулирани.

В днешно време всички имаме относително свободен достъп до информация и повечето от нас постоянно се възползват от нея, всеки според предпочитанията си. Някои от нас слушат радио в колата, други си пускат сутрешния блок докато си пият кафето, трети сърфират в онлайн пространството през мобилните си телефони. Ние стигаме бързо и лесно до информацията, от която имаме нужда. Това е един от плюсовете на днешното общество – всички постоянно можем да бъдем информирани. Но дали всъщност това наистина е така? Дали просто вече не свикнахме, че по всяко време и навсякъде можем да се информираме, че не станахме безразлични към новото? И дали съдържанието, което четем ни обогатява и провокира мисълта ни или четем нещо, което е без съдържание. Разширява ли то нашият кръгозор или просто четем докато ни се доспи или, за да ни се доспи, слушаме новините просто ей така. Хубавото е, че изборът е в нашите ръце – да изберем дали да сме неинформирани във време на абсолютно информационно насищане, или всеки ден да учим още и още, да преценяваме сами и да се възползваме по най-добрия начин от това, което ни се предлага.

Свободният достъп до информация има своите позитиви, но и своите негативи. Много по-лесно може да бъде манипулирано общественото мнение, или да му бъде привличано вниманието към по-незначителни проблеми, за да бъде прикрити по-сериозни проблеми.  Както е казал Едуард Бернайс, един от най-влиятелните манипулатори на обществено мнение в САЩ през ХХ век: „Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мненията на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които манипулират този невидим механизъм на обществото представляват невидимо правителство, което е истинската управляваща сила на страната ни.“  [1] И ако в тоталитарните държави това става с директна цензура и пропаганден апарат, то в демократичните общества медиите са привидно независими, но чрез множество похвати в крайна сметка те манипулират общественото мнение по определен начин.

Често пъти чрез медиите се всява и страх, тъй като информацията или не се представя обективно, или фактите се преиначават с негативен привкус, за да бъде новината сензация и конкретната медиа да печели аудитория, или пък за определени политически интереси.

Свободният достъп до информация може да бъде изключително опасен, тъй като различни терористични групировки или хора с крайни виждания разпространяват зловредно съдържание, набират чрез медиите последователи на идеите си и промиват съзнанието на по-слаби хора, склонни да бъдат подвластни на определен вид манипулация или крайни течения. Групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) има свое списание, което се нарича DABIQ. То има модерна и безплатна дигитална версия на арабски и английски език, но излиза и на хартия - на английски,  арабски, а отскоро и на турски. В началото на 2015 година DABIQ успява да заблуди сайта за електронна търговия Amazon и близо четири месеца изданието се продава там на цена от 8 долара. Групировката ползва изключително професионално и други информационни канали като например YouTube, Twitter, Instagram и Tumblr.

Друг негативен аспект на свободният достъп до информация е фактът, че това е изключително удобна среда за създаване на преднамерени слухове и черен ПР. Няма как да не споменем и интернет троловете, които са хора, публикуващи противоречиви или негативни коментари към определено съдържание и в повечето случаи привличащи още и още негативни коментари към определено съдържание с различни цели.

В епохата на свръхинформация е изключително трудно да преценим измежду всички източници, кой е релевантен и достоверен, а и самите източници са твърде много. Това може да доведе и до дезинформация, тъй като често пъти може да се заблудим и да не предпочетем правилният източник. Част от начините за дезинформация например са: представяне в съдържанието само на част от истината; представяне на един достоверен факт, в който хората са убедени, и с него на много лъжи – по този начин аудиторията решава, че цялото съдържание е достоверно; представяне на прекалено голямо по обем съдържание, което читателите нямат търпението да прочетат и съответно остават неинформирани.

Аудиторията получава информация от средствата за масови комуникации, но дали те са безпристрастни, дали искат да ни кажат какво се случва или целят да насочат мнението ни в определена посока, тъй като служат в полза на определени политически или други интереси? Отговорът, както всички така или иначе знаем, е че за съжаление много често медиите са средство за сформиране на мнение, на политическа принадлежност, правят така, че да харесваме или съответно не харесваме определени публични фигури и в крайна сметка обслужват не интересите на аудиторията, а на дадени единици. Това се вижда и от класацията на Репортери без граница:

В България с всяка изминала година медийната свобода е все по-малка. България заема 113-о място по свобода на медиите от общо 180 страни в новата класация на "Репортери без граници". Страната е за пореден път най-ниско класираната държава - членка на Европейския съюз, и губи седем позиции в сравнение с миналата година. На практика България заема последната позиция в сегмент "Видими проблеми", като от следващата 114-а позиция започват по-ниският сегмент "Трудна ситуация".

Да - в България с всяка измината година медийната свобода е все по-малка, да – в световен мащаб всички имат достъп до все повече и повече информация на почти всяка точка от земното кълбо. Аз самата прекарах три месеца в Африка и всеки ден четях какво се случва в родната ми страна, споделях снимки и качвах информация от преживяванията си. Но и ми се налагаше да успокоявам близките ми, че в Кот д‘Ивоар, където бях, няма Ебола, защото медиите в България пишеха, че има. А близките ми намираха сякаш на принципа на лошия късмет точно тези статии.

Да – нищо в живота не само черно или само бяло – не и според мен. Затова вярвам, че е въпрос на личен избор – да изберем дали да нагазим в морето от информация и да гребем с пълни шепи, като правим информиран избор на кое да вярваме и на кое не, или да се оставим водата да ни носи до където си иска, без да изпитаме жажда за знание и за усъвършенстване. Без да искаме още и още от живота, той сам няма как да ни дава...

Цитирани източници:

1.„Медиите на терористите“, статия на Велислава Антонова (в. Капитал Daily), достъпна онлайн на адрес: http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2015/11/20/2653283_mediite_na_teroristite/

2.„България потъва още в класацията на "Репортери без граници", статия на Капитал Daily, достъпна онлайн на адрес:  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/04/20/2746445_bulgariia_potuva_oshte_v_klasaciiata_na_reporteri_bez/

3.Бернайс, Едуард, „Пропаганда“.