Обществата от 21. век в голяма степен са техноориентирани, базирани са на знанието и кибертехнологиите, в сравнение с тези от миналото. Основните им характеристики са циркулация на иновации, идеи и информационни потоци. Конкурентноспособността се определя от въвеждането на комуникационни системи за непрекъснато обучение, създаване на мрежа от метаданни, семантични и технологични платформи, овладяване на нови територии в сферата на символните и виртуални комуникации, засилване ролята на е-икономиката, е-обучение, e-образование, е-комуникации, придържане към интерактивни, информационни стандарти в управлението.

Новата икономика често пъти е дефинирана като икономика на знанието и на комуникациите. В момента се изгражда модерно, интелигентно, комуникационно пространство, дефинирано от информационни потоци и мрежи, и определени модели на поведение. Принципът, валиден за тези тенденции е, колкото по-ясно е определено пространството, толкова генерираната социалност е по-висока. Съвременните мрежи имат различни измерения като, в зависимост от циркулиращите в тях комуникационни потоци, могат да се дефинират като: информационни, познавателни, символни, образни, технологични, финансови, дискурсивни, виртуални и интерактивни структури.

Новите подходи за тренинг и обучение не са ориентирани нито към практиката, нито към теорията, характерна категоризация от 20. век. Те са полезни по-скоро за определени групи и решават моментни проблеми като бързо се трансформират в нещо нетрадиционно. Традициите имат дотолкова значение, доколкото и до каквато степен могат да бъдат нарушени или модифицирани.

Мениджмънт на мрежовите комуникации и управление на знанието са две технологични платформи, които взаимно се допълват, понякога едното е надстройка на другото. Тези научни ориентации имат отношение към онези процеси в обществото, които се нуждаят от действени комуникации, управление на информационен поток (споделена информация между хората) и вземане на адекватни решения, при разрешаване на сложни проблеми, застрашаващи здравето и живота на гражданите. Комуникацията, в повечето случаи, зависи от няколко фактора:

В този виртуален свят аудиторията контролира съобщенията. Компании, които искат да имат по-голямо влияние трябва да се обърнат с лице към хората, да вземат активно участие в техните интерактивни разговори. В наши дни системата за еднопосочно разпространение на информация от един център или една медия изчезва.

Появата на web 2.0 и web 3.0, които по същество са нови комуникационни реалности, модели и същевременно медия, променят отношението към потребителя и автора на информация. Web 2.0 се свързва с изграждането на уникална социална среда, където всеки един е потенциален създател на съдържание или приложение, взема дейно участие в структурирането и допълването на информацията по определени теми, потребителят се ползва с голямо доверие и софтуерът е с отворен код.

Комуникацията като практика и технология се изследва задълбочено от древността до наши дни. Нито една общност или цивилизация може да съществува без надеждни комуникационни отношения, нито един хуманен процес може да се управлява, без да се познават същността и особеностите на съвременните комуникации. Възможно е комуникацията да се ориентира в две посоки:

С такава ориентация са модерните практики от типа на информационен и комуникационен мениджмънт, системите за управление на дигиталното съдържание, семантичните платформи, интерактивните и виртуални комуникации . От една страна живеем в комуникационно общество, чиито основни характеристики са – мрежови структури, информационни потоци, комуникационни пространства, а от друга страна, подходите към отделните проблеми трябва да бъдат както стратегически ориентирани, така и базирани на знанието за процесите. В Лисабонската стратегия на ЕС се акцентира на изграждане на икономика на знанието в рамките на Европа. Проектът, наречен, е-Европа представлява изграждане на информационно общество за всички.

Усвояването на цифровите технологии вероятно ще бъде главният двигател на значителния растеж в ЕС през следващото десетилетие. Предизвикателството пред Европа е да създаде условията, в които може да бъде реализиран този потенциал – за постигане на по-висока производителност така, че икономиката да стане по-динамична и в по-голяма степен настроена за иновации. Ориентираността към непрекъснато образование, генерирането на идеи и обвързването на тези идеи с глобалните пазари е значително предизвикателство пред страните на Европейския съюз.

Според професора по социология Скот Лаш, модерната икономика не е толкова икономика на натрупване на капитал и информация, колкото на различни видове потоци. Мрежите са местата, през които навигират потоците. В информационното общество опасностите са от друг характер, като Зигмунт Бауман ги определя като по-дълбоки от всякога. Те произхождат, твърди Бауман, от взаимоотношенията пространство-време, в което информацията вече не информира и стремежът към ориентация предизвиква по-скоро дезориентация, а несъгласуваността на усилията да се постигне яснота и обещанията тя да се разпространява, има за резултат още по-голямо мистифициране. Т.е., възникват въпроси, по какъв начин ще бъде изградено общество на знанието и дали то ще бъде по-модерно, по-технологично, по-етично или по-полезно за хората. Теорията на комплексността, например, осигурява принос за развитие на мениджмънт на знанието и организационното обучение, особено в аспекта на изследване влиянието на дезорганизираните системи. Стюарт Кауфман, един от изследователите на тези нови феномени установява, че комплексните системи показват най-ясно своите особености в поведението в области, наречени "острието на хаоса". В смисъл, че комплексните системи са ориентирани към новаторство като произвеждат – спонтанност, систематични редове, водят до поява на нови поведенчески образци. Усвояват се модели, които засилват адаптивността на системите към външната среда и тяхната стабилност.

Интерактивните комуникации и системите по комуникационен мениджмънт кореспондират по един недвусмислен начин с управление на знанието, като в случая усилията се фокусират за подобряване на комуникацията и контекста на непрекъснато променящи се взаимодействия между организация и външна среда.

Тоест, информационната инициатива играе централна роля и е ориентирана към приспособяване на организацията към средата чрез средствата за интерактивно взаимодействие и развиване на методология за усъвършенстване на комуникационната дейност.

Управлението на знанието, освен всичко друго, означава още изграждане на базирани на компютърни системи складове за съхраняване на данни и факти, които са добре аргументирани. Знанието е продукт на естествени иновационни решения, характерни за всички живи природни системи. Организационното обучение от своя страна води до колективно знание. В последните години се забелязва една конвергенция между мислене и практика в области като – управление на знанието, организационно обучение и комплексна теория. От една страна мениджмънт на знанието започва да играе важна роля в организационното обучение, а от друга страна, теорията на комплексността се ориентира към търсене на решения на нетрадиционни проблеми.

Мениджмънтът на знанието е процес, който подпомага всяка една организация ясно да определи, селектира, структурира и предава важна информация и експертизи, които са част от институционалната памет. Тази дейност позволява още ефективно решаване на проблемите, динамичното обучение, стратегическо планиране и вземане на решения.

Основната цел на новите високотехнологични методи като управление на знанието е да се ограничи неадекватното използване на наличното знание, да не се преоткриват нещата отново и отново, да се намали неефективното използване на интелeктуални и технологични ресурси за нещо, което вече е съществувало или е било открито отдавна.

Комуникационният мениджмънт се фокусира върху идентифициране на наличното знание и надеждното споделяне на знанието между всички.

От комуникационна гледна точка е важно да се постигне по- голям консенсус относно трансформиране на знанието в средство за промяна и организационна печалба.

Основните процеси по използване на знанието включват следните инициативи:

При разработване на отделните части на книгата са използвани е-ресурси от knowledge центъра на Melcrum, специализирани е-портали по управление на знанието и ресурси от Бринт институт, електронните бюлетини от Harvard Business School Press (HBS working knowledge), информация от webopedia.com, както и специализирани, интелигентни база данни и ресурси по изкуствен интелект и платформи за knowledge management. Отделни части от книгата са публикувани в списание „Наука”, 2006, № 4, Годишник на департамент „Масови комуникации”, НБУ, 2006, специализирани международни форуми по knowledge management. Два специализирани блога и wikis са създадени във връзка с развитието на дисциплината и обучението в България:

Книгата, която по същество е електронно ръководство, предназначена за студенти от НБУ по курсовете “Комуникации и знание” „Комуникационен мениджмънт”, „Комуникационни стратегии” . Ръководството може да се използва както от експерти, които са част от съвременните стратегически и комуникационни елити, така и от експериментатори с нови идеи, занимаващи се с информационни платформи и е-learning методологии. Полезна е още за студенти, изучаващи нови медии, мрежови стратегии, масови комуникации, content мениджмънт, стратегически комуникационен и knowledge мениджмънт.