СЪДЪРЖАНИЕ »
АВТОРИ »


Съставител и редактор
доц. д-р Ирена Бокова
ISSN 1311-5189
Годишник на департамент "Антропология", том 4, 2010

Маскаради в Централните Родопи - традиции и иновации
Таня Марева (РИМ гр.Смолян)

 

В централната част на родопския масив се наблюдава голямо локално разнообразие на традиционни карнавални игри от гледна точка на география, названия, време и място, участници и техните костюми и действия (Попов 1994; Тянкова 1994). Регистрираните в края на 19 в. маскарадни прояви в този ареал са типологично отнесени към пролетните карнавални игри на “старците" от Тракия (Арнаудов 1921). В научната литература разполагаме с представяне и изследване на игрите в Широка лъка, най-известния център на маскарада в ареала (Вакарелски 1947, Бебелекова 2007). Заявен е научен интерес към съвременните прояви на маскарада в Централните Родопи (Бебелекова 2003; Марева 2004; Марева 2009).

Целта ни е да се споделят наблюдения върху устойчиви прояви на маскарадните игри тук, като стратегия за културна идентификация и развитие на местните общности. Стремежът е да се следва общ модел при представянето на локалните случаи: свидетелствата за традицията (описание, архивни материали); последвали промени и техните динамики; съвременната проява като организаторски център; време на провеждане; участници от гледна точка на полово-възрастовите характеристики и социалните нагласи; главни обредни лица; костюми; акценти в съвременния сценарий; наличие или отсъствие на обреден речитатив; публика; места на случващите се обреди/игра/театър; комуникации извън селището.

Широка лъка. Традиционният обичай песяцки старци, песяци е изследван и типологично отнесен към варианта на пролетните мъжки игри на "старците" от Източна България (Бебелекова 2007: 89). Структурата му претърпява малко промени през годините, без да засяга същността. Песяците изпълняват ритуали на символично заораване-засяване, раждане, прогонване на злото чрез бесене на куче, пречистване през огън. Голямата разлика е в разрушаването на вярванията и в превръщането на Широка лъка през последните три десетилетия в един от многото за Южна България центрове на ежегодни традиционни карнавални игри. В съвременния вариант празникът "Песпонеделник" се организира от читалище "Екзарх Стефан" с подкрепата на местните власти - кметство, община. Това променя времето на провеждане - от седмицата между Месни и Сирни заговезни по традиция в първия неделен ден на м. март в съвременноста. Участниците от широколъшкия състав варират от 20 до 30 човека и към тях се приобщават малки момчета, заедно с бащите си. Освен мъже от селото, се включват и ученици от функциониращото тук национално музикално училище с фолклорен акцент в обучението. Във фестивалната проява участват от 7 до 10 външни състава от Южна България. Сред тях неизменно е групата от с. Турия, община Павел баня, които са своеобразни побратими на песяците от Широка лъка. Фестивалното шествие започва с домакините и по традиция завършва с Турийските старци и тяхното станало емблематично къпане в Широколъшка река в края на играта им. Така центърът на фестивалното събитие се премества от Купището - площада пред сградата на читалището, където са представленията на всички състави-участници, към реката зад сградата на същото читалище.

Силно обвързана с традицията, играта на песяците включва обиколки на селото през седмицата преди празника. Тогава участниците в маскарада се предрешават само за своето село. Не участват всички, а по 4-5 човека, в зависимост от свободното им време. Малката групичка линка по централната улица на селото, от единия до другия край около 2 часа, от 3-4 часа след обед до свечеряване. Според местната традиция линкането е специфичен ход с подскоци на маскираните, при който се синхронизира движението на звънците, окичени на кръста. Песяцките старци са маскирани с традиционни за селището костюми: кожени сурети (маски-качулки) и навуща; женска дреха - волненик; колан с чанове (лети звънци) и тюмбелеци (ковани звънци); атрибути, които също като дрехата са от света на жената - дървени саби с първообраз на спатилки (уреди за очукване на ленени влакна), калами за тъкане, помети за фурна. Маските са изработени от обърнати навън овчи или кози кожи. Преобладават антропоморфните по вид високи гугли с подчертани в червено прорези за уста и очи, с дълги провиснали мустаци от кълчища, с носове от щавена кожа. Голям пискюл в бяло-червено оформя върха на гуглата и заедно с двойката скилидки чесън поставени под носа, "пази от лоши очи" маскирания. Някои от маските са зооморфни, окичени с волски рога или са ползвани кожи на животни заедно с естествената им глава. В групата участват персонажи като пристав, невеста, скачената маска (мъж, носен от жена си), при които се използва грим или съвременни пластмасови човешки ликове.

В рамките на регламента за 10-минутно представяне на отделните групи във фестивала, домакините от Широка лъка показват сценичен вариант на традиционните обредни действия: прогонване на злото с обреден танц линкане, заораване, засяване, сватба-раждане, смърт-възкръсване, пречистване чрез прескачане на огън. След изявата си в рамките на "Песпонеделник", извън регламента, широколъшките маскирани завършват своята игра на селското гробище и обикалят около гробовете на починали песяци. Преди всичко отдават почит на Дамян Каров, дългогодишен читалищен деец, един от местните историци и участник във възраждането на традицията за карнавала в Широка лъка през 70-те години на ХХ в. Групата на песяците многократно е участвала във фестивали в страната и в чужбина, където са отличавани за автентичност и придържане към традициите. Имат самочувствието на една от културните емблеми на селището и общината. Свързано с фестивалния характер на маскарада е голямото разнообразие на публиката. За "Песпонеделник" се събират гости от общината и от други места. Български и чужди туристи посещават селото специално, за да наблюдават карнавалното шествие. Това е и причината снимки от празника да изобилстват в Интеренет-пространството.

Орехово. За местните старци, пусни-старци или старци на пус разполагаме с подробно описание от Стою Шишков (Шишков 1894). Промените, случили се през изминали век не засягат типологията на игрите, но са показателни за динамиката в развитието на обичая, диктувана от местната общност. Има известно прекъсване на обичая, за кратко около 60-те години на ХХ в. Възстановен е от местното читалище и от ентусиасти - краеведи десетина години по-късно. Структурата на обичая включва определи обредни действия, днес в голяма степен превърнати в игра и в символ на почит към традициите. В местността "Кривата борика", разположена срещу селото, от която се открива гледка към къщите и там се правят селски или родови тържества при различни празници през лятото, групата се събира и играе ритуално хоро около огън от слама. Участниците, добре описани от местния краевед Атанас Калинов (Калинов 1988: 313-314) са винаги мъже, предимно млади. Главна роля сред тях играе арапин, придружен от старец с две невести. От 30-те години на ХХ в. към групата се включва свирач - гайдар, цигулар, по-късно отпаднал персонаж. В последните години участват циганка и магаретар. Само в спектакъла на ореховци в сравнение с другите локални варианти на традиционните карнавални игри в района има персонаж, който нарича, благославя - арапинът, и участват две невести. Групата винаги е малобройна, сега 6 човека и е една за селището. Запомнени са имената на предишни много добри изпълнители на конкретните роли в карнавала Калинов 1988: 313-314). Същинската част на обичая е обход на къщите по определен маршрут, който обикаля селището. Започва се от последната къща в края на селото от запад, в ниското при реката. Завършва се също от западната страна, но при разположените във височина домове. Маскираните влизат в дворовете. Застават пред входната врата подвикват "Хо-хо-хой". Ако излязат стопаните, играят хоро на двора под съпровод на групово изпълняваната хороводна песен "Стъпил Добри на бял мермер камък". Арапинът, който е водач на групата, нарича за здраве на домашните, за изобилие на стопанството: "Драги стопани и стопанки, челеви и челевинки, да ви са раждат внуци и правнуци, да ви са ражда фасул, картоф и под път, и над път, и на сух камен. Да ви облива Господ със злато и сребро. Ееей-й" и дружината му отговаря трикратно със същия възглас. Единият от маскираните като невеста дарява стопанина (или най-възрастния в къщата) с традиционна домашно тъкана кърпа. Щом получи от своя страна дар - пари, алкохол, хранителни продукти, прибира кърпата от рамото на стопанина. За маскираните има почерпка предимно с тестени специалитети - катми, печени на сач, пита, клин - баница с плънка от ориз и яйца. Това е приготвено специално за празника във всеки дом, старците са "очаквани и драги гости" според местните. Почерпка със закупени храни е придружена с молби за извинение от стопанката, че поради заетост, старост или болест не е успяла да се приготви за посещението на маскираните. В края на обичая преди, станал празник в наши дни, групата маскирани извършва символично заораване-засяване; обща благословия за селото, която е придружена със специално заклинание против магии и неприемливи според човешката етика действия като кражби и лъжи; запалване и прескачане на огън. Огънят прескачат и присъстващите местни и гости. Според местните това се прави за здраве и за предпазване през лятото от ухапване на насекоми и влечуги.

Времето на провеждане на обичая е променено от Сирната седмица на Месопусна неделя (Калинов 1988: 313-315). По обяснение на информатори, защото на този ден последно може да се дарява месо и да се консумира месо. "На времето беше строг пост, тогава на първия ден от сирната неделя минаваше една циганка, тя обираше всичко останало от предната вечер".

Старците играят главно в родното си село; имат няколко участия на Песпонеделник в Широка лъка. Преди години към тяхната игра са проявили интерес от националната телевизия, напоследък са заснемани от местни кабелни телевизии. Направените снимки на маскарада в Орехово са благодарение организацията на местното читалище "Родопско бъдеще", които организират групата и пазят костюмите.

Наблюденията на съвременния празник показват завидна устойчивост на традицията. Включително и в контакта маскирани - публика. Публиката, т.е. местната общност, познава ритуала, смисъла на играта и отговаря според традицията адекватно. Дори у най-възрастните се наблюдава известна вяра в продуциращата същност на играта. Например при вземането на стиска слама от потурите на стареца, която се поставя в полога на кокошките, за да снасят. По време на съвременната обиколка на селището, която включва около 80 обитаеми къщи, се коментира от участниците кой дом не бива да се пропуска, защото стопаните ще се сърдят цяла година. Обсъжда се също, че някои от местните имат претенции към стриктно спазване на обредните практики и тяхната последователност. Прави впечатление специалното съпричастие на мъжете - бивши участници в обичая, те се хващат на хорото на маскираните, изпълнявано в двора на всеки дом. Регистрираме разколебаване на традицията по отношение наименованието - в съзнанието на интервюираните трудно изплува местното име старци, а веднага отговарят "кукери". Завършекът на карнавалния обичай, преместен в наши дни на площада до читалището -засяване, заораване, и палене и прескачане на огън се изпълнява от участниците в карнавала и от малобройната публика местни хора, проучватели и журналисти.[1] Участниците в игрите през 2010 г., млади мъже и момчета на възраст между 28 до 17 години, са в близки приятелски връзки по между си, родом са и живеят в Орехово или имат корен от Орехово. Поощрени са от начина на посрещане на играта им от общността. Смятат, че традицията трябва да се запази, защото тяхното село единствено в района има такъв обичай. Възрастните, посрещачите на маскираните по домовете, мислят по същия начин и с охота дават пари за играта. Много малко променен през годините този обичай според читалищните дейци, организатори и пазители на костюмите, е подходящ за включване в националния регистър на "живото наследство" и е подготвена документацията за това. Развитието на селския туризъм в селището, подкрепяно от местната инициативна група на хотелиерите, опредено ще подпомогне запазване на традицията на маскарада в селото. Основанията за подобни очаквания са непринуденото включване в празника, случил се през 2010 г., на гости на селото, настанени в местните къщи и семейни хотели.

Петково. Кратка бележка за традиционните карнавални игри в селото от Христо Попконстантинов (Попконстантинов 1896: 19) дава информация за прекъсването им, наложено от властите под давление на църквата, заради "сблъскване на поповете и дракусите, последвало от арестуване на поповете в черквата от разбунтувалите се селяни, взели страната на дракусите". Дракус', дракус'е са наричани основната група на маскираните тук и това подсказва връзката с отвъден свят, населен с мъртви, с нечисти и грешни сили (Арнаудов 1921, 124). По-късно се среща наименованието бубрак, бубраци, имащо същия смисъл. Карнавалът задължително представя традиционна сватба с всички присъщи главни персонажи - младоженци, кум, девер, гайдар и т.н. Двама от маскираните са двойка старец и баба/нивястъ. Бабата е бременна и ражда. "Един от мъжете правят кът нивястъ. Турят зелка, да е тьошка, с гриж облечена, със сичко кът жена". Обличат се с женски дрехи - грижове, също и с "извратени наопъци патури и дрехи, с тюмбелеци, с овчести геги, с дисаги преметнати, дето са одили на курбет мъжете, на лицето турят журан (картон) нарисуван".[2] Обиколките на маскираните из селото се извършват през целия ден на Сирни заговезни. Даряват ги с пари, напитки и храни - вино, радия, суджук, ябълки, орехи. Даровете носят в дисагите, накрая ядат и пият заедно, а останалото - разделят по между си. Вечерта отиват на Сирнишкото хоро, при сирнишкия огън, където старецът и бабата разиграват смешни сценки. В съвременния му вид карнавалът е възстановен през 70-те години на ХХ в. от местното читалище "Христо Попконстантинов" с подкрепа на кметството. Разработен от читалищни дейци и самодейци, сценарият акцентира на обичая "родопска сватба", разиграван от маскирани млади мъже от селото. Женският певчески състав е изпълнявал сватбените песни през 80-те години на миналия век. Главната им проява е в селото, на традиционния празник Сирни заговезни. Участват непостоянно в широколъшкия Песпонеделник. За развитието на маскарадната обредност в Петково през последните 20 години[3] играе роля наличието на оздравително училище с горен курс, чиито възпитаници са главните участници в маскирането. Вече е силно разколебана традицията от гледна точка спазване на обредите. Момичета също се включват в предрешаването. Осъвременяват се маските и костюмите и се привнасят нови елементи в тях от други райони на страната като украсените с птичи пера ликове на сурвакарите от Пернишко или наметалата от халища от Ямболско и Сливенско. Ново за местния карнавал са и зооморфните маски с естествени глави на животни или с прикачени големи рога. Естествен организаторски център продължава да бъде читалището, подпомагано от кметството и оздравителното училище. Игрите се правят на Сирни заговезни, но също и на Петровден - наложил се за общоселски празник, свързан с патрона на църквата "Св.св. Петър и Павел". Част от празника е "реч за кукерите", по израза на един от организаторите на съвременния карнавал, учител в училището. Интервюирани участници в съвременните маскарадни игри изтъкват като особено достойнство на Петково, че само тук в района има запазен такъв обичай. По тази причина местното читалище предлага маскарадните игри в с. Петково за включване в националния регистър на "живото наследство" през 2008 г.[4] Твърдят, че са своеобразна районна група на маскирани. Обикалят близките християнски села Славейно и Момчиловци, качени в каруца. Навсякъде са посрещани радушно. Не участват редовно в Широка лъка на "Песпонеделник", ходили са на празниците в Райково и Устово по един път.

Забърдо. Машмароците ходят да цонкат срещу Стара марта (в нощта на 13 срещу 14 март) (Марева 2004: 44). Наблюдава се голяма устойчивост на традицията, която главно се състои в мълчалива среднощна обиколка на селото от маскирани и звънене с чанове. Движат се на малки групи, по двама-трима. Един от групата е женско. За "прогонването на злото" маскираните влизат в къщите, в плевните, в оборите и цонкат (звънят с чановете). В дар получават пари и продукти от домакините. За пречистване и на стопани, и на маскирани на развидяляване пред вратата на къщите се палят малки купчини слама и боклук и всички прескачат, да се натурмят. Промените в съвременността са разколебаване на сакралните вярвания, но укрепване на представата, че този празник е културната идентификация на селището и неговите жители, за необходимостта младите да знаят традициите и оттам - подкрепа от страна на семейно-родовия кръг да привлекат отрасналите и разпръснали се по съседните градски центрове момчета и млади мъже да се завърнат в селището за празника. Ролята на местното читалище "Христо Ботев" е изявена през последните години и включва последващата традиционния ритуал инициатива да се отличат и наградят маските на участниците, да се поощрят някои от тях, най-вече на база възрастови характеристики и за запалване на общ за селището огън. Не всички участници в среднощната обиколка се включват в тържеството на площада, което е по-скоро е за местната общност, празнуваща Стара Марта. Присъстват в Интернет-пространството. От една страна заради активната медийна политика на местната власт и на читалището, но също и заради потребността да се показват автентични празници, в които човек е участвал.

Райково-Устово. Днес квартали на обединения град Смолян тези стари среднородопски селища са възвърнали традицията на "карнавала" по Пустовете, по-точно на Сирни Заговезни. Не е проучван задълбочено, но за тук главно се отнася бележката на Стою Шишков, че "в някои от по-големите български села в Ахъчелебийско стават подобни "карнавали" (б.м. - подобни на пусни-старци от с. Орехово), ала и те са били по подражание на гръцките и при това винаги устроявани от гърци или власи, които по работа са се намирали там." (Шишков 1894:48) Предрешаването в занаятчийско-търговските средища Райково и Устово е подчинено на традицията на градските карнавали, в които мъже се превръщат в жени и жени в мъже или млади момчета и ергени - в новобрачна двойка. Забавлението карнавале, в което се влага преди всичко развлекателен елемент, в някои случаи - заинтригуващ, кой се крие зад маската, устойчиво присъства до 50-60-те години на ХХ в. и се практикува на роднинско-съседски принцип. Тогава маскираните са се включвали и в запалването и играта около обредния огън орада, много важен елемент на празника на Сирни заговезни за въпросните селища. Тук срещаме най-голяма динамика в развитието на ритуалите и на празника. В Райково празникът и маскарадът е възстановен от местното читалище "Орфееви гори" през 1991 г. на база идея за създаване на "Театър на диалекта", от който тръгва Клуб "Зевзек", вече известна в страната група-разказвачи на смешен фолклор, изпълнители на скечове и др. Организаторите на събитието канят на празника, провеждан ежегодно на Сирни заговезни вечерта, маскирани от дружините на песяците от Широка лъка или бабугерите от Петково. Пишат се специални сценарии, които ежегодно се обогатяват от читалищни дейци и доброволци. В архива на читалището се съхранява Реч на Дионисий, който според местния сценарий е един от главните персонажи на карнавала. През 1991 г. са направени маски за лице от вел-папе, картон и др. подобни материали. Те се използват и досега. Но главно се разчита на изобретателността на индивидуалните участници. Те са от различните самодейни състави на читалище "Орфееви гори", организатор на проявата, и възрастта им варира от 10-на годишни до над 70 години. Обогатявайки постоянно празника, читалището е отправило покана към квартална детска градина, която се включва в карнавалния спектакъл през 1996 г. 5-6 годишните маскирани са радушно приети от публиката със сценката им по поучителна приказка за животни. Местата на провеждане на маскарада се променят. Преди са съседски и роднински домове, ливадите за всяка малка махала за струпване и запалване на обредните огньове, оради. Сега център е площадното пространство пред сградата на читалище "Орфееви гори". През 2010 г. за първи път по сценарий маскарадното шествие започва четири часа преди началото на тържеството, около 15 часа, с цел да се обходят двете части на квартал Райково, разделящо се на Долно и Горно от река Черна.

В съседния кв. Устово отново възстановяването на инициативата е с център местното читалище "Кирил Маджаров". В техния празник, ежегодно отбелязван на Сирни заговезни от 2000 г. насам, също се канят маскирани от Петково и Широка лъка, наричани тук "кукери". В Устово акцентират на парада и конкурса на маските и по тази причина твърдят, че имат посетители и от съседно Райково, макар празниците да се случват едновременно. Също и тук след представяне на маските се пали голям огън, около който играят маскирани и публиката.

Златоград-Долен. За маскирането в града и съседните села в края на ХІХ в. е публикувана кратка бележка, която съдържа най-важни сведения: наименование - бяшбеши, участници - млади мъже, момци, един гайдар; костюми - смешни. Времево тези маскаради се отнасят към есенния период, след прибиране на реколтата. Основното, което се случва - бяшбешите ходят по домовете и вдигат врява; получават дарове - хранителни продукти (Шишков 1892). Информацията за района е допълнена от Йорданка Тянкова, чийто изследователски интерес е в областта на танцовия фолклор (Тянкова 1994: 279). Групата на бешкарите от Аламовци се състои от 10-15 мъже, сред които има двама старци и една невяста, просяци. Изпълняват ритуали за умиране-възкръсване, оплождане. Главно бишкат, просят хранителни продукти, обикаляйки цялото село. Няма специални изследвания и публикации за маскаранията в района, които са типологично обвързани с игрите на старците от Източна България, но също имат общност и с есенните маскарадни игри на селищата от южните склонове на Родопите (Кирил 1940: 22-23) и Одринско (Арнаудов 1921: 138).

Съвременният вариант на маскарада е изявен след като през 2004-2005 г. местната неправителствена организация "Център за развитие на община Златоград" реализира проекта "Автентично Златоградско наследство - подарък за децата ни" в рамките на Програма "Живо наследство". В основните цели на програмата е заложено изграждането на мрежа от заинтересовани организации и лица, които споделят ценностите, принципите и подхода към "живото наследство" с оглед постигане на положителна практическа промяна в живота на общноста чрез насърчаване на методите за използване на културата и наследството като ресурси за местно развитие. Като "живо наследство" хората от Златоградско идентифицират "автентичните празници и обичаи" в различните селища на общината, по-точно календарните. В мрежата на проекта са включени активни към проблемите на "живото наследство" жители на с. Долен, Златоградско, за където има сведения, че до средата на ХХ в. са "обикаляли бяшбеши". Целите са доброволци на "Центъра" да проучат автентичните празници и обичаи, "възпроизвеждане обичая "Кукерство", обичай за прогонване на злите духове и болестите от дома" [5] и популяризирането му[6]. Благодарение на проекта са направени по възстановка костюми на участниците - 10 възрастни, чиито роли са: 6 звънчаря, невеста, пъстрото (б.м. младоженец), водач и дявол. Обичаят е разучен от доброволците към читалище "Кирил и Методий" в с. Долен и през есента и по новогодишните празници на 2004-2005 г. многократно е представян в Долен, Златоград и съседното Старцево. След това съставът се включва в новогодишните тържества на с. Долен, организирани от местното читалище "Искра", което съхранява възстановените костюми. През 2010 г. местното читалище е заложило в плана си представяне на състава извън общината, на "Песпонеделник" в Широка лъка и на Карнавала на Сирни заговезни в гр. Ксанти, станал примамливо близък с отварянето на граничния пункт при Златоград на 15 януари т.г.

В заключение бих желала да резюмирам наблюденията върху съвременното състояние на карнавалните обичаи в централната част на Родопите.

  • Подчертано здравата връзка с традицията.
  • Подобен род забавления имат място в съвременния културен живот на местните общности.
  • Читалищата устойчиво се налагат като център на подобни празници и успешно изпълняват тази мисия, те налагат и иновациите.
  • По първообраз всяка проява от този тип е свързана с гражданското общество, но сме свидетели и на едно успешно навлизане в съвременността на неправителствена организация в тази сфера.

Литература

  • Арнаудов 1921: Арнаудов, М., Кукери и русалии. Студии върху българските обреди и легенди, ч.ІІІ - СбНУ, 34, С., 1-138.
  • Бебелекова 2007: М. Бебелекова. Маскарадни игри на Заговезни в Смолянско (Опит за типология). - Rhodopica, 2, с. 79-90.
  • Вакарелски 1947: Карнавалните обичаи в Широка лъка. - В: Широка лъка. Просветно огнище. С., 232-235.
  • Калинов 1988: Калинов, Ат., Орехово. С.
  • Краев 1979: Г. Краев. Типология на категорията пародия в кукерския обред по материали от с. Турия и с. Павел баня, Старозагорско. - В: Фолклор, език и народна съдба. С., Изд. БАН, 1979, с. 154-165.
  • Краев 1981: Г. Краев. Обредното травестиране по българските земи през зимния календарен цикъл. - В: Обреди и обреден фолклор. С., Изд. БАН, 1981, с. 146-172.
  • Марева 2004: Марева, Т., Маскарадни игри от с. Забърдо, Чепеларска община. - Родопи, кн. 1, 43-49.
  • Марева 2009: Марева, Т., "Песпонеделник" в Широка лъка - моментна снимка на карнавала от 2007 година. - Маскарадът и времето. Перник, 235-250.
  • Попконстантинов 1896: Попконстантинов, Хр., Разни обичаи през годината от Ахъ-Челебийско. - СбНУ, Т. ХІІІ, 19-25.
  • Попов 1993: В. Попов. Български народни игри и представления. С.
  • Кирил 1940: Патриарх Кирил. Българомохамедански селища в Южните Родопи. С.
  • Попов 1994: Попов, Р., Календарни празници и обичаи. Маскарадни игри. - В: Родопи. Традиционна народна духовна и соционормативна култура. С., 98-100.
  • Тянкова 1994: Тянкова, Й., Игри и танци. Мъжки игри. - В: Родопи. Традиционна народна духовна и соционормативна култура. С., 275-281.
  • Шишков 1892: Шишков, Ст. Родопски старини, или сборник от обичаи, суеверия, песни, пословици, наречия, приказки, паметници, предания, описания и пр. на родопските жители. Кн. ІV. Материали из Даръ-дерско. Пловдив, 43.
  • Шишков 1894: Шиков, Ст., Народни обичаи из с. Орехово, Рупчоско. Старци. - Славиеви гори, кн. ІІІ, Пловдив, 48-50.

[1] Впечатленията са от включено наблюдение на автора, проведено на 7 февруари 2010 г., Местни заговезни според църковния канон.

[2] Научен архив на РИМ-Смолян, Ф. VІ, а.е. 131/5, л. 41; 132/3, л. 8.

[3] Благодаря на колегата Ваня Йорданова, която предостави материали от свое проучване върху съвременния аспект на маскарадните игри в Петково, извършено през 2009 г.

[4] СпФ "Фолклор" на РИМ-Смолян, инв.№. 22.

[5] Автентично Златоградско наследство - подарък за децата ни. Сборник. Издава Сдружение "Център за развитие на община Златоград". Б.д., 23 стр.

[6] Благодаря на г-н Пламен Чингаров, председател на Сдружение "Център за развитие на община Златоград" за любезно предоставените материали за проекта им и информация за устойчивостта му.


2010 © Нов български университет. Информацията е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само със съгласието на Нов български университет.