СЪДЪРЖАНИЕ »
АВТОРИ »


Съставител и редактор
доц. д-р Ирена Бокова
ISSN 1311-5189
Годишник на департамент "Антропология", том 4, 2010

Град и мобилност. Антропологични изследвания (И. Бокова - съст.), т.7, НБУ, 2009
Иван Евтимов (НБУ)

 

Новият том VІІ-ми на сборника "Антропологични изследвания" ни предлага голямо разнообразие от теми - като се започне от уеб- базираните изследвания в статията на Венцислав Джамбазов, премине се през изобретяването на говеждото японско месо в статията на Тина Пенева и се стигне до философската рефлексия върху различните методологически подходи в статията на Цвете Лазова.

Първият раздел на сборника е посветен на градската антропология. В статията си "Градско и селско - случаят "село сателит" Ирена Бокова разглежда едно изключително важно явление, каквото са селата сателити на големите ни градове. Селища сателити има във всички съвременни страни, но българската специфика на това явление не е достатъчно проучена и статията е несъмнен принос в това отношение. Бокова убедително доказва, че процесите на взаимодействие между градовете и техните сателити са решаващи за разбиране на историческото развитие на страната ни. Особеностите на това взаимодействие осветяват начините, по които се конструират социалните практики, начините, по които се изживяват социалните разслоения и изобщо начините, по които регионалното повлиява на социалния живот.

Като едно по-конкретно продължение на темата можем да разглеждаме и статията на Евгения Кръстева-Благоева "Виладжийската култура в България: селско-градски измерения." Вилни селища и вилна култура има и в другите страни, но отново българската има своята специфика и нейното изследване допринася за разбирането на съвременната ни градска култура.

В статията на Бокова е загатнат въпросът за вътрешната миграция, доколкото селищата сатели са една от нейните форми. В статията на Росица Генчева "Как да мислим постсоциалистическата вътрешна миграция в България /1989 - 2006/" вътрешната миграция е основна тема. Дълго време темата е пренебрегвана от социалните науки и изследвана предимно от демографи и статистици. Антропологичният подход позволява на авторката да разкрие взаимната обвързаност между вътрешната и външна миграция, да покаже, че тези, на пръв поглед противоположни, процеси представляват едно цяло, обуславяйки се взаимно. Използвайки наличните статистически данни, Генчева доказва, че не е възможно да бъдат разбрани съвременната социална динамика и съвременното състояние на нашето общество, без изучаването на миграционните процеси в тяхното единство.

Логично продължение на първия раздел е вторият, посветен на локалното. В статията "Глобализация, местна принадлежност и политики на мястото" Ариф Дирлик подлага на критичен анализ понятието "местен", което му помага да открие не само влиянието на глобализацията върху местните общности, но и влиянието на местните общности върху инициирането и развитието на глобални процеси.

Следващите две статии: "Колкото по-скъпо, толкова по-вкусно: изобретяването на японското говеждо месо" на Тина Пенева и "Хранителни названия и регионални идентичности в сборниците с кулинарни рецепти след 1990 г. в България" на Николай Вуков и Миглена Иванова са пример, как тръгването от локални теми - изследването на ежедневието и "ниската" култура, каквато е храненето - може да се окаже изключително евристичен подход при обяснение на "високите" социални и културни явления. Докато другите социални науки рядко слизат до почти биологичното равнище на социалното, антропологията е науката, която най-успешно изучава тези аспекти на социалния живот. Двете статии още веднъж доказват уникалните възможности на антропологичния подход в изучаването на социалната действителност.

В раздела "Теренът - интерпретиране на изследователския обект" Магдалена Елчинова ни предлага едно интересно посещение в българската православна църква "Св. Иван Рилски" в Чикаго. Авторката ни запознава с живота на българските имигранти в Чикаго и с многофункционалната роля на църквата при поддържането на етническата общност.и съхраняването на нейната българска идентичност. Авторката не се задоволява само с описанието на живота на имигрантите, но опирайки се на анализа, който прави, дава и прогнози за развитието, както на общността, така и на църквата.

В "Политиката на постсоциализма в Република Македония през деветдесетте години на ХХ-и век " Невена Димова подробно описва напреженията и противопоставянията в политическия живот на тази съседна страна. Описвайки с методите на политическата антропология етническите противоречия, намерили съответен израз в националистическите политики на двете основни общности, Димова ни кара да се замислим за политическите напрежения и в нашата страна.

Изключително успешно се представят и младите антрополози. В раздела "Студентски изследвания" Христо Цонев се представя с едно зряло проучване на икономическите стратегии, използвани от населението в град Гоце Делчев.

Елена Арабаджийска, опирайки се на херменевтичния метод на Пол Рикьор, прави оригинален прочит на учебника по литература за девети клас на общообразователните трудово-политехнически училища от 1977-а г. Тя стига до една класификация на типовете стереотипни описания на авторите на литературни произведения - стереотипи, зад които прозират идеологемите на социалистическия строй.

Седми том на "Антропологични изследвани" не само показва разнообразието от теми, върху които работят антрополозите от Нов български университет. Той е и едно увлекателно четиво, и наред с това ни предлага множество задълбочени анализи на важни аспекти от живота на съвременното общество.


2010 © Нов български университет. Информацията е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само със съгласието на Нов български университет.