Юлиана Кънчева

 

 

“Когато информацията стане по-важнаотвсякога, новата цивилизация ще преструктурира образованието, ще редефинира научните изследвания, и най-вече ще реорганизира средствата за  комуникация.”

“Революциятав средствата за комуникация означава и революция в психиката.”

Алвин Тофлър   

    “Третата вълна” (1980)

 

 

Свидетели сме на нова историческа фаза в развитието на човешката  цивилизация, в която главни продукти на производство са информацията и знанията.

Ако при индустриалното общество на база капитал се е произвеждала стока, при информационното общество на база познание се създава информация.

Всички един отделен човек, независимо от степента на образование или професията си, сформира и надгражда информационното общество. Също така, от всеки отделен човек зависи, до къде в стълбицата на йерархията ще стигне или ще изпадне от нея. Днес всеки има шанс да бъде лидер.

Сформирането на информационното общество е резултат от промените наложени от новите информационни и комуникационни технологии в цялостния обществен живот и тяхното използване.

Информационното общество е общество, базирано на знания и това води до съществени различия в живота, битието и работата на хората.

Мисловното поле, представите и изискванията на виртуалния човек са много по-разширени и динамични. Информационната ера промени начина, по който хората мислят и действат.

Медийната култура сега е доминираща форма на културата, която социализира и дава материал за идентичност в условията на социална репродукция и трансформация, а новите медии са по-ангажиращи от другите медии на умствено, психично и емоционално ниво. [1]

 

 

Културни, етични и социални аспекти в онлайн среда

 

 

Дигиталното медийно пространство поставя силен акцент върху знанията и уменията на потребители и създатели на медийни съдържания или услуги. Отправиха се съвсем нови изисквания - работа чрез нови културни практики, участие в нови социални конфигурации, икономически модели, политически дебати и т.н. 

 

Въпросът с професионалното образование не е маловажен. Професионалната журналистика трябва да се прави от професионалисти, хора, които са образовани, които знаят какво говорят. Те може да не са винаги големи експерти, но те трябва да бъдат любопитни, заинтересовани, а понякога и смели.

 

В България след промените от 1989 г., притежаването на специализирано образование не е сред основните изисквания за започване на работа в медиите. И до днес няма единомислие кое е най-доброто образование в областта на масовите комуникации. Много журналисти се отнасят критично към собственото си образование, други предлагат системата „либерал артс” (liberal arts) с наблягане върху изследването, теорията и критичното мислене, трети се застъпват за високотехническото, насочено към придобиване на практически умения.

Качеството на образованието поставя основите на професионалната практика, етика и морал. Най-важният въпрос, свързан с професионализма, етиката и морала, е до каква степен комуникаторът има право да предефинира реалността, за да я представи на публиките.

Личностните характеристики влияят върху съдържанието на медиите, при това право пропорционално на мястото, което съответната личност заема в йерархията на медията.

Ако се смени главният редактор, дори и целият екип да се запази, медията се променя, променя се и нейното съдържание. Едно и също предаване, водено от различни журналисти е различно – въздействието му е различно.

 

Един от най-спорните въпроси пред медияизследователите е степента, до която нагласите, ценностите и вярванията на комуникатора влияят върху съдържанието на медиите.

Важно е да се уточни, че наличието на дадена нагласа не се превръща задължително в съответното действие. Съвсем логично обаче е да се предположи, че някои журналисти съобразяват материалите си със собствените си нагласи.

Професионалистът трябва да следва обективната реалност и да показва балансирано новините. В крайна сметка обаче, ценностната система винаги оказва влияние.

В този смисъл може да се каже, че всяка обективна информация носи в себе си субективен елемент. В стремежа си да бъдат обективни, особено към политиците, журналистите не се противят на цензурата или политическата коректност.

Не бива да се подценява влиянието на професионалните роли и етиката.

 

В днешно време се оказва, че не съществува официален механизъм за налагането на професионални стандарти или изисквания за специално образование.

Всяка отделна медия – при това повечето са частни, сама определя критериите за избор на кадри.

Етичните кодекси на професиите непрекъснато се обновяват, но проблемът е, че те важат за членовете на професионалните организации и трудно могат да станат задължителни, а пазарът винаги се явява най-добрия съдия за неетичната практика.

 

Всеки един човек независимо от професията си е различен и уникален. Това му позволява да вижда, чувства и мисли по различен и неповторим начин.

Това важи с пълна сила и за журналистическата професия. Затова много често една и съща новина се представя по различен начин от различните журналисти.

Но дори и в логичното различие може да се потърси сходство между тези, които оформят медийното съдържание. На първо място това са характеристиките на комуникатора – пол, етнос, сексуална ориентация, личен и житейски опит, религия, образование, социално-икономически статус.

Всички тези фактори  не само оформят личните нагласи, ценности и вярвания, но влияят и върху работата.

 

 

Манталитетът „copy-paste”

 

Журналистическият и потребителски copy-paste манталитет показват дефицита на медийното мислене, а също и липса на всякакво творчество. Тази практика улеснява, но и принизява културата на използващите я.

Това отново повдига спорния въпрос доколко информация генерирана във виртуални енциклопедии като Wikipedia, или излизаща на първо място в Google може да се използва за отправна точка без да бъде допълнително проверена поне чрез още един източник.

 

Един любопитен случай от 2009 г. илюстрира на практика, колко порочна може да бъде практиката на непроверената информация.

Студентът по социология в Дъблинския университет Шейн Фицджералд решава да си направи експеримент, използвайки свободната енциклопедия Wikipedia.

В деня, в който умира известният френски, филмов композитор и диригент Морис Жар, Фицджералд съчинява измислена информация, която добавя към съществуващата в Wikipedia страница, посветена на композитора.

Фалшивият абзац гласи: "Музиката беше моят живот, тя ме накара да живея и искам чрез нея да бъда запомнен. Когато умирам, в главата ми ще звучи последният валс, който само аз ще мога да чуя".

Минути след публикуването на невярната информация, цитатът започва да се мултиплицира и разпространява, появявайки се в блогове, в социалните мрежи, на сайтовете на множество онлайн вестници, включително и на претенциозния „Гардиън”, чиито редактори в последствие единствени признават грешката си. Студентът - фалшификатор Фицджералд заявява в интервю, че е шокиран от последвалите резултати на неговия експеримент, който му отнема петнайсет минути да публикува, а това в последствие може да промени фактите в историята на музиканта. [2]

 

Всичко това доказва, че Wikipedia трябва да се превърне в табу за журналистите, или ако се използва, то информацията трябва задължително да се проверява допълнително. Остава въпросът, колко невярна информация циркулира в интернет пространството и се разпространява като „фактология”?

Лесният достъп до най-разнообразна информация в мрежата има както позитиви, така и множество недостатъци, смята и професорът по медийни комуникации в Университета в Брайтън Тара Брабейзън. Интернет създава ново поколение студенти, свикнали да разчитат на лесна, но ненадеждна информация, а Google e като „топъл хляб” за ума, предлагайки лесни отговори на сложни въпроси. Студентите не могат да определят, а понякога и да различат дали тези отговори идват от сериозни, доказани източници, разчитайки на повърхностно сърфиране и краткотрайна заинтересованост. Лесният достъп до информация притъпява любопитството на студентите и задушава желанието им за дебати.

Брабейзън смята, че приемането на всяка информация в мрежата за еднакво достоверна, както и  прекаленото разчитане на интернет в университетската работа води до омаловажаване на експертното знание. Студентите живеят в информационна ера, но им липсва точна информация, доверявайки се безрезервно на източници като Wikipedia. Лесно привикват и на copy-paste манталитет. 

Със западането на библиотеките, чиито набор от книги намалява, а все по-малко хора искат да работят като библиотекари, успехите на медийни платформи като Google изглеждат изключително логични. Умението е в това да се използват правилно. Студентите трябва първо да бъдат приучвани на интерпретивни умения, а после на технологични. На преден план излизат изисквания за критичност и динамичност, а не предоверяване на първия линк, който Google подава.

Брабейзън препоръчва на преподавателите в образователната система да дават на студентите задачи и упражнения, които да им помагат и да ги карат да интерпретират информацията в мрежата, както и да навигират и да се ориентират правилно в нея. Департаментът, в който преподава Брабейзън е намерил разрешение като е предоставил набор от над 200 научни публикации и много книги.

Нейните тези са в пряка връзка и с растящите притеснения в академичните общности, че интернет допринася за все повече плагиатстване сред студентите. [3]

 

 

 

     „Don't hate the Media, become the Media!”

   /Не мрази медиите, стани сам медия/

         Jello Biafra

 

 

Въпреки, че обективната медийна реалност рязко откроява съвременния потребител от старомодния пасивен читател, слушател и зрител, има едно сетивно звено, което ги обединява и това е индивидуалната сетивност на критичното мислене.

И това сетиво не трябва да се позволява да закърнява или да бъде заместено и занапред.

Развитието на критичното мислене е един от акцентите на медийното образование или медийната грамотност. Това създава ориентири в условията на претовареност с разнообразна информация. Помага да се разбира, да се анализира, да се има представа за механизмите и последствията на информационното влияние. Кой носи отговорност за създаването на даден вид информация, кой притежава или контролира дадена медия. 

 

Подбирайки своите послания, медийно грамотната личност в информационното общество, може лесно да анализира и контролира действията и възприятията си.

Сам взима решение какво да чете, гледа, слуша и какво - не. Може сам да поеме отговорност на кого да вярва и на кого - не.

Освен това, тя дава възможност да се борави лесно със съвременните технологични средства. Не само да се подбира, но и да се създава медийно съдържание.

Компютрите и технологиите се развиват, но не трябва да се забравя, че въображението, мисловната дейност и натрупването на знания са процесите, които позволяват да се борави и да се управлява правилно информационният поток.

Дигиталната среда донесе огромния шанс на всеки от информационното общество да има свободен пряк достъп до информация и аудитория, която го вдъхновява да споделя, да участва, да общува и да създава.

 

 

В информационното общество знанието е стратегически ресурс, а обучението - стратегически процес

 

 

 

Един от важните етапи на този стратегически процес е самосъзнанието на личността да не разчита само на образователната система, а да доизгражда себе си и чрез индивидуализирано образование. Членовете на информационното общество и особено лидерите му, са в непрекъснат процес на квалификация в динамично променящия се свят - образование и самообразование през целия живот.

 

Професията на журналиста изисква той да информира, да разяснява, да разкрива, да търси различините гледни точки, да координира демократичен сблъсък на мнения и  дава възможност на публиката да участва в големите и малките събития в света. Журналистът не трябва да е агитатор и да кара хората да предприемат някакви стъпки, а също и не агитира по поръчка на правителството своите съграждани да приемат някакво решение на държавата. За това има грижа самата държава, ако иска,  като заплаща скъпи реклами.

Журналистите служат на правото на хората да знаят за случващото се в държавата им и по света и да направят сами своите изводи.

Професионализъм в журналистиката означава постигната висока степен на качество  и  бързина  в  отразяването  и  интерпретирането  на  случващото  се  в действителността. Добрият журналист е онзи репортер или редактор, който притежава будно  мислене,  бързи  реакции  и  силно  развита  гражданска  и  социална  рефлексия, знаещ и добре информиран е, компетентен и убедителен. Характеристиките му са свързани и с ясното самосъзнание, искреността, творческата смелост и настъпателната  критичност.  Проявата на задълбоченост, аналитичност и  богата аргументираност е присъща  и типична за способните журналисти в електронните медии, онлайн пространството и пресата.

Умението атрактивно и увлекателно да се пише  и  общува  с  аудиторията  е  неделим  компонент  от  цялостната  проява  на професионализъм в медиите.

 

Майсторството в журналистиката произтича поне от три важни фактора:

 

-  Всеотдайно   служене   на   истината 

- Адекватно диференциране  на  темите  и  проблемите

- Стриктно  спазване  на  етичните професионални стандарти. [4]

 

Професор Пано Лулански отбелязва, че множествената интелигентност е неизбежна за всеки професионален журналист. Той синтезира, че за бъдещите журналисти е от съществено значение наличието или задължителното придобиване на следните основни разновидности на интелигентност:

Лингвистична - знания на чужди езици и чувствителност към говоримия и писмения език.

Логико-математическа - разглеждане, логично осмисляне, пресмятане и представяне в публичното пространство на проблемите в научен аспект, с научни методи и средства.

Пространствено-ретроспективна - разпознаване и манипулиране със социални елементи, процеси и явления в пространството и в исторически аспект.

Интерперсонална - разбиране на намеренията и мотивите на други хора /емпатия/.

Интраперсонална - възможност за преценка на собствения потенциал /силни страни, слаби страни, възможности, емоции/, готовност за преосмисляне на нужните промени.

Липсата или слабото развитие на една от тези интелигентности формира „когнитивен дефицит” за личността на журналиста. [5]

В епохата на информационно-комуникационните технологии, съвременният университет е институция посветена не само на търсенето и разпространението на знание, но и на създаването на нови знания.

Въвеждането на интернет технологиите във висшето образование подобриха достъпът до образование и обучение.

 

Професор Румен Николов обобщава някои от ползите на внедряването на е-обучението във висшето образование:

- достъп до качествено преподаване и обучение по всяко време и на всяко място;

- информация, достъпна по заявка чрез компютри и интернет;

- използване  на  добре  проектирани мултимедийни учебни материали и повишаване на взаимодействието с учебните материали;

- благоприятстване на по-висши умения за учене, като решаване на проблеми,  вземане  на  решения  и критично мислене;

-    структурирано и управлявано взаимодействие между студенти и преподаватели чрез онлайн комуникации, което осигурява по-добър достъп и гъвкавост;

-  благоприятстване на екипното преподаване, използване на гост преподаватели от други институции и мултикултурни и международни класове. [6]

Николов дефинира и по-задълбочения смисъл   от онтологията на самото знание. Усвоеното знание, според него, може да бъде категоризирано в отделни видове знание:

 

-   Ориентационно знание – помага на студентите да намерят сами пътя през различните теми /Знам какво/

-   Дейностно знание – помага на студентите да възприемат свързани с темата методи, техники или стратегии /Умения, Знам как/

-   Обясняващо знание – предоставя на студентите аргументи, които обясняват защо нещо е такова каквото е /Знам защо/

-   Референтно знание – учи студентите къде да намерят допълнителна информация по конкретна тема /Знам къде/ [7]

Правилното и ефективно потребяване на информация, би било затруднено от невъзможността за правилно ориентиране в различните видове търсачки, метатърсачки, портали, директории, база данни, виртуални библиотеки, във възприемането на хиперлинков текст и т.н. В този смисъл се изисква един задължителен минимум на функционална грамотност.

За перспективите пред е-обучението говори и професор Руси Маринов, който смята, че с постоянното си развитие, интернет технологиите ще бъдат все по-приложими в образованието, посредством – интегриране; променливост на съдържанието;

гъвкавост на платформите; скаларност; модулност;

активност на всички участници в образователния процес – студенти, преподаватели, потребители;

усилване на медията/ фактори, допълващи средството за обучение;

информация и видео под формата на поток /технологията "стрийминг"/;

мобилност на приложенията; достъпност от всяка точка;

медийната платформа като преводач на реалността / разпознаване на образи, на глас, трансформиране на речта в текст/;

изграждане на допълнителна реалност; комуникацията преподавател-студент зависи основно от скоростта за обмена на информация /идеалът е в реално време/.

 

В подкрепа на тезата си Маринов дава пример с изследване, направено от

Института за глобални изследвания „МакКинзи”, публикувано през май 2013 г.,

според което тенденциите за развитие на технологиите през следващите 10 години очертават насоките, които ще окажат директно или индиректно влияние върху формите и методите на обучение.

Факторите са: мобилният интернет; автоматизацията на процесите по извличане на знание; облачните ресурси; усъвършенстването на роботизирани системи;

автономни и полувтономни мобилни средства; 3Д принтерите;

иновативните материали; възобновяемите източници на енергия.

Онлайн образованието все повече ще се превръща в дейност на сътрудничество и партньорство, което ще изгражда един колективен интелект. [8]

Навлизането на технологиите в медийния свят, както и глобализацията на съдържанието, поставиха нови предизвикателства пред медийните организации. Поради това, необходимостта от квалифицирани и динамично мислещи и работещи кадри никога не е била по-голяма.

Качественото медийно и оперативно-технологично образование ще предоставя множество възможности за кариера.

Новото поколение идва в университетите, възприело интернет знанието, но ако академичната среда е консервативна и следва устойчивите си традиции, то не би могла да се получи симбиоза и ефективност. Успешният модел на образование е все повече в интерактивните методи, работата с електронни платформи, видеолекции и т.н., наред с традиционните лекции. Практикумите и семинарите доближават максимално образованието до бизнеса, който от своя страна би следвало да си сътрудничи с университетите. 

Учебните планове, включващи голямо разнообразие от дисциплини, съчетани на принципа на задължителността и избираемостта, дават най-добра възможност на студентите да получат широка обща култура, професионална ориентация и комуникационни умения.

Проучванията и изследователският подход към усвояване на знанието е приоритет в съвременната подготовка на кадрите. Надграждането на знанията и  комуникативните умения продължават през целия период на обучението.

Бариера за интердисциплинарно обучение не съществува.

Стимулира се творческият подход към използването на комуникационно-информационните технологии.

Съвременните университети култивират чувството на общност сред студентите.

Обучението за усвояване на журналистическите стандарти вече е разширено задължително с мултимедийна грамотност – писане и комуникиране чрез текст, графики, неподвижни и подвижни изображения, звуци и т.н

Развитието на информационните и комуникационни технологии изцяло промени в световен мащаб образователния контекст и провокира към търсенето на пътища за постигане на по-добро качество в образованието.

 

 

Мултимедийни похвати в образованието

 

 

 

Професорът по семиотика в Лондонския университет Гюнтер Крес, известен с  мултимодалната си методология за изследване на дигиталната среда и данни, счита че съвременната грамотност  трябва да бъде мултимодална -  да съдържа комбинативен педагогически подход, съчетан с електронни и интерактивни инструментариуми и съдържание.

От мултимодално подготвения комуникатор се очаква да отговаря на множество комбинативни изисквания за писане на хипертекст, дизайн и разпространение на съдържание. Процеси, които преди информационната ера са били разпределени към отделни експерти.

Мултимодалната грамотност поставя налице и повишени конгнитивни изисквания към публиката – да тълкува интертекстуалността на комуникационните събития, включващи комбинации от печатен текст, изображения, реч, звуци, движение, музика и анимация .

Мултимодалността размива напълно традиционната линейна последавотелност автор – аудитория. [9]

 

Медиязнанието – интердисциплинарен подход

 

Медиязнанието е нова дисциплина в научната област на изкуствознанието (обхващащо в себе си изобразителното изкуство, театрознание, кинознание и музикознание) – единствената, която прави средствата за масова комуникация своя централна тема.

Медиязнанието представлява една многостранна и гъвкава синергия, обединяваща електронни аудиовизуални и печатни медии; технологии и комуникации; журналистика, изкуство, култура и субкултури; мрежова и виртуална среда, както и всички взаимоотношения протичащи помежду им.

Преподавателят по медиязнание професор Владимир Михайлов, определя научната дисциплина не само като нова, но и като проблематична по отношение на присъединяването си към областта на изкуствознанието, поради своя интердисциплинарен характер.

Интердисциплинарността означава, че медиязнаниео не може да се побере в традиционните класификации на единичните дисциплини, а асимилира в себе си области като политология, философия, социология, психология, право, икономика и други науки, които дават свои критерии за изграждане на утвърждаващата се нова специфика. Наред с всичко това, интердисциплинарният подход предполага и сътрудничество  на дейности от различни сектори на научното мислене. [10]

За необходимостта от базисна култура по медиязнание говори и Правда Кирова, която счита, че подготовката за самостоятелна работа с информационните ресурси трябва да започва още от горните класове на гимназиалното образование.

Възможността на учащите да се ориентират правилно в информационния поток, да търсят самостоятелно и да преработват информация, да умеят да оценяват и пресяват източниците на информация, ще подготви бъдещите студенти за „самостоятелна познавателна и креативна практика” [11]

В този смисъл, универсалността на знанията, необходими за работата на медийните специалисти и журналистите, както и непрекъснато променящата се и конвергирана медийна среда наложиха нови изисквания в образователния процес. В някои университети вече трайно са добавени дисциплини като медиен мениджмънт и медиен маркетинг, финанси и продуцентство, софтуерен и графичен дизайн,  мултимедийна и онлайн журналистика, технически и технологични похвати в производството на медийно съдържание, практикуми, чрез които студентите получават умения за работа в редакции, медии и агенции, участват в създаване на медиен продукт, формират качества за работа в екип.

Широко профилното образование и интердисциплинарният подход при подготовката на бъдещите кадри в медийната сфера, дават шанс на качествените и успешни студенти да намерят реализация в множество сектори. Например - в обществени, регионални и частни медии, медийни структури и организации. Могат да работят като журналисти, репортери, редактори, наблюдатели, коментатори във всички видове медийни организации – издателства, радио- и телевизионни станции, звукозаписни и филмови компании. Имат възможност да осъществяват самостоятелна издателска и продуцентска дейност, да извършват мениджърска дейност в организации, свързани с управлението на медийните институции и пазар. Компетентни са да осъществяват кампании по реклама за различни медийни организации, да работят в международни медийни програми, проекти и дейности, както и в други сродни области. Важно е да се уточни, че в изложеното до тук биха могли да бъдат включени и изброени още многообразни възможности, които стоят пред ПР специалистите по комуникации и връзки с обществеността.

 

 

 

 

„Думата интерактивност не ми е достатъчна, предпочитам - "интеркреативност"   

      Тим Бърнарс Лий

 

Заложеният в обучението интердисциплинарен подход към медиите, обществеността и комуникациите ще помогне за активното предаване на академично знание, за допира до мултиперспективни дейности, за изграждането на ориентация в съвременната медийна обстановка и сферата на обществеността.

Управлението на информацията се очертава като една от основните предпоставки за постигане на по-голяма ефективност в работното ни ежедневие.

В света на журналистиката, обществената дейност, рекламата, са нужни хора, отворени към света, притежаващи фундаментални познания и умения, които не трябва да приключват с излизането от университета. Развитието и усъвършенстването би следвало да продължат и след това. Неспиращият прогрес на технологиите и новите специфики на комуникациите налагат все повече това.

 

Технологията за споделяне Уеб 2.0 като съвкупност от различни уеб инструменти и приложения, позволява на всеки да създава активно и да публикува съдържание.  Софтуерните приложения разчитат на използването им от множество свързани в глобалната мрежа потребители и разработчици и тяхната силна обвързаност помежду им. Отворените кодове, интерактивността и услугите, се използват съвместно и това води до непрекъснатото им обогатяване и разнообразяване.

Колкото повече потребители са свързани в мрежата, толкова повече ценни стават продуктите и услугите, чрез които те взаимодействат помежду си.

Усвояването и използването им е предизвикателство, което разчита както на образователния процес, така и на компетентност, практика и опит при информационното общество.

 

Приложението на социалните мрежи набира скорост не само в обикновеното ежедневие. Те се превръщат в инструмент на обществената и бизнес комуникацията и предоставят неограничени възможности за професионално развитие в сферата на услугите, на социалната и културната дейност, а често и в политиката.

 

Ето и някои от допълнителните изисквания и характеристики, чиято идея е журналистите да усъвършенстват кариерно и креативно при взаимодействие с другите и след университета:

 

Да бъде “multimedia storyteller” - да създава съдържание и да разказава истории, като използва съвременните дигитални инструменти и новите медийни канали.

Да бъде “open mind” или експериментатор – новите медии, новата журналистика изисква отворен поглед, способността да се експериментира и да се извлича ефективност от това.

Да бъде “comunity builder” – да бъде “социален” журналист, да умее да слуша, да комуникира и да изгражда отношения.

Да бъде не просто блогър, но и куратор.

Да умее да печели доверие - да е надежден източник на качествена и интересно поднесена информация, не само негова, а и споделена от него.

Да продължи да усвоява иновациите и практиките в уеб програмирането и уеб дизайна 

Да притежава предприемачески и бизнес усет и т.н.

 

 

Възможности за младите кадри и политики на Европейския съюз за знание и иновации

 

 

 

Независимо, че всяка страна от Европейския съюз има своя собствена образователна политика, Съюзът подкрепя страните при определянето на общи цели и обмена на добри практики.

Дългосрочната перспектива за икономически успех на ЕС зависи от наличието на високообразовани хора, които ще му позволят ефективно да се конкурира в една глобализирана икономика, основана на знанието. За целта се финансират програми, които да помогнат на хората да учат, да се обучават, да участват в учебен стаж  и други. Насърчава се изучаването на езици и електронното обучение.

Признаването на професионалните квалификации в целия ЕС е приоритет. Съществуват програми достъпни за студенти, преподаватели и образователни институци, които са съставени и одобрени на принципа - образователен обмен на студенти и преподаватели и учене през целия живот.

Част от тях са: „Леонардо да Винчи“ – проект за професионално обучение, сътрудничество и практика за млади работници и стажанти в предприятия извън тяхната собствена страна.

Следване в чужбина с „Грюндвиг“ - програма за обучение на възрастни, по-специално международни партньорства и мрежи.

Програма „Мария Кюри” - дава възможност за професионално обучение и международна мобилност на изследователи с бакалавърска или по-висока образователна степен.

Европейският съюз финансира и „Европейският институт за иновации и технологии” (EIT), който помага за намирането на търговски приложения на резултатите при научните изследвания на следващото поколение информационни и комуникационни технологии, като обединява университети, изследователски организации, компании и фондации.

Финансова подкрепа получава и инициативата „Младежта в движение”, която има за цел подобряване на образованието и възможностите за намиране на работа на младите хора чрез насърчаване на повече младежи да се възползват от стипендии на ЕС за образование или обучение в чужбина и стимулиране на държавите от ЕС да опростят прехода от образование към работа. [12]

Програма „Еразъм“ – е една от най-успешните програми за обмен на студенти и университетски преподователи на Съюза, която навърши 25 години през 2012 г. Основната й цел е да насърчава европейското висше образование, да допринася за разширяване и подобряване на перспективите на студентите за кариера и да насърчава междукултурното разбирателство чрез сътрудничество и мобилност в сферата на висшето образование.

"Еразъм" включва и програмата „Еразмус Мундус”, която е паралелна програма за сътрудничество и мобилност в областта на висшето образование, обхващаща специализанти и учени, които искат да получат магистърска или докторска степен и стаж. Друг вид дейност в рамките на тази програма е подкрепата на проекти, които да повишават интереса към европейското образование. Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура на Европейската комисия обявява всяка година своята покана за кандидатстване по „Еразмус Мундус". За България националната структура по програмата е Център за развитие на човешките ресурси.  [13]

Текущият бюджетен период 2007 – 2013 г. по програма „Еразъм” е към края си и вече са заложени плановете за разход в новия финансов период 2014 – 2020 г. Европейската комисия, Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха споразумение относно обновяването на  програмата, което трябва да бъде ратифицирано и официално одобрено от Европейския парламент през есента на 2013 г. Планираното продължението ще е в обновен вид. Предвижда се обединението на основните програми за финансиране на образованието и науката в една – „Еразъм за всички”. Комисията предлага увеличение с приблизително 70% на бюджета на настоящата седемгодишна програма, т.е. за новата програма ще бъдат отделени 19 млрд. евро за периода 2014–2020 г. Сумата включва прогнозираната в бъдеще инфлация и предвидените разходи за международно сътрудничество. Предстоят и отделни преговори със страните-членки на Съюза.

С новата програма ще се акцентира върху добавената стойност за ЕС и системното въздействие, модернизиране на системите за образование и обучение, както и стимулиране на иновациите, предприемачеството и пригодността за наемане на работа. Голяма част от финансирането ще бъде отделено за стипендии за мобилност с цел да се повишат знанията и уменията.

По-големият размер на средствата и рационализираната структура на новата програма ще позволи на ЕС да предостави много повече възможности на студенти, стажанти, млади хора, преподаватели, работещи в сферата на младежта и други лица да подобрят своите умения, личностно развитие и перспективи за работа.

„Еразъм за всички“ ще  насърчава активно изследователската дейност и преподаването в областта на европейската интеграция. [14]

Образованието и обучението играят основополагаща роля за постигане целите на Стратегията на ЕС „Европа 2020”, тъй като ще дадат на гражданите уменията и компетентностите, от които се нуждаят европейската икономика и европейското общество.

Две от водещите инициативи на Стратегията са от особено значение за образованието и обучението – инициативата „Младежта в движение” и инициативата „ Програма за нови умения и работни места”. Съветът на министрите по образование прикани държавите-членки да  приемат национални програми за реформи, които да допринесат за постигане на целите на Стратегия „Европа 2020”. Целта е да се засилят хоризонталното сътрудничество и обмена на добри практики между страните и подпомогане на сътрудничеството между институциите за висше образование, изследователските институти и предприятията с оглед укрепване на знанието като основа на по-иновативна и творческа икономика.

От своя страна България, като страна-член на Съюза и подкрепяща общоевропейската Стратегия „Европа 2020” чрез „Национална програма за развитие на България 2020”, разработи и собствена оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020”. С това страната ни иска да покаже, че една от основните стратегически цели е постигането на интелигентен растеж и изграждане на общество, базирано на знанието, чрез повишаване на качеството на научните изследвания и образованието. Управляващ орган на оперативната програма е Министерството на образованието, младежта и науката, а в разработването на концепцията й водещо участие са взели представители на академичната общност, на гражданското общество, представители на различни ведомства и експерти. [15]

Европейски средства ще бъдат искани по пет приоритета:

-   за научни изследвания и технологично развитие;

-   за развитие на връзката между образованието, бизнеса и трудовата заетост;

-   за образованието като фактор за социално приобщаване;

-   за образование и учене през целия живот;

-   за подобряване на образователната инфраструктура.

Засега България изостава в преговорите по финансирането на програмата, тъй като в края на юни 2013 г. в Брюксел представители на Европейската комисия са коментирали работата по оперативната програма и са отправили някои забележки и критика, особено към частта за наука и образование. Изискват се корекции по предвидените мерки и подобрения по проекта.

 

 

Свободата на достъп до знанието

 

 

Производителите на съдържание и потребителите на съдържание имат различни интереси, въпреки че понякога тези две роли се редуват. В интерес на творците е да получават възнаграждение за произведенията си, а за обществото е важно да има ново творчество, но също така и достъпно знание.

Засега големите медийни консорциуми, водещи световни компании като Google, Майкрософт, Амазон и Фейсбук, както и експерти, декларират намерения за компромис. Признава се нуждата да се прилага ефективно законодателството за защита на интелектуалната собственост на дигиталната среда, но същевременно се търсят начини за осигуряване на достъп до знанието и културата.

 

Експертът по право професор Нели Отнянова отбелязва, че дебатът за защита на авторските права винаги има важна втора страна - достъпът до знание, образование и култура. За образованието напоследък важи идеята, че трябва да е национален приоритет и бъдещето на нацията зависи от качеството на образованието.

Достигането до консенсус по въпросите за авторското право е от една страна, от друга е възможността за достъп до последните достижения на съвременното знание.

За да могат качествено да преподават преподавателите трябва да могат легално да четат. Във водещите университети тази задача се решава чрез гарантиран достъп до огромни електронни бази от научни издания. Той не е безплатен, но е безплатен за студентите и преподавателите. Като се грижи за защитата на авторското право, обществото не трябва да забравя да се грижи за легален достъп до обектите на авторското право за целите на образованието.

Свързано с това е и декларираното намерение за продължаващо образование и учене през целия живот, което повдига въпроса за състоянието на съвременните обществени библиотеки и развитието им като центрове за комуникация и достъп до знание. Не трябва да се забравя и възможността за достъп до интернет и комуникационни услуги в слабонаселените райони.

Авторите от своя страна, също могат да допринесат за обогатяване на достъпното (в случая безплатното) съдържание, като позволят легално използване на произведенията си без заплащане на възнаграждение при определени условия. [16]

 

 

 

Изводи:

 

 

Концепцията за управление на знания и нейното успешно прилагане, неизменно ще доведе до увеличаване на интелектуалния капитал, а от това следва и до просперитет.

Обучението и подготовката на бъдещите професионални журналисти ще остане съобразено с особените специфики на средствата за масова комуникация – печат, радио, телевизия, интернет. Процесът по събиране и представяне на информация е специфичен за всеки профил на различните видове медии и това ще остане залегнало към изискванията за знания и умения на бъдещите журналисти. Тенденциите обаче в тази динамична и най-вече практична професия е към припокриване на дейностите, владеене на множество умения, взаимозаменяемост и универсализиране на работата.

 

Дигиталната среда, глобалното информационно общество и необходимостта от познанието на новите начини за генериране, обновление и разпространение на съдържанието изправят бъдещите журналисти пред нуждата от нови и гъвкави похвати в обучението.

 

Професионалната и качествена журналистика винаги е била и ще бъде резултат от академичната автомност, която възпитава свободолюбие и учи на демократичност, дава воля на творческото въображение, позволява свобода на преподавателската дейност, поощрява научните изследвания и самоосъвършенстването.

 

Смисълът за изграждане на професионално самосъзнание и чувство за мисия в съвременните журналисти и обществени комуникатори, е това в последствие да се трансформира в обществена отговорност към аудиторията.

В този смисъл, изпълнението на обществените функции на медиите са в пряка зависимост от съзидателността и отговорността на човешкия капитал на работещите в медиите.

 

 

 

Бележки:

 

 

обратно нагоре