Модел за нюзрум на 21. век





Скорост и дълбочина
Новите медийни технологии са способни да публикуват новини по-бързо от предишните царе на скоростта: телевизията и радиото. Вземете, например, мобилните телефони и и-мейл модернизацията. Вземете т. нар. моблогове. Вземете Туитър (Twitter).
В същото време, неограниченото пространство и време в Мрежата, нейната хипертекстуалност и разтегленост, я правят потенциално по-задълбочена и разширена от предишните царе на контекста и анализите: вестниците и списанията. Сетете се за репортажа на Уикипедия за урагана Катрина. Сетете се за американския политически блог Дейли Кос (Daily Kos), за уеб сайтове за гражданска журналистика, които доставят локални новини (хиперлокалните уеб сайтове). Помислете само за уеб сайтa chicagocrime.org, който обединяваше информация за криминални случаи от полицейския отдел на Чикаго и Google maps.
Една новина може да мине в събирателен нюзрум през следните стъпки:
  1. Сигнал: веднага щом журналистът или редакторът получат информация за дадена новина, се изпраща сигнал. Това може да е по мобилен телефон, Блекбъри (Blackberry) или по лаптоп с безжичен Интернет. Абонатите на текст или и-мейл актуализация, Туитър (Twitter) или Фейсбук фийд (Facebook feed), биват известени мигновено. Това показва, че ти притежаваш истoрията и засилва твоята репутация да бъдеш първият с голяма новина. За по-малките новини – имаш възможността да добавиш индивидуалност към своя репортаж. (“Какво правя в момента” – достижение на Туитър). Това тласка читателите до твоя уеб сайт, вестник или предаване.
  2. Черновата: прекалено сурова за отпечатване или излъчване, но перфектна за блогове. Поддържайки сигнала, предварителният доклад – като свързващ доклад – дава имена с инициали, места, детайли и източници. Той се обновява с постъпването на нови детайли от информацията. Черновата играе важна роля в задържането на читателите на твоя уеб сайт, но също така подпомага разпространението на новината в блогосферата, привличайки нови читатели и улеснявайки търсенето. Теоретично така ще се привлекат нови коментари и ответни реакции, които могат да добавят или коригират детайли, или дори да създадат нови лийдове. Бързите обновявания (update), които, например, препращат към други репортажи, спомагат да се предпазим от отпадане от топ новините на Google News (където излизат най-скорошно обновените новини, а не първите, които са били публикувани).
  3. Статия/Предаване: Онлайн медиите превъзхождат печатните и излъчващи медии от гледна точка на скорост и задълбоченост, но традиционните медии имат следните силни черти: документалност и ограничение на време и пространство. Тяхната способност да запечатат моментна снимка и временен окончателен документ като статия от 300 думи или 3 минутно предаване, e ключът към традиционната новинарски медийна привлекателност. Решението на редактора, дали историята е заслужила място в програмата, е важно, ако вземем под внимание безграничността на Интернет. На този етап черновата се превръща в предаване с високо значение за продукцията и може да бъде както онлайн, така и напечатана, излъчена или и трите. Времетраенето може да зависи от процесите на напечатване или излъчване.
  4. Контекст: Да се върнем назад към онлайн медиите. Неограниченото пространство играе важна роля в предоставянето на бърз и широк контекст: Колко пъти това се е случвало? Къде мога да получа предишни репортажи? Какво означава това понятие? Как работи този научен принцип? Къде мога да отида за подкрепа или помощ? Хипертекстът тук е централен. Той дава възможност да свържеш серия от документи, организации и обяснения, които са от твоя собствен архив или от външни доставчици в портал, който захранва съществен ресурс. Печатният или излъченият доклад също могат да начертаят част от този контекст, но трябва да има и допитване до онлайн източник за повече информация.
  5. Анализ/Разсъждение: след репортажа идва анализът. За онлайн пространството той се изразява в отразяване на незабавната реакция на информираните и засегнатите, която е заела място в блогосферата най-общо и във вашите собствени блогове и форуми. Човекът, който прави репортажа, може да въздейства върху случващото се на блога, докато подкастите дават невероятна възможност да се проследят инсценирани дискусии и дебати. В този смисъл печатът и предаването ще вземат една или повече моментни снимки за своя процес на продукцията.
  6. Интерактивност: интерактивността изисква инвестиция и подготовка, но може да ангажира и информира потребителя по начин, по който другите медии няма да успеят, като ни осигурява “способа на дългата опашка” (“long tail”), генериращ многократни посещения в дългосрочна перспектива: създаването на един интерактивен флаш отнема дни, но  съдържа завладяваща комбинация от хипертекст, видео, аудио, анимация и база данни (те могат активно да се обновяват); даден форум може да осигури място, където хората да се събират и да споделят опит и информация; Същото прави wiki, но по-ефективно. Конферентните чат сесии позволяват на потребителите директен достъп до новинари, журналисти и експерти.
  7. Персонализация: последният етап трябва да е автоматичен: способността на потребителите да променят информацията спрямо собствените си потребности. Най-общо, това може да бъде абониране за и-мейл, текстови или RSS обновявания на конкретната история. Разширените услуги биха могли да включват социална препоръка (“Други хора, които четат тази история, четат също...”) или журналистика, базирана на данни и позволяваща на потребителите да асимилират информацията: “Какво се е случило на тази улица?”; “Колко знака/символа имаше в пощенския ми код?”; “Какво означава този данък за някой, който получава същата заплата като моята?”. Това означава производствени процеси, интегриращи неща като определяне по мета-признак, интерфейси, произлизащи от база данни  и накрая, но не и на последно място  - култура, мислеща от гледна точка на тези възможности.
Новинарски процес в действие
Да вземем една типична средна новинарска история: „обществена фигура прави противоречиво изказване”, за да илюстрираме по-конкретно процеса:
  1. Сигнал: „Лорд Смит: „спри Мики Маус номерата” - свързано с...
  2. Чернова: дава повече подробности и е отворена за коментари и дискусии, свързване към други блогове. Един от коментиращите посочва, че лорд Смит е изучавал английска литература. Журналист търси „официален” коментар, за да го сложи в...
  3. Статия: два коментара, които са публикувани в блога се включват във версия за печат (вестник).
  4. Контекст: най-добрите линкове (връзки), взети от изпратените в блога коментари, както и пълно предаване на реч, звук и  видео от мобилен телефон, направено от един посетител. Тагове („Лорд Смит”), използвани за връзка към текущото отразяване и осигурявайки моментален портал.
  5. Анализ/Разсъждение: на един достатъчно добре информиран блогър, който се е свързал към  “черновата”, му е заплатено да напише по-дълга статия за вестника. Друг академичен коментатор пък е поканен на подкаст дискусия с лорд Смит.
  6. Интерактивност: посетителите на уеб сайта са поканени, за да “опитат да предложат въпрос за дискусия” от сферата на “Мики Маус”, осигурявайки действително разбиране “от първа ръка” на това, какво точно се включва в темата.
  7. Персонализация: за всички истории имащи като таг (общ признак) „Лорд Смит” на разположение е RSS захранващ елемент или сигнал за получаване на и-мейл.
 
Новинарският диамант
Също както обърнатата пирамида е резултат от увеличаващата се роля на телеграфа в новинарската индустрия и доминиращите културни идеи за емпиризъм и наука, този новинарски диамант се опитва да илюстрира промяната на продукта от 19. век (статията) до процеса от 21. век: интерактивната журналистика на новите медии, история, която завинаги ще остане незавършена .И най-вече отправя предизвикателство към доминирането на обърнатата пирамида, илюстрира произхода й в индустриалната епоха, както и нейните недостатъци. И в духа на незавършеното, нито един от тези модели не е окончателен.

 
Пол Брадшоу, onlinejornalismblog.worldpress.com
 

Коментари:
Анди:
Новинарският диамант е наистина полезен старт за дискусии относно прилива на новини. Все още слушам много за съпротивата срещу първите уеб публикации. Мисля, че голяма част от тази съпротива се дължи на хората, които не виждат всички възможности за типа на съдържанието, което можеш да получиш онлайн без да  “разбиваш” новината.
Относно пирамидите. Замислих се преди време за това как структурата на нюзрума, сравнена с моно-медийния подход, може да окаже влияние върху точките на натиск в нюзрума.
Виждам много нюзруми, в които помощник-редакторите са все още отговорни за актуализацията, дори редактирайки видео или поставяйки материалите, когато са готови за печат. Рецепта за стрес, дори ако някога е имало такава.
Ричард Лиминг :
Аз имам следната позиция:
„Новите медийни технологии са способни да публикуват новини по-бързо от предишните крале на скоростта:телевизията и радиото” е спорен въпрос. Радиото е все още най-бързата медия, където новините могат да бъдат излъчени за по-малко от секунди от тяхното случване. Тази сутрин програмата на Би Би Си радио 4 излязоха с новината, че Аврам Грант ще бъде новият мениджър на Манчестър, дори Туитър (Twitter) и SMS никога не биха били по-бързи от това.
Пол Брадшоу:
Ако някой е организирал събитие като прес-конференция и новинарската организация е имала възможността да уговори излъчване на живо–или ако новината е достатъчно важна, за да влезе в нормалната програмна схема за кратка новина, тогава излъчването има предимство. Но през останалото време мобилните телефони и безжичният  Интернет имат преднина.
Бас Тимърс:
Моят опит в нюзрума на вестник De Volkskrant показва, че напливът на статии/ съдържание е твърде голям. Трябва да помислим как да се справим с това: да избираме ли по-внимателно? Или да разработим робот, който да избира вместо нас, така че ние да посветим нашето скъпоценно време,  за да създаваме сами съдържание? И как да правим такова съдържание? Това са по-важни въпроси в нюзрума, въпреки че моделът на диаманта е добър пътеводител по време на големите новинарски събития.
 
 Пол Брадшоу  :
Този модел е за големи новини.Съществува в известна степен редакционно решение колко стъпки ще бъдат включени. Има и друг фактор - изпращането на твърде много сигнали към читателя, въпреки че аз мисля, че има случаи за използване на специални канали за сигнализация (технология, спорт, музика, политика и т.н), с които да сеизбегнепроблемът.
Технологиите и роботите наистина могат да помогнат тук. Например, робот или GSM взима твоето въведение и го прави като статия с линк. Или GSM, който ти дава възможност да “публикуваш черновата /проекта” в блог, а после “публикува статията’ на уеб сайта, когато си готов за това.
 
Източник:
07.05.2008

Превод от английски:

Весела Василева (F30533), бакалавър “Масови комуникации”

Жасмина Кьосева (F 32810), бакалавър “Масови комуникации”

Мануела Златева (F30525) , бакалавър “ Масови комуникации”

Марияна Стоименова (F 31699), бакалавър “Масови комуникации”