Навигация



ISBN 978-954-535-626-1


I. ЗНАЧЕНИЯ НА ЦВЕТОВЕТЕ ВЪВ ФОЛКЛОРА И В ТАЙНОТО РЕЛИГИОЗНО-МИСТИЧНО ПОЗНАНИЕ (НЕВЕРБАЛИЗИРАН ЕЗИК НА ЦВЕТОВЕТЕ) - лекции 2-6

 

I.1. Общи думи

Във фолклора става дума за два типа знакови системи – едната е цветът, а другата е символите в традиционната сватба и погребение.

Ритуал на преход означава, че основните действащи лица – булката, младоженикът и покойникът – преминават от едно състояние в друго. За покойника хората веднага разбират, че става дума за разделяне на душата от тялото. Душата се връща към своите идеални, божествени източници. Такъв преход е труден и душата и тялото имат нужда от помощта и уважението на опечалените. Те пък, от своя страна, трябва не само да покажат почит, но и да се пазят от силите на смъртта. При сватбата става дума отново за преход, при който двама души се свързват в социално-сексуалното обединение, наречено семейство, с цел възпроизводство на рода. И тук преходът е труден, защото лоши сили витаят около младоженика и особено около булката, която е бъдещият съсъд, в който се извършва тайнството на съединяване на двете човешки съставки – душа и тяло. Преди сватбата булката не трябва да съзира младоженика, универсален табу елемент. Около булката се изгражда многослойна магическа броня, която да я защити от тези лоши сили. Например, булото като предмет я предпазва от лоши погледи, а цветът на булото – огненочервен – сам по себе, си също има предпазно-репродуциращо значение и смисъл: предпазваме днес, за да може утре успешно да се възпроизведе рода.  

Във фолклорната сватба на различни народи в различни епохи, в рамките на различни религии, сватбеното було в традиционната сватба винаги е огненочервено. Този факт е стимул и провокация за търсене и намиране на научното му обяснение. Какво пречи булото да е зелено, синьо, черно, жълто или стандартното днес за трите монотеистични религии - бяло? От същия характер е и фактът, че булката има винаги оранжево-червено-жълти обувки, чехли, боти. Сред всички народи има в продължение на векове четирицветно сватбено съобщение - бялo, зеленo, червенo, златнo. Сватбеното знаме, като балкански и славянски сватбен символ, има на върха си т.нар. „златна ябълка”, докато при погребение се използва зелена ябълка. Ябълката, сама по себе си, е символ на плодородие и любов, а цветът решава в кой от двата ритуала тя да се използва.

Роклята и ризата на булката универсално са с бял и червен цвят и никой управник не може да се похвали, че е въвел със закон тези употреби на символите и техните цветове.

Семиотиката на цвета във фолклора съм анализирал подробно в монографиите ми [Алмалех, 1996; 1997; 2006; 2007]. Не е без значение, че данните за сватба и погребение съм почерпил от множество автори, мислещи семиотично:

За България - [Михайлова, 1980], [Иванова, 1984; 1992], [Генчев, 1993], [Велева, 1993], [Вакарелски, 1990], [Маринов, 1993], [Венедиков, 1995], [Маразов, 1994], [Миков, 1982; 1985; 1990; 1991] и др.

За мюсюлманите извън България - [Гранкуст, 1965], [Дейвис, 1986].

За  Римската империя – от [Трегиари, 1985; 1991], [Дана, 1919].

За Древна и Християнска Гърция - от [Алексиу, 1974], [Еванс, Абрахамс, 1964], [Левковиц, Маурен, 1982], [Джъст, 1989], [Гарланд, 1990], [Гарланд, 1985], [Йоаноу, 1984], [Фридл, 1982], [Данфорт, 1982]  и др.

За украинците - [Волков, 1890].

За руснаци и други славянски народи - [Аверинцев, 1973], [Богатирьов, 1971], [Вакарелски, 1990], [Садовников, 1980], [Караджич, 1969], [Георгевич, 1917], [Милославлич, 1919], [Бошич, 1992], [Кемп, 1935], [Лодж, 1941], [Троянович, 1905] и др.

За румънци [Елиаде, 1972]; [Клигман, 1981; 1985].

За евреи, арменци, друзи – от [Гарнет, 1890], [Хътчинсън, 1897] [Дурхам, 1979]; за южноафриканското племе ндембу – от [Търнър, 1966; 1967; 1970; 1971; 1973; 1979а; 1979б ]  и др.

Очевидно причините за наличните универсалии са дълбоки и представят комплекси от универсалии. Например белият цвят е използван с едни и същи значения - ‘чистота’ (физическа и морална), ‘неизцапаност’, ‘непорочност’ от различни народи с векове, и по време на погребение, и по време на сватба.

Не е необходимо, а не е и възможно, да се възпроизвеждат доказателствата в изследването на фолклорната сватба и погребение. Те могат да се ползват от достъпните книги Алмалех, 2006; 2007. Нужно е обаче да се използват резултатите от тези доказателства по линия на символите и по линия на цвета. Ето таблица на архетипните, универсални значения на цветовете по време на двата традиционни ритуала и в религиозно-мистичното познание на юдаизма и исляма.

 

I.2. Универсални значения на цветовете в невербализирания език на цветовете

 

ФОЛКЛОР И ТАЙНО РЕЛИГИОЗНО- МИСТИЧНО ПОЗНАНИЕ

ЦВЯТ

 

ислям - ‘дава асоциация с огъня’

червен

ислям -’топлина’

червен

бълг. сватбено знаме - ’агресия’

червен

еврейска кабала - ’абсолютно червеното е като горящ огън’

червен

Древна Гърция и Рим -’символ на огъня’

червен

дрехи на покойника - Спарта

червен

ритуали у ндембу - кръв ‘нечиста/менструална’; ‘нечиста кръв при убийство ‘ и ‘чиста/артериална’

 червен

българска сватба -кръвта на женската девственост’

червен

ритуали у ндембу - ’женското начало’

червен

‘студ’ - ислям

зелен

‘вода’ - ислям

зелен

‘надежда’ - ислям

зелен

‘плодовитост’- Балкански фолклор, ислям

зелен

‘свежест на природата’,  ‘свежест’ - сватбено значение, приписвано на младоженците - Румъния, България, Гърция

 зелен

‘жизненост  на мъжа’ - калушари, сватба

зелен

‘растителната обвивка на Земята’ - еврейска кабала

зелен

чистота/’ритуална чистота’/ - сватба  и погребение на Балканите, Древен Рим и Гърция, Египет, у евреите и мюсюлманите, у ндембу

бял

‘неизцапаност’ - ислям

бял

‘непорочност’- сватба (днес за трите монотеистични религии) и погребение (Древна Гърция, Рим, Египет, евреите)

 бял

бяло було - ХХв. сватба при трите монотеистични религии

бял

‘чистата светлина’ -ислям

бял

‘цвят на Бога’- ислям

бял

‘цвят на вечността’ - ислям, юдаизъм

бял

ислямско погребение и древните политеистични погребения

бял

‘смърт’ - “Стара Европа”,т.е. Балканите 6000-3500 г. пр.н.е.

бял

славянски’бял траур’ - дреха на покойника и на опечалените в Древна Гърция предплугархово време, Древен Египет

 бял

траур - трите монотеистични религии днес, ДревнаГърция в следплутархови времена, Древен Рим

 черен

‘защита на живите от силите на смъртта’ - Балканите 19-20 век

черен

‘смърт’ - трите монотеистични религии днес

черен 

 

 

I.3. Обяснение на универсалните, архетипни значения във фолклора и в тайното религиозно-мистично познание

         Фрапиращият факт на еднакви значения на цветовете между народи с различна религия, в различни епохи, в продължение на повече от 2000 години може да се открие в т. нар. прототипи или предмети-еталони на фокалните цветове. Автор на тезата, че различните естествени езици имат, все пак, една и съща денотация на основните термини за цвят са Берлин и Кей [1969]. Иначе добре известен факт е, че различните термини за цвят (зелен, червен и пр.) имат различни значения в различните езици [Чейф, 1974; Василевич, 1982а; 1982б; 1983; 1986; 1987; 2007; Москович, 1969].

Еленор Рош [1976] е авторка на тезата, че в различните естествени езици,  в различни култури индивидите добиват предства и понятие за фокалните цветове чрез индивидуалния си зрително-възприятиен опит от едни и същи прототипи, които са природни субстанции. За червено прототип са огънят и кръвта, за жълто - слънцето, за зелено - растенията, за синьо -  небето и морето, за бяло - светлината, снегът и/или млякото, за черно -  въглищата, мракът, нощта.

Още една причина за универсалните значения за нецвят е, че възприятието за цвят се намира в стари филогенетични зони на мозъка.

         Дж. Лейкъф [Лейкъф, 1987] отделя специално внимание на т. нар. теория за прототипите и на написаното от Рош за цветовете.

         Представата и понятието за цвят получава развитие чрез семантизацията на най-типичните качества на предметите-еталони (прототипите). Няма огън, който да не е червено-жълт и топъл, кръвта - винаги е червена и топла. Растенията са естествен символ на рециклиращите сили на природата, затова значения като свежест, вечност, спокойствие се появяват и във фолклора, и в религиозно-мистичното познание.

Допълнителна и нетотално универсална, но универсално фолклорна, семантизация на червеното е апотропейното (предпазно-репродуциращото) сватбено значение. Самото предпазно-репродуциращо значение е от причинно-следствен (каузативен) тип - червеното, като хроматичен представител на култивирания огън, предпазва булката, за да може тя да възпроизведе успешно рода с основната си функция на майка и съсъд на бъдещия плод.

 

I.4. Цвят и пол

Интересен е и въпросът за съотношението ‘цвят-пол’ във фолклора. Голяма грешка би било да се обвърже константно женският пол с червения цвят. Универсалното е, че един цвят не се обвързва само с единия от половете. Ситуацията е, която решава дали червеното е знак за мъжкия или за женския пол. От друга страна, универсална е опозицията в синтактичната цялост ‘червено-бяло’, която винаги обозначава опозицията на половете. “Цветовият символизъм не е обвързан константно с половете. Бялото и червеното могат да бъдат ситуационно определяни и да представят опозицията между половете.” [Търнър, 1971]

         В този аспект твърде интересен е случаят на “обръщане на стойностите” при сватбеното знаме в българската патриархална традиция.

Обичайното значение на бялото върху носиите  е “символ на високите качества на мъжкото начало” - ‘познатото’, ‘безопасното’, ‘небесното’ и т.н., а червеното да символизира “ниските качества на женското начало” - ‘тайнственото’, ‘непознатато’, ‘опасното’, ‘земните характеристики на жената’, ‘земното’ и пр.” [Иванова, 1992].

Горе на знамето, стойностите се обръщат и бялото символизира “високите качества на женското начало” - ‘подчиненост на авторитета на мъжа’, ‘плодовитост’, ‘майчинство’, а червеното - “ниските качества на мъжкото начало” - ‘агресивност’, ‘проливане кръвта на жената’, ‘проливане на кръв’ [Иванова, 1992]. Самото “обръщане на стойностите” е норма във фолклорния език на цветовете, т.е. стандарт. Този стандарт кореспондира с прагматичния принцип на кооперацията (обща културна база), както и с общия код на комуникацията.

I.4.1. Универсалност на червено-бялото синтактично единство. Установявайки, по повод на темата Цвят-Пол, червено-бялата граматична възможност за синтактична цялост, ние можем да се убедим, че същата семантична опозиция съществува и днес, при това не във фолклорната област. Стандартно наличие на знаково натоварената опозиция ‘бял-червен’ се наблюдава при националните знамена.

В своето изследване Саша Вайтман [Вайтман, 1973] дефинира особеностите на тази опозиция така: “Нещо повече, в официалното си значение Бяло и голямата честота, с която то се появява, внушава, че може би то най-добре би било разбрано във връзката му с Червено, с което то се асоциира в един от всеки два флага. Както видяхме, една нация използва Червеното, за да изтръгне насила от хората готовност за война и за екстремални жертви и симултанно използва Бялото, за да им вдъхне увереност и да ги успокои, че тази постоянна готовност е нужна поради ненаситността и агресивността на другите нации, а не на собствената ненаситност и агресивност. Така хората са накарани да вярват, че тяхната собствена нация дълбоко обича мира и е приятелски настроена, че тя не желае нищо друго освен добри и хармонични отношения със съседните нации. А ако тия съседи се почувстват по същия начин…” [Вайтман, 1973, с. 354]

Така става ясно, че опозицията ‘Бяло-Червено’ е универсален семиотичен признак на езика на цветовете. Тя представя синтактично организирана семантична цялост, където две противоположни категории се обозначават от двата цвята и са в отношение на опозиция. Тази опозиция винаги е “ситуационно специфицирана”, или контекстно зависима в термините “конотативната семиотика” на Йелмслев.

I.4.2. Междуцветова синонимия, Цвят и пол. Цветовете на знамето на калушарите дава пример за синонимия между зелен, бял и червен цвят. Празникът Калушари/Русалии е практикуван в България и Румъния. Гейл Клигман, докторантка на Мирча Елиаде, ни информира щателно в своята докторска дисертация [Клигман, 1981] за калушарите, наричани още русалии. Празникът се провежда в края на пролетта и началото на лятото като противопоставяне на вредните магически сили на събудените русалки. Калушарите са само мъже, които от обикновени селяни се превръщат за десетина дни в магове на мъжката лечителна сила. Те построяват знаме, на което има зелени стръкове билки, където стръковете са равни на броя на калушарите, бял плат, обвиващ зелените стръкове и червен конец закрепящ това единство. Червеният конец е един и има дължина, равна на сборувания ръст на всеки от калушарите. Зеленото и червеното са очевидни иконични знаци на мъжката жизнена и лечителна сила, а бялото функционира с универсалното си значение ‘обединение’. Цялото единство от трите цвята и предметите, които са негови носители обозначава мъжката магическа лечителска способност, противопоставена на вредното магическо действие на русалките и самодивите, които са активни в този годишен период.

1.4.3. Многозначност и синтактична антонимия. В същото време (макар и не историческо) в юдейския мистицизъм има разбиране, че една от първосътворените същини от светлина, десетата сефира Царство (Малкут), може да бъде представена като единство от зелен, бял и червен цвят. Тази символика се обвързва с ябълковата градина и ябълката, а така също с женското начало, разбирано като активно. [Шолем, 1979] Това означава, че в езика на цветовете едно синтактично единство от едни и същи три цвята може като израз да означава две протовиположности. Ясно е, че тук има място припомнянето, че румънският фолклор и юдейският мистицизъм са два различни “семиотични свята”, както би казал Вайтман. От друга страна, по линия на обозначаването на основни същини като ‘мъжко начало’ и ‘женско начало’, ние сме длъжни да търсим и синонимии, и антонимии, дори в различни семиотични светове.

 

I.5. Червеното и връзката му с кръвта и огъня

Фолклорните употреби на червеното, в рамките дори на един празник, маркират изведимост на значенията на червения цвят от двата предмета-еталон - огън и кръв. Например, на Първи март се изнасят червени черги и халища на оградите, чердаците и пр. Обяснението, което дават информантите е “защото от червеното всичко живо бега” [Миков, 1985]. Този отговор визира стратегията на първомартенския обичай  - да предпазва от лошите сили и животни, събуждащи се в началото на пролетта наред с позитивните природни сили и обекти. Като  негативни се смятат змиите, бълхите, мечките и пр. Очевидно семантизацията в обичая насочва към огъня като култивиран, използван съзнателно от човека, за да прогонва и унищожава вредните за човека животни. В обичая се поставя изискване-табу - мартениците да се правят само от ритуално чисти жени - девойки и възрастни жени, които нямат менструален месечен цикъл, т.е. от техните тела не изтича всеки месец “нечиста кръв”.

         Примерите за присъствие на зеления цвят по време на сватба с модално-пожелателни значения ‘свежест’, ‘вечен живот’, ‘плодовитост’ са безкрайни. Наблюдават се сред различни етноси и в различни епохи и маркират приписването на младоженците на тези качества на природата. Значението ‘вечност’ е налице в ислямската доктрина за значенията на цветовете.

 

I.6. Цветовият език - общ код

В румънската фолклорна поема “Миорица” е налице доказателство за един период, когато езикът на цветовете е бил съзнателно познание на Балканите. Овчар отправя съобщение до майка си, в което я лъже, че се жени, вместо да каже истината - че е убит от завистници. Усещайки, че описанието на сватбата всъщност е описание на сватба-погребение, от която липсва нормативният червен цвят, овчарят замества първото съобщение с друго, в което сватбата е представена с един цвят - този на съвременната сватба - бял. Данните за поемата “Миорица” се цитират в [Алмалех, 1996; 1997; 2006; 2007] по книгата на Мирча Елиаде “Залмоксис” [Елиаде, 1972].

Фактите позволяват да се твърди, че цветовият език изпълнява изискванията на прагматиката за наличие на:

- общ код, който тук е все още съзнателен, а не в подсъзнанието на индивидите;

- комуникация, която тече на този общ код;

- познанието на общия цветови код от адресанта и адресата води до смяна на съобщението, поради опасения, че ще бъде уловена лъжата, фиксирана в първоначалното съобщение;

- можем да говорим за Балканско реализиране на принципа на кооперацията, където има обща културна база.

 

I.7. Граматичните категории на езика на цветовете във фолклорната сватба и погребение могат да бъдат разбрани по-добре, ако се сравнят с известните граматически категории от граматиката на естествените езици, която е отлично разработена през вековете.

В цветовия език не може да се различи съществително, прилагателно, глагол, местоимение, числително или неизменяеми части на речта като наречие, съюз, предлог, частица. В някакъв смисъл, обаче, знакът цвят е и всички части на речта, и никоя от тях. Това е така, защото понятийно цветовете не са получили развитие като логико-знакова субстанция, имаща измеренията и равнището на понятието-звук (думата) в естествените езици.

Това е причината за твърдението, че ги няма обичайните части на речта (съществително, прилагателно, числително, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз, междуметие). От друга страна, неразчленените и неспециализирани логически и понятийно цветове са знаци. В този смисъл, те са символи, идеални по тип, с различни значения, приписвани от психиката на човека, от подсъзнанието и съзнанието. Особеното за фолклора и мистицизма е, че даден цвят се възприема като сила, която може да има значение, съотносимо, но не равнозначно, на лексикално равнище. Например, червеното сред българските информанти е възприемано като сила, от която всичко живо бяга, когато става дума за първомартенското изнасяне на червени домашни предмети (халища, черги) по плетовете или по стряхата.

Зеленото често е схващано като символ на живота. Такова значение се придава в исляма на зеления цвят на дрехата на покойника. Същото значение се среща и в зависимост не от религиозно-мистична доктрина, а от факта, че зеленото е постоянен атрибут на растенията и в този смисъл е вечно, никога неизчезващо, през която и да е човешка цивилизация. Така зеленото е обвързвано с ‘неизтребимост’, ‘младост’, ‘вечен живот’. Този сорт категоризация обяснява честата употреба на зеленото със значението ‘незрялост’, съвсем очевидно заето от природата и прехвърлено върху човека.

Ако лексикалното равнище на цветовия език и лексикалното значение на един цвят са резултат от практическия опит на функционалните опитности на човека за параметрите на цвета, какво остава да кажем за значения като „наративно”, „модално-пожелателно” или „каузативно” („причинно-следствено”).

Очевидно е, че и на синтактично равнище цветовият език е нерелевантен на естествените езици, на техните граматични категории. Тук синтактичното равнище се свежда до анализ, дешифриране на контекста и до културни реалии, от типа на нормата. Става дума за съотнасяне не с граматични правила, а за мироглед, митологични и философски схващания, от които се извежда едно значение, придавано на резултата от действието на лексикалното значение. Например най-популярното разбиране на червеното в българския фолклор и етнография е предпазното. Българските учени обаче употребяват термина „предпазно-репродуциращо значение”. Това означава, че действайки като предпазна сила, червеното е участник в репродуцирането и опазването на рода. т.е. предпазното значение каузира репродуциране на рода.

Наративност и декларативност има при бялото, когато значението му за ‘чистота’ се декларира и едва ли не натрапва на Бога или боговете в случай на смърт. Това се прави, за да се достигне благоразположението и респекта на висшите, божествени сили. При съвременната сватба бялото има същите значения, като често те вървят ръка за ръка с лъжата. Наративността в тия случаи трябва да се разбира като смирен, кодиран чрез цвета, разказ за това, как е живял покойникът, с каква чистота на постъпките си се е отличил. Тази употреба на бялото има универсален статус – с това значение то се употребява както в Древен Египет, така и в Древна Гърция, та чак до днес под формата на ритуалния предмет покров.

На практика излиза, че още на лексикалното равнище в цветовия език значението се разграничава с помощта на контекста, на целостта, на цялото. Нужна е обаче и обща културна база, норма, общи значения, за да може цветовият език да функционира и да бъде разбиран.

Тук е мястото да напомня забравата, в която изпада символното познание за цивилизования човек. Както казва индийският философ Кумарсуами [Кумарсуами, 1935а; 1935б] – преди около четиристотин години това познание е загубено, за да се претовари подсъзнанието на цивилизования човек със символи, защото забравата е само в областта на съзнателното.

Предпазното значение каузира репродуцирането на рода. Предпазното значение е на лексикално равнище. Един цвят-знак не е част на речта, нито част на изречението в обичайния смисъл. Цветът знак е знак от друг ранг, с различно равнище на абстракция, защото символизира разбирания за връзката между триизмерния свят и Бога, митологични образи и представи, социални, морални, нравствени разбирания. В тази прекалено висока абстракция се включват и усещания. Така че липсата на обичайната понятийна диференциация не намалява високата абстрактна същност на цвета знак  – просто той е знак от друг калибър.

По отношение на категорията Време, очевидно, цветът знак се отнася за момента на прилагане и за бъдещ спрямо този момент, където той продължава да действа като жизнеутвърждаваща магия. В този смисъл категорията Пространство се съдържа в значението на цвета знак, където той функционира във времевата скала.

Не бива да се забравя, че във фолклора цветът съществува като езиков знак от познатия тип само в песните. Във всички останали случаи цветът е знак от предметно-материални носители, където хората чрез зрителните усещания и възприятия надграждат знаковата натовареност и я отличават от битовите и орнаменталните функции.

I.8. Архетипни сватбени и погребални символи

От анализа на традиционната сватба и погребение могат да се изведат значенията на няколко символа, важни за рекламната индустрия.

Обувките на булката се дават от страната на младоженика на страната на булката. Често в обувките (ботите, цървулите, сандалите, чехлите) има различни приятни аромати и цветя. Логиката на този дар идва от представата, че семейният живот е общ път, който трябва да бъде извървян заедно. Значението е, че това е декларация за уважение, любов, даване на сигурност, обгриженост за бъдещата съпруга в този общ път.

Златната ябълка е сватбен символ, символизиращ ‘цената на булката’, ‘плодовитост’, ‘любов’.

Зелената ябълка съпровожда смъртта на деца или млади хора, които са напуснали този свят преждевременно. Значенията на ябълката са същите – ‘любовта на близките’, ‘съхраняване в културната памет на спомен за човека’.

Червеното було на булката има предпазно и предпазно-репродуциращо значение.

Бялата, дълга, долна риза и червената сватбена рокля обслужват предпазно-репродуциращата магия, извършвана по време на традиционната сватба.

Сватбената китка в традиционната сватба трябва да има четири цвята, които са модел на/за носиите – бяло, зелено, червено и златно. (Кукерите са различен от този четирицветен модел слой в българския фолклор).

Зеленото от вечнозелените растения на сватбената китка приписва на младоженците значенията ‘свежест’, ‘вечност’, ‘плодовитост’. В исляма зеленото има доминиращо място и с тези значения + ‘вечност’ е цвят за траур и за дреха на покойника или савана.

Саванът има своите корени в политеистичната древност и е практикуван и в трите монотеистични религии, като в юдаизма и исляма това е единственатата важна „дреха” на покойника. Осигурява правилното представяне пред Бога или боговете. В исляма вариантите на белите погребални атрибути са наричани ‘роба на справедливостта или праведността’, ‘кърпа на истината’, ‘кърпа на справедливостта’, ‘кърпа на праведността’, ‘кърпа на прахта’, ‘панталон на вечността’.

Траур се изразява с три цвята – бяло (Древна Гърция, земеделска, традиционна България, сред славяните и др.); черно – Древен Рим, градско и гръцко влияние в българските земи през 19 век, трите монотеистични религии днес; зелено – в исляма; без цвят – чрез обръщане на горната дреха наопаки (славяните).

Червеният конец е знак за ‘връзка между различни светове или хора’, ‘иконичен знак за човешката кръв като символ на живота’.

Липса на червени елементи от носията и китката –при погребение на млад човек.

Червено-бялото единство маркира опозицията на двата пола. Кой цвят – кой пол означава зависи от контекста и ситуацията. Няма постоянна, неизменна връзка на единия пол с единия от цветовете.

Червено, бяло и зелено могат да бъдат знак само за единия от половете.

Златното означава по време на сватба ‘цената на булката’, но и ‘пропуск към отвъдното’. При погребение важи второто значение.

Златото има два различни хроматични представителя: червено-оранжево-жълто по линия на външно сходство; бяло по линия на семантично сходство – ‘чистота’, ‘непорочност’, ‘неизцапаност’.

Човекът-знак е важен символ при сватбеното знаме. Значението му е ‘връзка с покойните членове на фамилията’.

I.9. Нормативни лексикални и синтактични значения на цветовете при българската сватба.

Този списък е плод на анализа, извършен в Алмалех, 1996; 1997; 2006; 2007 и е свързан с данните, посочени от множество автори, цитирани в тези книги.

Лексикални значения

I. Зелено

I.1. Сила на плодовитостта

I.2. Жизнена сила

I.3. Безсмъртие

I.4. Абстрактно понятие за живота

 

II. Златно

II.1. Божественост

II.2. Свещеност на златните предмети, идваща от свещеността на златото като материал

II.3. Материално богатство - в зависимост от цената на цялото.

II.4. Символ на Слънцето и светлината като блясък, славата като блясък

II.5. Девственост и морална чистота

II.6. Милосърдие

III. Бяло

III.1. Семантичен нюанс на златото като цвят

III..2. Мъжкото начало  Значение, извадено и самостоятелно от българските употреби на бял.

III.3. Ритуална чистота

IV. Червено

IV.1. Предпазно-репродуциращо значение - най-популярното българско значение на червеното

IV.2. Плодовитост – свързано с "Великата майка-земя" [Трофимов, 198.74, 71-98]

IV.3. Женското начало

IV.4. Ритуална нечистота

От схематично представените значения се вижда, че някои допълват казаното досега. Например схващането на белия цвят като знак за ритуална чистота, а на червеното като знак за ритуална нечистота. Тези две значения съвпадат с разбирането у българите, че мартениците се правят само от ритуално нечисти жени, т.е. те не трябва да са нито девойки, нито старици, където и двете групи нямат месечен цикъл, затова не могат да бъдат квалифицирани като ритуално нечисти. Изяснено е също значението на червеното като ‘плодовитост’ във връзка с Великата майка-земя, т.е. паралелът ‘жена-земя’.

Синтактични значения

В цветовия език не може да се очаква да има, и няма, същият брой граматични категории, като в естествените езици. Това се отнася, разбира се, и за изреченското равнище. В цветовото изречение няма синтактични връзки съгласуване или предложна. Онова, което свързва цветовете в цветово изречение, е техният смисъл, където няма подчиненост по семантични и формални показатели. Синтактичната връзка в цветовото изречение може да се съотнесе с онова, което има при съчинителната връзка, където отделните части са самостоятелни. Доколкото обаче няма никакъв съчинителен формален знак от типа на съюза, свързването в цветовото изречение може да се съотнесе с онези случаи в естествения език, където има прилагане. С други думи, отделните части са самостоятелни и взети заедно образуват смисловата цялост на изречението, без обаче да има ясно изразена подчиненост. Става дума за обособени и приложени части, като две съществителни например, характеризиращи се с пълна самостоятелност и неподчиненост.

Значението на цветовете в българската сватба може да бъде представено в зависимост от някои граматични категории, съотносими условно с естествения език.

1. Зелено

1.1. Модално-пожелателно значение – пожелание за плодовитост, жизнена сила и безсмъртие на рода.

1.2. Наративно и декларативно значение за жизнени сили, за добро здраве на младоженците.

2. Златно

2.1. Модално-пожелателно значение - пожелание този брачен съюз да има връзка с божествения свят, пожелание за "връзка със светлината", пожелание за връзка със "сакралната точка, когато се е формирал космосът", пожелание за осигуряване на ‘златен пропуск към отвъдното’, пожелание за ‘нравствена чистота’ и ‘нетленност’. Всички изброени значения трябва да се разбират като пожелание за бъдещото пространство и време на брачния съюз, където, реализирайки се, да осигурят "златен пропуск" към изброените значения. Това се отнася за цялото семейство, включително и за бъдещите деца.

2.2. Наративни значения.

2.2.1. Декларация за заможността на брачната двойка.

2.2.2. Декларация за „нравствена чистота” на младоженците.

3. Бяло

3.1. Модално-пожелателно значение за:

3.1.1. ‘Ритуална чистота’.

3.1.2. ‘Телесна и духовна невинност, девственост’.

3.1.3. Всички значения на белия цвят като ‘смислов нюанс на златото’.

3.2. Наративно значение за ‘мъжкото начало’.

3.2.1. ‘Мъжкото начало’, когато се отнася до горната част от облеклото на младоженика.

3.2.2. ‘Женското начало’ и високите му качества – ‘преследване и преминаване на плодородието и плодовитостта на жената под покровителството на мъжа’. Актуализира се при обръщането на стойностите при сватбеното знаме.

3.2.3. ‘Високите качества на мъжкото начало’, които са обичайното значение, без обръщане на стойностите: ‘високото’, ‘небесното’, ‘своето’ (познатото’). актуализира се при горната част от мъжкото облекло.

3.2.4. ‘Ритуална чистота’.

4. Червено

4.1. Каузативно значение. Актуализаране при червените части от облеклото на булката. Червеното е каузативно по смисъл, защото чрез лексикалното значение за ‘предпазваща сила’, то резултира в опазването на съсъда – бъдещата майка и успешно възпроизводство на рода.

4.2. Наративно значение за:

4.2.1. ‘Ритуална нечистота’.

IV.2.2. ‘Ниските качества на мъжкото начало’ – ‘агресивност’, ‘проливане на девствената кръв на булката’. Актуализира се при обръщане на стойностите на сватбеното знаме.

4.2.3. ‘Женското начало’, свързано с обичайните стойности – ‘менструална кръв’, ‘чуждото’, ‘ниското’, ‘земното’. Актуализира се като обичайно значение на червените атрибути на сватбената женска носия.

4.2.4. Символ на Слънцето, където има две несватбени вариации: в обичая ”Поклон”.

а) хроматичен символ на култивирания огън;

б) хроматичен символ на природния, разрушителен огън.

По отношение на сватбата се запазва първото значение - символ на култивирания огън, животодаряващият огън.

4.3. Каузативно значение за ‘символ на култивирания огън’, което е в контекста на значението ‘предпазно-репродуциращо рода’.

 

  I.9. Невербализиран език на цветовете в мистичното познание

Добре е да дам пример от доктрината на ислямските суфи, тъй като това е последната от монотеистичните религии. В този смисъл тя представя някои основни положения от предишните две, както и някои типични елементи, характерни само за нея. Общото е в изграждането на символни, синонимни вериги, където цветът има редица значения за нецвят, а самият цвят е издигнат до статуса на многозначен знак-символ, с който се предават множество съобщения и значения. Следващият цитат е важен и откъм мъдростта на вековете, и поради съответствието на несектантската идея в исляма за неотделимостта на един обект от цялото, съотносима към съвременната научна идея на Йелмслев за “конотативната семиотика”:

 

“Седемте цвята

Традиционно палитрата за халф ранг или седемте цвята доминира цялостната концепция за цвета. Бял, черен, както и цветът на сандалово дърво се разбират като първата група от три цвята, допълнени от червено, жълто, зелено и синьо, разбирани като група от четири цвята. Заедно те са съставящите на супергрупата от седем цвята. Това числово разбиране е решаващо за осмислянето на традиционната цветова система. Обекти или понятия, които са взети в изолация, отделно от цялото, се смятат за едно неприемливо различие според ислямското виждане. Всеки феномен се разглежда като част от голямото тотално, към което за интелектуална помощ и яснота се добавят числовата или геометрична характеристика. Така цялото, тоталното, е сложно, значително по-голямо и по-значимо от която и да е от неговите части. (подч. авт., М.А.)

 

Системата от три цвята

Три, като число и като триъгълник, отразява основното понятие за единството на дух, душа и тяло, които са състояние за всяко създание. Представено алтернативно, като три движения на духа, тройката предизвиква актове на сливане, издигане и хоризонтална експанзия, които респективно представят пасивното, активното и неутралното качество.

Бялото обединява всички цветове, то е чисто и неизцапано. В неговото непроявено състояние то е цветът на Чистата Светлина, преди Едното да стане Многото; светлината, символизирана от белия цвят, предхожда Слънцето и символизира Обединението.

Доколкото чрез белия се проявяват всички цветове, то черният остава скрит, “скрит в неговата изключителна блестящност”.

Черният е една блестяща светлина в тъмен ден, доколкото само чрез светещия черен някой може да открие скритите страни на Божественото. Това разбиране минава през чернотата на зеницата на човешкото око, когато се казва, че тя, като център на окото, символично е булото на двете - вътрешната и външната визия. Черният цвят е унищожаването на нещото, предреквизит за реинтеграция (разделяне). То е палтото/покривалото на Ка’ба(х) (кубичната сграда в Мека, винаги покрита с черно покривало - бел. авт., М.А.), мистерията на Съществуването, нощта на Неговото Величие и цвят на Бога.

Цветът сандалово дърво е цвят на земята, невалидност на цвета (аз ранг кхал). То е неутралната база, върху която природата (системата от четири цвята) и противоположните цветове, бял и черен, съществуват. Символично цветът сандалово дърво е човекът в микроскала, а в макроскала - Земята, -изъм за артиста, неутралният план за геометрика, подът за архитекта.

 

Система от четири цвята

Четири като число (в аритметиката и алгебрата - бел. авт., М.А.) и като квадрат в геометрията отразява понятийната конфигурация на Универсалната душа, проявена като активни качества в природата (топло, студено, мокро, сухо) и като пасивни качества на материята (огън, вода, въздух и земя); Квадрантите на деня, четирите фази на Луната, четирите сезона, както и четирите деления на човешкия живот. Всичките изброени са вторични отражения на тази система.

Във видимото основните цветове са червено, жълто, зелено и синьо. Тези четири цвята кореспондират с четирите качества на универсалната природа и четирите елемента на материята. Природата, която е активният елемент сред материята, дава инициативата за тласък на съзидателен процес и детерминира ритмите на вътрешните (Батим) и външните (Захир) аспекти на всяко съществуващо нещо. Чрез системата от четири цвята човекът осъществява чувствителни възприятийни контакти с посланията на различни аспекти на присъщата на природата енергия, която е в неспирно търсене на едно състояние на спокойствие, аналогично на първоначалното състояние на ред.

Червеното дава асоциация с огъня, представяйки двойката от природни качества - топлина и сухота. То изразява живия дух - активен, разширяващ се и неразтворим. Циклично то е сутринта, пролетта и детството. Допълнителният цвят на червеното е зеленото, който показва противоположните качества - студа и влагата. Зеленото характеризира водата, високата душа, качествата пасивност, свиване и разтворимост. Циклично то е вечерта, есента и зрелостта. Жълтото е въздух, а качествата му - горещина и мокрота. Неговите качества са замислени като активност, разширяване и разтворимост. То отговаря на лятото, следобеда и младостта. Синьото представя земята, с качества студ и сухота; Низката душа; пасивност, свиване и неразтворимост са неговите качества. Символично то представя края на циклите - нощта, зимата и старостта.

Погледнати като движение, през четирите квадранта на кръга, спускащите се и издигащите се движения на тия цветове, заедно образуват пълен кръг; краят на един цикъл сигнализира за началото на следващия.

На зеленото в исляма се гледа като на върховния от четирите, защото той включва другите три в себе си. Жълтото и синьото, обединени в една балансирана смес,  дават зелено, чийто послеобраз е червеното. Зеленото е надежда, плодовитост, вечност, с нейните две присъщи й измерения - минало (синьо) и бъдеще (жълто), а неговата противоположност - червеното, символизира противоположността на вечността - настоящето.” [Арделан, Бахтияр, 1973, 40-51]

         Забележително в този цитат е не само изграждането на символни вериги, обединени от невидимото, божественото, духовното (т.е. интензионалното), а и в становището, че субстанциите са наречени “пасивни качества на материята“, а качествата им - “активни качества на материята”. Заедно с това, в тази система навлиза, като синоним, и категорията Време: “квадрантите на деня, четирите фази на Луната, четирите сезона, както и четирите деления на човешкия живот - всичките изброени са вторични отражения на тази система.”

         Тук виждаме разбирането, че ние опознаваме четирите елемента, наречени “пасивни качества на материята”, именно чрез типичните им качества или двойки от качества, наречени “активни качества на материята”. Категорията Време, алгебричните числа и геометричните форми също са посочени в синонимната верига. Темата за възникването на Времето е част от темата за Сътворението на света и заема важно място в медитациите на монотеистичните коментари на трите религии. И всичко това е равнено по цвета, защото първото нещо, което Бог е сътворил е светлината, т.е. цветът! Шолем разглежда множеството от разнообразни мнения по този въпрос в юдаизма [Шолем, 1974; 1979].

Примерите доказват, че езикът на цветовете е обект на интелектуален, културен и религиозен, и в крайна сметка, семиотичен интерес далеч назад във вековете в юдейския и ислямския мистицизъм. Нещо повече, трябва да добавим вековната им устойчивост и де-факто стандартност и дори стандартизираност в културологичен и семиотичен аспект.

 

***

Значенията на цветовете във фолклорната сватба и погребение са от особена важност за доказване на наличието на универсалии.

Следващата важна задача е да установим дали, когато изразяваме цвят с думи от български или друг език (червен, зелен, червенее, синее; пламък, огън, кръв, небе, море; ягода, малина, рубин, сапфир, пате и пр.) е възможно думите да получат значения за нецвят, подобни или същите като във фолклора.