II. ЗНАЧЕНИЯ ЗА НЕЦВЯТ НА ТЕРМИНИТЕ ЗА ЦВЯТ (ВЕРБАЛИЗИРАН ЕЗИК НА ЦВЕТОВЕТЕ) - лекции 7-12

II.1. Общи думи

Голямото предизвикателство всъщност не е дотук, а тепърва започва, когато си поставим задачата да проверим и докажем, дали при медиаторската роля на естествения език се съхраняват някои от установените универсални значения на цветовете от невербализирания език на цветовете. Очевидно е, че естественият език служи като вид “преводач” на всички значения, открити във фолклора и във високообразните медитации на монотеистичните мистици. А добре знаем, че при всеки превод, дори и при най-съвършения, системата на другия език не е в състояние да препредаде всички семантични връзки от изходния език.

Пълните данни, резултати и изводите за вербализирания език на цветовете виж у [Алмалех, 1997-1998; 1999; 2001а].

II.2. Методика

Методиката на установяването на значенията за нецвят на термините за цвят е добре известна в психологията и психиатрията - това е тестът за свободни словесни асоциации на Кент-Розанов. Тестът на Кент-Розанов е публикуван от авторите си през 1910 година [Кент, Розанов, 1910], след множество клинични изпитания. Тестът съдържа сто стандартизирани думи-стимули, които се поднасят на анкетираните лица със стандартизирана инструкция. Получените отговори са думи-асоциации, които са база за множество изводи и анализи. Тези отговори представят значенията за нецвят на думите (термините) за цвят.

Ето някои основни понятия и резултати от тази област:

* Основни термини за цвят. Това са думите в български език, които са основните езикови средства за назоваване на цвят - бял, черен, червен, зелен, син, жълт, кафяв, розов, бежов. Тези прилагателни имена имат форми за женски и среден род и за множествено число. Към основните термини за цвят спадат и производни глаголни форми (пълнозначни и нелични); червенее, позеленявам; червенеейки, зеленеейки; позеленял, изчервен, червенеещ.

* Нормата за словесни асоциации за цвят представя набор от думи-асоциации на термините за цвят в български език. Нормата бе получена като бяха съпоставени резултатите от първото изследване на нормата за словесни асоциации у българи, сред които са и думите-асоциации на термините за цвят. Това първо изследване е на Енчо Герганов и колектив и е публикувано през 1984 г. [Герганов и кол., 1984]. Публикацията сочи състоянието на словесните асоциации в периода 1978 - 1982 година. През 1996 г., след консултация с Герганов, тестът бе повторен. В резултат на сравнението между двата теста се формира Нормата за словесни асоциации за цвят у българи.

* Нормата за словесни асоциации за цвят представлява вербализацията на цветовия език извън контекст, т.е. лексикалното равнище на вербализирания език на цветовете.

В Нормата бяха различени:

* Център, ядро и периферия.

* Център на нормата са всички думи-асоциации, които напълно се припокриват по форма. Към центъра се отнасят и всички производни думи, имащи същия корен. Например чисто, чиста. В центъра попаднаха названията на предметите-еталони и техните най-типични качества, както и някои семантизации. Например за зелено - трева, дърво, храст, маруля, краставица, листо, морава, ливади, растителност, свежест, почивка, отмора, надежда. Предметите-еталони за всички цветове са в центъра на нормата. Статистически думите-асоциации от центъра са с най-висока честота.

* Ядрото на нормата са всички думи-асоциации, които нямат един и същи корен, но са названия на сходни денотати. Такива са например омраза, злоба. Освен тях в ядрото влизат семантизациите на предметите-еталони, които не се повтарят в двата експеримента, както и неповтарящите се най-характерни качества на предметите-еталони. В ядрото влизат и думи-асоциации, които са синоними и антоними.

* Периферията  се състои от всички думи-асоциации, които нямат общ корен и са названия на различни неблизки денотати. Например за червен цвят -  война, заплата. В периферията, за удобство, останаха и всички названия на конкуренти за предмет-еталон на един цвят, напр. вишна, домат, ягода, ябълка за червено.

* Нормата за словесни асоциации представлява вербализация на цветовия език извън контекст, или лексикалното равнище на цветовия език. Текстовото и синтактичното равнище на вербализирания език на цветовете (или в контекст) е различимо при функционирането на термините за цвят в романите на Е.Станев и Д.Талев.

* Многозначността се проявява по различни начини в нормата:

* вътрецветова антонимия: Един и същи цвят може да бъде асоцииран с противоположни същини и явления - за жълт - приятен-неприятен, за зелен - умора-почивка, отмора и пр.

*междуцветова антонимия: Два различни цвята (термини за цвят) могат да се асоциират с противоположни същини и явления - живот (зелен); смърт (черен); сладост (жълт) - кисело (зелен), повяхнал (жълт) - незрял (зелен), свежест (зелен), уморен (тъмен) - бодрост (зелен, жълт).

* междуцветова синонимия на два цвята или: Два различни цвята (термини за цвят) нормативно могат да се асоцират с едно и също значение - неприятности - жълт и черен, смърт - черен и червен и пр.

*  Дву-, три- и многоцветие е отношение на синонимия в рамките на вербализирания цветови език. Реализира се и в нормата, и в текста.

* Семантема. Всяка дума-асоциация може да бъде схващана като семантема. Понятието семантема тук обединява всички отговори (думите-асоциации) като система от единици от нестандартни значения на един термин за цвят.

* Речников  състав. Всички значения, придавани по асоциативен път на термините за цвят и различни от основното лексикално значение на термините, признака ‘цвят’, могат да бъдат наречени речников състав на един цвят. С други думи, наборът от семантеми на един термин за цвят е речниковият състав от значения за нецвят на един термин за цвят.

* Подсъзнателно действие на цветовия език. При така поставената проблематика, трябва изрично да посоча, че цветовият език функционира не на равнището на съзнанието, а в подсъзнанието.  В нашия случай ще трябва да говорим за езиково съзнание и подсъзнание.

По-подробно за нормата виж Алмалех, 1997-98; 2001а; 2006б.

II.3. Лексикалното равнище на вербализирания език на цветовете – нормата

Тъй като оценката на Енчо Герганов за нормата, т.е. за лексикалното равнище на вербализирания език на цветовете, има познавателна стойност за метода и резултатите – ще я приведа тук.

“Алмалех е планирал и провел свободния асоциативен експеримент в съответствие с установените в психологията и психолингвистиката изисквания. Той се е постарал да следва колкото може по-точно стандартните параметри на експеримента, чрез който преди повече от 15 години бяха получени първите асоциативни норми на българския език. Така данните на неговия експеримент стават съпоставими с асоциациите в “Български норми на словесни асоциации” (1984). Това е особено важно, тъй като една от задачите на Алмалех е да установи кои от асоциациите на думите за цветове са устойчиви и кои са ситуативно обусловени. В експеримента са участвали 100 носители на български език. Като думи-стимули са били подадени тридесет стимула от експеримента през 1980 г., сред които са предимно думи за цветове или думи-стимули, предизвикващи “цветови” асоциации. На изследваните лица е дадена инструкцията да запишат първите три думи, които им дойдат на ум, след като прочетат думата-стимул. С изключение на тази модификация (първите три асоциации) останалата част на инструкцията е същатата. Стандартизираната инструкция е една от предпоставките за сравнимост на резултатите. Авторът е представил пълните асоциативни полета на тридесетте думи-стимули, като е подредил асоциациите по намаляване на честотата на тяхната поява, а при равни честоти - по азбучен ред. Словесните асоциации са разгледани в два аспекта - семантично-когнитивна типология на думите-асоциации, според някои от общоприетите принципи за класификация на словесните асоциации и в съпоставителен план с българските асоциативни норми от 1984 г. Като резултат от съпоставителния анализ с нормите от 1984 г. са обособени устойчивите асоциации за всяка дума-стимул. Интересно е, че има висока степен на повтаряемост на доминантни и субдоминантни асоциации, както и на асоциациите с по-високи честоти в двата асоциативни експеримента, проведени в интервал от 15 години. Наред с наличието на асоциативна устойчивост се наблюдават и тенденции към по-голямо асоциативно разнообразие в асоциативния експеримент на Алмалех в сравнение с данните от 1984 г. Анализът на асоциативните полета е задълбочен, изчерпателен и аргументиран. Той е направен повече в парадигмата на класическата семантика и семиотика, отколкото по схемите на когнитивната психология или в парадигмата на психоанализата. (…)

Мони Алмалех се спира по-подробно на проблемите за смисловото съдържание и семантичните граници на думите за цветове. Във връзка с това той разглежда както експериментите на Берлин и Кей за изследване на денотативното значение на термини за цветове в различни езици и схемата, която предлагат за семантично описание на тези термини (това са стандартните значения на термините за цвят - бел. авт., М.А.), така и по-съвременната трактовка на схемата от Вежбицка. [Вежбицка, 1990] (…) Авторът обосновава възможността асоциациите да се разглеждат и като семантеми на думите-стимули. Той показва, че чрез анализа на асоциациите в едно семантично асоциативно поле може да се очертаят границите на семантемата на съответната лексикална единица.

Теоретичната страна на изследването се обогатява и с това, че в концептуалната му рамка са включени основни постановки от теорията на Елеонор Рош за прототипите. Чрез анализ на цветовъзприятието на изследвани лица от различни езиковокултурни общности, Рош разкри някои важни страни на когнитивната категоризация и съпътстващата я семантизация на думи за цветове. Тя доказа експериментално наличието на ядрени елементи в множеството от обекти, влизащи в една категория, които имат по-особен статут в сравнение с периферните. Централните елементи са прототипите или т.нар. предмети-еталони. Те оформят представа за фокалните цветове, които са именувани с основните термини за цветове в един език. В дефинирания на базата на двата експеримента център на нормата за словесни асоциации се наблюдават именно названия на прототипите и техните най-типични качества.” [Е. Герганов, рец.]

II. 4. Норма при различните цветове

Тук ще посоча нормата само за червения цвят, а в Приложение 1 – данните за другите цветове. Това се прави с оглед на използването на думите асоциации като значения за нецвят на думите за цвят.

Цифрата в скоби сочи‚ че думата е посочена само в единия тест – за [Герганов и кол., 1984] – /80/, а за [Алмалех, 2001а]  – /96/. В курсив са прототипите, техните типични качества и семантизациите им.

II.4.1. Нормативните асоциации на думата червен са:

Център

вино, кръв, кърваво, огън, огнено, огнен/80/, топло, топлина, топла/96/, горещо, горя/96/, гори/80/, силно(80), сила/96/, ярко, яркост, Слънце, залез, светло, светлина, любов, любовно/96/, красиво/80/, красота/96/, радост, опасно/80/, опасност/96/, грешка, нерви, знаме, плат, платно/80/, око/80/, очи/96/, череша, череши/80/, ябълка, ягода, домат, доматче/80/, роза, лале, мак/96/, макове/80/, карамфил, море, синьо, жълто, зелено, черно, черен/80/, розово, бяло, бял/80/, цвят, цвете, цветя/80/, ЦСКА, бик, тореадор, корида, сърце, светофар, сигнал, рокля, червило, петолъчка, зора, кола, комунист/80/, комунизъм/96/.

Ядро

блестящо/80/, натрапчиво/96/, предизвикателно/96/, много/80/, малко/96/, дразнещо/80/, дразнител/80/, приятен/80/, приятно/80/, яркост/968, динамика/96/, тревога/96/, увереност/96/, сигурност/96/,  слабо/80/, силно/80/, сила/96/, мощ/96/, хубав/80/, хубава/80/, възбуда/80/, истина/80/, лошо/80/, мираж/80/, смущение/80/, храброст/80/, олицетворение/80/,  война/80/, умря/80/, смърт/96/, трагедия/96/, весел/80/, весело/80/, злоба/80/, омразен/80/, омразно/80/, прекрасно/80/, гняв/96/, яд/96/, ярост/96/, свежо/80/, трепти/80/, вълнение,/96/, страст/96/, страстно/96/, агресия/96/, грубост/96/, болка/96/, емоция/96/, емоционалност/96/, значимо/98/, позитивно/96/, забранено/80/,

Периферия

/80/ - чорбари, чорбари свине, чорбари тъпи, бяга, имам, лице, руска, свиня, теле,  пламък, и черно, ален, алено, поло, партия, пипер, яке, връзка, грозде, кадифе, кафяво, небе, пола, копче, мастило, мензис, петно, свитло, фанелка, яйце, автомобил, БКП, БКП  и  КПСС, бледо, блуза, боядисано, бузи, букла, бяга, виолетово, вишни, влак, зарево, знаме на труда, е знамето, жар, жълт, жълта, зърно, и бяло, лице, кактус, колело, кон, лак, лампа, лилаво, на цвят, нос, отражение, палто, пуловер, син, Стендал, сукман, топка, туршия, фагот, фар, цветя, циганин, циганско, циклама, червеникав, червени обувки, “Червено и черно”, “Червено море”, чехъл, чорапче, чорап, чорба, чушка, звезда, черен, оранжево, светлина, билет, лице, Марлборо, мираж, на цвят, нос, панделка, пантофи, поле, поля, предмет, сажди, сако, сандали, одеало, плат, химикал, питие, площад, флаг, аптечно, багра, брат, вода, връзка, връзка-пионер, добиче, екип, елече, Жигули, защо, златно, изгрев, комсомол, корал, кочина, красно, крушка, Левски-Спартак, лепило, лозе, лош цвят във футбола, маймуна, Манго, мелнишко, месо, мляко, молив, моливче, морков, мотор, мохер, мушкато, не и бяло, нещо, пенюар, петно, пионерка, писалка, покрив, покривка, пола, поправка, природа, ружа, тебешир, тъмно, умря, устни, флагче, фланела, фон, хинин, художник, червен, шал, шалче, шапка, яке.

/96/ - БСП, дреха, дъга, БМВ, кока-кола, комунизъм, заплата, където, криза, пурпур, рак,  Кармен, направление, политика, образ, палитра, крава, интерференция, залез, внимание,  картина,  пожар, порив, почва, пристрастия (политически), сироп, лятно, монархия, карамфил, вулкан, динамика, костюм, СССР, червен, яркост, пламък, гъба, мощ, нажежено.

II.4.2. Коментар на Нормата

В нормата могат да бъдат отличени ред интересни явления. Такива са многозначността на асоциациите към един цвят, наличието на антоними сред думите-асоциации на един цвят, възможността една и съща дума да бъде асоциация на различни цветове като форма на многозначността. С оглед на нашите цели обаче най-важно засега остава на нормата да се погледне откъм теорията за т.нар. предмети-еталони (прототипи) за категорията за даден цвят. Авторът на тази теория е Елионор Рош [Рош и кол. 1976]. Рош обвързва и вербално, и общокултурно, на базата на психологически универсалии, изграждането на лингвистична и когнитивна опитност за цветовете чрез няколко предмета-еталона. Такива са: за червен - огън и кръв, за жълт -  слънце, за зелен - растенията, за син  -  море и небе, за черен - въглищата, тъмнина, нощ; за бял - светлина, снега и/или млякото.

По отношение на българската норма за словесни асоциации за цвят е твърде фрапиращ фактът, че в центъра и ядрото на нормата се разполагат именно предметите-еталони и техните най-характерни качества. Например за червения - огън или кръв. В центъра влизат и най-типичните качества на предметите-еталони, каквито са топлина и горещина за огън, кръв и слънце. Заслужава внимание фактът, че и като статистическа поява тия лексеми са сред най-често срещаните.

Твърде важен за вербализацията на цветовия език е фактът, че в хода на асоциирането се извършва семантизация на лексемите за цвят. Понятието семантизация се разбира в смисъла, употребен от А. Трофимов. Когато разсъждава за смислите, влагани от чувашите при бродирането на слънце върху ризите, Трофимов смята, че значението на цвета в митичното понятие не е дефинирано от метафоричния обект, а от семантизацията на този обект [Трофимов, 1974, 103-104]. Така както слънцето като шевица престава да бъде иконичен знак на реалния денотат, така и лексемите за цвят престават да бъдат възприемани като езикови знаци само за признака на предметите ‘цвят’. Характерно е, че тази семантизация върви както на равнище езиково съзнание, така и на равнище езиково подсъзнание, което се вижда от резултатите от тестуването и установяването на нормата.

От това следва, че всеки един от нас, без специално да е учил и да се е подготвял, владее цветовия език и го ползва като общ код и обща културна база, в прагматичното разбиране на термина принцип на кооперацията.

В центъра на нормата се наблюдават ред природни обекти, които могат да бъдат наречени конкуренти за предмети-еталони. За червено такива са ягода, домат, лале, роза. Тези природни обекти не са червени през целия период на своето съществуване и затова не могат да издържат конкуренцията на същини като огън и кръв. Често те са термини за нюанси на червен.

В центъра на нормата се наблюдават названия на същини, които са свързани когнитивно с основните предмети еталони. Например, зора - с огъня и макросветлия характер на червено; бик, тореадор, сърце - с кръвта като предмет-еталон.

В центъра на нормата се наблюдават и артефакти обвързвани с почти всички цветове - рокля, колан, плат, боя и пр.

Твърде  важен факт за централните и другите думи-асоциации е, че в рамките на общата семантизация, базирана на посочване на предметите-еталони, се налюдава второ, по-високо равнище на семантизация. То се характеризира с асоцииране, по същество приписване на лексемата за цвят, на значения от областта на човешките чувства, емоции, преживявания и отношения, т.е на предмета-еталон и неговите най-типични качества се придават метафорични, преносни значения.

Преносните нормативни значения за зелен (всички растения)  са спокойствие, спокойно, успокоение, отмора, почевка, незрял, ще узрее, незрял, свеж, свежест, живот, жизненост и пр.

Преносните нормативни значения на червен (огън, кръв) са страст, любов, омраза, смущуние, яд, гняв и пр., т.е. всички силни емоции (и позитивни, и негативни).

Преносните нормативни значения  на бял (светлина, сняг, мляко) са чистота, непорочност, девственост, честен, ангел и пр. Характерно е, че основната посока на семантизация на бяло е позитивни емоции, усещания, изживявания на човека.

Тъкмо обратното е за черния цвят, където най-често (и статистически) се посочват семантизации за негативни същини и емоциите около тях: погребение, гроб, скръб, тъга, мъка, убийство, дявол, фатализъм и пр.

Нормата за словесни асоциации на термини за цвят представя цветовия език във вербализацията му извън контекст.

*

Нормата за български словесни асоциации на термините за цвят има структура, състояща се от център, ядро и периферия. Думите-асоциации от центъра са останали стабилни в периода от петнадесетина години и те основно са свързани с назоваване на предметите-еталони за категорията за даден цвят, както и на най-типичните им качества.

В нормата се наблюдава семантизация на предметите-еталони и най-типичните им качества, асоциирани с набор от човешки чувства, състояния, отношения, културни феномени.

Думите-асоциации на бял и светъл, както и на черен и тъмен влизат в отношения на синонимия помежду си, а думите-асоциации на бял и черен, както на светъл и тъмен влизат - на антонимни.

Многозначността се проявява по различни начини в нормата:

• Един и същи цвят може да бъде асоцииран с противоположни същини и явления - за жълт - приятен-неприятен, за зелен - умора-почивка, отмора и пр., т.е има *вътрецветова антонимия.
• Два различни цвята (термини за цвят) нормативно могат да се асоцират с едно и също значение - неприятности - за жълт и за черен, смърт - за черен и за червен и пр., г.т.е. *междуцветова синонимия или еднофокусност на два цвята или *еднофокусна синонимия между два и повече цвята.
• Два различни цвята (термини за цвят) нормативно могат да се асоцират с противоположни същини и явления - живот - за зелен; смърт - за черен; сладост (жълт) -кисело (зелен), повяхнал (жълт) - незрял (зелен), свежест (зелен), уморен (тъмен) - бодрост (зелен, жълт). Тоест, антонимия между хроматични цветове - *междуцветова антонимия.

Сред думите-асоциации на един термин за цвят има основна тенденция на семантизация, която не изключва наличие на допълнителна нормативна тенденция:

Основната тенденция на черен и тъмен е да се асоциират с негативни емоции, чувства, изживявания, културни явления - погребение, смърт, мъка, сълзи, фатализъм, лош, затвор, затворен, мръсен, нечист, грозен и пр. Обратно - за бял и светъл основната тенденция на семантизацията е за позитивни емоции, чувства, изживявания, явления - оптимизъм, Бог, ангел, сватба, радостен, прекрасно, добър, здрав, просторен, открит, чисто, красиво и пр.

Основната тенденция на семантизацията на зелен е за позитивни състояния и явления - спокойствие, свеж, свежест, живо, живот, приятно, чисто, отмора, красота, нежност, успех. Наред с това, нормативни значения са гняв, омраза, отказвам.

При червен има две основни тенденции, еднакво застъпени - едната е то да се семантизира с позитивни - а другата - с негативни емоции, настроения, явления: любов, омраза, нерви, приятно, дразнещо, много, малко, силно, слабо и пр.

Нормата за словесни асоциации сочи езиковото съзнание и подсъзнание на българина, където показателни са структурата на нормата и отношенията на многозначност, синонимия, антонимия.

Някои от централните думи-асоциации съвпадат със значенията от невербализираните форми на цветовия език и техните фолклорни семантизации. Така се доказват универсалиите в цветовия език (вербализиран и невербализиран). Такива са огън, кръв, топлина за червен; Слънце, топлина - за жълт; надежда, жизненост, живот - за зелен; смърт, погребение, траур, мъка, сълзи и др. - за черен; непорочност, чистота и  пр. - за бял.

Наличието на цветови език, с универсални, балкански и български значения в него, се обяснява с това, че възприятието за цвят се намира в стари филогенетични зони на мозъка. Съвсем подходящи за този случай са когнитивните модели и когнитивната семантика, посочени от Дж. Лейкъф: „Понятията за цветове са вписани във факта, че фокалните цветове частично са детерминирани от човешката биология. Цветовата категоризация използва природата на света плюс човешката биология. (...) Цветовата категоризация е резултат от света плюс човешката биология плюс когнитивен механизъм, който има някои от характеристиките на размитите множества (от теорията за размитите множества във формалната логика) плюс специфичен културен избор на определени цветови категории. Теорията на Кей и Макданиел изглежда, че работи добре за описание на фокалните цветове в отношението им към цветовите категории. Но тя не работи така добре при смесените цветове като виолетово, разово, кафяво.” [Лейкъф, 1987, с. 29]

Трябва да се подчертае следната особеност на вербализирания език на цветовете: високото равнище на понятийната дефинираност на семантиката на лексемата в естествения език много помага да се дефинират значенията за нецвят на отделните цветове. С други думи, ако лексемите в естествения език са минимум 60 хиляди (150 000 по друга методика), то лексемите във визуално възприемания цвят са 6 – хроматичните и двата ахроматични цвята. Различаването на значенията на 6-те лексеми в невербализирания език на цветовете става чрез пространен анализ на контекста или контекста на контекста на ритуала или практиката. В същото време при теста на Кент-Розанов ние сме освободени от този пространен анализ и отговорите на анкетираните лица всъщност ни дават детайлизиран и богат списък за значенията за нецвят на същите цветове. Така тестът за свободни словесни асциации е снимка на езиковото съзнание и подсъзнание. Езиковото съзнание и подсъзнание дават по особено ясен начин, със средствата на естествения език, описание на някои архетипни представи, понятия и образи, които са базирани на културизацията на предметите-еталони. В рамките на същия процес се забелязват и конкретни културни избори, напр. Включването чрез отговорите на анкетираните лица на парадигмата ‘корида’ в значенията за нецвят на червеното.

II.5. Рекламите и лексикалното равнище на езика на цветовете

Нормата позволява да се третират значенията за нецвят на цветовете в рекламите. Това става чрез контекста на рекламите, т.е. данните от лексикалното равнище на вербализирания език на цветовете помага за дешифрирането на съвременни области на невербализирания език на цветовете. Това е възможно поради високата степен на логическо-денотативна стройност на естествения език и на универсалните елементи в езика на цветовете.

Затова отговори като ‘импулс’, ‘забранено’, ‘агресия’, ‘груб’, емоция’, ‘страст’, ‘тревога’, ‘опасност’, ‘провокиращ’, ‘сила’ могат да бъдат третирани като значения за нецвят на червения цвят на рекламите, т.е. интерпретация. Всяко от тези значения за нецвят представя декодиране и коментар, който удовлетворява цялостното съобщение в конкретна реклама.

II.6. Синтактично и текстово равнище на вербализирания език на цветовете

Проследяването на  вербализацията на цветовия език в контекст има за цел да установи дали значенията от Нормата могат да бъдат открити в романите на Емилиян Станев и “Железният светилник” на Димитър Талев.

Първото условие, за да се добие обща представа за наличието на лексеми за  цвят в романите, е да се ексцерпират цветовите характеристики на героите. Цветовата характеристика на един герой се състои от пряка и непряка цветова характеристика. Пряката цветова характеристика се състои от лексемите за цвят (прилагателни, глаголи, съществителни), които са употребени от автора за описание на вътрешния, духовния свят и от описанията на външния вид (коса, кожа, очи, дрехи). Непряката цветова характеристика се състои от лексемите за цвят, описващи интериорите и екстериорите, в които действа дадения персонаж.

Второто условие е да се проследи конкретно как става в текста появата на лексемите за цвят и съпътстващите ги нормативни асоциации.

II.6.1. Цветовете при отделни литературни герои

След като нормата за словесни асоциации за цвят бе фиксирана, ще проследим само при един литературен герой как в текста, който може да се схваща като вид диалог между читателя и автора, се актуализират нормативни семантизации на лексемите за цвят. Подобни проверки за други литературни герои виж в Алмалех, 2001а; 2006б.

Червеното при Костадин Джупунов от “Иван Кондарев” на Емилиян Станев        

1. Слънцето парна тила му и бързо затопли дебелото, почервеняло на гърба му сетре.

2. Костадин се изчерви и удари по масата.

-  Ето как седят нашите работи! Бачо командува като генерал, а пък аз съм слуга в тази къща! Но тъй няма вече да върви, по никакъв начин няма да върви.

3. Райна го помоли да даде капаро, той я погледна с неразбиращи очи, после изведнаж измъкна големия си портфейл, извади куп банкноти и като се изчерви, не знаеше какво да прави с тях.

4. Към тая радостна възбуда у него гореше избухналата с още по-голяма сила любов към Христина.

5. Той мълчеше и се червеше от невежеството си.

6. В салона, изправен в целия си ръст, зачервен от ярост, Костадин налиташе на брат си.

7. Той се изчерви и като усещаше допира на гърдите й, стисна пръстите й в своите.

8. Зачервен и разгърден, Костадин седеше между Янаки и Московеца.

9. Мисълта, че има власт над него чрез тялото си, начинът по който се изчерви, щом погледна краката й (…).

10. Христина вече не посмя да говори с него на тази тема. Сега го виждаше пак такъв, какъвто го помнеше като юноша - горещ, буен, готов да се кара за нищо и никакво, когато не му е по угодата.

11. Беше разчувстван, зачервен от вълнение и готов да избухне.

12. Костадин се изчерви и побърза да излезе (…) Яд го беше, че не се скара по-сърдито на брата си. Тия подмятания оскърбяваха жена му (…).

13. Костадин се изправи с тавата в ръце, зачервеното му лице с набъбнала вена сред челото изразяваше такова презрение, че Райна уплашена се дръпна.

14. (…) Казвам ти, каквото съм чула - отвърна Христина, изплашена от зачервеното му лице и набъбнабата вена на челото му.

15. Костадин стана, вратните му жили се изпълниха с кръв, гняв и мъка разкривиха отслабналото му лице.

Повечето от посочените примери за червеното в образа на Костадин показват една обща особеност. С помощта на контекста и ситуацията ние (читатели-тълкуватели) можем да отговорим на въпроси от типа - “Защо се изчервява Костадин?”, “Защо Костадин добива червенина на лицето или на врата?”. Например ние сме в състояние да разграничим причината за изчервяването на Костадин. Освен чрез дешифриране на каузативното отношение, ние обвързваме ситуационно-асоциативно термина за цвят с другите думи от същото изречение или от съседните изречения. Например, лексемите гняв и мъка (пример 15) се асоциират с предходната информация за нахлулата кръв във вратните жили на Костадин.

Тези разсъждения насочват към важния въпрос за езиковите начини на семантизация и функциониране на термините за цвят в художествения текст, а така също за появата на нормативните думи-асоциации в текст в някакъв сорт текстова обвързаност с термините за цвят.

ЕЗИКОВИ НАЧИНИ ЗА СЕМАНТИЗАЦИЯ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ТЕРМИНИТЕ ЗА ЦВЯТ В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ

Каузация (причинно-следствено отношение)

Веднъж открили причината на изчервяването на Костадин, трябва да разграничим различните начини, по които това се прави в текста. Например в 5, 6, 7, 11, 12, 13 и 15 причината за промяната на лицето или врата към червенина е експлицитно (явно) посочена. Причината е експлицирана или в самото изречение, където е лексемата за цвят, или в предхождащия, или в следходния спрямо лексемата за цвят текст. Когато се твърди, че става дума за експлициране се има предвид, че се посочва лексема, схващана като причината - от невежество, от ярост, от вълнение, от яд и от оскърблението към жена му, поради мъка и гняв.

Експлицирането на причината за изчервяването навежда на няколко заключения: 1. Лексемите яд и ярост са от нормата за български словесни асоциации и са думи-асоциации на червено. Лексемите оскърбление, невежество, вълнение, мъка не са от нормативните думи-асоциации, но в контекста на романа те функционират наравно с нормативните като причини за изчервяването. 2. Чрез нормативните и ненормативните лексеми се изразява намеренията (интенцията) на автора-адресант. 3. Лексема като вълнение е от референтната област на ядрената нормативна лексема страст. 4. Очевидно е, че експлицитната употреба на посочените лексеми е израз на принципа на кооперацията и на принципа на интенцията. 5. Фактът, че има и нормативни, и ненормативни лексеми е въпрос, отнасящ се до интенцията на автора-адресант. 6. Каузативното отношение между лексемата-причина и лексемата за червено-следствие обединява  в съобщението на адресанта  лекскемата за цвят и лексемата-причина за почервеняване. 7. Каузативното отношение в посочените примери е реализирано явно (и причината, и следствието). 8. Каузативното (причинно-следственото) отношение може да се реализира с различни езикови средства: а) с конструкцията  ‘лексема за червен-следствие + предлог от + лексема за причината’; б) експлициране на лексемата за причина в изреченията, предхождащи изречението, съдържащо лексемата за цвят - пример 7; в) експлициране на лексемата за причина в изречение следхождащо изречението, съдържащо лексемата за цвят (виж 12); г) словосъчетания или изречения, предхождащш или следхождащи термина за цвят-следствие, където не се експлицира нормативна или ненормативна лексема-причина, а се обяснява описателно, с повече думи, причината (виж. 9). Този начин би могъл да се нарече имплицитен (неявен), доколкото към термина за цвят не се явява никаква лексема, нормативна или ненормативна; д) заместители на лексемата за цвят с нормативни лексеми-асоциации, напр. вместо червен - кръв (виж 10 и 15).             

Въпросът за възможността да се замества, подобно на местоименията, термин за цвят е твърде интересен. Би могло да се въведе понятието *деиксис на цвят. По-важен за момента е фактът, че в изречение 10 са налице лексемите горещ и буен. Едната е нормативна  ядрена асоциация на червено, а другата е ненормативна, но с очевидна семантизация от парадигмата на силните чувства и емоции, типична за асоциациите на червен. В пример 15 кръв е централно-нормативна асоциация на червен и тя успешно замества термина за цвят.

В крайна сметка начините са:

 (i) ‘лексема-следствие за червен + предлог от + дума-асоциация (нормативна или ненормативна)’. С такава структура са 5, 6 и 11.

(ii) ‘лексема за червен-следствие + щом/когато/ + изречение’. С такава структура е пример 9.

Тези два начина са с експлицитно (явно) изразяване на причината за добиване на червен цвят. Това става чрез предлога от + причината, изразена с лексема, семантизация на червен. Може да стане също чрез структурата  от (ii). В този втори начин имплицитно се крие първата структура, само че това се представя като обстоятелство, където лексемата-семантизация на  червен е заменена от посочване на обстоятелството-причина. В пример 9 се наблюдава случай на имплицитно присъствие на централно-нормативната асоциация на червен любов. Нейното значение обаче е разширено експлицитно чрез описание на ситуация, в която Костадин изпитва любовни чувства.

(iii) ‘лексема за червен-следствие + текст с причината’. С такава структура са 2 и 12.  В тези примери “чист”, като тип структура, е само пример 2, където изчервяването на Костадин се обяснява откъм причината си в текста след лексемата за червен цвят. Пример 12 представя реализация на смесен тип, където в текста предхождащ лексемата за червен-следствие се наблюдава част от описанието на причината за изчервяването. В този пример се актуализира преди лексемата за червен нормативната дума-асоциация яд. Това е причината този пример да бъде посочен като смесен, където структурата би изглеждала така:

(iv) ‘текст-причина + лексема за червен-следствие + текст-причина’.

(v)  ‘текст-причина + лексема за червен-следствие’. От този тип са 3, /8/, 13, 14 и 15. Тия примери много често съдържат и елементи на предходния смесен тип.

Каузативният начин за вербализиране на цветовия език за червено при Костадин е преобладаващ. Нека още веднаж да подчертая - в случая не става толкова дума за повърхнинното, обичайното в значението на лексемите за цвят. Става дума за актуализация на нормативни и ненормативни думи-асоциации, които по същество са семантизация на лексемите за червено. Някои от тях повтарят извънконтекстната семантизация за червено от нормата за словесни асоциации, а други произтичат от интенцията на автора-адресант. И двата типа са контекстуална вербализация на цветовия език, чиито вербални реализации предстои да сравним с невербалните реализации от фолклора, тайното религиозно-мистично познание, за да се установят универсалиите в цветовия език.

Присъствието на червеното при Костадин може да се раздели с оглед на това дали има явно или скрито присъствие на нормативна дума асоциация.

Експлицитна поява на семантизация на термин за червен

В примери 12 и 15 се явяват след лексемата за червен лексемите-асоциации от нормата яд, ярост.

В примери 5, 6, 11, 12 и 15 се явяват като причина за изчервяването следните ненормативни лексеми: невежество, вълнение, оскърбяваха, гняв и мъка.

Имплицитно присъствие  на семантизация на термин за червен

От този вид вербализация на цветовия език се наблюдава в следните примери: 2, 3, 7, 8, 9, 12, 1. В 2 се подразбира от описанието яд, ярост, както и ненормативната мъка. Същите лексеми се подразбират от описанията в примери 12 и 14.  В 3 се подразбира нормативната  лексема любов. Любов е описана и в контекста на примери 7 и 9.

Имплицитно присъствие на цвят чрез *заместването му с нормативна дума-асоциация за предмет-еталон и/или негово най-специфично качество.

За този тип присъствие на значение за цвят вече стана дума. Нормативни думи-асоциации за предметите-еталони или техните най-специфични качества могат да заместят термин за цвят, като едновременно с това изразят и интенцията на писателя-адресант. Пример за подобна вербализация е 4, където се използва централно-нормативната лексема гореше. От същия порядък е лексемата горещ, използвана от автора-адресант в 10. Психологическата основа за подобни употреби очевидно е в т.нар. “огледални асоциации”. Те представляват следното: ако имаме думата-стимул червен и нейна дума-асоциация горя, това не означава, че при дума-стимул горя  ще има със същата статическа честота на червен като дума-асоциация. В психологията по повод на този факт се казва, че разстоянието между огледалните асоциации не е едно и също, за да се обозначи това явление.

Проблемът с огледалните асоциации ще се конкретизира по-нататък по повод на други подобни употреби на лексемите огън, гореше, когато те могат да обозначават от  контекста синоним не на цвят, а на топлина, т.е. друг основен признак на предмета-еталон.

Каузативност и наративност (разказване)

Глагол, като част на речта, е рядка вербализация на цветовия език и извън контекст (в нормата за словесни асоциации), и при вербализацията в контекст (в текста на романите), но заслужават внимание от семантична гледна точка като участници в контекстуалната вербализация на цветовия език. В 4 глаголът участва в каузативна конструкция, чийто вид е ‘гореше от любов’, която твърде често функционира под най-разнообразни форми в контекста на романите като конструкцията ‘лексема за червен + от + любов’. От примера личи, че в подобни употреби глаголът не е каузативен. Тук дълбоката структура е от типа ‘червен + от + причина’. Проблемът за семантиката на каузативните глаголи би добавил нови признаци към проблематиката за притежание на даден признак,  съотнесен с признака за ‘цвят’ (семантизиран в нашите случаи).

Лексикалната семантика на глаголите за добиване на цвят би трябвало да се разглежда като един от възможните инструменти  за вербализация на цветовия език, реализиращ се чрез когнитивните модели на Лейкъф. А. Динева различава “каузативи за относителна промяна”, което може да бъде представено в следния вид:

“някой/нещо става по- + прилагателно

някой/нещо става повече/по-малко

Първото представяне характеризира каузираното авление на каузативите за относителна промяна на качества на обекти и на характеристики на явления, а второто  - каузираното явление  на каузативите на относителната промяна на количество.” [Динева,  1986, 25-26].

Към казаното можем да се добави, че каузираното явление в нашия случай е добиването на червен цвят и то може да съвпада със семата ‘ставам’, посочена от Динева. Тази сема съответства на “обща архисема имаш и на две диференциални семи такъв цвят и като цвета на” у Генова [Генова, 1994, с.7].

Особено интересно е, че тия явления могат да бъдат приписани на глагола гореше в пример 4, където този глагол не маркира само цвят, а и топлина, горещина и преносната употреба въобще, когато става дума за причината, предизвикала “горенето” - любовта. Очевидно любовта (нормативна, централна, дума-асоциация на червено) каузира ставането на Костадин и по-горещ, и по-развълнуван, и по-изчервяващ се - все признаци, фиксирани в текста. Към това може да се добави и наличието на семите, типични за лексемите за цвят - има като цвета (на горенето), както е в този случай, т.е. при семантиката на глагола гореше, защото той функционира тук и като заместител на термин за червено, и се каузира от причината - от любов.

При пример 1 вербализирането на цветовия език на пръв поглед изглежда като наративно, а не каузативно. Нужно е обаче да се стигне почти до края на романа, за да се изясни, че Костадин е небрежен към облеклото си. Небрежността на Костадин е причината “сетрето на гърба му” да е “почервеняло”. Следователно тук се е актуализирала конструкцията от типа (iii) - ‘лексема за червено-следствие + текст с причината’.

Материалът за червеното при Костадин даде възможност да бъдат илюстрирани някои начини за семантизация на термините за цвят и функционирането им в текст. Всички те представляват логически схеми в нашето мислене.

II.6.2. Език на цветовете и тест на Люшер. В монографията “Цвят и слово” [Алмалех, 2001a] е приложен и цветовият тест на Люшер, един метод добре познат на психолози и психиатри, но този път не върху живи хора, а върху цветовите характеристики на героите от романите. Тук отново ще цитирам мнението на Енчо Герганов, с оглед краткост и познавателна стойност:

“Алмалех (…) прави цветова характеристика на литературните герои с помощта на теста на Люшер. Доколкото ми е известно този подход досега не е прилаган в семиотиката на цветовете и прагматичните им аспекти, когато се прави характеристика на литературни герои, което засилва степента на оригиналност на замисъла на Алмалех. Кратко, но достатъчно ясно и разбираемо от гледище на целите и задачите на разработката е представена идеята на Люшер да измерва емоционални състояния на индивида въз основа на избора му по предпочитание на един цвят пред друг. По честотата на предпочитанията към различни цветове в дадена ситуация се съди за емоционалното състояние на изследваните лица. Изборите по предпочитания се регистрират в експеримент с подаване на цветови картички по специална схема. Мони Алмалех показва, че тестът е приложим и косвено, като вместо избор по предпочитание, който се прави от живи хора, се регистрира честотата на поява на думи за цветове в портретната характеристика на даден литературен герой - колкото по-често се появяват някои думи за цветове в тази характеристика, толкова съответните цветове са по-предпочитани от литературния герой в конкретната ситуация. Анализът, според тази модификация на теста, е много продуктивен, съдържателен и обогатява класическите процедури за семантизация на лексикалните единици и за изследване на прагматичното им значение.” [Е. Герганов, рец.]

Тестуването доказа, че Ем. Станев повтаря информацията от сюжета (равнище съзнание) на подсъзнателно равнище чрез езика на цветовете.

II.7. Цветът в поезията

Проследяването на функционирането на езика на цветовете в прозата може да бъде подкрепено от функционирането на цветовете в българската поезия. Казаното и намереното от изследвача на българските символисти, Мирослав Дачев, с известно различие в терминологията, препотвърждава семиотичните аспекти на казаното дотук.

В този аспект може да се използва терминът "интенционално тълкуемо множество от културни свойства" на У. Еко [Еко, 1979]. По същество този термин на Еко е подходящ да постави ударение на културното в значението на цвета-знак.

Дачев получава интересен резултат: "[...] взаимодействието между "светли", "сиви" и "мрачни" от една страна, и контекста – от друга, поражда своеобразни семантични редове, в които думата, означаваща цвят, настина се явява семантичен различител: след нея следва точно определено интенционално състояние на лирическия Аз (радост - скръб - печал) [...]" [Дачев, 1992, с. 184]

Дачев посочва няколко термина от У. Еко, напр. „културна единица”: "Динамиката на промените в интенционално тълкуемо множество от културни свойства, стоящо зад културната единица "бял". [Дачев, 1992, с. 183] и преди това – "означаването на цвета действително е смислопораждащ и смислонарастващ процес, разглеждан обаче не сам по себе си, а като неделима част от цялостния процес на смислоизграждане в поетичния текст." [Дачев, 1992, с. 182]

Така Дачев приема, че микро- и макроконтекстът определят като "неделима част от цялостния процес на смислоизграждането в поетичния текст" значението на един цвят. Значението на един цвят той нарича недостатъчно деференцирано или семантичен различител, или, следвайки Еко – "интенционално тълкуемо множество от културни свойства, стоящо зад културната единица "бял". Еко също утвърждава ролята на микро- и макроконтекста – "динамиката на промените в интенционално тълкуемо множество от културни свойства".

Терминът "културна единица ‘бял’" също е едно добро потвърждение за разбирането на значенията, които може да поеме и заема един цвят – те са културни референти от морален, етичен, религиозен характер, реализиращи се в пространството и времето, и коренно се отличават от понятийната избистреност на лексемите в естествените езици.

Важна е разликата в основния механизъм, по който се формират значенията в цветовия език във фолклора спрямо цветовия език в художествената литература. Докато при фолклора, етнографията и тайното религиозно-мистично познание е постулирано кой цвят какво значение има, в художествената литература интенцията на автора и формирането на контекста са определящи за значенията за нецвят на думите, внушаващи цвят.

Подходът да се определя значението на един цвят от контекста, и по-специално от контекста на съседните избрани цветове, е основен елемент в психодиагностичния тест на Люшер, където пациентът избира осем цветни карти, които са наредени пред него. „Тестът е широко използван продуктивен метод в психодиагностиката. Основава се на различни логични и физиологични процеси. Текстът е максимално освободен от транслитерални аспекти и не провокира реакция от защитен характер [...] Структурата на цвета, или неговото обективно значение остава константа, независимо от харесването или отхвърлянето на даден цвят. Функционалното значение носи субективното отношение към него. На тази база се основава интерпретацията на теста.” [Банкова, 1996, 39-41]

Както се вижда, и в този, популярен в психологията, метод има лексикално равнище, наричано от авторката "неговото обективно значение", което е "константа". Има и синтактично равнище, наричано "функционално значение на цвета".

Друг е въпросът, че значенията според тайното религиозно-мистично познание, при сватба и погребение, при Нормата за словесни асоциации у българи, съотнесени със значенията на лексемите за цвят в белетристиката могат да дадат обяснение на „обективните, константни значения” на цветовете в теста на Люшер. От своя страна тестуването с теста на Люшер потвърждава, че Емилиян Станев и Димитър Димов изграждат втора знакова система, чрез внушенията за цвят, с която те дублират информацията от сюжета в подсъзнанието на читателя.

II.8. Езикът на цветовете и естественият език. Прилагането на данните за вербализирания език на цветовете към областта на невербализирания език на цветовете (фолклор и реклама) е обосновано, доколкото в центъра и ядрото на нормата се явяват названията на предметите еталони, техните най-специфични качества и семантизациите им, които познаваме от фолклора и тайното религиозно-мистично познание. Вербализираният език на цветовете притежава много по-висока степен на логичност и денотативно и понятийна диференцираност при съставянето на речник на отделните значения на цветовете, отколкото в невербализирания език на цветовете.

От една страна, в областта на невербализарания език се наблюдава твърде висока степен на размитост на значенията спрямо една система като естествения език. От друга страна, в невербализирания език на цветовете е обичайна високата многозначност на всеки един цвят. Например, ‘предпазно-репродуциращото’ значение на червения цвят на булото и роклята на традиционната булка разпростира своето значение и действието си далеч във времето след стватбата. Същият червен цвят може да бъде знак както за женското, така и за мъжкото начало на сватбеното знаме. Виж Алмалех, 1996; 1997; 2006; 2007. От трета страна, фолклорната норма понякога облекчава представата за език на цветовете, например във вербализирания език на цветовете никак не е лесно да бъде открита и наблюдавана категорията Време, докато в традиционната сватба узусът, нормата ясно ни сочи тази категория. Също така, опозициите (бяло-червено) помагат за ясното разграничаване на значенията на цветовете. Например бялата булчина забрадка vs. червената момина забрадка ясно разграничават значенията на бялото  ‘чистота’, ‘неизцапаност’, обозначавайки поведенческите и моралните задължения на омъжената жена.

II.9. Универсалиите работят при националните знамена

Веднага трябва да кажем, че е шокиращо наличието на универсалните значения на червения цвят и на националните флагове на страните от цял свят. Саша Вайтман провежда допитване до голям брой страни и групира отговорите, а през 1973 година публикува следния списък на значения, приписвани на червеното на националните знамена:

“Кръв – Австралия, България, Гвинея, Еквадор, Домениканската република, Испания, Чили, Колумбия, Конго Киншаса, Куба, Либия, Малави, Малдивски острови, Мали, Португалия, Руанда, Того.

Абсолютно преобладаващ признак е разбирането на всички анкетирани държави, че кръвта  “е пролята за свобода”, е  “пролята от патриотите” или “пролята от борците за независимост”.

Смелост – Бирма, България, Ирак, Лесото, Мали, Мексико, Колумбия, Филипините.

Доминантният признак е, че смелостта е проявена “от армиите” и имплицитната семантика е, че смелостта е проявена в битки за независимост/свобода.

война – Афганистан (разбира се, против агресорите).

огън – Домениканската република, Чад.

слънце – Гамбия, Тринидад и Тобаго,Южна Корея.

Революция (комунистически тип) – Йемен, Комунистически Китай, Северен Виетнам, СССР.

Лесно е да се види, че в комунистическата революция това е кръвта, пролята от хората, но също и като “блестящ” идеал.” [Вайтман, 1973, 349-350]

В този смисъл в българската норма за словесни асоциации е налице наследство от тази епоха и сред отговорите на червен е ‘комунист’ и ‘политическа пристрастност’.

Единственото значение, което е налице в ивритската езикова картина на света и във фолклорната семантизация на червеното, но отсъства от нормата е ‘земя’. Това значение е налице в семантиката на знамето на Дахомей. В контекста на другите национални флагове това значение изглежда ексцентрично, но не е така по отношение на фолклорната традиция и на библейското сказание за сътворяването на човека.

В някакъв смисъл, не е никаква изненада, че цитираните значения на червеното в националните флагове са от най-често посочваните отговори при теста на Кент-Розанов. Те са част от нормата. Остава обаче някой да се запита „Как е възможно кандидатите за работа в частна трудова борса за офис кадри, тествани през 1995-96 г. да познават цветовия символизъм в световен план?”

Обяснението на този въпрос изглежда се крие в теорията за прототипите на Рош и Лейкъф. Само това може да бъде причината червеното да има нормативна семантизация при националните знамена на народи от цял свят.

Що се отнася до синтагмата ‘бял-червен’, тя присъства и на националните флагове при всички народи. Вайтман посочва за това двуцветие следното: „Официалното значение на Бяло и честата му поява на националните флагове предполага, че то може да бъде разбрано най-добре в съчетанието му с Червено, в което съчетание Бялото се появява на всеки един от два флага. Нациите използват Червеното, за да убеждават народите да бъдат винаги готови за война и за правене на големи жертви. В същото време се използва Бялото, за да бъдат още веднаж уверени народите, че постоянната готовност е нужна поради алчността и агресивността на другите нации, но не от собствената алчност и агресивност. Затова хората са карани да мислят, че тяхната собствена нация е постоянно обичаща мира и е приятелски настроена, че не желае нищо повече от това да има добри и хармонични отношения със съседите си.” [Вайтман, 1973, с. 354]

В своята книга „Флаговете на страните по света” Иван Иванов обогатява представите за универсалните значения на червения цвят с данни за стотици държави. [Иванов, , 2002]

Затова червено-белият бином съществува в рекламите, по подобен антонимен в семантиката си начин, независимо за какво лексикално значение на всеки един от двата цвята иде реч в отделната реклама. Всъщност червенобялото единство и неговата семантика във фолклора, етнографията, националните знамена и рекламите ни спомня за “конотативната семиотика”, прокламирана още от Йелмслев.

Най-накрая – би било сериозна грешка, ако казваме “червеното е цвят на жената”, точно колкото, ако казваме “червеното е цвят на мъжа”.

II.10. Изводи

От казаното трябва да се направи изводът, че значенията за нецвят на цветовете са регулярни, стандартни и дори сред набора от значения се наблюдават универсалии. Регулярността може да се различи в следните планове: 1. Устойчивостта на посочване на думи-асоциации са НОРМАТА. 2. Центърът на нормата от вербализирания език на цветовете има някои значения, които съвпадат с определен набор от значения от невербализирания език на цветовете. Така се описват универсалиите в езика на цветовете, които присъстват в езиковото подсъзнание на всеки българин. 3. Нормата е лексикалното равнище на езика на цветовете. 4. Някои от значенията за нецвят на термините за цвят от нормата се приписват от контекста на романите, т.е. те са общи и за лексикалното, и за текстовото равнище на езика на цветовете. 5. Казаното сочи устойчивост и регулярност на някои значения за нецвят и на цветовете, и на термините за цвят в течение на векове, при различни народи, изповядващи различни религии.