Навигация



ISBN 978-954-535-626-1


Значения на червения цвят - лекция 3

 

“Огнен” и “Кръвен” символизъм на червеното. Съществуват две множества от различни значения на червения цвят. Първото е мотивирано от огъня като предмет-еталон. При това множество, на фолклорно равнище има символи на култивирания огън и символи на природния огън-стихия. Значенията на култивирания огън са ‘даване на живот’, 'поддържащи живота’, ‘сигурността на огнището’, ‘културното’, ‘осигуряване на репродуциращата сила на жената’, ‘предпазно-репродуциращо’. Тези значения са универсални и имат широко световно разпространение и употреба. Носители могат да бъдат различни артефакти. Другото множество от значения се мотивира от кръвта като предмет-еталон. Обикновено кръвта е знак за опасни неща. На пръв поглед, можем да направим като аборигените - да включим червеното-кръв в поредицата от опасни неща, които са свързани с огъня и жената. Но това е специфична културизация на червеното-кръв.

Идентичен е случаят при семантизация на цветовете – възприемане на значение за нецвят както към визуално възприемания цвят, така и към термина за цвят (думата за цвят) в естествения език. Този общ за вербализирания и невербализирания език процес обаче не е прост въпрос на категоризацията, причинена от общи признаци.

Затова ние говорим за семантизация на прототипа за цвят. Кръвта, като предмет-еталон на червеното, е в центъра на заниманията тука и сега. “Специфичният културен избор” притежава център, който е универсален. Универсалността се дължи на прототипите на червено – кръв и огън. Няма кръв и/или огън, които да са червени, ако те не са топли. Признаците топлина и червено обединяват кръвта и огъня като център на една финна, но универсално работеща система за семантизация и за “специфичен културен избор”. Мотивацията за този избор е частично описана в своя сложносъставен характер от коментара на Лейкъф за теорията на Кей-Макданиел. Централно нормативните значения за нецвят на цветовете и на термините за цвят са резултат от сбора фактори: човешката биология, когнитивен механизъм, плюс културен избор. Така теорията за прототипите за/на категоризация във всички посочени територии (биология, когнитивност, логика, култура, национален естествен език) служи добре, за да покаже някои съотносими отношения между цветовете и знаците за женственост.

“По този начин цветовите категории са генеративни категории (...) Те имат генератори плюс още нещо. Генераторите са невропсихологически определени динамични функции, които имат върхове, в които върхове първичните цветове са чисти (несмесени) (...) Тези генератори са универсални. Те са част от човешката неврофизиология (...) Маклаури посочва, че цветовото познание е едно и също за всички култури. В същото време, няма никакво съмнение, че цветовото познание по силата на случайността е различно за различните култури.” [Лейкъф 1978, с. 30]

Вижда се, че “плюс нещо друго” е твърде интересна и обширна тема у Лейкъф.

Символика на червеното-кръв в юдео-християнската цивилизация

Случаят със значенията за нецвят на червеното, мотивирани от предмета-еталон кръв, е представен в две главни посоки:

1. Обичаен символизъм: ‘грях’, ‘първородния грях’, ‘ритуална нечистота’, ‘земното’, ‘плътското’, ‘ниското’, ‘агресия’, убийство’.

2. Кръвта на жертвените животни служи да донесе на хората ‘спасение’ и ‘ритуална чистота’.

Именно вторият тип значения на червеното-кръв се наблюдават в еврейската Пасха – Песах. Допреди Изхода на евреите от Египет старозаветната семантизация на червеното-кръв следва първата посока  –’ниското’, ‘греховното’ и пр.

Отличен пример за тези две посоки на семантизацията на червеното-кръв и въобще на “специфичния културен избор”, който всъщност е универсален, дава Старият завет. Линията ‘земя’ – ‘човек’ – ‘Адам’ – ‘червено’ – ‘Едом’ –  ‘кръв’ не само е контекстно зависима в семантизацията си като ‘грях’, ‘първородния грях’, ‘ритуална нечистота’, ‘земното’, ‘плътското’, ‘ниското’, ‘агресия’, убийство’, но това е отразено в слововобразувателната структура на иврит. В иврит коренът на всички тези думи (земя, човек, Адам, червено, Едом, кръв) е един същ íãàАлеф à, Далет ã, Мем í.

 

пръст, земя

äîÈãÈà

[адамà]

човек

íãȝ

[адàм]

Адам

íãȝ

[адàм]

червено

íãÊàВ

[адòм]

Едом

íãÊàÁ

[едòм]

кръв

íãÈ

[дам]

 


Получава се комплексна картина, която е типична само за семитохамитски език, като иврит:

  1. Езиковата картина на света на иврит предопределя важни аспекти на “специфичния културен избор”, който е невъзможен за индоевропейски език.
  2. Понятийна, лексикална езикова обвързаност на тези думи с червено.
  3. Текстова и контекстова семантизация на тези думи за ‘грях’, ‘първородния грях’, ‘ритуална нечистота’, ‘земното’, ‘плътското’, ‘ниското’, ‘агресия’,  ‘убийство’.
  4. Обратният процес – приписване на червеното-кръв на ‘ниски’ семантизации, закрепени към цвета от сродните лексеми.
  5. Международните семантизации на тези еднокоренни ивритски думи са еднакви и идват от контекста и текста.

Нека припомня, кръвта е спътник на братоубийството при Кайн и Авел, след което “кръвта на убития вика”, че пръстта, от която е направен първият човек, е именно äîÈãÈà [адамà], че и той е наречен именно човек íãȝ [адàм] в оригинала. Братът на Яков/Израел е роден с името Исав, но то му е отнето, защото продава първородството си за една “червена, червена супа”, заради което е наказан с името Едом (Битие, 25:29-31), а потомците на Едом са от големите врагове на израилтяните, дори с времето биват отъждествявани с червеното на римляните. Едом буквално означава Червеняков, Червенков или нещо подобно.

Основната семантизация на корена Алеф-Далет-Мем íãà се променя при лексемата кръв íãÈ [дам] при изхода от Египет, когато текстът и Божието присъствие въвеждат жертвената кръв, даряваща ‘спасение’, ‘изчистване от грях’, в крайна сметка ‘предпазно-репродуциращо’ значение. В Новия завет кръвта на жертвеното пасхално агне е заменена от изкупващата кръв на Христос.

Първият термин за червен цвят, напълно в противоречие с хипотезата на Берлин-Кей, се появява след термин за зелен цвят и чак в Битие, 25:26: това е именно новороденият Исав, дефиниран като червеникав éðÄÕî㜠[адмонù]. А историята с думата кръв е забавна и популярна – най-близката до Бога буква, Алеф, избягала, махнала се от името Адам, т.е. от човека, поради първородния грях. Така останало само íãÈ [дам], т.е. кръв.

Добре е да припомня, че в “специфичните културни избори” за носителите на иврит езиково съзнание и монотеистична култура е важно още един тип червено, éðÄûÈ úòÇìÇÕú [тольаàт шанù], което в своята етимология е досущ като българската дума червен – мотивирана е от червей в исторически план. Този тип червено е специализирано с две основни значения – сакрално червено от/за скинията и знак за царственост/богатство. В християнската езикова и културна парадигма не остава място за семитохамитски обусловена възможност за “културен избор” между двата вида червено, защото в индо-европейските езици има един вид червено и неговите нюанси са  употребявани по-рядко. То има нюанси, които или са производни от прототипите (огън, кръв), или от конкурентите за прототипи (малина, череша, вишна, домат и пр.) или са чужди заемки, с други корени – огнено, доматено червено, малиново, алено, пурпурно и пр. Пита се, дали можем да търсим във визуално възприеманите реклами подобно сакрално или царско червено. Очевидно, има “царско червено” и “болярско / аристократично червено” (добре илюстрирано от Емилиян Станев), но то се възприема като нюанс на “общото” червено.

Многозначност на червеното-кръв 

Виждаме, че в различните култури червеното не просто има антонимни значения, а дори единият вид червено – червеното-кръв – има антонимни значения. Така е и при племето ндембу, което различава два вида кръв – светла/чиста – артериална и тъмна/нечиста – венозна и пр.

Способността на червеното, пък и на всеки цвят да има антонимни значения, т.е. вътрецветова антонимия, личи и от нормата за словесни асоциации – с думи-асоциации като ‘любов’, но и ‘смърт’. Нормата препотвърждава особеностите на културните пояси, защото  в българската норма е налице парадигмата ‘бик’, ‘тореадор’, ‘корида’, ‘сърце’. Очевидно е, че това са значения на червения цвят, които са мотивирани от кръвта, но точно толкова очевидно е, че това е култура на Испания и Мексико, която е известна на българското население.  

Символика на червеното-огън

Огънят, точно както в Стария завет, е атрибут на Божественото в ред други политеистични култури. Като се почне от факта, че жената на жреца на Юпитер ежедневно е в червена рокля, мине се през червените рокли на древногръцките и римските булки – и се стигне до южноафриканското човекоядно племе Ндембу. “Два големи горящи огъня (...) са наричани Калунга, което означава Бог.” [Търнър, 1970, с. 68]. Старозаветните кулизии твърде често обвързват огъня с различни проявления на Бога-Отец, а наред с това огънят е постоянен инструмент за ритуално пречистване и чрез огъня се добива опрощаване на греховете, или ритуална чистота.

Във фолклора значенията, отнасящи се до огъня (с възможни опозиции на културния и природния огън), са: ‘даване на живот’, ‘сигурността на домашното огнище’, 'културното’, ‘сигурността на дома’, ‘осигуряване на здраве’, ‘предпазно-репродуциращо’ за булката. Тези значения са широко разпространени и добре са отразени в термина flammeum, ‘с цвета на изгрева/залеза’, за цвета на сватбената рокля на древната римлянка. Значенията на червеното-огън са масово практикувани в сватбения ритуал в света. Анализът сочи, че употребата на червеното-огън в другия ритуал на преход – погребението – е знак за милитаризирано общество, от типа на Древна Спарта, на днешен “Хамас” или на бившия Съветски съюз.

Разбира се, червеният цвят може да символизира природния огън като стихия (мълнии, например) със значения ‘опасност’, ‘смърт’.

От примерите личи възможността и червеното-огън да има антонимни значения, точно както това е при червеното-кръв.

Синонимни значения на червеното-кръв и червеното-огън: ‘топлина’, ‘любов’, ‘омраза’, ‘война’, ‘смърт’, ‘опасност’ и др.

Така се оформи възможността да откриваме и значения, които са едни и същи и за червеното-кръв, и за червеното-огън. Няма да е трудно да ги открием и във фолклора, и във вербализирания език на цветовете.

След тази “артилерийска” подготовка можем да пристъпим към анализ на конкретната реклама.

“Повикай дивото” не е сватбен призив!

Видяхме, че както фолклорната сватба и погребение, така и Старият завет се занимават с това как да се създаде култура, как да се предпази, за да се репродуцира родът. А тук имаме една реклама, която ни призовава тъкмо към обратното – към дивото! Напред към териториите на дивото, към дивото поведение, т.е. напред към ‘грях’, към ‘първородния грях’, към ‘ритуална нечистота’, към ‘земното’, към ‘плътското’, към ‘ниското’, към ‘агресия’, към ‘убийство’! Към това можем да добавим и тореадорската парадигма ‘бик’, ‘тореадор’, 'корида’...! Очевидно това е една опасна “дива” верига от значения, които нямат нищо общо с религиозните и фолклорните значения ‘предпазно-репродуциращо’, ‘ритуално пречистване’, ‘спасение’, ‘вечен живот’. Това не е дори ‘опасност’, ‘смърт’, носени от природния огън-стихия, а е съзнателно предизвикване на всичко, от което човечеството се стреми да избяга чрез фолклорното и монотеистичното червено. Така или иначе, тези значения на дивото могат да бъдат приписани като значения за нецвят на червеното-кръв и на червеното-огън.

Всички значения на червеното, мотивирани от червеното-кръв могат лесно да бъдат видяни тук, включително и испано-мексиканската парадигма: ‘топлина’, ‘топло’, ‘горещина’, ‘опасен’, ‘опасност’, ‘смърт’, ‘умрял’, ‘силно’, ‘сила’, ‘бик’, ‘тореадор’, ‘корида’, 'сърце’, ‘сигнал’.

Доброто декодиране би могло да открие и ‘грешка’, навярно “Да повикаш дивото” е и грешка...? В крайна сметка, ако жената в червено от снимката не е богиня със свръхестествени свойства, срещата ù в Дивото с един бик би било опасно нещо, макар че бикът е домашно животно, а на снимката се виждат слонове...