Навигация



ISBN 978-954-535-626-1


ЗЕЛЕНИТЕ, ЗЛАТНИТЕ И СЕДМОЦВЕТНИТЕ ЯБЪЛКИ. ЗНАЦИ ЗА ЖЕНСТВЕНОСТ - лекция 14

Тъй като ябълката е широко използван знак в рекламната индустрия, тя е обект на специално внимание.

 

  

    1                             2                               3                                   

Снимка № 1 е реклама на сапуна Safeguard и по-точно на уханието "зелена ябълка" от тази марка сапуни. Снимката представя голо женско тяло, заобиколено от зелени ябълки. Жената е преметнала бяла хавлиена кърпа около кръста си. Българският надпис с бели букви гласи "Свеж аромат на зелени плодове и отлична  антибактериална защита? … Само Safeguard Fruity ви дава и двете!" Снимка № 2 е реклама на парфюмерийна марка "Еден", а третата е бившето лого на компютърния гигант Apple Macintosh.

За декодиране на внушенията за цвят, съдържащи се в тeзи обекти, би трябвало да знаем значенията на ябълката като символ, значенията на  бяло и зелено, както и кои знаци за женственост са използвани.

Полезно е да се знае малко повече за зелената ябълка като символ. Тук полезността се състои във възможността да се декодира рекламната употреба на този древен символ с оглед на евентуалните внушения, които той произвежда върху подсъзнанието и съзнанието на клиента.

І. Ябълката като символ

І.1. Дали ябълката е плодът на Дървото на познанието? Историята с първородния грях на Адам и Ева след консумирането на плода на Дървото на познанието е твърде популярна в християнския свят и юдео-християнската цивилизация. Ивритският текст на Стария завет не твърди, че именно ябълката е плодът на Дървото на познанието. Изразът+, използван в иврит е "от неговите плодове" ÕéøÀ¼ÄîÄ [ми-приó]. В този израз никъде не е налице указание за какъвто и да е било плод – нито ябълка, нито круша, нито череша и пр. "Всъщност староеврейската традиция никога не е споменавала ябълковото дърво като Дърво на познанието, което донесе на човечеството толкова болка и величие. Древните учени, които се тревожели за ботаническата дефиниция на това райско дърво и неговите плодове посочват само три възможности: лозата, смокинята и цитрус. Тези от тях, които посочват подобни възможности били засрамени от впечатляващото моралистично обяснение, че Старият завет не посочва точното име на дървото, за да не бъде това дърво преследвано и унищожено. Последното мнение е преобладаващо. Този въпрос се обсъжда в Тулмуда (Берешит Раба, 15 § 7; вж. също за забранения плод и неговата природа у Ginzberg The Legend of the Jews V, 1925. 97-98.)." [Шолем, 1979, с. 68]

"Кабалистичната трактовка на ябълката като символ навярно е заимствана от Песен на Песните, 2:3, където любимият е описан така: Както ябълката сред дърветата на градината. Така е моят възлюблен сред синовете. Пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му бе сладък в устата ми.

Според кабалистите и тяхната мистична интерпретация любимият, чиито отношения с Бог са възхваляват в този стих от Песен на песните, е Шехина, като последната, десета сефира. (бел. авт., М.А. Шехина означава Божие присъствие). Още Езра бен Соломон от Герона, който е първият, известен нам с такава интерпретация, сравнява Славата, т.е. Шехина, или последната сефира, с ябълката, която има различни цветове. А Азриел, колега на Езра бен Соломон, дефинитивно посочва бяло, червено и зелено, обявявайки ги за "основни цветове". Виж Vajda, Le commentarie d'Ezra de Gérone sur le Cantique des Cantiques, Paris, 1969, с. 69; 1969, Azriel, ed. Tyshby, с. 36; Zohar I, 85a; II, 122a и III 285b." [Шолем, 1979, 68-69].

Въпреки че текстът на Библията не уточнява какво е дървото на Познанието, като използва израза "от неговите плодове" ÕéøÀ¼ÄîÄ [ми-приó],  на ябълката е вменявано, на народно равнище, че тя е Дървото на познанието. Може би лошата репутация на ябълката е приписана на библейската история поради популярността на ябълката като символ в езическа Гърция, макар че ябълката е била символ на брака и любовта в Древна Гърция. Навярно християнското обвързване на плода на Дървото на познанието с ябълката се дължи именно на тази символика на ябълката в Древна Гърция. Или пък поради старогръцкото и християнското "единодушие" за фаталната роля на ябълката за стартиране на унищожителната Троянска война?

"ЕРИС бил богът на раздорите, който хвърлил ябълка на едно събиране на боговете. Надписана "за най-красивата", ябълката била атакувана от Хера, Атина и Афродита, които се втурнали да я уловят. Присъждането на Парис в полза на Афродита довело индиректно до Троянската война." [Бел, 1982, 9-10]

Златната ябълка често се появява в гръцката митология и винаги със сходно значение – 'любов' и/или 'брак', вж. [Бел, 1982, 9-10]. В традиционната сватба, разрушила се като ритуал до средата на ХХ в., златната ябълка е сватбен символ за всички християнски народи на балканите с изключение на румънците, вж. [Алмалех, 1996].

І.1.1. Ябълковата градина като юдейски символ на женствеността.

В юдейския мистицизъм съществува още една трактовка на ябълката – този път не като плод, а като ябълкова градина. Ябълковата градина е един от възможните символи, с който бива представяна последната, десета, сефира – Малкут, наричана още Шехина. Този символизъм поставя ударение на ябълковата градина като символ на женското активно начало:

"Различните видове ябълкови дървета могат да родят различни по цвят плодове - червени, бели или зелени. Те заедно образуват "ябълковата градина". Ябълковата градина е популярен символ, станал широко известен главно от Зохар и Кабалистичната поезия [...] доколкото в тази представа възприемането на градината като символ на женското начало е обединено с активното начало, което, диалектично казано, се съдържа в съдържанието и произвеждането на различни сили от ябълката." [Шолем, 1979, 108-109]

Така виждаме, че ябълката е символ на женствеността, обединена с активното начало.

І.1.1.1. Мъж и жена едновременно?

В юдейския мистицизъм десетата, последна сефира, освен че е обвързана с ябълковата градина като символ на активното женско начало и на трите цвята – зелено, бяло и червено, като цяло бива обвързвана с женското начало и поради двете си най-популярни имена – Малкут  (Кралство, Царство) и Шехина (Божие присъствие). И двете думи, Малкут и Шехина, са от женски род в иврит. Понякога цялата скиния се нарича Шехина като обиталище на Бога.

Най-често използваното име на последната, десета, сефира е Малкут. Друго важно име на същата сефира е Шехина, т.е. Божието присъствие. Шолем, цитирайки Зохар, припомня други особености на символизма на десетата сефира: "Дъгата е 'живот за световете', облакът, "в който е поставена дъгата" е именно десетата сефира Малкут, схващана като женски принцип в рамките на Шехина  и затова в Битие, 9:13 е казано "Аз ще поставя моята дъга в облак". [Шолем, 1979, с.70]

Как може да смятаме, че последната десета сефира е едновременно и мъжкото, и женското начало, т.е. като женското начало в името Малкут, и като мъжкото начало в името Шехина? Не е много ясно, особено ако помним, че това е последната от десетте сефирот. Сефиротите са първосътвореното от Бога-Отец. Те се състоят от светлина и от светещите идеи на буквите на еврейската азбука. Светлината, респективно цветовете и буквите, не са светлината и буквите от триизмерното човешко пространство, а са на космическо равнище, затова човешко око не може да ги наблюдава, да ги съзре. Те не могат да бъдат "наблюдавани" и от човешките чувства, защото са непостижими дори и за тях. Сефиротите могат да бъдат сравнени (грубо) с първите Идеи, от които е сътворено всичко в света.

Твърде поучително е за сферата на знаковостта, пък  и въобще, че един и същи обект може да има различни значения, символизирани от различни цветове.

Извън всичко това името Шехина е много специално в юдаизма.  То означава 'присъствие на Бог' и е обвързвано със синия цвят:

"Моят [мишкан] ï²ÈûîÄ е Шехина. Двете думи имат еднакъв корен ïëû шхн да обитавам, да живея". Шехина е обиталището на Божието присъствие, което придружава Израел през пустинята в [мишкaн]." [Мат, 1983, c. 271].

Юдейската тълкувателна мисъл тип "мидрaш" (тълкуване) обаче предлага още една възможна гледна точка:

"Моят [мишкан] ï²ÈûîÄ (жилище, обиталище) е моят [мишкун] ûéîÄ (залог). Мидраш предлага игра на думи. И двете - Табернакълът (Скинията,  преносимият храм - бел. авт., М. А.), направен от израилтяните в пустинята и храмът в Ерусалим – се реферират спрямо [мишкан], обиталището/жилището на Бог. Всеки един от тях е и [мишкун], един "залог", предложен от хората като важна гаранция за тяхната лоялност и спазване на Божиите заповеди. "Ако те прегрешат, свещеният Храм ще им бъде отнет за тяхна сметка, както е казано: "Аз ще сложа моето жилище [мишкан] сред вашата среда." Не чети "моя мишкан", а чети "моя машкун"" (Shemot Rabbah 31:9; също 35:4 Tanhuma, Fequidei, § 2). Зохар прибавя идентификацията на [мишкан] с Шехина. Шехина (като храм) е отнета поради сметката, дошла от греховете на Израел, който е наказан с изгнание/диаспора.

След цитиране на мидрашистката игра на думи Зохар представя своята версия, където залогът "машкун" се предлага от Бог, а не от Израел." [Мат, 1983, 271-272].

Във връзка със символиката на десетата сефира, като нещо синьо и като обиталище на Бог, Шолем обяснява цветовете на днешното израелско знаме.

"В Числа, 15:37-39 се казва: "37 Говори Господ на Мойсея, казвайки: Говори на Израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всички краища (…) 39 И това да ви бъде за ресни, та като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не дирите по своите сърца и по своите си очи, подир които неща вие блудствате."

Шолем ни информира достатъчно добре за коментариите през вековете по повод на "ясносините" ресни: "Тяхното предназначение, специално споменато, е да накарат човека да се вторачва в тях, а това ще го тласне към изпълнение на заповедите. Това втренчване, както отбелязва Талмудът (Трактатът Менахот, 43 б), води до медитация, а медитацията води към действие." [Шолем, 1979, с. 90];  "Синият конец на ритуалните ресни винаги се интерпретира като доказателство за божествено присъствие в десетата Сефира. Освен това, той е смятан за тъмната светлина, от която се разклоняват лъчите и блясъка на всичките други (сефирот). Очевидно от нея се формира един трон (Зохар, 11, 139 а и 149 б)." [Шолем, 1979, с. 90]

"Талмудическата традиция от втори век обяснява: "За този, който пази заповедите на пискюлите (и почита синьото в тях), това става като изражение на разкриването пред него на Шехина (божественото присъствие)." (Ерусалимски Талмуд, Берахот I, 2).

Този религиозно-мистичен оброк е изключителен по своята единичност. Синьото на ресните се схваща като символизиращо завета на юдеите с Бог и е знак за историческото развитие на целия еврейски народ. "Освен това този вид синьо представя и мистичния Израел,  и обозначава симултанно реалния Израел, чийто караул пред пътищата в "градината на мъдростта" се изразява в спазване на заповедите от Петокнижието." [Шолем, 1979, 67-68]. Затова днес това синьо е в основата на избора на цвета на националния флаг на държавата Израел.

В едно популярно талмудическо тълкуване на цялата Скиния, Бог казва на Мойсей:

"Недей да мислиш, че целта е да се построи сградата на скинията, но знай, че главната цел и желание е да се построи скиния с всичките й атрибути, за да ти напомнят да се боиш от скинията и да строиш себе си като скиния с нейните атрибути и да построиш себе си като атрибут на Храма. Твоите действия трябва да бъдат като образ на скинията и нейните атрибути, всичко от тебе трябва да е свято и бъди готов да получиш божественото присъствие в себе си." (Параша Терума, върху Изход, 25:8-9).

Да обобщим – синьото трябва бъде смятано  (в десетата сефира) като символ на мъжкото начало, денотиращо 'Присъствието на Бог' в скинията и в Храма, както и в поведението на израилтяните.

В крайна сметка синият цвят в десетата сефира може да бъде смятан като символ на мъжкото начало и свързан с Дървото на познанието.

"Но също и като тъмната сила на Шехина, символизирана от синьото, в което многозначността на нейната природа е изразена по драстичен начин. Десетата сефира не е само израз на женското начало на живота, но може да бъде и деструктивен, смъртоносен елемент. Зохар я дефинира като Дървото на познанието на доброто и  злото – не като само като контраст на Дървото на живота, което се състои от градивни сили; Дървото на познанието, според библейската приказка, има и смъртоносни качества; дори то става "Дърво на смъртта"…Синята светлина е интимно свързана с нейния произход от предишните сефири, дори докато ги разрушава. Но именно тази нейна двойна функция е, която позволява непрестанното й подновяване – като се трансформира и сублимира в бяла светлина, в която са събрани всички други аспекти на Божественото." [Шолем, 1979, с. 76]

Това, което научаваме от юдейския мистицизъм за признаците на езика на цветовете е много поучително. Веднъж десетата сефира е синя със значение на 'Божието присъствие в живота на човека и на земята'. Втори път същият цвят означава 'дървото на смъртта'. И в двата случая това синьо символизира мъжкото начало. На трето място десетата сефира денотира женското начало и градината от ябълкови дървета с техните три цвята – червено, зелено и бяло. Женският символизъм не е свързан с "Дървото на смъртта", а с 'активната страна на женското начало'.

I.1.2. Народното значение на ябълката в юдаизма е да символизира еврейската Нова година. Значението, което се приписва е 'вечно разширяване във всички посоки на еврейството'.

I.1.3. Ябълката като кръгъл предмет Юдейското и предмонотеистичното средиземноморско ритуално разбиране за кръглите предмети е 'спасение' и 'донасяне на божествен живот', вж. [Гуденъф, 1964, 79-83].