Приложение към лекция 2. Чуждият език
В потвърждение на хипотезата, че езикът е организиран като система, а не е просто набор от думи (номенклатура) ще използвам за пример опита, който има всеки, занимавал се с изучаването на чужд език, или просто наблюдавал от страни как става всъщност. Според нас самото напредване в усвояването на чуждия език е напредване във възприемането на модерния модел и изоставяне на стария.
Много хора, които се сблъскват за пръв път с проблема “чужд език”, отъждествяват работата, която им предстои най-вече с научаването на думи. Във фазата, в която вече знаем малко думи на даден език, но все още не сме започнали да го учим системно, имаме впечатлението, че успехът на изказа ни зависи от това, дали ще намерим точния еквивалент на българската дума сред тези, които имаме на разположение в ума си. Такъв вид практикуване на чуждия език може да бъде прието като говорене на български език с чужди думи. То се наблюдава не само сред спасителите по Черноморието, истински “полиглоти” в този смисъл, но и при хора, попаднали в чужда езикова среда и заставени от необходимостта да се справят със ситуацията, отбелязвайки бърз напредък, без да имат време за солидни занимания. Резултатът е някакъв опростен вариант на българския език, в който обаче нашите слова са заменени от чуждите. Впечатлението, че научаването на чуждия език се свежда до научаване на думи се засилва когато отворим всеки един малък речник. Там виждаме, че на всяка наша дума отговаря съответната чужда (фиг. 1).
В момента, в който усетим необходимостта от изучаване на граматиката на чуждия език, номенклатурния модел вече започва да влиза в криза. За мнозина граматиката е нещо от второстепенно значение, което пречи на спонтанните ни комуникативни начинания, но ако се замислим по-сериозно, ще видим, че самият факт, щото близки по произход езици имат доста различна граматика свидетелства за несъответствие в значението на отделните думи.
Различният словоред, глаголни времена и падежи са причина ролята на привидно еквивалентни думи в два езика никога да не може да бъде идентична в речевия процес. Известно е още, че в диахронен план езиците живеят и се развиват. За този процес на развитие допринасят много исторически случайности и творчеството на големите автори на литературната традиция. Така се утвърждават уникални употреби, взаимоотношения между синоними и метафори, които се натрупват в езика. Ако разтворим един малко по-голям речник от споменатия (фиг. 2), ще видим, че там необходимостта от по-голяма точност кара съставителите да слагат по няколко чужди думи за всяка наша. А то вече показва, че съпоставката между езиците е по-скоро относителна и ориентировъчна.
Самите ние, когато започнем да усвояваме по-задълбочено чуждия език, сме поставени пред проблема не дали знаем или не знаем дадената дума, а да избираме между синоними. Тогава именно откриваме: преценката, че някой знае “перфектно” чужд език е най-често силно преувеличена. Тази перфектност е напълно неустановима, тъй като във всички случай процесът на превод съдържа много елементи на интерпретацията (лекция 4). В такава фаза на усвояване на чуждия език никога не се превежда дума по дума, а съпоставката е между комбинации от думи. Така и проблемът преминава от сферата на техническите умения към човешката способност за разбиране на смисъла, където могат да бъдат приложени все по-малко обективни критерии. Въпросното качество на езиците прави все по-проблематично съставянето на “перфектни” речници. Ако погледнем максимално подробен българо-английски речник (фиг. 3) ще видим, че там по-голямата част от съдържанието е заето с даване на конкретни примери и идиоматични изрази.
Тъй като всеки естествен език съдържа безкрайно повече идиоматични изрази, отколкото и най-подробният речник може да побере, се оказва, че техният избор е доста субективен. Най-силният аргумент на съставителите на такива речници е позоваването на статистическата повторимост на избраните езикови употреби. Това обосновава постоянните актуализирани издания на речниците, но в същото време затвърждава идеята за техния ориентировъчен характер. Никой професионален преводач не си позволява лукса да се позовава единствено на такъв вид помагала. Напротив, възприемането на модерната концепция за езика като система поставя под съмнение самата идея за двуезиковите речници. Те са нещо като “патерици” за прохождащия в чуждите езици, но един път изпълнили мисията си, стават едва ли не пречка за него. Всяко препращане от едната езикова система към другата може да се окаже подвеждащо. Тъкмо поради въпросната причина професионалните преводачи, както и самите съставители на речници черпят информация от тълковните речници на съответните езици, където значението на думите е дефинирано с понятия от същата знакова система.
Само в рамките на една и съща езикова система можем се позоваваме на фундаменталния за езика процес на идентификация. Всяка препратка между различни езикови системи е интерпретативна.
