Нов български университет

Соня Алексиева, Нов български университет

 

 

Родопа планина се свързва в съзнанието на българина и в спомените на чужденеца с автентичността на всичко онова, което четем, изиграваме, преживяваме, виждаме и чуваме чрез историята и културата на този регион. Възстановките, съборите, фестивалите и празниците на родопските градове и села са част от вековния български календар, където думите, имената и песните винаги са привличали с различието си. Това е не само планината, призната с едни от най-богатите културни наследства в България, но и планината, където природата, историята и културата от векове привличат с уникални легенди, традиции и обичаи.

Темата представя и анализира многобройните културни наследства на Родопа планина, надграждайки ги на разнообразни нива като исторически знаци; начин на живот; културни практики и туристически възможности. От една страна, това е вписването на региона като една от най-известните туристически дестинации, в миналото и настоящето на планината. От друга страна – това е  „консумацията” на традиционните култури и съхраненото наследство като доказан туристически продукт, който променя нагласата към „живите старини”, към културните събития  и имиджа на региона. Запазеното материално и нематериално наследство надхвърля регионалната и преминава в националната културна индустрия. Така тя превръща миналото и атракциите в най-големия жив музей в България.

Доказателство за това са архитектурата и занаятите, фолклора и фестивалите, културните събития, които са запазени и се развиват в десетки градове и села в Родопите. Заедно с познаването, изследването и утвърждаването на това културно наследство, се налага и неговото преподреждане като основа за автентични преживявания и оригинални туристически продукти. Културният туризъм и неговите подвидове в динамичния XXI век изискват икономически и социални аргументи за промяната в музеите, в специалните събития и в квалификацията на мениджърите.

Тракийското и  римското наследство, останките от българското средновековие, са само част от богатото историческо и археологическо наследство, които туристите виждат  в  останките от римските пътища, в архитектурните паметници и комплекси, в останките на старите български крепости. Изследователите наричат Родопите „една от люлките на европейската цивилизация”, планината, където следите на траките се откриват  в много селища, некрополи и светилища. Най-мистичните легенди и предания са свързани с родното място родопски певец Орфей в Родопите и със светилището на гръцкия бог Дионисий.

Десетки са запазените исторически паметници и места, музеи и музейни сбирки, архитектурни комплекси и ансамбли. Уникалното културно-историческо наследство заедно с нематериалното културното наследство - фолклор, художествени занаяти, обичаи и традиции, превръщат Родопа планина в най-големия жив музей на България.

Доказателство за това са най-посещаваните градове и села, както и най-известните туристически маршрути - Смолян, Кърджали, Асеновград, Батак, Златоград, Велинград, Девин, Хасково, Ивайловград, Триград, до „Кръстова гора”, Перперикон, Татул, с. Бачково, с. Широка лъка с. Ковачевица, с. Косово, с. Върбово, с. Смилян, с. Гела, до родопските пещери и др.

Как съчетаването на културни наследства, културни практики и туристически възможности  на Родопа планина може да обогати имиджа на региона, да комерсиализира предлагания продукт? Как в „запазената марка” на Родопа планина да се интегрират усилията на държавата, бизнеса и гражданското общество? Как в контекста на преосмисляне на културното наследство регионалната индустрия и националното признание да надхвърлят границите и да се проектират като част от европейската културна индустрия?

В рамките на портрета на средностатистическия европейски потребител, който избира добро съотношение между качество и цена на предлагания туристически продукт, константните компоненти на този избор трудно се променят. Независимо от вида туризъм, който европейците практикуват, те включват автентичност, сигурност, преживяване, познания, атракции, почивка и възстановяване сред запазена природа и екологични решения в туризма. Изключителното предложение на „запазената марка” на Родопа планина включва именно това. Сред признанията за предимството на туризма в Родопите е наличието на най-хубавите иглолистни гори на България и природата тук е съхранена в най-висока степен. Създадени са 15 резервата, някои от които са включени в листата на ЮНЕСКО. В Западни Родопи са архитектурните резервати  Широка лъка, Ковачевица, Косово и др. връх (2000 м). В северното подножие на връх Преспа се намира най-високото село в България - Манастир (над 1500 м.н.в.).

Екотуризмът привлича с едни от най-дълбоките и живописни речни ждрела, скални феномени, язовири, а балнеологията и СПА привличат с множеството минерални извори. Само в Западните Родопи има над 60 туристически хижи и  туристически домове и спални в населени места. Стотици са семейни хотели в Смолян, Асеновград, Кърджали, Чепеларе, Девин, Златоград, Пампорово, с. Момчиловци, с. Широка лъка, с. Стойките, с. Борово, с. Нареченски бани, с. Гела и др. Селският туризъм в десетки родопски села осигурява работни места и поминък за населението и привлича годишно стотици хиляди туристи в планината, която предлага възможности за различни видове ваканция, почивка, спорт, възстановяване, лечение и СПА. Сред най-известните в България са планинския курорт Пампорово и СПА курортът Велинград - най-големият балнеолечебен курорт в България с над 60 хотела. Тази част на планината привлича със стотици километри маркираните туристически маршрути за пешеходен велосипеден и ски-туризъм.

Тези природни и икономически ресурси, заедно с наличието на стотици образци на материалното и нематериалното културно наследство на планината, са в основата на предлагането на нестандартен туристически продукт. В последното мнение на Комитета по регионите в ЕС относно развитието на туризма в общността в условията световната икономическа криза, се подчертава, че „пълният потенциал на Европа в областта на туризма остава неизползван и регионалните власти ще трябва да подпомогнат туристическата индустрия”. Превръщането на туризма в пан-европейска политика на практика означава инвестиции в неговото устойчиво развитие не само по отношение на околната среда, а също така „в областта на социалната и икономическа политика - основна роля в това отношение трябва да играят местните власти”.

В практиката на различните регионални и национални организации, сдружения и общности, това означава, че в качеството си на оторизирани от държавата и обществото институции на наследството, те трябва да преразгледат целите си, да променят посланията си и да активизират публиките си. Българският и европейският потребител все повече оценява и плаща за качествен, стойностен  и атрактивен туристически продукт. „В този смисъл „желанието да видиш нещо различно” е естествена част от „културната възвращаемост” на пътуването, което все повече в днешния век се свързва и с психологическите, и с финансовите профили на  туристите. Нещо повече, динамичният съвременен начин на живот превръща в зависимост от желанието и възможностите всяко пътуване в мечта, в изживяна фантазия, в скок в бъдещето или връщане към миналото…” [1] Тази промяна в мотивацията и възможностите на туристите, е в основата и на промяната на поведението и рефлексите на институциите на наследството. Те трябва да привличат все по-активно вниманието към Родопа планина с инвестиции в образованието и квалификацията на своите екипи и персонал, с промяна в нагласите и комуникациите, с разширяване на визията за региона: към териториите  и неизползваните му ресурси.

Преосмисляне на културното наследство и специалните събития в туризма е особено актуално в контекста на туристическото райониране на България като част от националната политика на страната. Неговата актуалност е продиктувана от разбирането за обединяването на туристически ресурси, институции, общности и пазари за реализирането на по-ефективни обща политика, общо решаване на проблемите и обща реклама на европейския пазар. Понятието „устойчив туризъм” е част от приетата терминология за развитие на индустрията, която според някои експерти [2] трудно превръща обещанията на ЕС в икономическа и социална реалност: „туризмът доказа, че е фактор на световното неустойчиво развитие; туризмът стана в много аспекти фактор за местно неустойчиво развитие; туризмът е дал на общностите по-малко, отколкото е обещал…”.

Защото устойчив туризъм в рамките на европейските критерии означава съчетаване на дългосрочна икономическа ефективност с устойчиви практики, щадящи околната среда и социална съвместимост. Той е възможен, на първо място, при наличност на базисните за всяка туристическа дестинация условия: конкурентоспособност на туристическата индустрия, развита инфраструктура, инвестиции за подобряване на бизнес средата за туризъм.

На второ място, устойчивият туризъм изисква наличие на интегрирани, съхранени и обновени природни и културно-исторически, природни и др. обекти, и атракции, които гарантират възможности за устойчив растеж на регионално, национално и европейско ниво. Преосмисляне на културното наследство и специалните събития в туризма в Родопа планина, означава фокусиране върху проблемите и реалните възможности за промяна.

Както в този регион, така и за други в страната, те включват:

·     разглеждане на туризма като постоянен печеливш бизнес, а не само като допълнителна  атракция на града, музея или хотела.

·     ситуиране на туризма като равнопоставен елемент между миналото и бъдещето на града, музея или резервата.

·     осмислянето на туризма (и в образователните  структури) не само като експлоатиране, а възможност за запазване и поддържане на културното наследство, което чисто икономически ще генерира работни места, приходи и просперитет за общината, музея или занаятчийската работилница.

·     промоциране на туризма чрез създаване и налагане на обща марка, която надгражда регионалната популярност на града, музея или природния феномен.

·     равнопоставено участие в брандирането, позиционирането и рекламирането на българския туризъм в глобален мащаб -  координирано означава ефективно, когато в създаването и налагането на туристическия продукт участват всички: общината, бизнеса или музея.

    В региона на Родопа планина в последните 20 години е факт прякото пазарно въздействие за привличане на туристи и промоциране на туристическия продукт, като и утвърждаването на имиджа на дестинацията.
„С успешната реализация на своите проекти в подкрепа на културния туризъм, десетки собственици и мениджъри в туризма защитават позитивното си европейско мислене и се дистанцират от негативното балканско комерсиализиране на туристическия продукт, което пренебрегва историята, културата, природата и екологията на страната. Сред инвеститорите и партньорите, както и сред дарителите и спомоществователите на българския културен туризъм са имената на хората, които променят имиджа на България като туристическа дестинация. В Смолян, Златоград, Велико Търново, Варна, Девин, Асеновград, Казанлък, Габрово, Банско, Русе, София, Хисар, Добрич, Трявна, Разград, Белоградчик в периода 2002-2008 г. са разработени десетки проекти в подкрепа на културния туризъм. В практиката „експлоатирането на културния капитал” означава инвестиции в реставрирането, запазването и промоцирането на културното наследство” [3].

      Кои са доказателствата за представянето на Родопите като най- големият жив музей в България? Извън уникалността на културно-историческото, архитектурно и етнографско богатство на региона, неговото разнообразие като материално и нематериално наследство изпълва годишния културен календар на българите с много от най-известните културни събития в страната в последните сто години. Светилищата, родопската архитектура, жилищните ансамбли, резерватите, природните феномени, музейните сбирки, музеите, съборите, фестивалите, възстановките, художествените занаяти, книжовното богатство, записаните легенди и предания, местните традиции в танците, музиката, облеклото, накитите  и кухнята, са част от аргументите на изследователите и учените за тази формулировка. Уникалната природа и биоразнообразие, възможностите за практикуване на десетки видове туризъм, са част от аргументите на туристите за тази формулировка.

  Допълнение към тези аргументи са единствени в Европа или в България музеи и музейни сбирки, уникални за страната или Балканите артефакти,  исторически, културни и природни дадености, които притежават малко европейски дестинации. Сред тях са първият и единствен досега в България и света неолитен култов център - с. Долнослав; тракийското скално светилище Белинташ; археологическия комплекс Перперикон -  прочутото светилище на Дионис; вторият манастир в страната – Бачковския; единственият в Европа Музей по спелеология в Чепеларе; най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – „Златоградски писмовник”;  уникалното нощно бдение на „Кръстова гора”; най-старата църква в Родопите  „Успение Богородично” – в Златоград и т.н.

В контекста на преосмисляне на културното наследство в Родопите, се налага и приоритетно преподреждане на специалните събития в туризма, които от десетилетия поддържат интереса към най-големия жив музей в България. Те привличат много туристи, европейски проекти и реални приходи в Смолян, Асеновград, Златоград, Кърджали, Ивайловград и др. със „запазената марка” на Родопа планина. Разнообразието на туристическия продукт, който предлага приоритетно планинския, културния и екотуризма, привлича интереса на туристите и инвеститорите десетилетия наред. Изключителен е интереса към видовете културен туризъм (фолклорен, образователен, религиозен, винен, културно-исторически), които заедно с богатото архитектурно наследство, поставят на националната карта границата на един музей под открито небе, синоним на най-автентичните и запазените български културни традиции.

Проучването на туристическото търсене е свързано с възможностите за предлагане на поклоннически и познавателни пътувания в Родопа планина и реалните ресурси в дестинацията. Интересен в контекста на настоящата тема е анализът на отговорите на туристите при проведено анкетно проучване [4], свързани с посоката на развитие и тенденциите в културния туризъм. „Специфична особеност, която е наблюдава почти повсеместно, е преплитането на религиозната обредност с регионално проявените особености на народната културно-фолклорна традиция на даденото населено място или територия. Тя не е някакво крайно изключение в българската културна традиция, но безспорно се характеризира с нюанси, своеобразие и неповторим колорит, който не може да бъде пренебрегнат. Тази обредна празничност е дала началото на редица периодични културни събития с местно, регионално, а по-късно и национално, а защо не и международно значение, каквито са родовите събори, надпявания, фолклорни и карнавални празници и др.”

Заедно с интересните и многообразни отговори, свързани с предпочитани прояви, храмове на различни религии, прояви и особености, определящи за Родопите, изследователите подчертават голямото преимущество на отговора „интересни традиции и обичаи”. „То е поставен на първо място с 41 % от отговорите (43,40 % при българите и 38% при чужденците). Този резултат е провокиран наистина от спецификата и особеностите на местния начин на живот, съхранени традиции и уникални обичаи, които в голямата си част са запазени и представляват неповторима атракция, създавайки колорит и незабравимост на едно пребиваване” [5]. В този смисъл, най-известните в празничната календарна система дати, както и храмовите празници са възможност за опознаване на родопските традиции и създаване на интерес към културния туризъм чрез специалните събития и културното наследство.

Институциите на наследството трябва да разширяват и светогледа си, и териториите си, за да привличат със съвременните специални събития и нестандартния туристически продукт все повече европейските и българските потребители към Родопа планина. Как нейното минало се вписва в бъдещето и как нейното бъдеще проектира най-големите богатства на миналото, е част от отговора, който дават културните практики и реалните постижения в туризма на най-големия жив музей в България.

Показателни в това отношение са и изводите на първата научна конференция на тема „Социализация на българското културно-историческо наследство”, състояла се през  януари 2011 г. с голямо значение за социализацията и популяризирането на културно-историческото  наследство. На нея проф. Сергей Игнатов подчертава, че „културно-историческото наследство е заложено като основен приоритет в проекта за Национална стратегията за развитие на научните изследвания 2020 г.” и то трябва „да носи добавена стойност и да създава продукт”. [6]

Този основен приоритет изисква на първо място, наличие на информация,  съвременна реклама и популяризиране на наследството в Родопа планина. На второ място, налага актуален преглед и класификация на първостепенните и второстепенните обекти, които могат да бъдат в основата на създаването и налагането на туристически продукт. Количеството на обектите не гарантират качествен продукт, който е изолиран от съвременна пътна и комуникационна инфраструктура, особено в планина като Родопите. Факт е, че в областта са разположени множество исторически паметници и места, както и музейни сбирки като първата държавна културна институция в Средните Родопи Исторически музей  „Стою Шишков” гр. Смолян, съхраняващ над 150 000 музейни единици, експозицията „Родопски кристал”, включена в световния справочник по минералология и Музеят по рудодобив гр. Мадан, единственият в Европа Музей по спелеология и музеят на ските и ски-спорта гр. Чепеларе и др.

Според проучванията, само в гр. Смолян над сто сгради имат статут на архитектурни паметници, няколко архитектурни комплекса с десетки обекти са разположени в Златоград. Сред най-известните са паметниците с национално значение Алибеевия конак и Пангаловата къща.  В едно от най-запазените села в Средните Родопи с. Широка лъка,  обявено за архитектурен и фолклорен резерват, е  Згуровския конак, в  с. Могилица - един от най-големите феодално-аристократично жилищни ансамбли – „Агушев конак”.  В село Широка лъка от  1977 г. се провежда традиционният кукерски празник  „Песпонеделник”  през всяка първа събота и неделя на месец март.  Този празник, известен сред българските и чуждестранните туристи,  привлича от много години  стотици кукери и състави от всички етнографски региони на страната. Те наблюдават обреди за плодородие, за здраве,  за посрещане на пролетта, хващат се на хорото,  разглеждат и купуват изнесените на сергии стари предмети от родопския бит.

Днес в Асеновградския район е факт най-голямата концентрацията на култови обекти от различни епохи (енеолитното култово находище в местността „Лопките”; тракийското светилище на скалното плато „Белинташ” над с. Врата; святата за християните „Кръстова гора”, известна като „Българското Светогорие” и др.). Прочутата „Асенова крепост” заедно с четири известни манастира, 33 църкви и над 200 параклиса са част от богатото архитектурно богатство на региона, включени в комплексния тематичен маршрут „Родопска Света гора”. Известните празници и специалните събития тук привличат  годишно все повече български и чуждестранни туристи. Сред тях са празникът Трифон Зарезан на  Св. Трифон; характерният за града празник Свети Яни ( Еньовден), когато се прави обичаят „Калиница”; литийните шествия през годината в Асеновград и околността на определени празници с  активното участие на местното население и туристите.

Златоград е селище с многовековна и интересна история, което привлича с най-старите традиции на материалната култура и с регистрираните  над 100 архитектурни паметника на културата. Тук туристите посещават Първото килийно училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите, най- старата църква в Родопите „Успение Богородично” от  1834 г., църквата „Св. Георги”  от  1871 г., музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи“, манастирската крепост на връх „Св.Неделя”, светилището на върха „Белите камъни” над с. Старцево, светилищата, посветени на Бога-Слънце край селата Мъгляне и Ягнево и др.

Сред най-новите обекти е АЕК „Златоград” – първият частен етнографски комплекс в България, който привлича с автентични празници и възстановки. Той демонстрира многобройни реконструирани обекти, различни традиционни занаяти и на практика в един голям музей на открито показва как е изглеждал Златоград преди повече от 100 години. Открит през 2001 г.  по инициатива и с подкрепа на частния бизнес, АЕК „Златоград”  показва разположението на обектите в сгради – архитектурни паметници на културата, включени в цялостен архитектурен резерват.  

В него туристите виждат „динамичен показ” на музейната експозиция и демонстрация на майсторските умения, както и новаторски експозиционен подход в занаятчийските работилници. Този музей на открито разказва за  развитието на занаятите в Родопите, за технологията на производството  и инструментариума от миналото до днес. Но всъщност разкриват историята и народната култура на региона.

„Развитието на занаятите е тясно свързано с обществено-икономическото, политическото и културното състояние на държавата. Поради това произведенията на занаятчиите от различните епохи много точно отразяват както периодите на възход, така и на упадък. Така те се явяват свидетели за културното  социалното равнище през различните епохи, както и за търговските и културните контакти вътре в страната и извън нея.”[7]

Всяка година в края на септември стотици туристи от двете страни на границата пристигат в града, за да видят и участват „на живо” в възстановките на пазарните дни от началото на XX-ти век.  Показват се стари традиции, занаяти и самодейни изпълнения. Местните жители се преобличат в стари носии и дрехи, за да пресъздадат някогашната атмосфера в града заедно с майсторите от етнографския комплекс, които излагат свои изделия заедно с колегите си от Гърция. Успехите на туризма и привлекателността на родопските градове насърчават усилията между българските и гръцките общини в района за съвместни проекти и инициативи. Пример за това е общият проект за развитието на туризма и биоразнообразието, който започнаха общините Смолян и Авдира в началото на 2011 г. на стойност 1.159 млн. евро.

Над 10 маршрута се организират от етнографския комплекс до интересни места в района.  Сред тях е и интересния маршрут в Източните Родопи - до град Кърджали с близките до него уникални обекти Перперикон  (Хиперперакион, Перперакион) и Татул (сред най-величествените тракийски мегалитни паметници по българските земи). Археологическите разкопки на свещения град Перперикон - един от най-значимите археологически обекти в България, под ръководството на проф. Николай Овчаров, започват от 2000 г.  и продължават до днес. Според неговите хипотези „Перперикон се очертава като най-големия и най-добре укрепения град в Родопите в късната антична епоха”. Откритата през август 2011 г. част от мраморна плоча сочи, че „в Перперикон се е намирал легендарният храм на Дионис, описан от древните историци”. Античният скален комплекс е сред примерите за най-активно популяризиране чрез реклама, пъблик рилейшънс, специални събития и уеб сайт, както и за реално финансиране в областта на културния туризъм чрез различни програми и проекти. Изключителният интерес на туристите към свещения град се свързва и с изданията на международния фестивал „Перперикон”, финансиран през 2011 г.  чрез проекти към Министерството на културата. С цел популяризиране на културното и екологично наследство на България, от много години ING Bank спонсорира уебсайта на Перперикон.

След проведения в град Неделино през 2002 г. Първи национален фолклорен фестивал – „Неделино 2002” богатото фолклорно наследство на града се развива до днес чрез запазване на живото нематериално културно наследство: двугласното пеене и характерните родопски народни песни в района на града. Събитието, което днес се обединява с традиционния празник на града тръгва като уникално фолклорно явление, открито  от известния музиковед и фолклорист акад. Николай Кауфман, но се превръща в тридневен родопски празник, който привлича заедно с изпълнителите и стотици туристи в красивия град. За участие във фестивала  на  неделински двуглас пристигат самодейни групи и състави от много фолклорни области и региони в страната. На практика градът изгражда имидж, привлича интерес и може да генерира приходи от няколко вида туризъм в региона – фолклорен, образователен, културно-исторически, религиозен, кулинарен и др.

Посочените събития от празничния и културния календар са само малка част от утвърдените и новите факти в развитието на културния туризъм в Родопа планина.  Популяризирането на добрите културни практики и инвестирането в туристическите възможности на района доказват, как съхраненото в регионален мащаб материално и нематериално наследство може да бъде част от една националната културна индустрия с изключително бъдеще. Малко са културните региони съчетали богатството на история, природа, култура и личности, които обединяват вековни традиции и уникално минало. Активизирането на публично-частното партньорство, предприемачеството в бизнеса и промяната в отношението към културното наследство са сред шансовете на най-големия жив музей в България да превърне Родопа планина в „запазена марка” на България, в  туристически бранд, който може да привлича със специализираните видове туризъм.

 

 

обратно нагоре