Нов български университет

Гр. Калофер има статут на кметство в състава на община Карлово, Пловдивска област. Бил съм многократно в града, но никога с цел теренно проучване и нямам някакви предварително установени контакти. Пристигам  без предварителна подготовка един ден преди събитието и установявам, че няма свободни места – много от хотелите и къщите за гости са ангажирани още от лятото или есента на миналата година. Освен че е Йордановден, утрешният празник съвпада със 165-годишнината от рождението на Христо Ботев, поради което са предвидени заря и множество събития.

Отивам да разгледам и документирам подготовката на мястото, където оставам и след залез. Разговарям с един от присъстващите, който се оказва собственик на „Барата” – къща за гости в съседство с вира. При него също няма места, но ме кани на по чаша в „парното” – стаята, където се поддържа печката, която отоплява цялата сграда. Присъединяват се брат му и техен приятел от София, разказват за града и празника, пеят песни и към полунощ се разотиват. Аз продължавам из града, който в по-голямата си част не спи, наблюдавам среднощно хоро, гостувам на музикант, после на компания от участници в утрешното събитие, която до сутринта се подготвя за него. Призори отивам да си запазя място на моста. Още е 5 часа, температурите са минусови, а вече има зрители, които търпеливо очакват началото.

По различни разкази и преценки, ритуалът в този му вид датира отпреди 150-200 г., а някои казват – „от незапомнени времена”. Обичайно в реката влизат между 50 и 80 души, но тази година, според различни преценки – между 200 и 300 мъже (и 1 жена). Броят на зрителите също трудно може да се определи – оценките варират от 3000 до 5000 души.

Наблюдатели в навечерието на Йордановден, при участъка на реката, който ще бъде завирен за събитието

Вирът е подготвен донякъде, но на сутринта ще се затвори допълнително

Човекът, който подготвя вира за Йордановден (не е на работа към общината)

Зарята през нощта е заради празника на гр. Калофер

След полунощ, мъж от Горната махала и минава с тъпана и възвестява настъпването на Йордановден

От хижата в близост до вира заформят хоро на площадчето пред моста

Музиката е осигурена от караваната в близост

Цялата нощ се обикалят къщите в Горната махала с тъпанджията (казват ми, че така е и в другите махали, но нямам преки наблюдения

Минаваме и през къщата на тъпанджията, който черпи с вино ракия и мезета

Продължаваме към друга къща, където се е събрала основната група на Горната махала; до сутринта някой идва от други къщи, някои излиза, за да посети други хора

Само тримата мъже в дъното на стаята са 35-40 годишни; изпълнявали са многократно ритуала, но на другия ден не са на основния вир, а на параленото събитие при новия хотел; темата за разделението не е приятна – критикуват се и туристите и местна интрига

Преобладава живата музика с гайди и тъпани; в паузите свири уредба с попфолк; рядко – някое „чалга” изпълнение (през деня по време на събитието и в публичното пространство чалгата напълно отсъства)

Въпреки тясното пространство, намират място и за игра на хоро; присъства само едно момиче – празникът е много „мъжки”

Атмосферата е екстатична и градусът се повишава с приближаването на сутринта

Първите зрители започват да се появяват още 5 сутринта, за да имат място близо вира

В 6 ч. вече няма свободно място в близост; и телевизиите вече са тук

Човекът от предния ден прегражда вира напълно, за да се повиши дълбочината, която трябва да бъде до над кръста

Приготвят и ремаркето за свещениците и официалните гости – областен управител (който ще влиза във водата) и депутат от БСП

7.30-7.45 групите са се събрали при каменния мост и се насочват към мястото за влизане

Зрителите вече са навсякъде по високите части далеч от вира, вклучително и при черквата

Челото на колоната е вече в реката

Най-нетърпеливите зрители (и двамата са от Калофер) вече са вътре

Шествието се води от знаме, три гайди и два тъпана

Към хорота се присъединяват още зрители

Музикантите остават в средата; хорото около тях; през цялото време се свири само песен

Продължават да прииждат участници; начело са двама бащи със синовете си (деца)

Периодически се отдават на „буйства”

Накрая всички са заляти с вода „от глава до пети”

В очакване свещенникът да хвърли кръста

Кръстът е хвърлен във водата; на преден пллан с бялата коса и знамето – областният управител Здравко Димитров

Независимо от това кой го е хванал, винаги го дават на дете да го даде на свещеника

Тазгодишният победител

Най-важната част от църковният ритуал е приключила, но никой няма намерение да излиза

Участниците; Клуб за хора и народни танци – гр София

Участниците

Участниците

Участниците

Участниците; образът и текстове на Ботев се появяват сравнително често в черно-бяла версия

Участниците; образът и текстове на Ботев се появяват и в цветен вариант

Участниците; образът, името или цитати на Васил Левски също се появяват сравнително често

Участниците

Участниците; пловдивската група - ФК „Ботев” Пловдив

Участниците; група от Ботевград със знамето на града

Участниците; най ентусиазираните

Участниците; последните

Участниците; закъснели ентусиасти

Участниците; последният

Участниците

Участниците

Участниците

Участниците

Участниците; изетглят се с хоро по моста

Участниците

Участниците

Участниците; в поза за снимка и ... черешовото топче

Участниците; „и ние ромите влизаме”

Участниците

Участниците

Участниците; някои от тези, които не са местни ползват самоделна термоизолация, което местните не си позволяват

Зрителите

Зрителите

Зрителите

Зрителите

Зрителите; снимки за спомен от деня и мястото

Зрителите; няма място откъдето участниците да се оттеглят

Зрителите; участниците се изтеглят по реката

Зрителите

Единственият плакат

Къща за гости „Барата”, до вира, собственикът и – един от организаторите

Собственикът на „Барата”

Участници в други събития, организирани от градската управа, по случай празника на града и Ботевите тържества