Нов български университет

Невена Димова, Нов български университет

 

Проектът „Евроидентичности” цели да открие дали съществува някаква обща, наднационална идентичност, която би могла да бъде наречена „европейска”.  В контекста на общите политически, икономически и социални процеси и политики на Европейския съюз, изследователите от проекта „Евроидентичности”  задават въпроса дали тeзи предпоставки водят до идентифициране на гражданите на ЕС с общо европейско поле и, ако да, как се изразява то и как може да бъде проследено и изучено?

В проекта участват социолози и антрополози от седем членки на Европейския съюз: Италия, Германия, Уелс, Ирландия, България, Полша и Литва, които чрез метода на биографичното интервю, разработен от Шутце, предлагат bottom up (отдолу нагоре) преспектива в изучаването на европейската идентичност. За разлика от предишни проекти, които гледат на този процес отгоре, т.е. показват нормативни рамки за общоевропейски понятия, учените в проекта „Евроидентичности” целят чрез анализ на личната биография и преживявания на индивида да достигнат до по-общи наблюдения на идентификационния процес.

В изследването на общата европейска идентичност са откроени три основни  групи потенциални носители на общоевропейска идентичност поради европейския си опит:  1) хора, които работят или са работили в европейска държава, различна от родната 2) хора, които учат или са учили в европейска държава, различна от родната, в това число и студенти по програмата за обмен „Еразъм” и 3) фермери избрани заради съприкосновението си с Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.

Във всяка от участващите държави са идентифицирани по минимум 10 души от трите групи, от които е взето биографично интервю. Така, както е разработен този метод от Шутце, той цели респондента да разкаже живота си хронологично, със свои думи и минимална намеса от интервюиращия. По този начин излизат важните, травматичните, определящите, променящите мнения и епизоди в личната биография на всеки интервюиран. Те стават предпоставка за откриването на по-дълбоки трансформационни процеси в личността и евентуално за очертаването на многопластови идентичностни процеси, включително и на наднационална идентичност.

Теоретично проектът групира концепциите на Пиер Бордийо за хабитус ( в случая разглеждан като социалната структура, от която произхожда и в която действа индивида, като семейна среда, образование, контакти), социален капитал и социални арени, както и интеракционисткия подход, занимаващ се с промените на идентичността като следствие на развиващия се индивид. Така, основните понятия за първичен анализ на интервютата са „биографична работа“ (съзнателно взети решения и нарочни действия), „биографична екшън схема“ (развоя на биографията на индивида), социален свят, опит с Европа и др.

Тук представям някои предварителни обобщения за фермерската група, по които е работил българският екип, в състав: д-р Румяна Желева, д-р Марияна Драганова, Дона Пикард, Славка Каракушева и д-р Невена Димова. Интервюирани са фермери от Германия, Уелс, Полша и България. Представям също и първичен анализ на интервю с германски фермер.

В анализа на фермерските интервюта българският екип октроява три основни типа хора, които се занимават със земеделие и/или животновъдство:

Типове фермери

§   Бизнес хора, които се занимават с фермерството като инвестиция и наемат специалисти и работници.

§   Фермерството като прехрана и хоби, бягство на село като алтернативен начин на живот, често разчитат на външно финансово подпомагане.

§   Собственици или наематели, които сами се грижат за фермата, работят със своите семейства или с малък брой наети работници (най-често срещани в тези интервюта)‏.

Може да се твърди, че решенията и действията на повечето фермери (биографичната работа) се препокриват с тяхната професионална идентичност както Желева[1] показва:

§   Фермерските социални арени са доминирани от стабилни същности, като земята, природата и семейството.

§   Фермерите не са мобилни, както другите изучавани  групи – обикновено са родени и прекарват живота си на едно и също място или, когато се установят на едно място, рядко го напускат

§   За фермерската група са особено определящи факторите като наследство, традиция и родствени отношения (семействата са  патрилинейни, ролите на мъжете и жените са строго определени и най-често първородните синове  наследяват бащите си във фермата).

§   Фермерското знание  се наследява от семейството, базира се на опита или, ако е придобито, то е строго специализирано (Желева 2010[2]).

“N: Right. Well  I was born and bred here, over fifty years ago now /ehm/ and my family were, I’m the fifth generation -ehm- farming here.”  (Merfyn Sr. p. 11: 3-4)

„Да. Добре, роден съм и съм отгледан тук, преди петдесет години /хм/ и семейството ми беше, аз съм пето поколение - /хм/ фермер тук.” (Мерфин старши интервю:11:3-4)

“Well, first of all, my name’s Merfyn. /Ehm/ I’m 24 years old and my life story’d be that I, well, live in XXX on a farm in GGG in mid Wales. I’ve lived here all my life. “ (Merfyn Jr. 1: 11-12)

„Добре, първо, името ми е Мерфин /хм/. На 24 години съм и историята на моя живот е, че живея в ХХХ във ферма в ГГГ в среден Уелс. Тук съм живял през целия си живот.” (Мерфин младши интервю: 1: 11-12)

„ Даа.. Най-ранните ми спомени са.../Ами, никога няма да забравя и все още мисля...// дядо ми беше животновъд. В детството ми – така си го спомням—нали, излиза с овцете/- прибира се с овцете/ и само се грижи за животните... просто...това му беше работата. На мен ми беше много любопитно/...//нали, имах това огромно желание...да отивам с него.” (Минчо: интервю:1:3-8)

В същото време, за някои решението да станат фермери се обуславя от събития, които променят посоката на живота им и ги довеждат до избора на фермерството като начин на живот и препитание. Такива събития са:

§   Недоволство или несъгласие в семейството, бизнес средата, социалната изолация в пост-социалистическите общества, които подтикват хората да потърсят реализация във фермерството

§   Срещи със “значими други” - бизнес и семейни партньори, както и собствено намерение също променят хода на биографията на някои хора и ги насочват към фермерството

§   Тези фермери, тъй като попадането им във фермерството е станало почти инцидентно и не е унаследено,  не очакват техните деца да се занимават със земеделие, т.е. може да се каже, че те нямат биографичен ангажимент към тяхното поколение (Желева 2010 [3])

Социалният свят на фермерите

Естеството на земеделската работа изисква постоянно присъствие и предопределя техния живот ежедневно и целогодишно.Според българския екип това предпоставя:

 Взаимодействие в малки и познати групи и общества: Интервюираните фермери живеят и работят най-често със своите семейства, като във фермите се помещават две, понякога три поколения. Също така, интервюираните фермери си взаимодействат със своите съседи (други фермери) и понякога (най-вече в старите страни членки на ЕС) с членовете на фермерски организации.

 Установяване на тесни социални мрежи със силни връзки. Тъй като фермерската работа изисква постоянно присъствие и ангажимент, фермерите зависят от своите близки, приятели и съседи. От всички интервюта става ясно, че фермерите не са само достатъчни, а разчитат на помощ от близките си при изпълнение на фермерската си работа, при заемането на различни средства на труда, и при предоставянето на безплатен труд. Тези услуги са реципрочни и се предоставят при нужда, което предопределя силни връзки на взаимопомощ в социалните мрежи на фермерите.

В същото време, фермерите развиват:

 Идентификация с фермата и работата. Въпреки, че фермерите определят себе си по различни начини и на различни нива, като например: „българин и само българин”, „уелска от британски произход”, „северогерманец от Фризия” и т.н., всички фермери се идентифицират със своето препитание като фермери и със самата ферма, която локализира тяхната фермерска идентичност, любовта им към земята и животните, наследството и труда им.

 Консерватизъм/липса на консерватизъм. Общоприето е фермерите да се определят като консервативни, поради естеството на работата си, донякъде затворената си среда и липсата на мобилност. От интервюираните фермери малка част могат да бъдат причислени  към този стереотип, т.е. те са нетипични представители на фермерската група. По-скоро, интервюираните фермери имат широки интереси, няколко и различни занимания, разнообразни житейски траектории, които включват пътешествия в различни и екзотични страни, контакти с хора от други държави.

Отношение на биографията към Европа

Ръководителите на проекта „Евроидентичности” разделят отношението на фермерите към Европа на: mental space (т.е.представи, нагласи, фантазии спрямо “Европа”) и на реалния опит, който фермерите са придобили чрез контакт с европейски програми, институции и политики, и чрез  пътуване и общуване с хора от други европейски държави:

Въобразената Европа :

Особено ясно изпъква представата, която създават и поддържат фермерите от Полша и България за Европа. Според Драганова[4], тя се базира на противопоставянето на „ние” – бедните, отрудените, изоставените източно европейци и „те” – богатите, спокойните, добре платените западноевропейци. Като проекция на тази дихотомия може да се разгледа и представата за „Европа”, в която се съдържат основно положителни черти. Тя отразява негативното мнение на фермерите за собствената им ситуация, условия на живот и работа и ги противопоставя на идеята, че „там на запад” почти всичко е по-добро. Собственото им чувство на маргинализация рисува образа на Европа като място, където:

Царят ред и законност . В дискурсите на фермерите от новоприетите страни-членки на ЕС идеята, че в Европа (разбирана като западна Европа) всичко е подредено и законът има върховенсво.

Честност. Счита се, че в Европа отношенията между хората и държавата и между хората и другите хора се основават на честност, а не на постоянно намерение  да бъде излъган и ощетен човек, така както е в България или Полша, според полските и българските фермери.

Чистота . Както казват няколко български фермери: „ всичко там е чисто и подредено” (Драганова 2010[5] ).

Практикуваната Европа:

Опитът на фермерите с Европа минава  главно през тяхното взаимодействие с селскостопанската политика на ЕС и субсидиите от ЕС, осъществявани от националните институции и бюрократи:

Бюрократични процедури, представени чрез национални институции . Това са всички изисквания, промени, закони, програми на ОСП на Европейския съюз, които достигат до фермерите чрез националните агенции и институции.

EС субсидии, осъществявани чрез национални институции. Тук се включват различните плащания достъпни за фермерите, които също се администрират от националните институции във всяка страна-членка (Драганова 2010[6])

Пътуване и контакт с други европейци . Пряк опит с „Европа” фермерите придобиват и чрез докосването си до различни европейски култури като пътуват (което при западноевропейските фермери се случва по-често, отколкото може да се предположи) и контактуват с роднини, живеещи в други европейски страни, фермери от други страни, наематели чужденци.

Опит с Европа на национално ниво

Заради естеството на европейската ОСП осъществяването й минава през националните институции и фермерите са принудени да общуват и взаимодействат с тях. При фермерите от старите страни-членки, но най-вече при фермерите от новоприетите страни, това води до преобладаващото чувство, че фермерите са безсилни, предадени от техните държави. Често в интервютата става дума за това, че администрацията и политиките на държавата, от която произхождат фермерите не защитава техните интереси, а по-скоро се съобразяват с общоевропейски норми безкритично. В същото време, според фермерите, те не участват във взимането на решения, които ги засягат, а решенията се взимат от бюрократи, неразбиращи фермерската работа. Фермерите от новоприетите членки са критични и спрямо бюрокрацията на държавните и местните агенции и най-вече към тяхното отношение. В почти всички интервюта се споменава, че експертите, които администрират селскостопанската програма на ЕС на местно ниво не са достатъчно компетентни и често пречат, забавят и объркват фермерската работа. Така, чувството за политическо, социално и административно пренебрежение подкопава доверието на фермерите към правителството и ги кара да се чувстват  маргинализирани. В същото време то подхранва надеждата, че структурите на ЕС ще се намесят и ще приемат ролята на държава (най-вече в новоприетите членки) (Драганова 2010[7]).

 

Фермерите и  колективните действия

  Въпросът с колективните действия показва, че фермерите от новите страни-членки реагират различно от фермерите от старите страни членки. Така, както посочва Каракушева[8]: 

Източните фермери изразяват недоволство и чувстват невъзможност за организиране на колективни действия за общи каузи (недоверие в колективните организации). Те са настроени индивидуалистично, не вярват, че други фермери биха излезли на протести и не вярват, че това би станало поради едни и същи мотиви ( т.е. виждат организираното действие като по-скоро политически, отколкото граждански акт).

Западните фермери, от друга страна, канализират недоволството си и виждат смисъл  да се организират и борят за свои каузи, като правото им на производство, търговия и влияние върху процесите, които засягат техния начин на живот и работа (Каракушева 2010[9]).  Фермерите от Германия, Уелс и Ирландия вярват в гражданската и браншовата инициатива и считат, че при добра организация, могат да влияят на своите правителства.

Заключения

-   Фермерите, като актьори на земеделския пазар  не са директни продавачи, не се идентифицират с пазара, а се чувстват по-скоро като негови жертви.

-    EС регулациите не са добре обмислени, неприложими на национално ниво,  дават предимство на големите земеделски компании и на посредниците. Почти всички интервюирани считат, че не могат да влияят на тези регулации.

-   Финансовите инструменти на ЕС са високо ценени от фермерите; те разчитат на тях за подсигуряване на съществуванието си.

В сравнителен план субсидиите се възприемат като право от фермерите от старите страни членки, но като нова привилегия от фермерите на новите страни членки (Драганова 2010).  Може да се каже, че образът на Европа като “общ дом” е валиден за фермери, които взимат активно участие във фермерските организации и в създаването на земеделските политики. Така,  не само съществуването в рамките на общ пазар и ролята им на обект на европейски политики, регулации и плащания би могло да доведе до трансформации на идентичността на фермерите, но най-вече активното им участие в създаването на структурните условия (Желева, Драганова, Димова, Пикард, Каракушева[10] 2010).

В същото време, българският екип счита, че традиционните отношения се предефинират, преструктурират и преосмислят в европейски и глобален контекст, който набляга на други важни значения, като икономическа ефективност, свобода на избора и съревнование. От своя страна, поради структурната и социална маргинализация фермерите обитават социална и икономическа периферия. Местното знание и традиционните земеделски умения не са ценени от младите хора. Това, заедно със стандартизирането на образователните изисквания към фермерите водят до изтласкване на младите хора от земеделските дейности в търсене на други полета за реализация. И, както Желева посочва, селските пространства, от жизнени и разнообразни локалности и общества еднопосочно се превръщат  в ефикасни фабрики на открито (Желева2010 [11]). Така, когато основната фермерска идентичност става непривлекателна и фрагментирана, нова над национална идентичност трудно може да се създаде.

 

Преглед на случая Виард

Виард е сравнително малък млекопроизводител (притежава 90 крави) от северна Германия. През 2000 година построява вятърна мелница и определя бизнеса си като смесено фермерство (основно се занимава с отглеждане на крави за мляко, но също отглежда и житни растения). Той е доволен от живота, поддържа европейската селскостопанска политика.  И докато Виард  е семейно ориентиран фермер (наследява фермата от родителите си и се радва, че предава знанието на най-големия си син, който също работи във фермата) той е необикновен с това, че притежава  много интелектуално, дори философски ориентиран поглед към живота ( Виард, интервю: с.10).  В своя разказ той размишлява задълбочено на различни теми, чете статии, интересува се от политика, практикува хобита, като консултантство и, като цяло е човек с широки и дълбоки интереси.

Виард е социално ангажиран и симпатизира на комунистическите идеи. Той и съпругата му могат да бъдат определени като нестандартни фермери, защото и двамата са високо образовани (съпругата има две висши образования) и са живели дълго време разделени, докато са работили в различни градове. Така, тяхната житейска траектория се характеризира с вътрешно движение и миграция.

Биографични екшън схеми

Виард произхожда от семейство на фермери от северна Фризия. Посещава начално училище, което се намира наблизо, но след четири години отива в средно училище, отдалечено на 25 километра. Това преместване се преживява като скъсване от Виард и води до смяна на кръга му от приятели.

Наследството изглежда много важно за него; от една страна той е политически ангажиран, точно като баща си, който е бил депутат. Въпреки, че баща му е имал обратни политически възгледи от тези на Виард , който симпатизира на комунистическата идея и често са спорили на политически теми, Виард описва баща си като толерантен към неговите идеи. Освен наследството в политиката, фермерството също е наследено от неговите родители и предадено на най-големия му син.

Виард е бил умно дете, на което учението се е отдавало с лекота. Като ученик той е участвал в различни ученически съвети, дейност, която го съпътства през целия му живот. Веднага след завършване на гимназия Виард се захваща със земеделско чирачество. Този момент отново е преживян като скъсване от кръга му от приятели, а онази година  възприема като трудна в израстването му.

Основни моменти в биографичната му екшън схема:

* Виард израства във ферма, но не планира да стане фермер като дете

* Виард произхожда от голямо семейство с пет деца – той е най-малкият

*Проблемите му с очите (късогледство) бавно го убеждават, че трябва да стане фермер, вместо преподавател по земеделие

*Чести конфликти с баща му, заради противоположни политически възгледи – бащата е дясно ориентиран, докато Виард е левичар

*Земеделски чирак – 2 години, в две различни ферми

*Професионално училище – учи се да преподава земеделие

*Университет

*Раждането на първото му дете прекъсва дейностите му в политически групи (интервю: 13:48)

*Живее с първото си дете и съпруга две години в града, едновременно с което пътува до фермата ежедневно

Най-накрая, след раждането на второто му дете, той и семейството му се местят във фермата на родителите му

*Виард  е изключително рефлексивен – размишлява за различни неща в дълбочина, но и се вслушва в съветите на сина си по отношение на фермерството (интервю: с. 18)

Биографична екшън схема

* Фермерството винаги е била част от живота на Виард – чрез близкото и разширеното му семейство:

“I think I have always been someone who…yeah, well, of course, thought my family there has always been a close relation to agriculture, that’s so for sure. Nоt only in my parents home but I think I was also shaped  eh// My father, two of my uncles, my fathers’ uncles from the district of Ammerland were also farmers (p.8:44-47).”

„Мисля, че винаги съм бил някой, който...да, добре, разбира се, е мислил, че семейството му винаги е било тясно свързано със земеделието, това е със сигурност. Не само в дома на моите родители, но мисля, че аз съм оформен /хм/ Баща ми, двама от чичовците ми, чичовците на баща ми от окръг Амерланд бяха също фермери (интервю: 8:44-47)

Знание и опит

-левичарски убеждения и политически активизъм чрез различни съвети в гимназията, университета, а по-късно и в кооперативи

-заедно с професионалното си развитие, Виард винаги се е интересувал и от политическа ангажираност. Като гимназист, той е участвал в различни комисии. Също и като студент, Виард активно е участвал в студентски и други съвети:

“And on the other side, to work politically, again in the student committees, eh – in every possible group. And, yeah, I have to say, we really thought we would// See, I was in communist groups for a long time – or at least in groups who sympathized with that a lot, a lot.” (7:23-27)

„И от друга страна, да работя политически, отново във студентските комисии, хм – във всяка възможна група. И, да, трябва да кажа, наистина си мислехме, че// Виж, бях в комунистически групи дълго време – или най-малкото в групи, които симпатизираха на тези идеи много, много.” (интервю: 7: 23-27).

-вярва във връзката между практиката и мениджмънта в земеделието (интервю: 10:7-15

-Виард е доволен от живота си, защото прави това, което харесва (земеделие) и го е предал на сина си (интервю: 21:42-46)

Образование и работа

Виард завършва селскостопански университет, като специализира селскостопанско инженерство и бизнес мениджмънт. Работи като фермер във фермата на баща си, заедно със сина си. Той и синът му  основават гражданско-правна асоциация. По-късно Виард става президент на консултантски кооператив и извършва  там десет години доброволческа работа. Говори добре английски и взима курсове по испански.

Социален свят

Ценности

Виард вярва в толерантността, както и в организираното действие и солидарност. Същевременно, не участва в протести, защото не се съгласява с идеите на другите фермери, а именно да се продава там, където има най-голяма печалба.

Семейството стои най-високо в ценностната система на Виард. В няколко случая през живота си той е правил избори, които фаворизират семейството му. Например, преместването му във фермата, отказването от хобито му, за да може да се грижи за болният си 80 годишен баща, и помощта, която оказва на сина си, за да премине през неговото земеделско чирачество (интервю: 16:27-29). Виард също така вярва в равните шансове за всеки, като образованието, например (интервю: 18:26)

Вярвания и посвещение

Виард не е религиозен човек, както би могло да се очаква от политическите му пристрастия, въпреки, че е посещавал неделно училище:

“I can// I think I just don’t need any kind of religion. I can live without it, really. I am not against certain Christian values. There are certainly a few good bits but I think I can have values without going to church”. (p.8: 13-15).

„Мога// Мисля, е нямам нужда от никаква религия. Мога да живея без нея, наистина. Не съм против определени християнски ценности. Със сигурност има някои добри неща, но мисля, че мога да имам ценности без да ходя на църква“ (интервю: 8: 13-15)

Също така Виард вярва в социалната справедливост и активното политическо участие на хората, но мисли, че  то е възможно само когато хората са директно потърпевши от определени несправедливости :

“I understood that people only protest with conviction when they are directly affected…something gets started and then you might be able to change some things. Then there is potentially//potential for change but people must be strongly affected, directly – and – probably also seriously before anything gets going really, I think” (p.8:26-29).

„Разбрах, че само хората протестират с убеждение, когато са директно засегнати...нещо започва и тогава може да промениш някои неща. Тогава има потенциал за промяна, но хората трябва да са много засегнати, директно- и – може би също сериозно преди нещата да стартират наистина, мисля аз (интервю:.8:26-29).“

Виард също вярва в традицията, в смисъла на предаване на земеделски опит и знание на най-големия син:

“I said, it’s more important that he, all the children, but especially him because he is the oldest, can serve his apprenticeship (in agriculture)” (p.16:27-28)

„Казах, че е по-важно той, всички деца, но най-вече той, защото е най-голям, да отслужи своето чирачество (в земеделието)“ (интервю:16:27-28)

Във връзка с политическите си убеждения, Виард вярва в интернационализма и обединението. Би искал английския език, а не немския,  да стане официален език на Европейския съюз и силно поддържа единната европейска монетарна политика на еврото:

“I would sometimes wish for a more rigorous use of English in Europe” (p.19:35-36), “And thus, as far as Europe is concerned, I really wish it would be ‘English’ and eh there you go” (p.20:2-3)

„Понякога ми се иска английския език да бъде по-широко използван в Европа (интервю:19:35-36), „И така, по отношение на Европа, наистина бих желал да е „английска“, това е“ (интервю:20:2-3)

Последно, Виард счита, че човек учи през целия си живот и, че винаги трябва да усъвършенства слабостите си.

Критики

Виард мисли, че съвременното общество е егоистично и индивидуалистично, което той приема, но дълбоките му убеждения са, че трябва да се помага на хората да имат равни шансове в живота си.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА ЕВРОПА

Пътуване и международен опит

След като завършва гимназия, Виард и няколко негови приятели заминават за Франция на пътешествие. По-късно в живота си, той посещава роднина в Кения, където много му харесва. Планира да посети и Чили. В същото време, Виард е добре информиран за ситуацията на други европейски фермери.  Децата му учат в чужбина (едното в Англия, а другото в Холандия) и са пътували много. Самият той комуникира с различни хора, като съучениците на дъщеря си, на английски език.

Политиките на Европейския съюз

Виард идентифицира Европа с общата аграрна политика: “I very strongly connect eh agrarian policy with with Brussels, with Europe” (p.12:12). „Много силно свързвам аграрната политика с с Брюксел, с Европа“ (интервю: 12: 12)

Той е критичен към европейското справяне с епидемиите по животните. Относно политиките спрямо фермерите, мисли, че директните плащания са много добри програми за фермерите, но не вярва, че ще продължат дълго. Доста е критичен към бюрокрацията в Европейския Съюз: “With Europe and Brussels what sometimes annoys me, too many regulations, too much bureaucracy (p.21:2-3), “Administrative work, that is considerable too high today (p.21:2-3), „В Европа и Брюксел това, което понякога ме дразни е твърде много регулации, твърде много бюрокрация“ (интервю:21:2-3), „Административната работа е значително повече днес“  (интервю: 21:2-3).

Мисли, че, въпреки, че  някои от мерките на Съюза са добри, като квотната система, те не биха оцелели, защото сега  фермерите трябва да се съобразяват с пазарите.  По отношение на бъдещето на земеделската политика, той е скептичен и несигурен, но е позитивно настроен към млечното фермерство в Германия.  Често в своя разказ той персонифицира  политиките на ЕС с Брюксел (“Brussels emptied the storehouses”, p.28:48, “Brussels losses influence”, p.28;51) (Брюксел изпразни складовете“, п.28: 48, „Брюксел губи влияние“, (интервю: 28; 51). Интересно е, че мисли, че ЕС е по-добра от САЩ, защото ЕС е забранил използването на хормона на растежа и дебатира генно модифицираните  насаждения. След неколкократни настоявания от страна на интервюиращия, Виард споделя колебливо, че поддържа аграрната политика на ЕС. Така, според него, общоевропейската земеделската политика е изработена в правилното време и е от помощ на фермерите: “I think a lot has been done right and at the right time and it’s helpful and sensible” (p.30:46-47).“ Мисля, че много от направеното е правилно и в точното време и, че е от помощ и е разумно“  (интервю:30 :46-47).

Отношение спрямо националните агенции като проводници на политиките на ЕС

За разлика от по-скоро положителното му отношение към европейските земеделски политики, Виард е критичен към местните германски земеделски структури:

“In Germany we have very ill structures – If you compare on a European level it has always been like this: farming structures in Germany are one of the worst, also in dairy farming – And all the more this applies for dairies” (p.11: 45-47),

„В Германия имаме лоши структури – ако сравниш на европейско ниво, винаги е било така:фермерските структури в Германия са едни от най-лошите, също и в млечното фермерство – най-вече това важи за млекопроизводството“ (интервю:11: 45-47),

“And it hurts me all the more that Germany in comparison with other European countries is actually always, always behind these things, y’know (adjustment)(p.12:47-48)

„Неприятно ми е, че Германия в сравнение с други европейски държави е в същност винаги, винаги назад с тези неща, разбираш ли“( интервю:12:47-48)

Също така, той е критичен и към германските фермерски организации.

Нагласи спрямо национални въпроси

Една от националните сфери, които Виард критикува е германското образование, защото според него то изостава в различни области на специализации, като профила на неговата дъщеря- директор по образование. В същото време, той е критичен и към националния германски характер и черти, поради това, че германците винаги изпълняват 101 процента от поставените им задължения, докато хората в другите страни минават и с минимума. Не одобрява и това, което нарича германски партикуларизъм, т.е. това, че германците се делят. Той лично по-скоро вярва в обединението.

Колективност

Виард е много активен и е основател и участник в различни инициативи в различни етапи от живота си. Неговото участие в колективни действия произлиза от убеждението му, че индивидите, групите, асоциациите могат и трябва да влияят на работата на властите.  По отношение на взаимодействието фермери-държава  той вярва, че на социалната несправедливост може да се противопостави гражданският активизъм. Убежденията на Виард произлизат и са свързани с неговата левичарска политическа ориентация. Той е бил политически активен през целия си живот. Въпреки, че баща му е бил депутат от дясна партия (CDU), Виард симпатизира на комунистическите групи от колежанските си години:

“And, on the other side we tried to work politically, again in student committees eh – in every possible group. And, yeah, I have to say, we really through we would//See, I was in communist groups for a long time – or at least in groups who sympathisez with that a lot, a lot.

I:Yeah, I remember now ((laughing))

N: Yeah, I was doing that with absolute conviction

I: (laughing)) yeah

N: And we though we could change life, the world. That’s what I would say today” (7; 24-31)

“И, от друга страна ние се опитвахме да работим политически, отново в студентски комисии, хм, във всяка възможна група. И, да, трябва да кажа, наистина мислехме, че можем// Виж, бях в комунистически групи дълго време – или в групи, които симпатизират на тези идеи много, много.

И: Да, сега си спомних (смее се)

В:Да, правех това с абсолютно убеждение

И: (смее се) да

В:И си мислехме, че можем да променим живота, света. Това бих казал днес” (интервю: 7; 24-31)

Изглежда,  че активизмът му произхожда от убеждението, че посредством правилните идеи (леви) човек може да постигне промяна в обществото, когато се организира политически.  В същото време, опитът му го е научил, че промяната се случва, когато хората са станали обект на социална несправедливост. В противен случай те не се мобилизират (интервю: 8:25-29).

Виард вярва също в леви концепции, като солидарност, равни шансове, обединение и интернационализъм:

“And when I begin to philosophize, which I do enjoy as someone who’s politically interested, what would ne just, what should be done?...Then today I would tend to or I would appreciate to try to provide people with//sounds very much global now but to help people to have – equal chances at the beginning” (p.18:21-24).

„И когато започна да философствам, което ме радва като човек, който е политически заинтересован, какво ще е, какво да се направи?...Тогава днес аз бих опитал да дам на хората// звучи твърде глобално сега, но да помогна на хората да имат- равни шансове в началото“ (интервю: 18:21-24).

Интересно е, че на практика той е участвал в граждански инициативи, като президент на консултантски кооператив (доброволен труд) и основател на гражданско-правна асоциация със сина си, но отказва да участва в колективни действия с други фермери. Обяснява този парадокс с опита си, че да си независим (фермер) е най-добре и затова отказва да протестира заедно с другите фермери. Това може да се дължи и на факта, че счита фермерите за недобре информирани, а себе си за по-образован.

Като заключение може да се каже, че хабитусът на Виард (израснал в семейството на баща депутат) и символичният капитал (добре запознат с политическата литература и добре образован) предопределят левичарска политическа идентичност манифестираща се в политическа и гражданска активност, но биографичната му работа  не съвпада с тази на другите фермери (на места в интервюто си определя другите фермери като комерсиално настроени и не достатъчно образовани). При Виард колективността се отнася до идентифицирането му с комунистическите идеи и гражданския активизъм, но не ги пренася в социалната арена на фермерството.

Цитирана литература

 

Желева, Р., М.,  Драганова, Н. Димова, Д. Пикард, С. Каракушева 2010. Изграждане и трансформация на идентичности в биографии на фермери.- В: Т. Неделчева и Е.Маринова (съст.)  Българската национална идентичност – съвременен социален контекст и етични рамки. Изд. “Фабер”, София, (под печат).

 

обратно нагоре