Нов български университет

Елена Капитанова, Христо Христов, БП „Антропология“, НБУ

 

Контекст

Тази статия цели да покаже резултатите от теренно изследване, което се проведе в периода 05.09.2012-12.09.2012 на кантона Вале, Швейцария. То беше част от по-широка инициатива - деветото издание на Лятната школа по антропология, тази година под наслов „Мобилност и територии: трансформации в планината“. В нея участваха представители на НБУ, България, университета във Фрибур, Швейцария и университета Лион-2, Франция. Финансовата подкрепа дойде Националния фонд за научни изследвания на Швейцария и от Централния фонд за стратегически изследвания на Нов български университет. Нашето участие в школата като студенти от бакалавърска програма „Антропология“ беше под ръководството на доц. д-р Ирена Бокова, департамент „Антропология“.

Самият кантон Вале е с население от 317 000 души и се намира в южната част на Швейцария, а населението е основно френскоезично. В него няма големи градове, а има серия от по-малки, като Сион – кантоналният център и Мартини, през които преминахме по време на теренната работа. Самата лятна школа се организира в селото Самбранше, а нейната структура включваше лекции по различни проблематики свързани с Алпите и теренни задачи, ръководени от преподавателите. Имаше три теми зa теренни изследвания и съответно всички се разделихме на три групи, като екипите бяха със смесен характер (имаше хора както от Нов български университет, така и от университета във Фрибург.)

Проведените лекции бяха важни, защото зададоха цялостен контекст на кантона Вале и швейцарската идентичност, а също и въведоха основни теми в антропологията на туризма, които ни помогнаха по време на работата ни. Първата лекция беше встъпителна за значението на образа на кравата за идентичността на Швейцария. Следващата лекция беше в по-висока степен теоретична – засягаше научното поле на антропологията на туризма, като се наблегна на баланса между желанията на туристите и  животът на местните, какви промени се налагат, как това се отразява на двете страни. Въведе се и темата за екотуризма, която се оказва, че вълнува заетите в отрасъла като възможност за бъдеще на бизнеса. В една от лекциите проф. Франсоа Рюег - преподавател от университета във Фрибург, направи исторически преглед на развитието на туризма в Шевйцария. В друга лекция доц. Оливие Живр от Лионския университет-2, представи образа на природата и природния пейзаж, което също беше ключово за нашето изследване.

Задача и екип

На обща среща се разделихме на екипи с различни задачи, като ние бяхме в групата, която изследва туризма в планината, ръководена от доц. д-р Андреа Боскобойник от унивеситета във Фрибург. Другите двама души от екипа ни бяха Мартина Робиани и Никола Мабилард, също от университета във Фрибург. В екипа Никола – с успешно приключила магистратура, имаше задача да ни превежда от френски на английски, където беше необходимо. Нашата задача беше да изследваме организацията около различните типове туризъм във Вале.

 

Тема и методология на изследването

Един от основните проблеми, които ще представим нататък в статията, е свързан с прокарването на закон, който ограничава строителството на така наречия „втори дом“ в региона (вторият дом предполага прекарване на значително време от страна на собствениците в него или поделяне на времето между две места за обитаване). To варира в различните населени места, като в курорта Вербие достига над 90% (по данни на информаторите) и заема голяма част от работната сила. Ние приемаме, че два туристически центъра – Вербие и Шампе действат като центрове на една система, в която околните населени места обслужват по пряк или непряк начин тяхното съществуване. Примери за това са снабдяването на ресторанти с продукти от местни производители, местният пазар на труда, който е съсредоточен около строежа и поддръжката на втори домове в две от населените места - Вербие и Шампе - и различни видове сезонна работа в туристическия сектор. Прокарването на новия закон може да бъде разгледан като промяна в системата, която може да я доведе до неравновесие. В настоящата статия си поставяме като основни цели да опишем системата и нейните центрове през гледната точка на нашите информатори; техните взаимоотношения помежду си и с околните населени места, както и евентуалните развития на политиките, които са следствие на въвеждането на закона.

  За целта използвахме разнообразни методи, като основните бяха наблюдението и полуструктурираното интервю, най-често с експерти, и неструктурирани интервюта със случайни информатори.  Посетихме и двата центъра, а наблюденията ни бяха съсредоточени върху туристическия поток и хората, които ги посещават. Полуструктурираните интервюта бяха проведени в рамките на предварително подготвени срещи, като в ролята на интервюиращи вземаха участие всички от екипа. След това, според избраната тема, всеки от нас правеше изводи на общото интервю. Също така събрахме множество фотографии и туристически брошури, които послужиха като част от емпиричния ни материал.

 

Организация на терена

Програмата беше плътна и предварително бяха уговорени ключови информатори за интервюта. Важна част бяха и пътуванията до местата, които бяха централни за туристическия бизнес във Вале – с най-голямо значения бяха летния курорт Шампе и зимния курорт Вербие. Общото посещение в манастира Сан Бернар помогна да си изградим по-цялостна представа за контекста на проблема, с който се занимавахме. Програмата беше предварително ясна, като всички събития бяха разпределени по часове. Посещенията на местата бяха свързани с организацията на туристическия бизнес в кантона Вале.

 

Шале и законът Lex Koller-Friedrich[1]

Швейцарското шале (или вила) е тип сграда, която е характерна за страната и има специфична архитектура. Традиционно се изгражда от дърво, като най-типични са наклонените спуснати покриви (снимка в приложението). Традиционната употреба на думата се свързва с летните пасища и се е използвала като седалище на пастирите, където са произвеждали мляко и масло, преди да настъпи зимният сезон. Съвременната употреба е свързана с туристическия бизнес и специално зимните спортове, като по този начин се наричат вилите за почивка, наемани за сезона от скиори и пешеходни туристи.

В контекста на региона, в който проведохме теренното изследване, тези вили се използваха като „втори дом“. В някои места броят им стигаше до 90% от сградите – като Вербие и Шампе. Според един от информаторите ни Yves Biselx купувачите на такива сгради ги вземат, най-често чрез банков кредит, като след това ги отдават под наем на туристи, а чрез печалбата си изплащат вноските по заема. Цените са относително високи, като най-евтините бяха в диапазона 800 000 до 1 000 000 CHF, а най-скъпите достигаха до 30 000 000 CHF. Масовостта на строителството води до високи цени и изграждане на специфичен работен пазар. По информация на друг от интервюираните – председател на община, Вербие заема над 50% от работната ръка в строителството им. Това прави законът за забрана на строене на втори домове особено ключов по отношение на икономическата динамика.

Също така трябва да се отбележи, че моделът на Вербие и Шампе е базиран на подобни вили, а не на хотели, което ги прави основна единица за анализ на туристическата и икономическата активност за региона.

Новият закон по отношение на тези втори домове (познат под името Lex Koller-Friedrich) е един от интересните феномени за нас. Той беше описван като „трагедия за икономиката“ от президента на общината Бань (Bagnes). Според него в тези населени места вторите домове не могат да надхвърлят съгласно нормативната уредба повече от 20% от площта на всяко селище. Той е гласуван през март 2012, а влизането му в сила се очаква през януари 2013 година. От тук следва и интересен проблем – ако Вербие и Шампе са основни центрове на туристическата система, а населените места и работната ръка се издържат от строежа на Шале, то при неговото спиране от 2013 година какви ще са ефектите върху икономиката и туристическите политики?

 

Вербие

Вербие е зимен курорт, който се намира на 1500 метра надморска височина (на нивото на летните пасища) и е основна ски дестинация през активния зимен сезон в региона. Неговото население варира, като целогодишните му обитатели са 2767, но през зимата достигат 35-40 000. Лятото е по-неактивен сезон, а градът работи като курорт в няколко от седмиците, когато се провеждат  фестивални събития – най-важното от които е Фестивалът на Вербие за класическа музика. Също така се разчита на пешеходен туризъм, планинско колоездене и различни спортни дейности като езда и голф.

Първите ни интервюта се проведоха във Вербие. Там имахме уговорена среща с директора на главната хотелиерска компания в курорта (Verbie, The Residences), но в последния момент той се отказа и вместо него говорихме с ръководителя на маркетинг отдела на компанията, което се оказа предимство вместо недостатък. Курортът беше празен, магазините-затворени. Единственото движение идваше от строежите, които кипяха преди закона за забрана за шалетата да влезе в сила. Преди часа за срещата обаче имахме свободно време да добием представа за мястото. Използвахме това време за да обиколим и имахме възможност да направим две случайни неструктурирани интервюта – първото беше с шофьор на такси, второто беше със ски учителка, която се оказа българка (Людмила). Тя живее в съседно село със сина си и мъжа си. Лятото обикновено не е там, отива на море - или в България, или в Гърция. Според нея зимата във Вербие е пренаселено, а лятото има много строежи. Коментара и по отношение на новия закон за забрана на строежа на втори домове тип шалета прави местните недоволни („мрънкат“). Тя също така знаеше и за предстоящия рокерски фестивал, като това било едно от малкото събития през лятото, заради което се очакват да пристигнат много хора. Летните спортове във Вербие са планинско ходене и каране на колело, но според нея не е често срещано, или поне е несравнимо със зимния сезон. Според нея местните семейства са 7-8, но не са обединени - не живеят като общност.

Таксиметровият шофьор също живее в съседно село, но работи във Вербие от една година. Вози основно скандинавци и англичани. Споделя, че те гледат на него като на „човек втора ръка“.

 

Първи информатор - Pierre-Yves Délèze

 

Интервюто с първия ни ключов събеседник Pierre-Yves Délèze се проведе в офиса на една от сградите на хотелиерската компания Verbier The Residences и беше с продължителност повече от час. За наше улеснение той говореше на английски, което направи възможно активно ни участие в интервюто. От него научаваме, че принципно във Вербие има 3000 жители, а зимата побира 30 000 туристи. Също така важна информация, според него, е че най-влиятелната компания в курорта е тази, която държи лифта. Той разказва за методите за промотирането на хотелите, както и изобщо за образа на Вербие в общественото пространство. В момента разработват строежа на огромен хотелски комплекс, който трябва да завърши през 2013 г. Комплексът ще е луксозен, отворен за хората.

 Според събеседника ни 50% от шалетата във Вербие са на швейцарци, които идват тук редовно. Следващата голяма група са англичани - 20%, а останалите групи са по-малки – скандинавци, французи, германци, италианци, руснаци. Германците преди са били повече, но в последните години са намалели. Профилът на посетители на Вербие е обобщен по следния начин - „активни хора от всички възрасти“.

Един от големите проблеми на Вербие според Pierre-Yves Délèze е свързан с пътния трафик. Главният път до центъра на курорта е построен през 1948 г., но в момента курортът се презастроява, което поражда големи проблеми през зимния сезон. Все пак хората, заети в бизнеса, „гледат да не развалят природата, защото от нея идва всичко“. Съществува и външен натиск, идващ от финансовата криза, който се отразява на местните хора с 15-20% намаления на туристи.

Другият голям проблем е с имиджа на Швейцария на скъпа страна. Заетите в туристическия бизнес обаче се опитват да показват и да отстояват, че услугите им също са на по-високо ниво. Ресторантите се снабдяват колкото могат с местно производство, защото това също е вид търгуване на марка и „автентичност“. Личното мнение на ключoвия ни събеседник беше, че „без туризъм Вербие не би съществувало.“

 

Втори информатор- Christophe Dumouline

Интервюто с Christophe Dumouline, председателя на община Бань се проведе една вечер[2] в хижата, където бяхме настанени. Той направи обща характеристика на общинат, като допълнително коментира закона за забрана на строене на втори домове и даде възможност да му задаваме въпроси.

Общината подкрепя финансово Вербие. през лятото приема туристи само през две седмици - за периода на музикалния фестивал. Културното богатство на общината е свързано с туристическата дейност. Вербие предлага туристически услиги от най-високо качество, което може да се намери в Алпите. Това се отразява положително на целия кантон. Налице е много силна връзка между селското стопанство и туризма.

За управлението на кантона много важен елемент е поддържането на пейзажа.Селското стопанство получава субсидии, за да поддържа традиционната представа за швейцарския пейзаж - ясна граница между равнината и гората, терасовидно разпределено земеделие (със сухи камъни), без изоставени земи. Традиционният („селският“) начин на живот се представя чрез фестивали - борба с крави от породата Ерен (Hérеns), местни ястия със сирена като „la raclette“ (запичане на кашкавал) и т. н. Създават се нови събития, които целят да запазят традицията. Празниците се правят за местните, но идват и редовни туристи.

Има тенденция към увеличаване на населението в кантона - пристигат емигранти от Португалия и Испания, които са в ролята на работници; англичани, които си купуват жилища; местни, които се завръщат. Според Christophe Dumouline 90% от селските стопанства работят в сферата на туризмa (през зимата в поддръжката на лифта). Разпределението на селските стопанства зависи от географското им разположение. Селището Вербие се намира на височината на летните пасища (докато бяхме там на мястото имаше около 500 крави). Консумацията в селището е от смесено производство - и от долината, и от кантона (“Селското стопанство живее благодарение на туризма”).

Строежът на шалетата е свързан с традиционното занаятчийство, като в тази сфера са заети голям част от работниците. Съответно законът срещу строителството на втори домове тип шале ще има катастрофален ефект върху трудовия пазар (“Това е трагедия!”).

Друга необходимост е да се развият културните дейности във Вербие[3]. Има план за изграждането на зала за спектакли, като целта е да се привличат посетители на курорта и през лятото. Идеята е да се представи локалната култура и наследство.

Шампе

Шампе е село, което се намира на сходна височина – 1470 метра, по бреговете не езеро със същото име. То се различава от Вербие по това, че туризмът, който развива, е основно летен. Най-силно с набляга на пешеходните планински обиколки, като селото е част от известната обиколка на масива Мон Блан. Също така се разчита на други летни дейности като планинско колоездене, парапланер и риболов. Но отново, както Вербие, голяма част от сградите са вили (втори домове).

 

Трети информатор - Yves Biselx

 

В Шампе проведохме едно основно интервю, което беше важно за целите на теренното ни изследване. То беше със собственика на хотел „Hotel Du Glacier“, Yves Biselx (основан през 1985 г). Той е четвърти собственик, като за него туризмът е семеен бизнес. В момента в Шампе има два хотела и 300 местни жители. Информацията относно нашата тема беше по-малко, но успяхме да разберем, че там, както във Вербие се разчита много на строителството на хижи (шале). И тук също шалетата са основната единица, чрез която се случва туризъм, а не са хотелите. В самото село имаше само три хотела и отново 90% втори домове, което означава, че попада под ударите на закона.

Собственикът на хотела разказа повече за начините, по които се случва купуването и продаването на втори домове и как всъщност се изплащат – чрез заеми и отдаване под наем. Беше ни разказано за работната ръка, която идва от другите села, които заобикалят града.  Научихме, че една от интересните политики, които според хотелиера могат да бъдат отговор на кризата, която ще сполети икономиката, е трансформацията на Шале в хотели. То, обаче, поне в Швейцария е много скъп и труден процес.

Бяха проведени още две интервюта, които ни помогнаха да обогатим представата си за организацията на туризма в Шампе. Първото беше със служителите в туристическата агенция. От разговора разбрахме повече за туристите, които посещават Шампе, но най-интересният момент беше, че всъщност Шампе – Проходът Сан Бернар и Вербие се намираха в обща туристическа институционална система. Туристическото бюро не рекламираше само едната или другата дестинация, а всички заедно. По време на интервюто се срещнахме и с туристи, които участваха в обиколката на Мон Блан – по-дългата 11-дневна версия, както и направихме доста неформални разговори с хората, които прекарваха свободното си време в селото.

Последното интервю беше проведено с Anne-Valerie Liand, администратор на една от интересните инициативи в селото – ботаническа градина, която също така функционира като изложбен център и като място за настаняване на гости. Това показва още една евентуална посока, в която може да се развие туризма след края на масовото строителство на втори домове.

 

Извод

Представеното кратко теренно изследване в двете населени места ни показа какви са евентуалните ефекти на закона, който засяга голям процент от икономиката (и работната ръка) в тях. Използвайки предварително зададената гледна точка на системния подход, можем да представим тази промяна като стимул за промяна на цялата система и нейното нагласяне според бъдещия дневен ред.. На първо време се забелязва „напрежение“ от страна на политически отговорните лица (пример с председателя на община Бань), но хората, които са заети с туризъм и това е „алтернатива“ на вторите домове – а именно хотелите, изказват по-малко притеснения и всъщност смятат промяната за добра стъпка.

Паралелно с това се организират серия от нови политики за развитие на туризма. Набляга се на културните форми - в Шампе се развиват определени арт инсталации, които наблюдавахме из целия град, а във Вербие – фестивали на мотоциклетисти, музикални фестивали и всякакъв вид състезания, които да поддържат туризма (а от там и икономиката) в неактивния туристически период. Тяхното влияние се засилва и се плануват други евентуални културни прояви в идните години, които да балансират работния пазар.

На второ място се забелязва нагласа от страна на заетите в туризма към промяна от вторите домове към хотелите. Това видяхме в интервютата със заетите в хотелиерския бизнес със  информаторите от Вербие и Шампе. Засега процедурата по подобна промяна е доста тежка.

На трето място хората, които са били заети със строене всъщност се очаква, че няма да останат без работа, а определен процент от тях ще се останат в строителния бранш и ще се занимават със специфичната поддръжка на вече построените шалета. Наблюдават се и серия интересни инициативи като отговор на бъдещата промяна – развитие на алтернативни екологични видове туризъм, като ботаническата градина в Шампе е едно от тях.

В заключение ще обобщим, че представеното теренно изследване показва как едно политическо решение, взето на национално ниво, може да промени начина на живот и икономикото оцеляване на местно ниво, в случая на Шампе и Вербие, но от друга страна може да провокира проявата на гъвкавост в икономическия пейзаж на региона, чрез налагането нови политики, които залагат на развитието на културен туризъм и промяна на страндартния туристически бизнес модел от шале към хотелиерство.

 

 Приложение:

 

 

Самбранше

 

Модернизирано шале

 

Пейзаж от Вербие

 

Строежи през летния сезон във Вербие

Макет на бъдещия хотелски комплес на компанията Verbier the Residences

 

Терасовидно селско стопанство

Табели с пешеходни маршрути

 

Hotel du Glacier

 

Изглед от Шампе

 

обратно нагоре