Нов български университет

Станчинарските игри и обредите, изпълнявани от станчинарите, са свързани със стопанският и семеен живот на хората. Тези игри носят традицията на народното изкуство и имат както религиозно-магическа така и социална, а най-вече развлекателна цел. Станчинарските игри в Петрич,  провеждани  по традиция всяка година на 1 януари,  са се превърнали в отличително за града и жителите му събитие.

Разговарях с много хора - местни жители и хора, пряко обвързани с това събитие (ръководители на групите, участници, служители в градското читалище “Братя Миладинови”), но никой не успя да отговори точно на въпроса ми: ”Откога се провеждат станчинарските игри в града? ” Отговорът на всички, които попитах, беше един и същ: „Е, откога, от както се помня все си ги е имало”.

Останах  с впечатлението, че  никой не се беше замислял досега по този въпрос. Хората от града свързват идването на новата година, не толкова с веселбите на 31 декември, а точно със самите игри. Докато на 1 януари 2011 г. обикалях площада и наблюдавах реакциите на хората, чух няколко коментара, които ми направиха впечатление: „Това е единственият ден в годината, в който целият площад е пълен. Който поне малко е успял да отрезнее е тук. Всички са усмихнати,  само дето някой са малко неадекватни де (смеят се)”.

Лично аз винаги съм смятала, че моят град е единственото място в страната, където на 1 януари се провеждат станчинарски игри. За това една от целите, които си поставих беше да разбера дали това всъщност е така. Оказа се, че всъшност има и други населени места, които в този ден гонят зли духове. Този въпрос ми бе разяснен  от ръководител на една от групите в града при квартал Полянитe: “А не е само при нас. Ама нашите са най-хубави. Щом всяка година все повече народ  събираме по улиците и на площада, а и повече чужденци взеха да идват. Виж сега, това което аз знам, е че  в Банско,  Разлог, Благоевград също има на първи станчинари. Ама там им викат бабугери,  кукери. При нас казваме станчинарски игри, а те казват карнавал на кукерските, маскарадните игри.”

След като вече знаех, че има и други места, на които се провежда подобно събитие, макар че се нарича по друг начин,  замислих  се  дали разликата е само в името или имаше и нещо друго.

На 26.12.2010 г. в 11 часа се върнах обратно  в  стъкларската работилница, където работеше  този ръководител. Този път  му обясних, че съм антрополог и провеждам изследване за станчинарските игри в града и имам нужда от информацията, която знае за тях. Неговият отговор: „Това , че някой се интересува толкова подробно от игрите, може само да ме радва. Ще ти кажа всичко, което знам за тази традиция , която аз съм наследил от прадядо си. Ама първо ми кажи какво е това антрополог, нещо ми се губи, а ми стана и любопитно”. От позицията си на питащ се превърнах в отговарящ. След като  разказах за антропологията и представих по подробно проекта, който ми предстоеше,  продължих с въпросите си.      Оказа се, че замисълът на станчинарските игри, независимо от това как се наричат в различните краища е един и същи.  Всичките обреди и ритуали се правят с цел прогонване на злите сили и по-голям берекет през новата година. А най-важното за самите участници е да веселят хората по улиците и площадите, а и себе си. Като цяло основните персонажи в игрите са едни и същи  в различните градове, но има и такива, които са характерни само за определена област. В Разлог и Банско, например има комити (мъже облечени като македонски войводи). Но те могат да се забележат и в други населени места, макар и под друга форма.

Типичен персонаж, който се откроява в станчинарските игри в Петрич, е образа на пепелаша или още се нарича кюмюрджия.  Той се среща само в този регион. Дрехите на пепелаша са от дрипи или доков (дънков) гащеризон. На кръста си има торбичка с пепел, а чрез лък и стрела хвърля пепел - предимно по публиката. Лицето му е цялото в брашно. Като основни  персонажи се забелязват образите на  баба и дядо, мечкар и мечка, булка и младоженец.

Пепелаш

Също така за Петрич е характерен и образа на арапите. Арапите са мъже или момчета, чиито лица са целите в сажди и отгоре се мажат със олио, за да паднат саждите. Облечени са в черни дрехи, а на гърба си имат дълги перелини  с изображения върху тях (в  повечето случаи кръстове). На главите си имат каски с дълги кози или еленски рога. Баба Яга, дяволите и ангелите също са от задължителните персонажи. В станчинарските игри в града присъстват както диви така и домашни животни. Задължително има гълъби, кокошки, кон камила или магаре.

Основните танцьори в игрите са франгалии. По традиция те са само мъже и са облечени с бели ризи и бели памучни гащи. Имат и елек, който се нарича чепкен. На кръста си имат франга - бяла плисирана  фустанела и червен пояс. Всеки един от франгалиите има по две шамии –кърпи с висящи краища.

Момичетата, които изпълняват танците са облечени с типични за този край носии. Имат бяла риза с  везани ръкави-кошуля. Дълги поли с червен прегач и колани от вълна, в който се поставят и триъгълни кърпи.

Станчинарите в Петрич са облечени целите в кожи обърнати с козината навън. През кръста си имат препасани колани, на които са окачени различни по големина звънци- в този край се наричат още джънгърлаци.  Звънът на джънгърлаците  има за цел да пропъжда болестите, които спохождат хората.

Станинчари

В хода на изследователската си работа, реших да се концентрирам не толкова върху случващото се на сцената, което всъщност е видимо за всички. Реших да проследя пътя, който групите извървяват преди да достигнат до своето двадесет минутно представяне на сцената. И по точно подготовката на една конкретна група. Получих разрешение от тримата ръководители на една от групите, представяваща моя квартал.

Подготовката на тази група винаги започва един месец преди самите игри. Всяка година групата се събира на едно и също място. Репетициите се провеждат на открито, на площадка в квартала. Групата при този квартал („Поляните”) има трима ръководители. Един отговаря за танцьорите, друг за подготовката на най-малките участници, а третият за останалите персонажи в групата. Всяка вечер в продължение на  един месец,  преди игрите групата се събира на  определеното им за репетиции място в 18 часа. За най-малките репетицията продължава 1 час, а за всички останали - още 2 часа. Костюмите на танцьорите се предават по наследство от техните баби и дядовци. Има костюми на участници в групата, които бяха на повече от 30 години. Всяка година групата изработва нови маски. Има такива, чиято изработка отнема от пет до шест месеца.

Първо се прави дървена или желязна конструкция и после се облича цялата с кожа. Кожите се събират предварително. Има както птичи пера така и животински кожи - кози, овчи, заешки, свински. Има маски, които се наричат натуралистични - направени от естествена кожа. Някой са зооморфни и се правят от плат и кожа. А има и такива маски, на които най-отгоре се пришиват глава на орел или петел. Костюмите и маските се пазят в пълна тайна за участниците в групата. Само  ръководителят отговарящ за тях знае кой участник с какъв костюм или маска ще се представи. 

По думите на ръководителите на тази група изработката на една качествена и наистина добра маска струва много. Цената на такава маска би могла да достигне, а дори и надвиши сумата от две хиляди лева. Тази група, а и голяма част от останалите, сами си изработват маските и шият сценичните костюми. С липсата на достатъчно средства те си обясняват и отсъствието през последните години на качествени и масивни маски. Подготовката на групата е изцяло с лични средства както на ръководителите така и на участниците. Разбира се разчитат и на класиране в челните места и събирането на достатъчно средства, обикаляйки  къщите в квартала на първи.  Събраните от игрите пари се инвестират в подготовката за следващата година. По техните думи общината само организира събитието, без да се интересува от подготовката на нито една от групите в града.

Един час след полунощ на 31.12 цялата група се събира на отреденото място, танцуват се хора и всички се поздравяват за Новата година.  Групата се подрежда в три редици. Най-отпред встрани от групата застава балтаджията - водещият танцьор в групата. До него по средата застава тъпанджията, а от двете му страни по един зурнаджия. Зад тъпанджията се нареждат момите, а от двете им страни франгалиите. Най-отзад се подреждат всички останали станчинари.

В този ред станчинарита започват да обикалят квартала, а музикантите свирят характерен за танцьорите сигнал - алай.  Когато групата стигне до някоя къща се свири така нареченото франгалийско и всички се подреждат в кръг. Булката заедно с балтаджията, един арап и тъпанджията влизат в двора на къщата. Тогава стопанинът краде булката и я крие, след което арапа иска откуп, за да не го намаже със сажди. Целият този ритуал символизира прогонването на болестите, които спохождат хората през годината. В знак  на благодарност стопанина дава различни дарове на групата.

Направи ми впечатление, че повечето домакини даваха домашни вино и ракия. Също така хората даваха пари и храна. В повечето случаи балтаджията водеше групата към къщи, чиито стопани предварително бяха отправили покана към групата. Рядко се ходеше по домовете без предварителна уговорка.

След като групата обиколи квартала се отправи към площада. По пътя групата се засече със станчинарска група от друг квартал.  За мен представляваше голям интерес това, което се случи. Арапите веднага наобиколиха всички момичета от групата и започнаха да надуват тръбите, които носеха със себе си. Станчинарите започнаха да подскачат и дрънкат със звънците, а тъпанджията  удряше тъпана с все сила. И двете групи имаха за цел да откраднат момиче от другата група  и да заглушат музиката – който успее се смята за по-силен. Групата, с която бях успя да опази всички момичета и открадна две моми от конкурентната група.

Когато групата се качи на сцената беше санкционирана още в самото начало.  Някои от станчинарите не се качиха в самото представяне на групата, за да могат всичките 60 деца от общо 200 участника  в групата  да се качат на сцената. Ръководителите на групата бяха решили предварително това знаейки, че ще бъдат санкционирани. Те казаха на хората, които бяха в близост до сцената: „Ние много пъти сме се качвали на тази сцена. За нас е по-важно тези деца да имат днес изява, за да може утре да предават тази традиция на своите деца. Нашата цел е да съхраним този адет и да учим децата си да ценят и оценят стойностното”.  Тази група се класира на трето място, но по техните думи важното е не на кое място са се класирали, а че това, което правят има смисъл.

На сцената

Както според ръководителите на групите, така и според участниците и местните жители, с които разговарях, станчинарските игри в града през годините се променят. През комунизма са били забранени изявите на групите на площада. Всяка група е наброявала не повече от 60-70 души и изявите им са била само вътре в квартала. В игрите са участвали само мъже, жени и деца не са били допускани. От 15 години насам се забелязва активно участие в игрите на жени и деца. Дори жените започват да изпълняват типично мъжки роли, каквато е тази на франгалията. Преди танцьорите са носели цървули или гуменки, а днес носят маратонки и дори обувки. По традиция всички момичета трябва да бъдат със заплетени коси, а днес всички са с разпуснати. С времето наред с традиционните маски, костюми и персонажи се появяват и такива, които по скоро са актуални за нашето съвремие - образите на кючекчийки, компаньонки, мафиоти, сводници, бизнесмени. Залага се повече на атрактивността на персонажите.

До преди 7 години беше напълно забранено участието  в игрите на хора от цигански произход.  А тази година двата цигански квартала в града („Квартал 182” и „Изток”) са представени от 5 групи. Почти във всяка останала група има поне по един представител на тази етническа група с цел да бъдат интегрирани.   От десет години насам станчинарските игри в  Петрич винаги започват от 11 часа, но тази година стартираха с начален час 10 часа. Това бе направено с цел по добра организация и приключване на игрите във възможно по-ранен час. Предвиденото време за участие на всяка една от десетте групи беше двадесет минути, но игрите продължиха до 15 часа. Друго нещо, което ми направи впечатление, е че и наградният  фонд тази година е променен, нараснал е. За първо място наградата беше 1000 лева, за второ 800 лева, а за трето 700 лева. Също за първи път всяка една от останалите групи получи по 500 лева утешителна награда. Станчинарските игри в Петрич тази година се отличиха и с най-голям брой участници, в сравнение с предходните - над 700 души. След приключването на игрите всички групи се сместват с публиката и се танцуват народни хора. След това всяка група се прибира в своя квартал  и хората продължават. Групата, която спечели се събира  в някое от местните заведения и празнува победата си.

Хората

Мотивацията на участниците и техните ръководители не е само спечелването на първото място, а популяризирането на тази традиция сред подрастващите. За тях е по-важно да има приемственост между поколенията и да предизвикат интерес дори при най-малките.  На този ден всеки излиза на площада, въпреки зимните температури, за да подкрепи изявата на своя квартал.