Нов български университет

Татяна Шалганова, Нов български университет

 

Базовият принцип на културната политика на Европейския съюз е съхраняването и развитието на културното многообразие на всяка определена страна и регион. Принцип, който обаче не само, че не трябва да противоречи, а следва да подпомага и да обуславя постигането на стратегическата цел Съюза, а имено сътворяването на “обща” европейска идентичност. А тя не е реално съществуващ социален феномен, това е цел на настоящето и засега идеал на бъдещето (Канев 2008). Разпознато е, че постигането на европейска идентичност не може да бъде закономерно следствие и естествен продукт нито от създаването на общ пазар, нито от приемането и спазването на общи политико-граждански права и свободи. Появата и жизнеността й зависят в голяма степен, ако не и предимно, от успешното конструиране и създаване на друг нов социален феномен - обща европейска културна памет (Канев 2008).

От Европейския съюз за универсален инструмент във формирането на общата културна памет, а като резултат и на общата европейска идентичност, е дефинирано споделянето, опознаването и припознаването на отделните национални и етнически културни наследства. В това отношение многобройни и най-разнообразни са разработваните подходите и използваните методи - от отделни изложби и концерти, през общоевропейски изложби и инициативи, до цялостни програми.[2] Между тях за един от най-действените и перспективни инструменти е посочена разработката на програми и на продукти, базиращи се на информационните и комуникационните технологии. Чрез дигитализацията на отделните културни наследства ще се реализира първата и най-важна стъпка – споделянето и активното включване на локалните и национални културни наследства във виртуалната култура на Европа. Културното многообразие ще стане не само общодостъпно за наблюдение и познаваемо, но в информационното пространство на мрежовото общество[3], когато информацията придобива глобален характер и обхваща всички сфери на социалната дейност на човека, то ще може да бъде идентифицирано като системна, вътрешна характеристика на европейската култура. Познание, върху което може да се гради припознаването, а в последствие и новата „общоевропейска” колективна културна памет и идентичност (Канев 2008).

Необходимостта от дигитално представяне на културното наследство се базира върху разбирането, че съвременния свят е навлязъл в нов етап от своето развитие. Етап, през който се формира нов тип общество - информационното общество с присъщите му характеристики на обмен на информация и културна комуникация в реално време. Информационните потоци структурират и обуславят, отразяват и създават типологически нов вид култури, които в основни линии не подлежат на национално регулиране. Както Мануел Кастелс отбелязва в новото информационно, мрежово общество има реалната опасност да бъдат изолирани, маргинализирани и да станат излишни цели държави и народи, ако те по една или друга причина бъдат изключени от информационните мрежи (Кастелс 2004, 82). Затова една от основните задачи, които стоят пред научните работници в България е включването на българското културно наследство в световното информационно пространство. Разбира се тук са подходящи думите на Бил Гейтс, който казва следното:

"...ерата на персоналните компютри предизвика истинска революция, която засегна милиони хора. Тя ни заведе там, където не сме могли и да си въобразим. …Днес ние се отправяме в нов велик път. Никой не може да предвиди къде ще попаднем по този път, но аз съм уверен, че тази революция ще докосне още по-голямо число хора и ще придвижи обществото далеч напред. Кардинални промени ще настъпят преди всичко в общуването между хората"(Gatlin 1999: 189).

Основното предизвикателство пред дигитализацията на предметното културно наследство е разработката на определени методологически, терминологични и софтуерни принципи. Системата трябва да подобрява способите за организация на информация и на знания и да отговоря на предварително зададени критерии: да интегрира обектно ориентираните и традиционните бази данни (Тужаров 2007), да управлява обекти, да бъде многоезична (или поне двуезична), интерактивна, оперативна, да притежава различни динамични и интелигентни филтри за достъп, за подбор и подреждане на информацията, да позволява вместимост на много голям обем различна по характер информация (текстова, видео, графична), да е отворена за допълване и да отчита индивидуалните вкусове, заявки и потребности на всеки потребител.

В основата на всяка дигиталната система винаги стои интернет-базирана база данни или разпределени в интернет пространството взаимосвързани бази данни. Архитектурата им се гради върху йерархизирана със строго дефинирани клетки класификация, а структурираните й текстове се подчиняват на ясни правила (Тужаров 2007а). Но културните явления, дори предметната част на културното наследство, трудно се поддават на такъв тип класификация, защото те са организирани в динамични структури, чиито функционални, социални и идеологически елементи преминават и се преплитат един в друг, но рядко имат строго определени граници. Изначално противоречие, което може да бъде решено само чрез съвместната работа на голям екип от учени от различни области на познанието. Те трябва да създадат такъв динамичен програмен продукт, който да позволява съчетаването в една на база данни на систематизации по различни формални, темпорални, функционални, семантични разрези на предметното културно наследство.

Не по-малък проблем в създаването на базата данни е количеството и нивото на включената в нея информация за самите артефакти и на недвижимите паметници на културата. Тя трябва да е представителна и достъпна за потребители с различно образователно ниво, а следователно написана интересно, терминологично леко, дори олекотено и задължително немногословно. Но едновременно с това базата данни трябва да представя в максимална пълнота спецификата на културното наследство по българските земи и да може да бъде използвана също така и за научни и образователни цели. А следователно да отговаря и да изпълнява условия, които са в противоречие или най-малкото трудно се съгласуват с изброените по-горе. Тя преди всичко трябва да е максимално изчерпателна, а следователно да включва артефакти и фрагменти, които не само, че не са представителни, а дори и на днешното ниво на познание са неинформативни и скучни. Информацията трябва да е поднесена научно прецизно, а следователно да е наситена със специализирана терминология. Особено трудно преодолимо предизвикателство пред подобна база данни е преодоляването на субективните и обективни ограничения, така че да не се загуби нито формалната, нито контекстуалната, нито идеологическата информация, закодирана във всеки отделен обект, а при нужда да може да бъде извлечена от потребителя. Така базата данни освен всеобемна, трябва да бъде прогностична и насочена и към бъдещи научно-изследователски и образователни задачи.

Два са възможните изхода от тези противоречия. При първия от тях потребителят чрез динамични критерии за търсене предварително задава вида и обема на търсената от него информация. Опит за създаването на подобен, макар и ограничен по хронологичен и тематичен обхват, информационен продукт е Дигиталната база на тракийското изкуство (http://thracian-art.arstudies.bg). При втория подход базата данни е предварително съобразена с профила на потребителя. Удачна в това отношение е системата от бази данни на Музея на НБУ (http://museum.nbu.bg). Тя е конструирана за университетското образование в културологичните и исторически специалности. Независимо обаче кой от двата подхода е избран, програмният продукт трябва да бъде отворен не само за допълване и корекции, но и да може да бъде разширен чрез включване на нови систематизации и йерархични нива.

И в двете дигитални системи са предложени възможности за различни входове/подстъпи или посоки на движение в базата данни. Съществува многопосочен избор на търсене спрямо задание или конкретна задача, както и възможност за запознанство (визуално и текстово) с данните. Чрез работата в тези бази данни могат да се постигнат различни научни и образователни цели: количествен и качествен анализ, хронологически и стилов анализ, осмисляне и интерпретация на данните. При дигиталното боравене с базата данни времето и пространството са поне теоретично неограничени. Времето може да се удължи, прекъсне или помести в различни времеви отсечки и по този начин “темпоралният прозорец” на потребителя-зрителя да се разшири според нуждите неограничено. В дигиталните колекции са включени-голям брой артефакти от различни музеи и географски райони, разширявайки количеството достъпна информация почти до въжделената „цялостна информация” (Минаева 2010: 171-187). Засега и двете бази данни са само експериментално въведени. Но след пълното им попълване ще отпаднат ограниченията на времето и на пространството, а следователно многократно ще се увеличат възможностите за възприемането, изучаването и изследването на културното наследство във всичките му концептуални пластове.

Попълването на дигитална база данни за българското културно наследство е неизчерпаема задача. Конструирането, макар и на отделни нейни части, спомага да се формулират и разработят принципите за дигиталната документация, да се отчитат нейните предимства и недостатъци. Един извод може обаче ясно да се формулира: в скоро време дори и в хуманитарните науки, изследванията ще бъдат непълноценни, ако не се използва целият масив от постоянно нарастващата по обем информация за артефакти, художествени произведения и културни явления. А единствено отворените за допълване бази данни предоставят възможности за съхранение огромните информационни масиви, за организацията и управлението им по променливи критерии и за различни цели.

 

Цитирана литература:

Канев А. 2008 Желание или омерзение от “обща” идентичност. Европейските стратегии за информационно общество като инструмент за конструиране на идентичност и локалните реалности: ситуацията в България – Академичен портал в социалните и хуманитарните науки: http://gate.cas.bg/publication.php?id=112

Кастелс М. 2004 Възходът на мрежовото общество. София, Изд. ЛиК, 2004, с. 82

Минаева О. 2010 Виртуална колекция „Средновековна мета-

лопластика по българските земи“ при Учебен музей на НБУ: прин-

ципи на изграждане. – В: Принципите на музейната мрежа

И образованието. Учебният музей функции и стратегии. София, Из-во „Захари Стоянов”, 2010.

Тужаров Хр. 2007 Интелектуално здание Информатика. 2007. http://tuj.asenevtsi.com/Informatica2/A001.htm

Тужаров Хр. 2007а Учебник по информатика. 2007. http://tuj.asenevtsi.com/Informatica2/index.htm

Gatlin J. 1999 Bill Gates: the Path to the Future. Avon Books, inc., New York 1999.

обратно нагоре