Увод
Изследванията върху антропогенезиса (от гр. anthropos – човек и genesis - произход - дял от антропологията, който изучава произхода на човека) продължават близо два века – от откриването на останки от неандерталец през 1856 г. до днес. Но проблемите, свързани с появата и развитието на човека, винаги са били предмет на ожесточени спорове, теории, хипотези. Още през 18 век човекоподобните маймуни се разглеждат като близки роднини на човека. През 1735 г. излиза трудът Sistema Naturae на великия шведски учен Карл Линей, в който за първи път човек и маймуни са поставени в един разред – примати. Терминът е създаден от Карл Линей. Приматите (от лат. primas – първи, най-късно появилият се на Земята разред гръбначни бозайници, към които се отнася и човекът – Homo sapiens). От 1842 г. приматите включват единствено човека и маймуните.
По-късно, през 19 век вече се приема, че най-близките родственици на човека са шимпанзето и горилата. Човекът има общ прародител с други африкански човекоподобни маймуни, а предшественици на човеците рано или късно ще бъдат открити в Африка. Днес науката разполага с останки от повече от шест хиляди индивиди, които се отнасят към един период от няколко милиони години. В същото време интензификацията на проучванията, новите технологии, все по-високото качество на академичното образованиe са в основата на новите сензационни открития, особено през последните десетилетия.
Еволюцията на човека протича по време на много силни климатични промени, които имат огромно значение за неговото развитие. На нашата планета периодично се променя климатът, флората, фауната, появяват се и изчезват различни видове хоминиди или всички правоходещи примати. Семейство Hominidae – хоминиди включва две подсемейства и два рода. Това са род Australopithecus - австралопитеки и род Homo - човеци. Австралопитек (от латински - australis "южен", и от гръцки θηκος pithekos "маймуна").
© Copyright Smithsonian Institution
Поради факта, че австралопитеките са се придвижвали на два крака, те не могат да бъдат причислени към маймуните. Много малкият обем на мозъка им, обаче не позволява те да бъдат отнесени към човеците. Следователно всички същества с изправен стоеж и бипедализъм (придвижване на два крака) са хоминиди. Всички правоходещи примати – австралопитеки и човеци са хоминиди, но не всички хоминиди са човеци; австралопитеките не са човеци.
Съществува и една друга основна причина, поради която австралопитеките не могат да бъдат човеци. Австралопитеките не притежават най-важната характеристика на човека – културата. Тук се налага едно пояснение. Едно от основните понятия, с които борави археологията при изследване на материалната култура, е артефакт. Това е всеки предмет, изготвен или модифициран от човека на миналото и изпълняващ определена културна функция. Терминът покрива всички форми на археологически останки.