Глава VII. Ключови характеристики на поведенчески модели на човешките групи през средния палеолит.
При опитите за създаване поведенчески модели,част от проблемите са свързани със спецификата на контекста на по-богати европейски археологически обекти. Информацията от тези европейски находища се използва при създаване на модели, които се използват за анализиране на доказателствата за съвременно човешко поведение в тропическа и субтропическа Африка. На практика това означава двузначност на използваната информация. Едва през последните години се правят успешни опити за лансиране на нови хипотези, основани на много по-голямоколичество и по-качествено изследвани археологически извори.
През периода на средния палеолит среднопалеолитната каменна технология се характеризира с технологично и типологично еднообразие. Технологията е базирана на получаването на отломъци и изготвянето на едва няколко основни типа сечива. Това предварително ограничава типологическото разнообразие и като следствие от технологичните възможности през средния палеолит най-разпространените типове сечива са стъргалата.
Стъргала
Каменната технология през този период е практически географски непроменяема. Хората през средния палеолит не са били в състояние да извършват дейности като пробиване, полиране, мелене, стриване, изготвяне на мъниста от черупки. По-ниската ефективност при използването на ресурсите на заобикалящата среда е в основата на ниската демографска плътност на човешките популации през периода на средния палеолит.
За човешките популации от средния палеолит е характерно липсата на символизъм в поведението и липса на комплексна социална организация.Липсата на изкуство и персонална украса, като мъниста, предполага липса на символизъм в човешкото поведение. По всяка вероятност използването на охра - минерално багрило с жълт до червеникавокафяв цвят, е свързано повече с утилитарни функции, отколкото е израз на символично поведение.
Каменните суровини, които са се използвали по правило са добивани от локални източници.Това предполага липсата на системи за снабдяване и обмен, функциониращи на големи разстояния.
Разпространението или разпределението на средно-и къснопалеолитни археологически обекти е подобно. Това обстоятелство показва, че хората от средния палеолит са долавяли потенциала на различията в околната среда по един и същи начин, както това са правили популациите от късния палеолит.
Използването на пространството в пещерите през средния и през късния палеолит е подобно и предполага, че социалните организации и в двата периода са сравними. В Африка най-развитите среднопалеолитни индустрии са регистрирани в редица пещери в южната част на континента, т.нар.Howiesons Poort (HP) и Stillbay. Наименованията са от скалния навес Howieson’s Poort и пещерата Stillbay. В тези находища са открити доказателства за първи прояви на символизъм и притежание на технологически умения, които изпреварват с близо 25 000 години тези от късния палеолит в Европа –т.е. тези, които се появяват на стария континент преди около 40 000ВР.
В Howiesons Poort са открити гравирани черупки от щраусови яйца от преди около 60 000ВР, което е още едно доказателство за появата на символично мислене много по-рано, отколкото доскоро се смяташе. Броят на фрагментите е 270, като ръководителят на изследователския екип Pierre-Jean Texier от Университета в Боро, Франция, смята, че те са от 25 щраусови яйца.
Каменните и костните сечива в SibiduCave се отнасят към периода между 76 000 -60 000 ВРи преди 60 000-45 000 ВР за Howiesons Poort. Това, което прави тези находища особено интересни и е предмет на големи дискусии през последните години,е, че тези обекти съдържат каменни ансамбли сравними с европейския късен палеолит. След повече от едно десетилетие дебати относно мястото и значението на южноафриканските находки,днес те са приети от повечето специалисти като най-ранната проява на съвременно човешко поведение.
Ако това е така, то тогава тези находки доказват, че Homosapiensнапуска Африка не само анатомично съвременен. Homosapiens напуска Африка с поне 30 000-годишен“опит в съвременното човешко поведение”. Следователно началото на постепенна поведенческа еволюция, може да се отнесе преди повече от 100 000 години. Това, от своя страна,налага една преоценка на досегашните хипотези за началото на съвременното човешко поведение.
В Sibudu Cave най-ранните пластове съдържат среднопалеолитни артефакти, между които костни върхове, пластини и отломъци. Върху някои артефакти има следи от използване на охра. Интересното е, че върховете,открити в Sibiducave,имат пряк аналог с върхове на копия,използвани от съвременни южноафрикански популации като тези на бушмените.
Костни върхове от Sibudu Cave
Находките са интерпретирани като костни върхове за стрели от преди 61 000ВР. Подобни костни върхове са открити r в Peers Cave.
Peers Cave
На основата на тези находки, един от най-авторитетните изследователи на среднопалеолитни южноафрикански находища(най-вече пещерата Бломбос) Christopher S.Henshilwoodлансира хипотeзата, че костните сечива, гравирането върху охра, бифациалните върхове за копия и въобще адаптивните стратегии за съществуване отразяват начало на поява на съвременни поведенчески модели на човешките популации в Африка, които се появяват по-рано отколкото доскоро се допускаше.
Южна Африка и разположението на пещерата Бломбос
Пещера Blombos. Бифациални върхове, фрагменти охра с геометрични мотиви, кости сечива, около 75 000 - 80 000 години ВР
Ако се докаже че интерпретацията на Christopher S.Henshilwoodе вярна, то тогава изнамирането на лъка и стрелата е станало хиляди години по-рано, отколкото до преди няколко години се предполагаше. Не по-малко интересен е фактът, че при етнографски изследвания са открити паралели с костни върхове за стрели, използвани от бушмените Bushman (Khoisan) от началото на миналия век.
Бушмени (Khoisan)
В началото на миналия век на територията на Южна Африка са събрани колекции от костнивърхове за копия, игли, шила, стрели, които са били изготвяни и използвани от бушмените.
Етнографска колекция от костни върхове на стрели. Lucinda Backwell 2008.
Едно друго откритие, което подсказва наличие на ранно човешко съвременно поведение,е свързано с изследванията на Vincent Mourre, Paola Villaи Christopher Henshilwood. Тези ученидоказват,че т.нар.рressure flakingтехника – т.е техника чрез натиск, доскоро разглеждана като иновация на къснопалеолитните популации преди около 20 000 години, се появява преди около 75 000 години в среднопалеолитните пластове на пещерата Blombos Cave, Южна Африка.
Използването на тази техника позволява в най-висока степен на контрол по време на отделянето на отломъци с цел да се оформят повърхности, както при върховете от пещерата Бломбос. Тези върхове са по-тънки, по-тесни и по-остри. Тази техника за първи път е била открита и използвана в Африка, откъдето по-късно се разпространява.
Blombos points– бифациални кремъчни върхове за копия от пещерата Бломбос
Според Ch. Henshilwood символичното мислене означава, че хората използват нещо за да означат нещо друго. Ние не можем да разберем техните символи, но тези сечива предполагат, че хората, които са ги създали,са могли да артикулират и са били в състояние да създават и предават символи. Това означава, също така, че тези сечива са от 20 000 до 30 000 г. по-ранни от тези от европейския късен палеолит.
Костни върхове от средни палеолит: Blomboscave(a), Peers Cave (b), Sibudu Cave (c) Klasies River (d); Костни върхове от късния палеолит: Rose Cottage Cave (e) и Jubilee Shelter (f), и от желязната епоха- обект- Mapungubwe(g), Мащаб 1:10mm
Досега се смяташе, че европейските оръдия от камък и кост са индикатор за съвременно човешко поведение. В африканските среднопалеолитни ансамбли са регистрирани каменни сечива, които са дъговидно заоблени и във форма на сегменти. Това са пластини, които са били поставяни в дръжки и ланцетовидни върхове за копия, които са използвани за мятане.
В пластове,датирани до 75 000 години,са намерени редица сечива, включително 40 костни оръдия, някои от които са фино изработени шила и стотици бифациални върхове, изготвени от трудни за обработка каменни сурови. Тези сечива хората от пещерата Бломбос са използвали за лов на антилопи и друг дивеч.
Някои от върховете са дълги около 3см, което предполага, че са били мятани. Костите, които са регистрирани в това находище, са отдълбоководни видове. Вероятно групите,обитавали този район,са били в състояние да ловуват различни морски видове, някои от които са достигали около 40 кг тегло.Откритите огнища за приготвяне на храната показват, че пещерите са използвани за живеене.Намерените зъби от подрастващи и деца са показател, че пещерните обиталища са обитавани от “фамилна”група.
Според Christopher Henshilwood наличието на толкова много каменни върхове не е случайно.Това би могло да е следствие от функционирането на работилница за тези оръдия в пещерата, където младите са били обучавани именно как да изготвят каменни върхове. В среднопалеолитните пластове на тази пещера, Christopher Henshilwood открива и костни шила, датирани на 77 000 години.
Костни шила, датирани на 77 000 години.
Image Credit: Chip Clark, Smithsonian Institution
Klasies River пещери
В това отношение специално внимание заслужава каменният връх от археологическото находище Omo Kibish в Етиопия, което е датиранона около 104000 ВР. Каменни и костни върхове са били прикрепяни към копие за лов на птици или дори мамути.
каменнен връх от археологическото находище Omo Kibish в Етиопия
Image Credit: Chip Clark, Smithsonian Institution
През последните години допълнителна информация е получена от Централна Африка, от археологическото находище Katanda, открито на територията на т.нар.Демократична република Конго. Особен интерес представлява харпун от кост, чиято датировка го отнася към периода 90 000ВР - 80 000ВР.
Katanda харпун от кост
Някои изследователи лансират хипотезата, че тези открития предполагат едно развито културно поведение. Според тях не е изключено това да се дължи на нарастване на населението, а оттам и на увеличаване на натиска върху природнатасреда.Наличието на толкова много хора е принуждавало нашите предци да “измислят” все по-интелигентни начини за добиване на храна и суровини за изготвяне на сечива.
Други специалисти изтъкват, че повече хора означава и увеличаване шанса за сблъсък между групите. Мъниста, татуировки и дори стилизирани сечива биха могли да бъдат показател за позицията на индивида и неговия статус в групата.
Войни от племето Masai с украса от охра, подобно на тази, която се е използвала още през средния палеолит
В това отношение са показателни откритията през 80. години на миналия век, направенив африканското палеолитното находище Enkapune Ya Muto или Пещерата на здрача, Кения. В най-ранните културните пластове, датирани от преди около 40 000 години са открити мъниста от щраусови яйца.
Мъниста от щраусови яйца.
В същото време, етнографски наблюдения върху съвременни примитивни популации в пустинята Kalahari в Ботсвана, показват развита системата на обмяна на подаръци, основана на изготвянето и подаряването на мъниста, като елемент от персонална украса или т.нар.система hxaro.
Съвременни примитивни популации в пустинята Kalahari
Тези мъниста имат определено символично значение за южноафриканската популацията Khoisan – от Khoi (hottentots - хотентоти) и San (бушмени) и за тяхното изготвяне е отделяно значително количество време и работа.
Популацията Khoisan
Естествено не може да се твърди със сигурност доколко подобна система за обмен на подаръци, част от която е била под форма на мъниста, като тази на Khoisan, е съществувала и преди около 40 000години.
Обмен на подаръци
Една предпазлива аналогия,обаче, между мънистата на праисторическите ловци, използвали скалния навес Enkapune Ya Muto преди 40 000 години и системата hxaro на съвременната примитивна популация Khoisan, позволява да се допуснатпризнаци за поява на съвременно човешко поведение преди около 40 000 години. Именно естетиката при част от сечивата, предполага, че те са част от системата за обмен на подаръци. Надхвърлянето на утилизационните стандарти при изработкатана сечивата и акцентиране върху естетичната страна, би могло да означава, че в тези сечива се крие определен символичен смисъл, че те отразяват определени виждания и отношения между древните ловци, определен статус.
По отношение на поведенческите характеристики, които специалистите се стремят да проследят в сечивата на праисторическите популации има един много показателен факт. Това са разликите в стандартите на изработка на каменни и костни сечива при тасманийците от последните няколко хиляди години в сравнение с тези отпреди около 10 000 години. През 17 век е първият контактна жителите на остров Тасмания с белите колонизатори. Това, което заварват европейците,е население с изключително примитивни каменни сечива, изготвени от отломъци с произволна форма и големина. Това са били средствата за адаптация и преживяване, с които жителите на острова си служат до 17 век....
Тези сечива са далеч под технологическото ниво на популациите дори от средния палеолит - т.е. от преди поне 45/40 000 години. Как е възможно наличието на такъв технологичен регрес в развитието и какви са причините, чрез които този регрес може да бъде обяснен. Още повече, че зад този ясно изразен технологичен упадък се предполага едно по-ниско ниво на социална организация и въобще на поведенчески характеристики.
С други думи примитивните сечива на тасманийците, с които те са си служили само до преди няколко века не могат да бъдат разглеждани като индикатори за съвременно човешко поведение! Белезите на такова поведение археолозите откриват в находища от преди хиляди години. В тези находища се откриват костни сечива, които разкриват усложнен и интелигентно технологичен и типологичен набор от оръдия. Това са различни типове костни сечива, лъкове, стрели. Подобни сечива има при аборигенните австралийски популации, с които тасманииците са били заедно преди издигането на нивото на водата, довело до откъсване на Тасмания от Австралийския континент.
Днес ние знаем, че причината за този упадък е преди всичко именно изолацията на населението. Сухоземната връзка между Австралия и Тасмания е била прекъсната преди около 10 000 години, поради покачване нивото на морето. Изолацията на тасманийците в новите условия довежда до постепенно изчезване на технологичните умения, до тяхната забрава. Всичко това е причината за видимия регрес в технологичните възможности и социалната организацията на популациите на вече остров Тасмания. Прекъсването на сухоземната връзка между тасманийското население с австралийските аборигени преди около 10 000 години води до разпадане на обществените и организациони връзки на тасманийските популации, до загубване на тяхното технологичното “know how”.
В тези геологични явления, довели до толкова сериозни последици за човешкото развитие, се крие донякъде и отговорът на един друг основен въпрос. Защо на територията на Южна Африка, в неголям брой археологическите находища от периода 60 000 и 30 000 години се откриват доказателства, които предполагат наличие на съвременно човешко поведение?След този период - 60 000 и 30 000 години, археологически обекти с евентуални доказателства за определен тип съвременно човешко поведение на територията на Африка практически изчезват.
Причината е, по всяка вероятност, отново в климатичните условия. Вследствие рязко падане на температурите, което започва преди около 80 000 години популациите в Африка намаляват и хората са принудени да търсят нови територии и нови благоприятни услови за преживяване.
Южна Африка и Тасмания доказват значението на промените в околната среда за човешкото развитие и съдбоносните последици за човешкото общество. От една страна са човешките възможности, които при определени благоприятни условия биха могли да се развият в една положителна посока. От друга страна, неблагоприятни условия могат да окажат влияние върху човешкото общество по посока на неговата деградация и разпадане.