Годишник археология

Nevereno vliz

";} ?>

Глава VІII. Homo sapiens

 

Genetics

Засега най-ранните следи от Homo sapiens са намерени в Южна Африка и са датирани на около 200 000 ВС. Резултатите от тези изследвания, както вече бе споменато, са публикувани в списание Nature, в което по правило се публикуват най-важните открития в областта на палеоантропологията.

Основни характеристики на  Homo sapiens

Поведенческите характеристики при Homo sapiens се търсят в изработването на по-сложни и разнообразни каменни и костни сечива, поява на “стратегически” тип на мислене, по-комплектна социална организация, максимално развитие на говорните способности и артистични прояви.

Липсата по всяка вероятност на “хибрид” предполага, че Homo sapiens и Homo neandertalensis са два отделни вида.

              

Белезите на евентуална хибридизация обаче изчезват при следващите поколение и е практически невъзможно, при сегашното състояние на науката, те да бъдат регистрирани със сигурност.

Естествено не трябва да се отхвърля възможността за смесване, но досега не са открити фосили,  за които може да се твърди със сигурност, че са “хибриди”.

Homo sapiens (archaic) - Homo heidelbergensis

Според някои изследователи архаичните форми на Homo sapiens за първи път се появяват преди около 500 000 години, които те определят като Homo heidelbergensis. Останките са открити през 1907 г. близо до град Heidelberg в Германия, като приблизителната им възраст е между 400 000 и 600 000 години. Homo heidelbergensis понякога е определян като European Homo erectus. 

Терминът покрива различни групи, които са характерни за Homo erectus и съвременните хора.

Homo sapiens (archaic) - Homo heidelbergensis

Обемът на мозъка на Homo sapiens (archaic) - Homo heidelbergensis е по-голям отколкото при Homo erectus и по-малък от този на съвременните хора, като достига приблизително около 1200 куб. см.

Няма ясно разграничителна линия между късния Homo erectus и архаичния Homo sapiens, и в много от случаите фосилите, които са между 500 000 и 200 000 години е трудно да бъдат класифицирани,  към кой точно вид трябва да бъдат отнесени

Проф. Гацов (с жезъла) и негови студенти пият вода с досада и очакват да настъпи щастливият ден, в който човечеството ще открие бирата. Хайделбергският човек (с гръб) чупи ядки, подготвяйки малки мезенца за дългоочакваното биропиене J.

 

Текст и снимка д-р Богдан Атанасов, департамент “Археология”, НБУ

Homo sapiens (archaic). Днес науката разполага с редица данни, за да обясни поне донякъде един много важен проблем от развитието на човека, а именно появата на Homo sapiens - Разумният човек или появата на нашите предци.

           

Според най-новите теории, базирани на последните открития се приема, че преди около 200 000 - 150 000 години, първоначално в самия южен край на Африка, са регистрирани първите следи от появата на Homo sapiens или Разумния човек.

Що се отнася до съвременния човек или Homo sapiens sapiens, то той се поява преди около 100 000 години. Homo sapiens sapiens се характеризира с голям обем на мозъка, почти право чело, много малки надочни дъги, изпъкнала брадичка и по-лека костна структура, отколкото при Homo sapiens.

В Близкия Изток останки от съвременния човек са открити за първи път през 1930 г. и са датирани на малко повече от 90 000  ВС.

Homo sapiens sapiens

В пещерата Qafzeh IX, Израел – са намерени костни останки с приблизителна възраст между 100 000 и 90 000 години

Трябва да се отбележи, че при Номо sapiens sapiens дори и през последните 100 000 години протичат промени към намаляване на костната маса. Например съвременните хора в Европа и Азия имат от 20% до 30% по-лека и тънка костна система, в сравнение с тези от преди 30 000 години

Homo sapiens sapiens - Съвременен човек.  Причината за това ние да останем единствения  вид на света се крие, по всяка вероятност, в по-добрите ни способности за приспособяване и организация,  в по-добрите възможности за контакт и приемане на информация, в по-добрите ни умствени възможности.

 Анатомичните характеристики на Homo sapiens sapiens са издължен и сравнително тесен череп, липсват надочни валове, зъбната дъга е параболична, обемът на черепната кутия е средно около 1 400 куб.см.

Фактически последните 45 000 - 40 000  ВР се свързват с появата и пълната колонизация на света от Homo sapiens sapiens или Съвременния човек, който е пряк наследник на Homo sapiens или Разумния човек. Ръстът на Homo sapiens sapiens или Съвременния човек се доближава до нашия, а обемът на мозъка достига до 2000 куб.см. Първоначално Homo sapiens sapiens се предвижва от Африка към Европа и преди около 45 000 – 40 000 години навлиза в нашия континент.

Човекът от Cro-Magnon. Този термин е еквивалентен на Homo sapiens sapiens и по-точно се разбира именно Съвременния човек. Cro-Magnon-ците живеят в Европа между 35 000 и 10 000 години. Наименованието идва от пещерата Cro-Magnon във Франция, където през 1868 г. френският геолог Louis Lartet открива пет човешки скелета.

Louis Lartet

Cro-Magnon-ците са действително идентични с днешните хора. Те са били високи и мускулести и като цяло по-силни от средните стандарти за съвременния човек. Това са били сръчни ловци, изготвяли са сечива, оставили са уникално изкуство в пещери, като Lascaux, Chauvet, Altamira и др. Един от намерените черепите е на мъжки индивид с обем от около 1600 куб.см или с около 200 куб.см повече от средното за съвременния човек.

Homo sapiens sapiens. С появата на Cro-Magnon-ците преди 35 000 – 30 000 години сечивата стават по-сложни, включвайки все повече материал като кост и рог. Появяват се нови типове сечива за шиене на дрехи, гравиране и пр.

Кремъчни сечива на Cro-Magnon-ския човек от колекцията на Louis Lartet

Артистична изработка във форма на декорирани оръдия, мъниста, гравиране на слонова кост, амулети, музикални инструменти и пещерни рисунки - всичко това се появява в Европа през следващите 35 000 - 30 000 години.

Миграция на съвременните хора в Европа

До 37 500 ВР                                  до 35 000 ВР                          до 32 500 ВР                        

  

Според Oxford Companion to Archaeology: Cro-magnon са група от късноледниковата епоха в Европа.Cro-Magnon са идентични с Homo sapiens sapiens във времето между 35 000-10 000 ВР.

Терминът „Cro-Magnon” няма официален таксономичен статус, тъй като не се отнася нито към вида, нито към подвида, нито към археологическа фаза или култура.

 

Хипотези за мястото на възникването на Homo sapiens

Мултирегионален еволюционен модел.  Съществуват два основни противоположни модели на човешката еволюция. Според първият мултирегионален модел на Milford Wolpoff Хомо сапиенс се появяват и развиват в няколко места, като те запазват регионалните си характеристики. Milford Wolpoff разглежда еволюцията на Разумния човек, като резултат от еволюционни промени, които се извършват в рамките на един и същ вид - Хомо сапиенс. Според тази теория, неандерталците се явяват предци на съвременните европейци и тези от района на Кавказ, докато Хомо еректус в Индонезия е прародител на аборигените. Тази теория има малко привърженици сред специалистите в тази област.

Според другата теория или т.нар. модел “out of Africa” или "вън от Африка" e, че Homo sapiens или Разумен човек се поява на територията на Южна Африка в периода 200 000 – 150 000 години. От тази форма се развива Homo sapiens sapiens или Съвременният човек, който напуска Африка, вероятно в периода 100 000 – 70 000 години, като първо достига Азия, а след това в Европа. До преди около 10 000 години популацията на Homo sapiens sapiens колонизира целия свят. Моделът “извън Африка” или хипотезата за „Митохондриалната Ева” е създадена от Allan Wilson и е подкрепена чрез генетични доказателства.

 

 

Разпространението на съвременните хора (червено) от Африка, базирано на генетични изследвания

 съвременни хора  Homo erectus  Neanderthals

До преди около 35 000 години Homo sapiens sapiens или съвременните хора са покорили Стария свят, т.е. Азия и Европа. Реализирането на този модел е свързано  с виждането, че тогава се осъществяват миграциите на съвременните хора на територията на Стария свят, еволюцията в съвременното човешко поведение и изчезват  последните архаични хоминиди.

Независимо че този модел е тестиран с помощта на археогенетиката и анатомията, то има сериозни разногласия между специалистите за еволюцията на съвременното човешко поведение. Има големи разминавания и във вижданията относно произхода, датата и разпространението на “съвременно човешко поведение”. Преди всичко липсва съгласие за това какви характеристики определят това, което наричаме “съвременно човешко поведение”. Дали тези характеристики недвусмислено се отнасят към човешкото поведение? Може ли да се обясни появата на тези характеристики чрез отнасяне  към друг поведенчески процес?

При анализиране на емпиричните данни относно възрастта и разпространението на поведенческите характеристики възникват проблеми. Дали характеристиките, които са индикатори за съвременното човешко поведение, определят това, какво ние знаем относно технологичните системи, както и документираните разнообразия в човешкото поведение.

Homo sapiens sapiens и археологическите доказателства за човешкото поведение. Еволюцията на анатомично съвременния човек се съпътства с едновременната поява на съответни археологически доказателства, показващи усложняване на поведението.   Усложненото поведение се свързва с по-мощен интелект и разум, който дава редица предимства на Ноmо sapiеns sарiens в сравнение с архаичните му предшественици.   

Промяна в адаптивната стратегия. По всяка вероятност съществените промени в адаптивните стратегии и организационните способности на човека настъпват в късния палеолит (45/40 000 – 10 000 ВС). Този преход отбелязва бързо нарастващата способност на човешките същества да опознават наличния потенциал на околната среда и да споделят познанията помежду си.  Преди късния палеолит вероятно Ноmо не е бил способен да планира действията си значително напред във времето.

Общоприетият модел е, че човешкото поведение се развива в Африка  преди около 50 000 ВС., като механизмът на разпространение е свързан с появата на  Cro-Magnons - кроманьонците (Homo sapiens sapiens) преди около  40 000 ВР в Европа. Според този модел представителите на Homo sapiens sapiens са различни от неандерталците. Тези разлики са в основата на разграничаване на съвременното и  несъвременното човешко поведение и са в основата на „списъка” от характеристики, които ясно разграничават двете популации. В тази връзка изчезването на неандерталците е смятано за аргумент за тяхното интелектуално изоставане в сравнение с Homo sapiens sapiens. Привържениците на този модел single-origin model намират фосилни и генетични доказателства за появата на съвременно човешко поведение в периода между 50 000 и 40 000  ВС. Другата причина за съществуването на този модел, че част от доказателствата идват от Леванта - територията, която обхваща днешна Сирия, Йордания, Ливан, Израел и палестинските територии. Това от своя страна предполага, че границата между неандерталците и съвременните хора е свързана с климатични промени: неандерталците се движат  на изток и юг в един ареал с по-студен климат.

 

 

Левант

Homo sapiens sapiens се придвижват от Африка в Леванта в по-топли условия. Прогресивните или напредналите поведенчески възможности позволяват на Homo sapiens sapiens да се разпространят бързо на север и запад, преодолявайки тази основна климатична граница преди около 40 000 ВС.

Този сценарий води до предположението за това, което е наклонило везните за поява на съвременното човешко поведение преди около 40 000 ВС. Вероятно става дума за една критична точка в развитието на човешкото поведение или behavioral edge, която се развива почти сигурно в Африка. Това е т.нар. Later Upper Pleistocene модел.

Привържениците на този модел смятат, че не само в късния палеолит, но и в самия край на средния палеолит (тук трябва да се има предвид различните дати, които приемат различните специалисти), съвременното човешко поведение може да бъде идентифицирано в Африка .

Според редица специалисти именно съвременните поведенчески характеристики  могат да бъдат идентифицирани в Африка по време на средния палеолит или среднокаменната епоха. Според една от хипотезите, неандерталците изчезват не защото не са в състояние да се адаптират към студения климат. Неандерталците и кроманьонците са имали дрехи.  Проблемът е в невъзможността на неандерталците да адаптират ловните си стратегии. Следователно неандерталците не са били в състояние да адаптират начините и методите на ловуване към рядката степна растителност и полупустинния ландшафт по време на последния ледников период.

Дори ако в средния палеолит хоминидите са били анатомично съвременни, то те не са били поведенчески съвременни някъде до преди около 50 000  години. Произходът на съвременното човешко поведение се разглежда като критично събитие и характеристиките на това поведение се появяват заедно. Отделни учени предполагат, че механизмите на тази промяна са следствие от генетични мутации. Критиците на тази хипотеза обаче изтъкват, че тези евентуални генетични мутации са потенциално неразличими чрез анатомията и няма как да бъдат доказани.

При анализиране на поведенческите модели се взимат под внимание редица основни характеристики, които идентифицират съвременното човешко поведение, като: погребения, изкуство, символизъм при използването на охра, обработване на кост и рог, технология за получаване на пластини, стандартизация на типовете артефакти, разнообразие на артефактите.

В тази връзка от особно значение е погребване на мъртвите, като показател за ритуални практики. По всяка вероятност неандерталците са първите хоминиди, които са погребвали своите мъртъвци. Но какво е означавал този ритуал за неандерталците остава неясно. С други думи и при двата вида - неандерталците и съвременните  хора, погребалните практики са имали различно значение. Досега няма еднозначни доказателства за религиозни практики при погребването на неандерталците. За да има някаква абстракция в съзнанието си  човек трябва да е бил годен да “играе” със символите.

По отношение на погребенията при неандерталците много интересна информация е получена при разкопките на пещерата Шанидар – Shanidar, Ирак. В средата на миналия век, в пещерата Shanidar, Ирак американският археолог Ralph Solecki открива 9 неандерталски скелета. Пещерата е разположена в планината Загрос, в Иракски Кюрдистан и е изследвана между 1957-1961 г. от  Rapf Solecki и неговия екип от Университета в Колумбия.

Пещерата Shanidar

От пещерата Shanidar, Ирак са получени доказателства за това, че неандерталците са се грижили за по-възрастни и болни, погребвали са своите мъртъвци, украсявали са телата си. В тази пещера са открити скелети на възрастни неандерталци. Костните останки на намерените индивиди се отнасят към периода между 60 000 - 40 000  ВС. Пещерата е прочута с два скелета на неандерталци - I и IV. Скелетът Shanidar I е на по-възрастен неандерталец и е наречен ‘Nandy’. Антрополозите са определили възрастта му между 40 и 50 години, което днес отговаря на 80-годишен човек.   Откриването на цял скелет от  неандерталец се среща изключително рядко.

Погребение на неандерталец. Shanidar, Photo:Karen Carr

Това, което предизвика научна сензация, е, че погребаният индивид е бил загубил едната си ръка и е бил сляп с едното си око, дълго време преди да умре. 

Погребение на неандерталец. Shanidar, Photo: John Connell

В някакъв момент от своя живот неандерталецът е получил силен удар в лявата страна на лицето, което е довело до  пълна  или частична слепота на едното око. Палеоантрополозите откриват и следи от травма, която със сигурност е причинявала постоянни и много силни болки. Неандерталецът е страдал и от множество наранявания: счупвания на дясната ръка - от китката до рамото, което е довело загуба на част от ръката. Някои от изследователите допускат, че неговите травми са били лекувани. Всичко това предполага, че неандерталците са се грижели за техните болни и възрастни, най-малко поне по отношение на някои индивиди.

 Един от скелетите е бил погребан с цветя (въпреки че тази интерпретация сега е под въпрос и се дискутира). Фактът, че този индивид умира години след като е бил вече безпомощен и не е могъл да се грижи за себе, предполага  съществуване на някакъв вид социална структура. На практика за този индивид са се грижели другите членове на групата.

Нови резултати са получени през 80. години на миналия век при разкопките на пещерата Кебара - Kebara Cave, Израел от един от най-големите археолози на нашето съвремие - Ofer Bar-Yosef. Пещерата е разположена на 60 – 65 м над морското равнище, на стръмен склон в планината Carmel. Още през 30 години на 20 век там работи и Dorothy Garod, която е известна и с разкопките си в пещерата „Бачо Киро”,  България. Културните пластове в пещерата Кебара са датирани  в периода между 60 000 – 48 000 ВР. Научната сензация е свързана с откриването през 1982/1983 г. на останки от  скелет на неандерталец, наречен “Моше”. Индивидът е бил висок около 1.70 м, и датиран приблизително на 60 000 ВР.  Моше е бил на 25-35 години, когато е умрял.

 

 

Погребенията при неандерталците - Kebara Cave

Преди повече от век е направено едно друго сензационно открите - този път на Балканите в Krapina, Хърватска. През 1899 г., на хълма Hušnjak,  археологът и палеонтолог Dragutin Gorianovic Kramberger открива стотици костни фрагменти от неандерталци. Останките разкриват следи от канибализъм и/или отделяне на плътта от костите. Хипотезата за ритуално отделяне на месо от костите е лансирана след откриването кости от неандерталци, върху които са регистрирани следи или белези от контакт с каменни сечива.

 

В първата половина на миналия век, през  1933 г. в пещерата Qafzeh или Kafzeh, в Mount Kafzeh, Израел, е направено поредното откритие.

В тази пещера R. Neuville открива фрагменти от 15 скелета на Хомо сапиенс  в основния скален навес, както и в близост до пещерата Skhul cave.

В Qafzeh са открити останки от анатомично съвременни хора, които са датирани  към периода около 90 000-100 000 години. Открити са също така парчета охра и каменни оръдия със следи от охра по тях.

 

 

 

 

 

 

Qafzeh: най-древното интенционално погребение

 

 Skhul cave

При изследване на погребенията в пещерите Qafzeh и Skhul много от намерените кости са с петна от червена охра, която по всяка вероятност е била използвана при погребалните практики.

 

 

Парчета охра, открити при костните останки в пещерата Qafzeh

 

© Copyright Smithsonian Institution Image Credit: James Di Loreto, & Donald H. Hurlbert, Smithsonian Institution                                                                                                                                     

Двойно погребение на Хомо сапиенс в пещерата Qafzeh

Използването на охра е определен показател за наличие на символично мислене и определено ниво на интелигентност сред първите носители на съвременно човешко поведение.

Други открития са направени в Югоизточна Европа и по-специално в находището Dolní Věstonice. Вероятно индивидът е бил погребан в колиба, като останките са датирани на 25 570 ± 280 години. Открити са следи от червена охра върху черепа и таза.

 

Dolní Věstonice Museum.

От споменататата по-горе пещера Cro-Magnon, на територията на Франция, са открити 5 скелета на погребани индивиди.

 

 

 

 

 

Находището Abri de Cro-Magnon - Les Eyzies de Tayac, Франция

 

Датировката на находките е около 30 000 години. Останките са от „старец” на около 50 години, два възрастни индивида от мъжки пол, един женски индивид на възраст – между 20 и 30 години и едно новородено. В случая става дума за колективно погребение или, което е по-правдоподобно, за гробище, където мъртвите са били заравяни последователно. Близо до скелетите са открити около 300 пробити раковини, което потвърждава съществуването на определени погребалните практики.

Оригинал на  "Old man of Crô-Magnon", Musée de l'Homme, Париж

Едва през късния палеолит, при погребенията на Cro-Magnon–ците, се появяват доказателства за погребения, които загатват за ритуали и вяра в задгробния живот. При изследването на тези погребения са открити и гравирани висулки, гривни, гердани с мъниста от миди.

Погребението на мъртвия с гробни дарове предполага вяра в задгробния живот. В случая с Cro-Magnon украшенията са интегрална част от света на живите и на обществото, което ги е изготвило. Тези украшения са изготвени по време, което  не е било предназначено за събиране на храна и въобще за осигуряване на стратегиите за преживяване. Времето е било използвано за артистични занимания, за изготвянето на украшения, за които символиката е била характерна. Разнообразието при погребението в Cro-Magnon загатва и за разделение на труда и различен социален статус в обществото. Някои от Cro-Magnon-ците са погребани  заедно с различни видове артефакти. Други от погребаните са изпратени без дарове, те са били просто “заровени” в земята.

В източния край на Европа през втората половина на миналия век са направени също изключителни открития. При изследване на къснопалеолитно находище Сунгир на около 200 км североизточно от Москва са открити погребения с много интересни находки. Датировката на погребенията е около 28 000 години..

 

 

Illustration © Libor Balák

Това е едно от най-старите находища, където са намерени украшение заедно с човешки скелети. В най-добро състояние са останките от  60-годишен индивид от мъжки пол, 7 – 9-годишно момиче и 13-годишно момче. Определението на половете при децата днес е подложено на съмнение.

Illustration © Libor Balák

При изследване погребението на възрастния индивид са открити 3500 перли от слонова кост и зъби на полярна лисица. Това погребение позволява да бъде реконструиран кожен костюм, състоящ се от „анурак”, сако и кожени цървули. Мъртвият е бил украсен с множество колиета и пръстени от слонова кост.

Illustration©LiborBalák

Ръцете на мъжа от лакътя до китката са били украсени със серия от полирани гривни от бивни на мамут (общо 25), върху някои има следи от тъмна рисунка. На шията си той е носил плоска висулка от шиста в червен цвят с черни точки. Облеклото на мъжа е украсено с мъниста, за чието изготвяне са били необходими стотици часове работа.

.

 

Погребенията при Сунгир Illustration © Libor Balák

Сунгир. Реконструкцията на череп на 60- годишен мъж 

При другите две погребения на момче и на момиче са открити хиляди перли. Заедно с тях са открити и статуетки от слонова кост, представляващи мамут и кон, копчета от слонова кост, както и копия.

 

Pеконструкция на череп на дете.Т.С.Шурнина

 

Photo:Randall White, NYU.

 

Такова изобилие от артефакти, свързани със статуса на мъртвия и съответните погребални ритуали, се среща много рядко през този период. Това предполага, че през късния палеолит е съществувало социално разграничение, което води до ограничен достъп до ритуалните практики. Последните са били предназначени само за определена социална група или отделни индивиди. Подобни погребения предполагат, че може би е съществувала комплексна социална организация през късния палеолит.

Photo:Randall White, NYU

Фактът, че при някои погребение са били вложени толкова усилия за погребален ритуал предполага, че е съществувала някаква идея за задгробен живот и/или за смъртта като преход към някаква нематериална форма на съществуване.

Сунгир, зооморфни висулки от слонова кост

Това, което днешната наука е установила, е че през периода на късния палеолит – 45 000/ 40 000 – 10 000 ВС тогавашните популации са практикували погребения на отделни индивиди.  Вероятно тези, които са били обект на подобни “грижи”, са имали някакъв различен религиозен и социален статус в сравнение с останалите членове на къснопалеолитните групи.

В последните десетилетия на миналия век в находище на ловци на мамути от късния палеолит -  Dolni Vestonice ІІ, Моравия е открито тройно погребение в общ гроб на индивиди в тинейджърска възраст. Погребението е датирано на  27 640 г.

© Libor Balák

 

 

 

 

 

Dolní Věstonice Museum

 

Друга не по-малко важна характеритика за съвременното човешко поведение е появата на праисторическото изкуство. Периодът на късния палеолит е времето на Homo sapiens sapiens, с който се свързва появата и   разпространението на праисторическото изкуство. В Европа това изкуство се е развивало приблизително между 30 000 до около 8 000  ВС.

Основно концентрацията на обекти със скални изображения е на териториите на Франция и Испания. Изкуството на палеолита в Европа се появява във време на сурови природни условия, почти в апогея на последния ледников период.

Една от причините за наличието на толкова пещери с рисунки на днешните територии на Франция и Испания е в наличието на карстови пещери в Пиринеите. Тези пещери обикновено са на дълбочина, осигуряваща оптимални атмосферно-температурни условия за съхраняването на скалните изображения и гравюри.

Следователно сред факторите за разпространението на палеолитното изкуство са наличие или липса на пещери и скални навеси, условия за запазване на предметите на мобилното  изкуство от органични суровини. Например в песъчлива среда артефакти от органични суровини практически не могат да бъдат запазени. Последно, но не по важност, е и различие в културните традиции. Различните вярвания определят модела на материалната реализация на артистичните замисли.

Праисторическо изкуство в Европа червено: скално изкуство мобилно изкуство

При праисторическото изкуство се появяват някои от най-важните елементи за създаването на изкуство: предварителна концепция за образа, намерение за комуникация, влагане на смисъл. Културната експлозия започва през късния палеолит в Европа именно с появата на първите творби на изкуството.

Праисторическото изкуство обхваща две основни групи паметници.

Скално изкуство - рисунки, врязани изображения. Скалното изкуство не е било еднакво по стил и техника на изпълнението, съществуват “школи”, които са независими от хронологичното развитие. Сюжетите в скалното изкуство най-общо включват: 

-         изображения на животни (без този списък да обхваща цялата типична фауна в различните области):  Equus caballus (див кон), Bison priscus (степен бизон), Ovibos moschatus (бик), Cervus elaphus (благороден елен), Capreolus capreolus (сърна), Rupicapra rupicapra (див козел),  Rangifer tarandus (северен елен), Mammuthus (мамут), Ursus (мечки), Сем. Felidae (котки), Rhinoceros (носорог).

-         изображения на човешки фигури (редки) и сексуални символи.  

Доколко изобразените животни са отговаряли на вида на фауната? В пещерата Lascaux, Франция, костите от северен елен преобладават в културния пласт, докато негови изображения не се явяват в никоя друга част на пещерата.

Характерни черти на скалното изкуство в Европа

В пещерата Lascaux в количествено отношение доминират изображенията на коня и бизона, следвани  от елена, сърната и дивия козел. Много по-слабо са представени северен елен, мамут, мечка, семейство котки, носорог. Човешките фигури са приблизително 20%. 

Символите от късния палеолит имат сложно и многостранно значение.  По-вероятно е археолозите да успеят да реконструират "външното" значение на това изкуство, отколкото "вътрешното", което изисква достъп до изгубения митологичен свят на праисторическото съзнание.

Представителите на човешкия род са оставяли  следи с помощта на каменни оръдия върху костите. Значителният брой парчета червена охра, останали от обиталищата на Homo sapiens sapiens в Южна Африка от преди 100 000 г. дават основание да се предполага, че те са рисували знаци върху телата си. Homo sapiens sapiens са имали способността да оставят интенционални или преднамерени следи и/или да изработват предмети по предварително зададен образец.

Изследванията на праисторическото изкуство започват с откриването на пещерата Алтамира, Испания, открита през 1868 г. от Marcelino Sanz de Sautuola и дъщеря му Мария.

Много видни специалисти по археология, особено френските, начело с Gabriel de Mortillet, отхвърлили аргументите, които били в полза на палеолитното датиране на рисунките. Откривателят Marcelino Sanz de Sautuola бил обвинен във фалшифициране на рисунките. По-късно французите признали грешката си.

Една от последните и най-забележителни сензации са откритите рисунки през 1994 г. в пещерата Chauvet, Франция.

Друга сензация от последните две-три десетилетия е свързана с пещерата  Cosquer, или „Подводният Лувър”, Франция. През 1985 г. професионален гмуркач открива тунел на около 36 м под морското ниво. С помощта на С14 най-ранните рисунки, които представляват ръчни шаблони, направени от черен пигмент на основата на дървени въглища,  са датирани на почти 28 000 г. През лятото на 1992 г. трима водолази загиват и след този инцидент входът на пещерата под вода е затворен.

 

Lascaux, или „Праисторическият Лувър”, Франция 

През 1940 г. младеж, търсейки кучето си пропада в процеп, който го отвежда в пещерата. При по-късни изследвания през 50. и 60. години на миналия век са открити над  2 000 рисунки.

 

 

Мобилно изкуство. Това е фигурална и символична пластика, украшения върху кост, рог и др., мъниста, висулки и пробити животински зъби, миди и раковини. През периода между 40 000 и 30 000 години в Европа се изработват първите предмети, използвани като украшения.

Пещерата Stadel-Höhle, Германия, фигурка от слонова кост Човекът лъв,  30 000 BC - 26 000 BC

Човекът лъв

 

Венера от Dolní Věstonice, Чехия. Най-старата фигурка от печена глина. 29 000–25 000BC

Праисторическото изкуство доказва, че мисленето на хората от късния палеолит не е било нито по-бедно, нито по-малко гъвкаво, нито по-малко интелигентно от нашето.

Като цяло типологическият репертоар на човека през късния палеолит е много по-разнообразен и сложен в сравнение с периода на средния палеолит. През късната каменна епоха  сечивата са от камък, кост, рог, бивни от мамут и слон. Тези сечива отразяват една усложнена културна диверсификация.

Това е периодът, през който се появяват пробоите, свределите, шилата, иглите, дрехите, идолната пластика, персоналната украса, музикални инструменти, като флейтата. Украшенията могат да отразяват желание за идентичност, принадлежност към дадена група, възраст?, секс, социален статус.

 

 

 

 

 

Игли от кост, датировка 30 000 - 23000 години, Xiaogushan, провинция Liaoning, Китай.

 

                                              

Един от най-старите музикални инструменти – флейта от бивна на мамут, датирана на около 35 000 години и открита от  Nicholas J. Conard  в пещерата Geissenklösterle, Германия.

                    Smithsonian Institution

.

Може би най-старите мъниста от раковина са открити в пещерата Skhūl, на територията на днешен Израел. Те са датирани на между 135 000 и 100 000 години.

От територията на Европа, но вече с много по-късна дата, са мънистата от пробити раковини от пещерата Cro-Magnon. Тези мъниста са от преди около 30 000 години.

Credit: Chip Clark, Smithsonian Institution

 

Подобни находки поволяват да се проследят  и пътищата на тяхното разпространение. Така например мънистата от Grotte des Pigeons, Taforalt, Мароко, които са от преди 82 000 години са изготвени от раковините Nassarius gibbosulus от района на Средиземно море. Тези мъниста са намерени на около 500 км от Средиземноморието. С други думи  преди хиляди години вече са съществували „търговски маршрути”, чрез които са се реализираля някакви форми на снабдяване и обмен.

 

 

обратно нагоре