Глава Х. Последните открития и загадките на еволюцията.
В тази глава е направен опит за бъдат събрани и представени най-важните открития през последните години в областта на човешката еволюция. Идеята е студентите на НБУ да получават възможно най-новата информация. Последно, но не и по важност е, да се види как откритията могат да променят теориите в науката, които до вчера са изглеждали непоклатими и вечни.
Доскоро палеонтолозите и праисториците приемаха, че преди около 40 000 години на земята е имало само два човешки вида - Homo sapiens и неандерталците, като последните изчезват преди около 27 000 години. По този въпрос учените бяха единодушни. Само за едно десетилетие обаче нещата се промениха напълно.
Homo georgicus или първите европейци
През 1999 г. в Дманиси, Грузия, са открити фосилни останки от черепи, които първоначално са били отнесени към Homo ergaster. Разликите с другите видове, обаче, е позволило на специалистите да създадат един нов вид Homo georgicus.
• 
Извършени са и нови открития, като това на череп D2700 е открит през 2001 г. в Dmanisi, Грузия; приблизителна възраст е около 1.8 млн.години.
 |
Homo georgicus се смята, че произлиза от Homo habilis и е предшественик на азиатския клон на Homo erectus. Този вид е наречен така през 2002 г. заради фосилните останки открити в Dmanisi, Грузия, които изглеждат като преходни между Homo habilis и Homo erectus.
"Хобитите" от остров Flores, Индонезия
През 2003 г. в пещера на индонезийския остров Flores, са открити костни останки от хора, които по-скоро би трябвало да бъдат наречени „човечета”, изчезнали преди около 13 000 години. Това са прослувутите "хобити" от остров Flores, които са били с височина около един метър, което вероятно се е дължало на тяхната изолация.
Homo floresiensis е открит на индонезийския остров Flores в пещерата Liang Bua през 2003 година от Mike Morwood и неговия научен екип. Mike Morwood е австралийски професор по антропология и един от най-авторитетните изследователи на австралийските аборигени в света. Благодарение на неговите и на колегите му изследвания, днес науката разполага с доказателства за съществувавето на един трети, отделен вид човек Homo floresiensis. Това е едно от най-сензационните открития през последните години, което поставя много въпроси, на част от които, поне засега, науката не е в състояние да намери верния отговор.
В продължение на хилядолетия, този трети вид човек или Homo floresiensis е съществувал по време, когато неандерталците са ходели още по земята. Успоредно с това, ние, съвременните хора или Homo sapiens sapiens, вече сме обитавали Африка, Азия, Австралия, Европа и Америка. Намерените фосили в пещерата Liang Bua, на индонезийския остров Flores се отнасят към периода 95 000 - 13 000 години. Поради много малък ръст именно тези „човечета” са били наречени хобити.
Illustration: Peter Schouten
Homo floresiensis е имал изправен стоеж, придвижвал се е на два крака, използвал е каменни сечива и огън, и е ловувал слонове джуджета,следи от които също са намерени на острова.
John Gurche, artist / Chip Clark, photographer
Най-запазеният фосил е на мъжки подрастващ индивид с височина около 1 м и обем на мозъка - 417 куб.см. Средното тегло и при мъжките и женските индивиди е било около 30 кг.
Други фосили индикират, че това е била нормалната височина за floresiensis. Доскоро бе лансирана хипотезата, че floresiensis е форма на джудже от Homo erectus. Според друга floresiensis е форма близка до африканските пигмеи, докато отделни специалисти допускат, че хобитите представляват изявена форма на кретенизъм. Днес вече е установено, че това е напълно отделен вид.
Характерно за floresiensis е, че той притежава череп със зъби, подобни на човешките, челото не е изпъкнало, липсва брадичка. От наличните археологически и палеонтологични доказателства се предполага, че Homo floresiensis е живял в пещерата Liang Bua между 95 000 и 13 000 години.
Разкопки в пещерата Liang Bua
Homo floresiensis е използвал каменни оръдия, огъня, ловувал е слонове-пигмеи , Komodo dragons и гигантски плъхове.
Обемът на мозъка на Homo floresiensis е между 300 и 500 куб. см, като средната стойност е около 400 куб. см и в това отношение е близък до този на шимпанзе, но при шимпанзетата мозъкът е по-голям. Мозъкът на Homo floresiensis е по-малък, отколкото може да се очаква дори за умалена форма на Homo erectus. Това от своя страна предполага активна селекция, която е съществувала поради някакви причини.
Дори хората–пигмеи, които са с ръст под 1.5 м и които живеят основно на територията на Африка, имат по-големи мозъци от Homo floresiensis.
Съществуват спекулации относно кой е авторът на каменните сечива, които са намерени заедно с останки от floresiensis. Според една от хипотезите, вероятно това е бил Homo sapiens. Защото е трудно е да се повярва, че същество с толкова малък мозък е било способно да изготвя толкова сложни сечива, по-скоро то е използвало наготово тези сечива, след като ги е намерило.
Тъй като преходът от Homo erectus към Homo floresiensis е свързан с толкова драстично намаляване на размерите на тялото, някои учени лансират хипотеза, че floresiensis може би се е развил от някаква по-малка форма, като например Dmanisi -хоминидите от Грузия. Някои от представителите на Homo floresiensis имат обем на мозъка между 600 и 700 куб.см, което е по-малко от типичните за ранните erectus обем от 800-900 куб.см.
Отливка на скелет на Homo floresiensis
През 1998 г. Mike Morwood обявява откриването на каменни сечива от друго находище на този остров, които са датирани на около 840 000 години. Това откритие доказва, че Homo erectus е достигнал индонезийските острови преди около 900 000 години.
Homo erectus е бил единственият познат pre-sapiens хоминид, съществувал на територията на днешна Индонезия. Тъй като Flores и по това време е бил остров, това предполага, чe Homo erectus е бил в състояние да се придвижва с помощта на някакъв вид плавателно средство по вода. Тази водна преграда не е била пречка и за Homo sapiens sapiens. Не случайно на остров Flores са открити следи от Homo sapiens sapiens по време на разселването му. Съвременните хора пристигат на остров Flores между 55 000 - 35 000 години, много по-късно след Homo erectus и по времето на Homo floresiensis.
Хомо сапиенс сапиенс вероятно влизат в контакт с floresiensis, въпреки че няма доказателства за това. Засега не са намерени, какъвто и да е било вид археологически или анторопологически следи за евентуален контакт в находището в пещерата Liang Bua. В тази пещера, както вече бе споменато, са открити останките от Homo floresiensis, но естеството на контакта между Homo sapiens sapiens и хобитите (Homo floresiensis) засега остава неясен.
Въпросът е как Homo floresiensis се е появил на острова? Как е успял да достигне остров Flores преди поне 95 000 години?
Това което знаем е, че Homo sapiens sapiens е притежавал мозък за изобретения, докато този на хобитите е бил мозък за приспособяване. Днес се приема, че предците на Homo floresiensis трябва да се търсят не при Homo erectus, а по-скоро при някои други хоминиди, подобни на тези от Dmanisi, Грузия.
Отливка на череп от Homo floresiensis
Съществува възможност, че ДНК, особено митохондриална ДНК (мтДНК), би могла да бъде изтеглена от костите. Относително неголямата възраст на костите и фактът, че те не са фосилизирани увеличава вероятността това да бъде извършено. Но засега трябва да се изчака развитието на науката, т.е. когато това ще бъде технически възможно. Въпросът е дали развитието на технологиите ще предостави възможността мтДНК да бъде извлечена в този случай.
Откритието, свързано с Homo floresiensis, не променя широката картина на човешка еволюция, включително и нашата линия на развитие. Със сигурност Homo floresiensis не са били нашите праотци. Но в същото време това е най-яркият пример за човешка адаптация, който досега е откриван въобще. Всичко това показва, че човеците са били много по-подчинени на силите на еволюцията, отколкото се е смяташе досега.
Преди около 13 000 години след много силното изригване на вулкан Homo floresiensis изчезва. Досега не са открити следи от хобити и мини слона по-късни от 13 000 години. В същото време Homo sapiens sapiens остава, защото е разпространен по целия свят, ние сме били вече навсякъде, а не само на един остров.
В Африка, един много голям континет, може да са се появили малки групи в отделни територии и с много отклонения. В крайна сметка с течение на времето по еволюционния часовник някои Homo erectus са поели път, който е достигнал кулминацията си в неандерталците. Други са поели по пътя, който е довел до съвременните хора. А други, както вярват сега учените, са станали новият човешки вид, оставил малкия си пръст в пещера в Сибир, Русия.
Въпроси за изпит:
1. Кои хоминиди са изготвили каменните сечива преди 800 000 години на остров Флорес?
2. По какъв начин тези хоминиди са достигнали остров Флорес?
3. Дали Homo floresiensis е бил в състояние да говори, да създава изку,ство, или каквито и да е други форми на някаква културна експлозия, каквато има мяьсто в Европа в периода 40 000 – 10 000 години.?
4. Дали Homo floresiensis е бил във контакт с Homo sapiens?
5. Дали изригването на вулкан на остров Флорес е причината за изчезването на Homo floresiensis ?
„Жената Х” от Сибир, Русия
Неотдавна учени успяха да извлекат ДНК от кост, открита в Сибир, която почти със сигурност принадлежи на нов отделен вид човек, който е живял преди не повече от 30 000 години. Сванте Паабо и Йоханес Краузе от Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, които са извлекли и анализирали ДНК от костта от пръст на ръката, са дали на този най-нов древен сродник името "Жената Х".
Името е в чест на лабораторните тестове, които са използвали, за да идентифицират съществото. Генетичният материал, който учените са анализирали до момента, сочи към ранен вид човек, който е имал общи предци със съвременните хора и неандерталците преди 1 млн. години.
Според теорията за човешката еволюцията Homo sapiens се появява първо в Африка, като съвременните хора и неандерталците се отделят от общ прародител преди около 700 000 години. В периода преди около 700 000 – 500 000 години група потомци на този общ предшественик напуска Африка и еволюира в неандерталците, които по-късно изчезват. Друга група, която също произлиза от този общ предшественик на територията на Африка, еволюира в Homo sapiens, който по-късно дава началото на съвременните хора или Homo sapiens sapiens.
Доскоро се смяташе, че неандерталците и съвременните хора са последните два вида, които остават на земята, като преди около 27 000 години неандерталците изчезват. Само до преди по-малко от десет години това виждане се смяташе за аксиома.
В началото на този век - през 2003 г., бе обособен отделен, трети човешки вид човек, наречен Homo floresiensis.
А след по-малко от десет години последва ново феноменално откритие. В една сибирска пещера през 2010 г. бе открита човешка кост, датирана на около 30 000 години. Сибирската находка се оказа, че представлява четвърти, непознат до този момент, нов вид човек. Последното откритие, направено от учени в Германия, е че костта, открита в пещера в северен Сибир, почти със сигурност принадлежи на нов вид човек.
Находката е частица кост от малкото пръстче, за което се предполага, че е принадлежала на дете между пет и седем години. Съвременните технологии обаче не позволяват засега да се определи със сигурност дали това е било момче или момиче.
По този начин се оказа, че вероятно преди не повече от 30 000 години на нашата земя е имало четири отделни човешки вида: неандерталци, съвременни хора, хобити и представители на това, което учените нарекоха “Жената Х”.
Това откритие стана възможно благодарение на технологиите, които все повече и по-бързо навлизат в археологията и благодарение на които специалистите успяха да изолират древно ДНК от кост на индивид, живял преди около 30 000 години!
Пещерата Денисовка, Сибир, Русия
В тази част на Сибир са намерени следи и от съвременни хора и неандерталци, към които се прибави и новият вид “жената Х” от пещерата Денисовка. На практика тези три вида са обитавали един и същ район заедно близо 10 000 години, т.е. в период около 40 000 – 30 000 години. Тук възникват и неизменните въпроси. Дали тези три човешки вида са се срещали? Дали са се кръстосвали? Дали са били враждебно настроени един към друг? Какъв е бил въобще механизмът на съществуване между тези три вида? И защо Homo sapiens sapiens е останал единственият човешки вид?
Находката от Сибир засега поставя повече въпроси, отколкото отговори. Със сигурност проблемът за обитаване на общи територии в един и същ период по време от неандерталците и от съвременните хора, става още по-неясен след последното откритие. Освен това се оказва, че освен неандерталците и още един човешки вид е изчезнал по същото време, този открит в пещерата Денисовка. Тук отново се сблъскваме с поредния неуспешен еволюционен експеримент. Какви са били причините?
Homo sapiens, пещерата Qesem, Израел, датите и находките, които могат да пренапишат историята на Съвременния човек
От началото на този век на територията на днешен Израел се провеждат археологически разкопки в пещерата Qesem, близо до столицата Тел Авив. Съвсем наскоро, тази пещера прикова вниманието на научната гилдия от целия свят. Причината е публикуваните резултати на изследователския екип, който се състои главно от израелски и американски учени, в American Journal of Physical Anthropology през 2011 г. относно изследванията в пещерата Qesem.
Qesem Cave Project ©2010 Qesem Cave Excavations
По време на разкопките в тази пещера са открити 8 човешки зъба, които според специалистите могат да бъдат отнесени към вида Homo sapiens. Не по-малко интересна е и датировката за зъбите, която ги отнася към времето преди около 400 000 години.
Avi Gopher/Tel Aviv University.
Зъбите, открити в тази пещера, са много подобни до тези на съвременния човек, останки от които са открити в Skhul Cave в планината Mount Carmel и в Qafzeh Cave, близо до Nazareth, Израел. Костните останки от тези пещери са датирани на около 100 000 години, докато пещерата Qesem е била обитавана между 400 000 – 200 000 години.
В Qesem са открити кремъчни пластини и сечива, които са индикатор за една развита и усложнена каменна технология, следи от огън, доказателства за ловуване, нарези от кремъчни пластини върху животински кости. Следователно хората, които са живели в тази пещера са познавали огъня и са изработвали каменни сечива, като част от стратегиите им за преживяване и адаптиране. Всичко това говори за промени по посока на поява на съвременно човешко поведение.
Това сензационно откритие отново поставя много въпросителни пред авторите на откритието и въобще пред науката. Ако тези останки действително принадлежат на Homo sapiens, то тогава те са практически и най-ранните следи от появата на Разумния човек или Homo sapiens. Признаването на това откритие означава отново преразглеждане на някои от основните моменти за появата на Разумния човек и въобще на вече установената теория за човешката еволюция, че Homo sapiens се появявяват за първи път в Африка.
Според общоприетата теория, която господства в науката, най-ранните представители на Homo sapiens се появяват преди около 200 000 години в Източна Африка или малко по-рано. В същото време в пещерата Qesem в Близкия Изток се появяват следи от пребиваването на този вид близо 200 000 години по-рано, в периода преди около 400 000 години! На практика, ако това откритие се докаже, досегашната картина на еволюцията ще трябва да се преразгледа.
Meave Leakey и хипотезата за едновременно съществуване на Homo habilis и Homo erectus
През 2007 г. в септемврийския брой на сп. Nature бе публикувано откритието на един от членовете на прочутата фамилия Leakey, Meave Leakey. Научната сензация е, че двата най-ранни човешки вида, Homo habilis или Сръчен човек и Homo erectus или Изправен човек са живеели по едно и също време в Африка на територията на днешна Кения.
Koobi Fora Research Project/F. Spoor
Ако откритието на Meave Leakey бъде доказано и възприето от научната общност, то това може да наложи преразглеждане на основната теория за човешката еволюция. Както е известно, според тази теория Homo erectus произлиза от най-ранния човешки вид - Homo habilis.
Copyright Koobi Fora Research Project, photo L.N. Leakey.
Според възприетата от палеонтолози и праисторици теория най-старият човешки вид Homo habilis еволюира в Homo erectus. Това, което предизвиква толкова много противоречиви мнения е, че контекстът, в който са намерени останки от тези два вида, предполага, че те са живели практически по едно и също време. Това съжителстване между Homo habilis и Homo erectus обхваща период от време поне за половин милион години!
Екипът на Meave Leakey публикува резултатите си в сп. Nature седем години след откриването на фосили от Homo habilis и Homo erectus. Единият фосил е челюст от Homo habilis и е датиран на 1.44 милиона години. Това са най-късните останки, намерени досега от Homo habilis. Този вид досега бе отнасян към периода 1.9 и 2 милиона години. Вторият фосил представлява част от череп на Homo erectus, който е датиран на 1.55 милиона години.
Homo erectus череп, открит от Meave Leakey, Photo: F.Spoor
b Spooroto by F. Spoor
TЗ
Голям интерес предизвиква и фактът, че откритият череп на Homo erectus е много малък, което предполага, че е възможно ранните човешки видове да са били в по-малка степен близки или подобни до съвременните хора, отколкото се приемаше досега. Според Fred Spoor „това е най-малкият Homo erectus, намиран където и да е по света”.
Досега повсеместно се приемаше, че Homo erectus произлиза или се развива от най-древния, известен на науката, човешки вид Homo habilis. Както отбелязва един от учените, това е все едно да се окаже, че баба и прабаба са били сестри, а не майка и дъщеря...С други думи, тук въпросът е дали Homo habilis, след като е живял през относително дълъг период от време с Homo erectus, може да бъде разглеждан като вид, който е дал началото на Изправения човек.
Според една от новолансираните хипотези тези два вида вероятно са живеели в близост, но не са нарушавали своите „екологични ниши”. В това отношение показателно е поведението на горилата и шимпанзето. За горилата растителната храна е била по-важна отколкото за шимпанзето. Homo habilis и Homo erectus са се избягвали взаимно. В природата това вече е констатирано при маймуните. Хипотезата за взаимното избягване се подкрепя и от различните начини на преживяване. По всяка вероятност Homo habilis е бил по- скоро вегетарианец, докато Homo erectus е ял и месо, което допълнително намалява възможността двата вида да са били в някакъв близък контакт по между си. Основа за подобно предположение са размерите на зъбите при двата вида. Зъбите са по-големи при Homo habilis и по-малки при Homo erectus, което се дължи съответно на начините на хранене, тъй като растителната и местната храна рефлектират различно върху размера на зъбите.
Проблемът допълнително се усложнява и от това, че за един много важен период от еволюцията, който е между 3-2 милиона години, не са открити доказателства за съществуване на общ предшественик на двата вида. Но откритието на Meave Leakey поставя и един друг не по-малко важен въпрос. След като съществува потенцилна възможност двата вида да са съществували близо половин милиона години едновременно в Африка, то каква е връзката между Homo erectus и появата на следващия вид в Homo neanderthalensis, който по-късно се появява на територията на Близкия Изток и Европа.
Ardipithecus ramidus или всичко отначало...
През 1994 г. в района на Middle Awash, Етиопия международен научен екип открива части от кости от ръка на хоминид. По-късно са открити още фрагменти от кости и череп на женски индивид.
През следващите петнадесет години, без да се дава гласност, е направен успешен опит от откритите части, повече от 125 парчета, бъде реконструиран скелета на хоминид, наречен Ardipithecus ramidus, който става световно известен с галеното име Ardi.
Credit: © 2009, J. H. Matternes
С помощта на датиране на вулканичните пластове около костните останки е определена и тяхната възраст - 4.4 милиона години. На практика това означава, че този индивид е бил с 1.2 милиона години по-стар от прословутата Lucy (Australopithecus afarensis).
• 
• 
• 
• 
Едва през 2009 г., в октомврийския брой на сп. Nature, международният екип от 47 учени от 10 държави публикува резултатите от своето откритие и 15 години усилена работа за възстановяване на скелета. Причината, поради която Ardi се превръща в научна сензация е, че това е най-ранният и най-добре документиран потомък на наш общ предшественик. Какво е значението на тази находка?
Откриването на Ardi предполага, че нашите предци са претърпели неизвестен досега етап на развитие и то преди повече от един милион години преди Lucy. Досега, сред немалка част от палеонтолозите, господстваше мнението, че Lucy е свързана с ранните ни предшественици, обитавали Африка преди 3,2 милиона години.
Дигитално представяне на черепа на Арди
• 
В същото време, публикуването на фосилните останки на същество, което се оказва, че е по-близко до човека, отколкото до маймуната поставя нови въпроси. През 19. век, от времето на публикуване на труда на Чарлз Дарвин, шимпанзетата са смятани за липсващото звено в еволюцията.
На практика Ardi може да направи излишно изследване на анатомията и поведенческите реации на шимпанзето. Както е известно, концентрирането на изследванията върху различните характеристики на шимпанзето, бе разглеждано като средство за изследване на появата на човека.
В Ardi учените откриват комбинация от съвременни и примитивни черти. Горните кучешки зъби са по-близки до човешките, отколкото до тези на шимпанзето, докато зъбният емайл предполага, че този индивид сее хранил с плодове и листа. Интересното е, че мозъкът на Ardi е разположен по същия начин както при човека. Що се отнася до доказателствата, че Ardi е ходила изправена, то такива са намират при таза и бедрените кости.
От двете световно известни дами Ardi и Lucy първата се оказва, че е много по- важна. Не случайно един от палеонтолозите отбелязва "It shows that the last common ancestor with chimps didn't look like a chimp, or a human, or some funny thing in between.”
В крайна сметка всички тези открития, които стават през последните години, показват едно сигурно нещо - колко е сложна човешката еволюция и колко малко знаем за нея ...
Микеланджело,, стенопис от Сикстинската капела “Сътворението на човека”.