Глава I. Голямата загадка на еволюцията

Nevereno vliz

";} ?>

Глава I. Голямата загадка на еволюцията – австралопитеките

Австралопитеките са обитавали Африка между 5(7) и 1 милион години, докато останалата част от света не е била заселена. Те са били на ръст между 1 и 1.4 м, с много малък обем на мозъка – около 450-500 куб.см, не са били в състояние да говорят, някои от видовете са били месоядни. Преди около 1 млн. г., без да напуснат Африка, австралопитеките изчезват завинаги, като тяхното място в еволюция на рода Homo или Човек, остава неясна.

Australopithecus Australopithecus_afarensis

Австралопитеките са най-древните хоминиди, които са открити първоначално на територията на Южна Африка през 1924 г. от Raymond Dart, професор по анатомия в Университета в Йоханесбург, Южна Африка. Raymond Dart става световно известен с откритието си през 1924 г. на първия фосил в Таунг, Южна Африка - Australopithecus africanus. (фосил - от лат. fossilis - органични останки, следи или отпечатъци от растение или животно, запазени в геологически пластове или такива останали след дейността на праисторическия човек).

През 1925 г. във февруарския брой на сп. Nature Raymond Dart публикува откритито си. Оттогава всички най-важни открития в областта на човешката еволюция по правило се публикуват за първи път в това списания.

Raymond Dart

11101860

Raymond Dart изследвал череп на шестгодишно дете, за което днес се знае, че е бил отпреди повече от 3 милиона години. В продължение на 73 дни професорът почистил вътрешността на черепа с куките за плетене на жена си... Raymond Dart предположил, че това е същество, което се е придвижвало на два крака и което нарекъл Australopithecus или южна маймуна. За света тази находка останала с прозвището ”Бебето от Таунг” (по името на кариерата, където бил намерен черепа)

“Бебето от Таунг

Рисунка на Raymond Dart за това, как той виждал прехода от маймуна към човек.

Изправеният стоеж и бипедализма са характерни за австралопитеките и са основната причина те да бъдат отнесени към хоминидите. В следствие на изправения стоеж и бипедализма:

homo%20erectus%20and%20friends

предните крайници се освобождават и скъсяват, защото изчезва принудата да се държат за клоните на дърветата. Свободната ръка може да държи пръчка или камък за лов или защита. Ръцете еволюират, освобождават се и с тях могат да се извършват различни операции. Придвижването на два крака благоприятства възможността да се доставя храна и тя да бъде пренесена до “своята “територия.

patt BBC_neander_203_p

По този начин започва първото разделение на дейностите между мъжките и женските индивиди, или първото разделение по полове. Мъжките индивиди се грижат предимно за търсене на храна, а женските за потомството.

Australopithecus_couple

Разпространение на представители на австралопитеките и човеците в Африка.

Species localities

В началото Raymond Dart е сам. Неговото откритие не било прието сериозно от сериозните учени. Едва през 1938 г. един друг учен Robert Broom открива на територията на Южна Африка останки от друг вид австралопитек, наречен от него Australopithecus robustus. Останките са подобни на тези на Australopithecus africanus, но са с доста по-големи размери.

Паметник на Robert Broom

През 1959 г. Louis Leakey открива в Олдувайската клисура първия австралопитек извън пределите на Южна Африка заедно с каменни сечива. Олдувайската клисура е разположена в северна Танзания – дълга е около 50 км и около 100 м дълбока. Дъното на клисурата е датирано на 2 млн.г., което означава, че намерените там животински останки и такива от хоминиди не могат да бъдат по-стари от датировката на дъното на клисурата – т.е. от 2млн.години.

Олдувайската клисура

Много важна за изследванията на еволюцията на хоминидите и техния свят се оказва и долината на р. Омо в Източна Африка, Етиопия, където са открити останки от различни видове хоминиди.

Долината на р. Омо, Етиопия

Откритията на Robert Broom са причина британският учен W.E.Le Gros Clark да се включи в изследванията на австралопитеките и в крайна сметка дефинитивно да докаже, че те са хоминиди. Така, в началото на 50. години австралопитеките са признати за хоминиди, като не е сигурно обаче, дали те са наши предшественици или “братовчеди”. Някои от находките на австралопитеки са световно известни, като например фамозната Lucy - женски индивид, представител на най-ранните австралопитеки, датиран преди около 3,2 млн години, който се отнася към Australopithecus afarensis. Този вид е известен от подобни фосилни останки, намерени в Етиопия (Hadar, Aramis), Танзания (Laetoli) и Кения (Omo, Turkana, Koobi Fora, Lothagam). Lucy е най-добре запазеният скелет на австралопитек, който предоставя безценна информация за семейното дърво на хоминидите.

Australopithecus afarensis: Lucy

Lucy е открита през 1974 г. в Етиопия, в района на Хадар. Australopithecus afarensis има редица човешки характеристики. За пример могат да бъдат дадени изследванията, направени върху останките на Lucy, от които се разбира, че тя е ходила изправена.

Люси е била висока около 100 см, на възраст 20-21 години. За времето си тя е била дама на зряла възраст. Учените, които я откриват – Donald Carl Johanson, Maurice Taieb и Yves Coppens я нарекли - “ Lucy” - по името на прочутата песен на Битълс, която те слушали в лагера си в нощта след откритието...

Donald Carl Johanson

Произходът на човешкия род, Рифтовата долина и теорията на Yves Coppens. Според френския антрополог Yves Coppens - Ив Копен, човешкият род води началото си от Африка и е свързан с образувалия се преди милиони години гигантски разлом – наречен Rift Valley - Рифтовата долина, разделил Африканския континент на две части – Източна и Западна Африка.

Yves Coppens

93296_Yves-Coppens-et-Lucy

Rift Valley - Рифтовата долина

Изглед от разлома Rift Valley

MappingWorld_rift_valley

Краят на East side story. Общите предшественици на съвременния човек и човекоподобните маймуни (горилата и шимпанзето) се оказали разделени, попадайки в съвършено различни природни условия. В Западна Африка влажният климат е причина нещата да остават непроменени и до днес. Там тропическа гора е такава, каквато е била и преди милиони години. На териториите източно от разлома, обаче, климатът се променя, дъждовете постепенно намаляват, изчезват тропическите гори, а обширни райони са заети от рядка нискостеблена растителност.

В тези условия попаднали първите същества, които били принудени да се придвижват на два крака - австралопитеките и представителите на рода Homo. Според тази теория нашите предци не са слезли от дърветата, а дърветата изчезнали под тях. Това бил процес, продължил милиони години, затова не може да се говори за внезапен преход от маймуната към човека.

През последните години бяха намерени останки от същества, които са се придвижвали на два крака.И което не е по-малко интересно - тези открития бяха направени на територията на Република Чад, Централна Африка. Останките са локализирани на 2 500 км западно от East African Rift Valley, т.е. на територия, за която доскоро се предполагаше, че не е възможно да е била обитавана от австралопитеките.

Карта на Африка с обозначено находището на територията на Република Чад

Фосилите включват почти цялостно запазен череп и фрагменти от долни челюсти, които се свързват с максимум 9 индивида. Този най-древен засега вид австралопитек е наречен Tumai или Sahelanthropus chadensis.

Tumai или Sahelanthropus chadensis

toumai

На базата на фаунистичните останки, намерени заедно с тези на хоминидите, възрастта на индивидите е определена на 7-6 милиона години.

© Copyright Smithsonian Institution

Откритието е извършено в пустинята Djurab Ahounta Djimdoumalbaye от екипа на Michel Brunet през 2001 г. и резултатите са публикуван в Nature през 2002 г. Това откритие е на практика в противовес на теорията на Yves Coppen за източно- африканския произход на човека.

Разположение на останките от Tumai или Sahelanthropus chadensis по време на намирането им. Photo credit: Alain Beauvilain

Bone assortment at TM 266 locality

Обемът на мозъка на Tumai или Sahelanthropus chadensis е около 360-370 куб.см и отговаря на този на съвременните шимпанзета; предполагаемата височина е била между 1.15-1.25 см а теглото - между 23-35 кг. Тези същества са били в състояние да се придвижват на 2 крака.

Името Tumai или „надежда за живот” на езика горан е дадено от президента на република Чад. С този прякор са наречени фосилните останките от Sahelanthropus chadensis. Отдалечеността от Rift Valley и голямата древност на фосилите предполагат, че най-ранните хоминиди са били по-широко разпространени, отколкото се е мислело до този момент.

Причините за това откритията на хоминиди са извършвани досега изключително на територията Източна Африка както практически, така и теоритически. Практическите причини се свързват с факта, че тектоничната активност на Rift Valley е довела до това редица фосилни останки от период преди 10-2 милиона години да се появяват на повърхността и да бъдат разкривани отново там, където днес те са намирани.

Теоретическите причини се свързват с концентриране на изследванията основно на територията на Източна Африка с влиянието на хипотезите и инерцията в мисленето, че появата на човека е свързана изключително с Източна Африка.

В случая откритието в Република Чад по всяка вероятност слага край на теорията, която някои специалисти наричат “East Side Story”. Tumai е обитавал гористи области в близост до водни басейни. На сегашния етап на изследване не може да се определи дали тези най-ранни хоминиди са използвали сечива. Датировката на Sahelanthropus tchadensis го поставя в един малко познат интервал, когато линията на развитие на човека става различна от тази на шимпанзетата.

Значението на откритието може да се сравни с това, направено от Raymond Dart. През 1925 г., Raymond Dart публикува в списание Nature, това, което той нарича “ape-man” или маймуно-човек. Днес тази находка е известна като Australopithecus africanus. Запазените останки на Sahelanthropus tchadensis показват, че той е имал късо лице и кучешки зъби, които са били по-къси от тези при горилата или шимпанзето. Това е и основната причина откритият череп да бъде смятан, че принадлежи на индивид, свързан с човешкия род. В същото време най-неочакваното и сензационно откритие по отношение на този череп са големите надочни дъги, подобни на тези при горилата.

Sahelanthropus tchadensis

Ако Sahelanthropus tchadensis действително принадлежи към линията на човека, това означава да се изтегли с 2 милиона години назад разделянето ни с шимпанзетата. Така или иначе обаче това е феноменално откритие, което със сигурност ще е предмет на научни изследвания и дискусии години наред. Намирането на останки от хоминиди на 2 500 км западно от Рифтовата долина може да направи неактулна теорията на френския антрополог Ив Копен.

Следват още научни сензации. Една от тях е от 1976 г. и е свързана с откриването на стъпки от два австралопитека – датирани в периода между 3,75 - 3,59 млн. г. Веднага възниква въпросът как е възможно да се запазят стъпки от милиони години. Отговорът на загадката е, че те са открити в пътечка, оформена в слой от вулканична пепел. Тази пепел е запечатала стъпките на много животни, когато те са ходили към близкото езеро. Това са стъпки от носорог, жираф, саблезъб тигър, антилопа. Между следите от животни са открити и следите от две същества, които са ходели прави и за които със сигурност е установено, че това са били австралопитеки. По големината на стъпките е установен и ръстът им, като едният австралопитек е бил висок 140 см, а другият - около 120 см.

Досега са открити различни видове австралопитеки, като търсенето на най-ранните фосилни доказателства за човешкия произход се концентрират на територията на Африка.