Глава ІІ. Основни моменти в еволюцията на родa Homo
Появата и развитието на рода Homo или Човек започва преди около 2.5 милиона години и протича през последния геологически период от историята на земята – наречен кватернер. Кватернерът е разделен по геологични критерии на две епохи - плейстоцен или ледниковата епоха и холоцен. Плейстоценът (от гръцки πλεῖστος — най, над и καινός - нов, съвременен) е геоложка епоха, започнала преди 2.588 милиона години и продължила до преди 12 000 BP. След eпохата на плейстоцена, преди около 10 000 ВС, следва тази на холоцена, която обхваща и съвременността.
Плейстоценът или ледниковата епоха е уникален период, който се характеризира именно с глобални палеоклиматични промени, които се изразяват в периодични заледявания на големи части от земното кълбо. В Евразия и Северна Америка тези промени са регистрирани под формата на няколкократни заледявания. През 2009 г. International Union of Geological Sciences (IUGS) променя началото на периода от 1.8 милиона години BP на 2.588 милиона години BP.
ВР - Вefore present - преди сега
ВС - Вefore Christ - преди Хр.- преди Христос
Разпространение на ледниците преди около 90 000 години.
Ефектът от настъплението на планинските, континенталните и морските ледници върху земната повърхност, върху фауната и флората и върху човешката еволюция е много по-значим. Периодът на настъпване на ледниците се нарича глациал или ледников период, а този на отстъпване на ледниците се нарича интерглациал или междуледников период. С други думи днес ние живеем в един междуледников период...
Разпространението на ледника през периода 21 000 – 18 000 години
Горната граница на холоцена е свързана с отдръпването на ледниците и затоплянето на климата и се отнася към 12 000 години ВР. Първите признаци за затопляне на климата са се появили още преди 14 000 години ВР. Южният край на ледниците се оттегля до южните части на Скандинавския полуостров. Преди около 12 000 години ВР настъпва рязко затопляне на климата, което води до окончателно оттегляне на ледника от територията на Европа.
Плейстоценът се характеризира с няколко цикличните заледявания, които протичат през последните близо 2 милиона години. Фиксирането на големи обеми вода в ледниците е предизвикало значителни колебания в нивото на океаните. Амплитудата в измененията на морското равнище е достигала 100 м, а според някои оценки и повече. Най-ниско е било морското равнище през последния стадиал - преди 20 000 - 18 000 години, когато нивото на Световния океан се понижава с повече от 100 м! Измененията в нивото на Световния океан са предизвиквали значителни промени в бреговата линия. Появявали са се и са изчезвали многобройни сухоземни „мостове”, които са позволявали значителни миграции на растения, животни и хора между континенти и острови.
За плейстоцена е характерна т.нар. "пещерна" фауна - животни, подобни на съвременните, но с по-големи размери като пещерна мечка, пещерен лъв, пещерна хиена, пещерен вълк, мамут, космат носорог, северен елен и др.
Саблезъбест тигър
Пещерна мечка
Мамут
През епохите на плейстоцена и холоцена протича и историята на човешкия род. Най- древната и продължителна епоха от човешкото развитие е палеолит или старокаменна епоха. Това е времето, когато човекът зависи изцяло от природата. През палеолита човекът използва камъка като основна суровина за изготвяне на сечива. Използвани са също така и кост и дърво. Палеолитът е единственият период, който има един и същ смисъл за всички части на Земята и се отнася за всички човешки видове.
Палеолитът се характеризира с присвояваща икономика – т.е. лов, събирателство и риболов. Човекът не е бил в състояние да произвежда, той използва на готово това, което намира в природата. Присвояващата икономика е тази на ловците – събиратели. Човешката популация се е характеризирала с изключително слаба плътност на заселване - средно 1 човек на по-малко от два квадратни километра!
Според археолически критерии палеолитът се дели на ранен, среден и късен, като в някои случаи тези периоди се застъпват.
Ранен палеолит – периодът между 220 000/200 000 години Това е епохата на първите ловци и събиратели- първоначално Homo habilis, различни форми на Homo erectus.
Средният палеолит. Това е времето между 220 000/200 000 – 45 000/40 000 години. Това е епохата на древните ловци и събирачи - на Homo erectus, неандерталците и Homo sapiens или разумният човек.
Късен палеолит. Това е времето на Homo sapiens sapiens или съвременният човек. Късният палеолит обхваща периода между 45 000 - 40 000 години до 12 000 ВР. Тогава се появява праисторическото изкуство, по-разнообразни и по-сложни каменни и костни сечива, развита технология за получаване на пластини. Това от своя страна увеличава възможностите за типологическо разнообразие на сечивата и за увеличаване на тяхната ефективност. Пример в това отношение е изчезването на мегафауната в Северна Америка по всяка вероятно поради ефективност на ловните стратегии и оръжия.
На базата на аналогии със съществуващи примитивни съвременни племена като Hadza и австралийските аборигени, може да се предполага, че разделението по пол за работа е било гъвкаво.
Hadza
