Глава V. Археологически доказателства за ранно човешко поведение
Археологическите изследвания, свързани с опитите за верификация на доказателства за човешко поведение, са концентрирани основно върху проблема за изготвяне на сечивата.
В археологическите извори се търсят доказателства, преди всичко от късния европейски палеолит. При изследване на връзката между интелект и археология възниква проблемът за това - с какви доказателства разполагаме и какво точно търсим? Археологията, с малки изключения, разчита на анализа на крайните продукти от поведението на човека.
За някои от тези крайни продукти на поведение е сигурно, че се е изисквало повече интелигентност, в сравнение с други, но не е ясно точно кои. Тук възниква въпросът - какви да бъдат критериите за оценка? Друго методологично препятствие, с което се сблъскват всички теории, използвани от археолозите, е проблемът за “минималната необходима компетентност”.
Защото поведенческите модели, за които съдим от археологическите данни, не са изисквали непременно максимални способности от праисторическите хора.
Това, което остава невидимо за археолога. Възможно е нашите предшественици да са използвали по-сложно мислене и по-висока интелигентност в области, които остават невидими за археолога, като например социална структура или космогония. Но когато оценяваме интелигентността „археологически", може да се стигне само до изводи за минимално необходимата компетентност за дадения поведенчески акт.
Видовете преди Homo sapiens sapiens вероятно са могли да напредват само по метода на опита и реализираните грешки, тъй като им е липсвала обратимост в планирането. Съвременното човешко поведение се е развило в даден момент от човешката еволюция, но кога? Основният проблем при опитите за изследване на ранното човешкото поведение е, че поведението не се фосилизира, т.е. не се «запечатва». За ранното човешко поведение може да се съди единствено от достигналите следи от човешка дейност. Археологът би трябвало да се опита да отиде една стъпка по-напред от материалните свидетелства, основавайки се на интерпретации на праисторическото поведение. Обикновено вниманието се привлича от следните области, в които е отразено човешкото поведение: технология, начини за прехрана, социална организация, ритуали и изкуство.
Каменните сечива са най-широко разпространения археологически източник за старокаменната епоха или палеолит - 2.5 млн.г. - 10 000 години ВC. Със сигурност при изработването на някои сечива наистина се е изисквало повече умения и опит. Но на ниво обработка в каменоделството няма сигурни доказателства за необходимост от координирани системи и съответната степен на интелигентност. Стратегиите за използване на каменните сечива, от своя страна, могат да бъдат отнесени към въпроса за препитанието. Стратегиите за адаптация и преживяване са зависели от периода, условията на палеосредата, технологичните традиции. Някои групи се специализират в лова на стадни животни, други групи започват да разчитат повече на риболова.
Успехът и на двата типа лов е свързан с възможности за „дългосрочно" планиране: например решаване на проблема със складирането при масов лов на стадни животни, отчитане на момента, когато рибата хвърля хайвер и т.н.
По отношение анализа на данните за социалната организация и степента на развитие на системите за информационен обмен през късния палеолит, т.е. времето между 45/40 000 - 10 000 години интерпретациите на наличните данни са изключително противоречиви. Единствено в сферата на ритуалните практики някои автори са склонни да смятат, че организацията надминава възможностите на конкретното мислене.
Количеството на каменни сечива и техните характеристики са предпоставка за оценката на минималната пространствена компетентност на древните майстори. Ключовите иновации или открития, чрез които се прави опит да се определи нивото на пространственото мислене на древните хора са : (1) “дялане” или обработването на кремък, обсидиан, и др. с цел да се получи симетричен, двустранен (bifacial) режещ ръб.
(2) оформяне на целия камък в отличаваща се и повтаряща се форма.
(3) вариации във формата на оръдието в зависимост от начина на използване. Най- употребяваните материали са кремък и обсидиан.
Преди около 1.6 милиона години се появява една нова технология, която се развива от спомената вече Олдувайската каменна технология. Последната е дело на първия човешки вид Homo habilis. На базата на Олдувайската каменна технология или индустрия се появява Ашелската, от находището Saint Acheul във Франция. Ашелската каменна технология се характеризира с появата на двустранно оформени оръдия – biface, чиято най-характерна форма е hand axe или двустранен клин. Най-ранната позната форма на Ашелска технология се появява на територията на днешна Кения, района на езерото Turkanа преди около 1.6 милиона години.
Езерото Turkanа
Hand axe
Hand axe или двустранните клинове са каменни изделия с билатерална симетрия и елипсовидни напречни сечения. Тези характеристики се приемат от много специалисти като доказателство за наличието на конкретно мислене. По-ранните каменни изделия са били само най-грубо симетрични. За тяхното изготвяне от праисторическия човек не се е изисквало наличието на концепция за симетрия. Появата на hand axe или двустранните клинове поставя въпросът за връзката между изделията на праисторическата каменна технология, промените, които тази технология претърпява във времето, и когнитивните способности на човека. Тези сечива са напълно различни от сечивата, използвани от Хомо хабилис. За двустранните клинове или hand axe е характерна една и съща форма – на сълза – т.нар. “tear-drop”. Още по-интересно е, че тази форма изглежда една и съща от всички ъгли, от които се гледа. Според някои когнитивисти възможно е тази най-ранна форма на праисторическо сечиво, която се повтаря във времето и то повече от един милион години, да е била кодирана в мозъка на Хомо еректус - така както формата на гнездото за птиците ?
Ашелски двустранни клинове
В същото времето появата на hand axe е истински технологически пробив. Това са сравнително големи по размери сечива, много от които са билатерално/двустранно симетрични и които са много характерни за Хомо еректус и вероятно това са първите стандартни артефакти.
Каменните оръдия са със значителна пространствена сложност. Напречните разрези също са симетрични, което не би могло да се постигне без предварителна мисловна картина за разположението им – т.е без план за тяхното изготвяне.
Ключовата иновация, свързана с тези оръдия, е “одялване” на ръба на каменната суровина, за да се получи симетричен (bifacial – буквално - “двулицов”) режещ ръб.
Изготвянето на тези оръдия е изисквало сила и сръчност. Ръбовете на сечивата са били допълните заостряни с помощта на костни или рогови оръдия. По този начин в Ашелските находища се появяват симетричните, с елипсовидна форма hand axes. Интересното е, че някои от тези hand axes са с много големи размери, което предполага, че е възможно някои екземпляри да са имали по-скоро символично значение, отколкото утилитарни функции.
Техниките за изготвяне на hand axes се подобряват бавно. В продължение на хилядолетия тези техники водят и до появата на нови типове специализирани оръдия, като в крайна сметка двустранните клинове излизат от употреба и те са заместени от различни специализирани сечива и може би вече нямат някаква стойност отвъд традицията и културата. Възможно е част от тези оръдия след като излизат от употреба да придобиват ритуални функции.
Photo Francis Wenban -Smith
Някои късни двустранни клинове са били изключително добре изготвени, но изглежда, че са били много слабо използвани. От всичко това следва, че двустранните клинове са се превърнали в емблема/индикатор за културата на Хомо еректус.
Ашелски handaxe
Двустранните клинове са били стандартни сечива/оръдия, в смисъл че хиляди поколения Хомо еректус са изработвали една и съща основна форма. Според някои специалисти в областта на праисторическите каменни техонологии тази форма на двустранните клинове е случаен продукт на технологичните дейности при обработката на каменната суровина. Според други съществуват и убедителни причини тази определена форма на двустранните клинове да е била преднамерена.
Двустранен клин от St Acheul
Фактически не е съвсем ясно защо Хомо еректус е създавал точно тази форма, въпреки че има интересни резултати по отношение на дължината на режещия ръб и тежестта на изделието. Стандартизацията загатва за съществуването на своеобразен вид обществени норми, че е съществувал някакъв общ елемент на познание в технологията. От своя страна стандартизацията също така разкрива нещо много интересно за самата технология. За да бъдат стандартизирани сечивата, те трябва да съществуват като сечива, извън непосредствения контекст на употребата.
Най-древните артефакти от дърво
Отделен момент от изследванията на Хомо еректус представляват сензационните находки в една открита мина за въглища в Schöningen, близо до Хановер, Германия, от Hartmut Thieme, където в края на миналия век са открити артефакти от дърво!
Schoningen Spear. Image Credit: Chip Clark, Smithsonian Institution
В тази мина са открити дървени копия от преди 400 000 - 380 000 години! Копията са от смърч (Picea на латински).
Schoningen Spear. Image Credit: Chip Clark, Smithsonian Institution
Начинът на изработка на тези оръжия е доказателство за един съвсем реален опит да се намалява рискът при ловуване на едри бозайници именно чрез хвърлянето на копие, а не чрез мушкане. Последното действие е изисквало непосредствен контакт, а оттам и по-голям риск за праисторическия ловец.
Schoningen Spear.Image source: Landschaftsmuseum.de
Всъщност тези копия са и най-древните известни досега дървени артефакти, намирани въобще! Дизайнът на тези копия, както и извивката и поставянето на центъра на тежеста в средата ги приближава до копията, които днес се използват на спортни състезания! Това откритие подкрепя тезата, че откритото копие през 1911 г. в Clacton on Sea, Англия не е случайна находка.
Връх на дървено копие, Clacton-on-Sea(Photo NHM) Copyright 2008 Swanscombe Heritage Park
Праисторическият човек и по-специално Хомо еректус е използвал копие при ловуване и не е бил само мършояд и събирател. Разбира се много неща не са ясни и може би никога няма да бъдат изяснени със сигурност. Например ние не знаем, дори и след тези феноменални открития, дали праисторическият човек е ловувал на големи групи или са били използвали ями като капани, за да попречат на животното да се движи и след това да го убият.
В тази връзка заслужава да се отбележат фосилизирани останки от животни, открити в Boxgrove, Англия, по време на разкопки между 1983 и 1996 г., ръководени от Mark Roberts и датирани на 500 000 години.
Много интересни са следите от контакт с каменно оръжие, полукръгъл отвор, вероятно в резултат от забито копие в раменната кост. В същото находище са намерени животински кости с нарези от каменни сечива.
Phorocredit: James Di Loreto & Donald H. Hurlbert Smithsonian Institution
Подобно откритие предполага наличие на някаква форма на организация на древните ловци, както и някаква форма на вербална комуникация, а също така и наличие на съответните когнитивни възможности на представители на Homo erectus.