Годишник археология

Nevereno vliz

";} ?>

Глава VI. Homo neandertalensis

Неандерталските белези се появяват преди около 500 000 - 400 000 г. ВС,   а класическите форми на Homo neandertalensis се датират между 150 000 - 30 000 г. ВС. Върхът в развитието на неандерталците обхваща период между 100 000 – 35 000 г.  BP.

Карта на разпространение на неандерталците

Началото на палеоантропологията като научна дисциплина започва през 1856 г. с откриването на останки от неандерталец в пещерата Feldhofer, в долината Неандер, Германия, където работници попадат съвсем случайно на фосилни останки - част от череп. Местният гимназиален учител Johann Carl Fuhlrott вижда в тях отделен вид, а не останки от дегенерат, както повечето специалисти по това време, са смятали.

 

Неандерталец                                 Johann Carl Fuhlrott

 

В същото време един от най-известните учени на 19. век Rudolf Virchow отхвърля вижданията на Johann Carl Fuhlrott, смятайки именно, че това е скелет с патологични изменения. В крайна сметка Johann Carl Fuhlrott се оказва прав...

 

Rudolf Virchow                                  William King

Терминът Neanderthal-ски  човек или Homo neandertalensis е създаден от ирландския анатом William King  и е публикуван в "Quarterly Journal of Archeology" през 1864 г.

Според William King, това не са били човешки останки от някакъв дегенерирал индивид, а отделен човешки вид. На събрание на British Association през 1863 г. William King предлага този нов вид да се нарича Homo neanderthalensis.

Homo neanderthalensis                                     „Усмивката” на неандерталеца

 

 

Характеристики на Homo neandertalensis

Характеристика	Homo neandertalensis
Височина	1.5 – 1.7 м
Телосложение	Адаптиран към студен климат
Обем на мозъчната кутия	1 250 – 1 750 см³
Датировка	500 - 400 000 - 27 000 г. ВС
Разпространение	Западна Азия и Европа
Форма на черепа	Издадено лице, голям нос, по-малки над очни дъги
Челюст/зъби	Малки зъби, развита брада

Физически, неандерталците се характеризират с издължен и нисък череп, като обемът на мозъка им не се отличавал особено много от този на съвременния човек - около 1500 куб.см.

 

Анатомията на Homo neandertalensis е смесица от характеристиките на примати, хоминиди и уникални черти на самия вид Homo neandertalensis. Този вид се характеризира със силно развита мускулатура и невисок ръст. Неандерталците са били адаптирани в условия на живот в студен климат -  имали са  по-къси, солидни крайници и широки носове.

Kermanshah Pal Museum-Neanderthal

Костите на неандерталците са били масивни и тежки, което предполага значителна мускулна сила. Неандерталците трябва да били много по-силни спрямо съвременните стандарти и техните скелети показват, че те са били годни да издържат на суровите условия на живот.

Много неандерталски скелети са със счупени кости и други травми. Изследванията на Erik Trinkaus и Tomy Berger показват, че част от нараняванията са подобни на тези на родео–ездачите…Всичко това предполага, че неандерталските ловци са били често в близък контакт с големи животни.

По всяка вероятност неандерталците не са изнамерили оръжията чрез хвърляне и техните копия изглежда, че са били предназначени за мушкане, докато са били държани в ръка.

Този modus operandi е бил причина за честите наранявания, особено при лова на едра фауна. Останки от неандерталци са намерени в основно Европа и Близкия Изток.

Западноевропейските неандерталци обикновено са представени от масивни форми и понякога са наричани “класически “ неандерталци.

В същност има две по-ранни неандерталски находки от тази в Германия през 1856 г. Първата е част от череп на 2.5 годишно дете, намерен в 1829 г. в Белгия, който е бил разпознат едва след 1936 г.  Другата находка е череп на възрастен индивид намерен в Gibraltar през 1848 г., който е събирал прах, преди да бъде разпознат като неандерталски едва през 1864 година.

Homo neanderthalensis, Gibraltar Skull

 

Друго откритие е извършено от Marcel de Puydt и Max Lohest в 1886 г. в пещерата Grotto of Spy (произнася се  Spee) d'Orneau в Белгия.

 

 

 

Spy Skull                                                                   пещерата Spy

 

Приблизителна възраст на костните останки е  60 000 години. Находката се състои от два почти напълно запазени скелета.

През миналия век са направени открития, които са в основата на забележителни изследвания върху техните физически характеристики, начин на живот, среда, погребения, генетика.

Находищено Krapina, Хърватска. В края на 19. век, Dragutin Gorjanovic-Kramberger открива останки от Homo neanderthalensis, Krapina в Хърватска.

 

D. Gorjanovic публикува своите открития през 1906 г., като по този начин веднъж завинаги се приключва с хипотезата, че неандерталците са патологични съвременни индивиди.

Откритията в тази област продължават. В пещерата La Chapelle aux Saints, France, Франция е открит гроб на неандерталец, чиито останки са датирани на около 50 000 години. Това е бил възрастен индивид, за който се предполага, че са полагани грижи от другите членове на групата.

В пещерата La Ferrassie, Франция да открити останки от осем интенционални погребения на неандерталци на различна възраст, датирани на около 35 000 години.

Пещерата La Ferrassie, Франция

Интересни са и резултатите, получени при изследване на костни останки от неандерталец от пещерата Muierilor,  Румъния. Анализът на раменните кости предполага известно ограничение при хвърлянето на копие. В случай че това наистина е било факт, то вероятно неандерталците са имали по-малки възможностите за лов и защита. 

Homo neandertalensis са първите представители от рода Homo, които са изготвяли и носили дрехи по време на ледниковия период.

През последните година бяха направени някои открития на територията на Пиринейския полуостров, които доказват наличие на канибализъм или антропофагията сред неандерталците, т.е. изяждането на човек от човека. Резултатите от изследванията на зъби и кости на неандерталци, открити в пещерите Ел Сидрон в Испания и датирани на около 43 000 г. ВР предполагат наличие на хронично недояждане още от детска възраст.

Върху някои от костите са открити нарези от остри предмети – кремъчни пластини. Според специалистите отделни части от скелета вероятно са били разтрошавани, за да може да се изяде главният и костният мозък. В случая може да се говори по-скоро за борба за съществуване, отколкото за някакви ритуални практики, свързани с изяждането на себеподобни.

Друго откритие е свързано с опитите за разчитане генома на неандерталците. Развитието на генетиката вече позволява да се „навлезе” по-навътре в една област, която доскоро беше напълно неизвестна.

Изследванията на костни останки от неандерталци, открити в Хърватска, от преди 38 000 г. позволяват да се предполага, че разделянето на еволюционните линии на неандерталеца и съвременния човек е станало преди около 700 000 -500 000 г.

Реконструкция на череп на дете неандерталец от Гибралтар. (Anthropological Institute, University of Zürich)

През последните години, някои учени приемат един модел на асимилация, който предполага огранично кръстосване между пришълците от Африка и местните неандерталски популации.

През 2006 г. стартира амбициозен проект за изследване на произхода на човека, ръководен от специалисти от Института по еволюционна антропология в Германия. В рамките на проекта учените успяват да извлекат  ДНК от неандерталски кости от пещерата Vindija - пещера в северната част на Хърватска. Абсолютните дати са съответно около 43 300 и 47 600 години.  Резултатите от изследването на ДНК на неандерталец са съпоставени с тези на съвременните шимпанзета, както и с проби от пет представители на съвременните хора: един от Папуа-Нова Гвинея, двама от Африка, един от Китай и един от Франция. Резултатите от тези генетични изследвания предполагат съществуване на някаква форма на хибридизация, след като съвременните хора напускат Африка.

Основа за такова предположение е фактът, че през 2010 г. бяха оповестени резултатите от изследване на генома на неандерталците. За всеобща изненада се оказва, че между 1% - 4% от ДНК при европейците и азиатците не е характерна за съвременните хора, а е свързана повече с ДНК на неандерталците.[ 20 ] Резултатите от последните 1-2 години на Института за еволюционна антропология „Макс Планк”, Лайпциг, Германия допускат наличие на евентуално кръстосване. Живеещите извън Африка носят в себе си малко от ДНК на неандерталците, като делът на този генетичен материал е около 1-4%.

Вероятно кръстването е станало в началото на процеса на миграцията на съвременните хора от Африка, може би в района на Близкия изток.  В същото време няма доказателства за движение на гени от неандерталци към съвременния човек. Това предполага контакт между малка група съвременни хора с много по-голяма група неандерталци. Незначителният процент от неандерталски гени сред днешните хора може да е в резултат именно на една ранна колонизация, когато малка група  съвременни хора е била в контакт с голяма популация от неандерталци. Това може да е причината за наличието на "поток от гени" от неандерталците към днешните хора извън Африка. 

Изчисленията определят, че напускането на Африка става между 50 000 и 70 000 години, като Homo sapiens  достигат Австралия преди минимум 50 000 години и Европа преди около 40 000 години.  [ 7 ]Неандерталците и съвременните хора са съжителствали в Европа в продължение на хиляди години, но продължителността на този период не е установена със сигурност. По всяка вероятност Homo sapiens  навлизат в Европа през периода 43 000 – 40 000 г. ВС.

Последните резултати опровергават една от страните на модела „вън от Африка”, според който не се допуска каквото и да е било кръстосване между неандерталците и африканските мигранти. Към днешна дата е установено, че преобладаващото мнозинство от населението извън африканския континент идва от Африка, докато има само един незначителен процент, който идва от неандерталски популации.

Не по-малка загадка представлява тяхното изчезване. Последните следи от неандерталци са открити на територията на днешна Испания преди около 27 000 години BP. Следователно една от възможностите е неандерталците да са били изтласквани от местата, където са живеели в продължения на хилядолетия, за да търсят последно убежище в скалите на Испания. Оттам те вече нямало къде да избягат, единствено морската  шир се е простирала пред тях.

           

Неандерталците изчезват окончателно преди 28 000 - 27 000 години според една от хипотезите, а според други – преди 24 000 г. ВР. Последните им убежища са именно на Иберийския полуостров в пещерата Gorham.

 

Пещерата Gorham

 

Неандерталски сечива от пещерата Gorham

Още в началото на миналия век, през 1912 г.  френският палеонтолог Marcellin Boule предлага теорията за насилственото изчезване на  неандерталците. 

Marcellin Boule

                                                                                                 

                                                                                                                                                    

 Marcellin Boule остава в историята на науката със своите изследвания върху неандерталски скелет от пещерата La Chapelle-aux-Saints и начините, по които той представя неандерталците. Според Marcellin Boule това са били примитивни, маймуноподобни, прегърбени космати същества, при които има противопоставяне на пръстите на краката. През следващите десетилетия неандерталците са били възприемани именно по този начин, като напълно примитивни същества.                     

Много по-късно професорът по география и физиология Jared Diamond Jared Diamond изказва мнението, че основната причина за изчезването на неандерталците е било унищожаването им от съвременните хора.

Jared Diamond

Разновидност на тази хипотеза предполага пагубното въздействие от патогени, „внесени” от съвременните хора. Вероятно разликите в начините на живот при двата вида са довели до различните начини на реакция по отношение на тези патогени, а оттам и до различни последици. Тук паралелът с болестите, причинили масово измиране на населението на мезоамериканските цивилизации от испанските конквистадори, е очевиден. Идеята е, че това е типично поведение в случаите, когато една популация, носител на по-напреднала технология, нахлува в територията на по-изостанало население...

Неотдавна е лансирана поредната теория за изчезването на неандерталците, според която при тях не е имало разделение на труда по полове.  Двата пола имали еднакво участие в лова на бизони, сърни, газели, диви коне. За разлика от тях, при съвременните хора, разделението на труда означава, че жените са участвали в лова на дребен дивеч и са се занимавали със събирателство. Всичко това осигурява по-пълно използване на хранителните ресурси от съвременните хора. Според тази теория, вследствие на ловуването на едър дивеч, представителите на мъжкия пол са били по-устойчиви физически и психически.

Според една друга хипотеза крайниците на неандерталците са били по-къси от тези на съвременните хора и поради други анатомични различия - те не са могли да тичат толкова бързо, колкото съвременните хора, което е било и причина за невъзможността да оцелеят. В същото време при тичане или ходене, неандерталците са изразходвали 30% повече енергия, отколкото съвременните хора. На практика съвременните хора са имали определено предимство при битка или лов.

Друга хипотеза, лансирана през последно време, разглежда промените в климата сред основните причини, довели до изчезването на неандерталците. Тази теория предполага, че неандерталците не са били в състояние да адаптират сечивата и ловните си методи по време на последната ледникова епоха. Климатичните промени довели до промени в ландшафта на Европа, като нашият континент бил зает от рядка степна растителност и полупустинни райони. Това от своя страна изисквало повече енергия от неандерталците за придвижване и лов, отколко било необходимо при съвременните хора.

Вулканичните изригвания, които са регистрирани на много места между Италия и Кавказките планини и които имат място преди около 40 000 г. ВС допринасят за намаляване на хранителните ресурси. Вследствие намаляването на съответните растителни и животински видове се стига и до намаляване на неандерталската популация като цяло.

Що се отнася до възможностите за хибридизация, то най-известният привърженик на теорията за кръстосването или хибридизация е Erik Trinkaus. Според този учен костните останки от "детето от Lagar Velho", Португалия, датирани на около 24 000 години, са доказателство за хибридизация. По същия начин Erik Trinkaus третира останките, открити през 1952 г. в пещерата Muierii, Румъния. Хипотезата на  Erik Trinkaus обаче не е възприета от повечето специалисти и се оспорва..

Детето хибрид от Португалия

Независимо от всичко казано дотук проблемът за изчезването на неандерталците не е решен.

 

обратно нагоре