Встъпителни думи

 

Предлаганата книга е учебно помагало. Тя е предназначена конкретно за студентите от НБУ, изучаващи свързаните с Атон (Светогорската монашеска република, неговата история, култура, изкуство) курсове и семинари - общообразователни и специализирани.

Но книгата може да бъде четена и ползвана и от много по-широк кръг изследователи и просто интересуващи се от тази проблематика читатели и извън университетските среди. След „Успоредни поклоннически пътеписи. Из Света Гора 1844- 2007” (Дружество “Гражданин” 2007, съст. М. Огойска) това е втори сборник, публикуван и в рамките на големия изследователски проект на департамент „Нова българистика”, „Атон в българската култура и словесност”, разгръщащ се повече от 8 години. В рамките на този проект, с подкрепата на НБУ и Американска фондация за България, бяха осъществени пет изследователски пътувания до Света Гора и околните райони, бяха проучени редица намиращи се в днешна България манастири, църкви, както и множество архивни документи, и публикации във възрожденската и по-новата преса. По проекта е създаден и собствен изследователски архив, включващ и стотици фотоси (част от тях са приложени като изобразителен елемент към настоящото учебно помагало). Публикуван бе специален обемен „Светогорски лист“.  Белетристката доц. д-р Емилия Дворянова написа и издаде своя роман „Земните градини на Богородица” (“Обсидиан” 2006), в който дори сюжетно бе вплетена повествователната линия за изследователски поклоннически пътувания и бе проблематизирана забраната жени да посещават Света Гора. (Романът бе удостоен с националната награда „Хр. Г. Данов“ за литература). Бяха осъществени редица изложби, цялостни презентации на проекта и неговите резултати в София, Созопол, Пловдив, Москва, Сан Франциско... Творчески реализации по проекта са и филма „Радвай се!“ на М. Огойска и Ани Колиър за някои от най-прославените светогорски чудотворни Богородични икони, както и монографията на М. Огойска „Междуписания” (ИК „Проф. Петко Венедиков“, 2010).

Проектните намерения включват и проучване на интензивния диалог Света Гора – Охрид с оглед на българското присъствие в атонските манастири и на светогорци и светогорското в българските земи.

Настоящата книга представя цялостно религиозните духовните практики, ежедневния бит, организацията на общежителното битие, както и някои от най-високите духовни подвизи на избралите попрището на монашеството българи – в общото им източноправославно служение. Сборникът съдържа текстове, както на самите монаси, така и на пътешественици, предимно от края на 19. и първата половина на 20. век, също и на поклонници и изследователи от по-ново време. Стремежът на съставителите е да се покаже всестранно богатството на Света Гора, като уникално хилядолетно източноправославно средище. Текстовете дават богата информация за страни от живота в манастирите, които често не могат да бъдат видяни дори от ревностни поклонници, пребивавали там.

Естествено, централно място в сборника е отредено на българския манастир „Св. Георги”, останал в историята като Зограф. В тази тематична насока са поместени и конкретни описания на най-високи образци на религиозното изкуство, съхранявани в манастира. Дадени са и фрагменти от по-големи съчинения, повествуващи за подвижници от манастира, включително и за Зографските мъченици. Но при представянето на българското присъствие съставителството съвсем не се ограничава само със Зографския манастир. Показано е, че български монаси, подвижници и светители са вършили своите духовни подвизи в още множество светогорски манастири, скитове, келии. Така картината на българското мощно присъствие става пъстра и многообразна и е защитена идеята за доминиращия общоправославен дух на светогорското монашество.

Като приложение, в последната част на сборника, са дадени текстове с по-конкретен, каталогизиращ и изброяващ характер. Но те също съдържат и по-общи сведения за битието в манастирите, също носят неповторимата атмосфера на Светогорската монашеска република.

Сборникът няма за цел да представи цялостно този свят. Все пак той е преди всичко въведение в изучаването на сложното културно явление Света Гора – Атон. Но с пъстротата на описанията, вярваме, читателите ще бъдат заинтересувани и въвлечени и в едно по-нататъшно проникване в световете на Света Гора.

 

От съставителите