Българските светци, изброени от Паисий Хилендарски в „История славянобългарска”


 

1. Първият е свети крал Тривелия[1], наречен монах Теоктист, живял в 703 г., малко след шестия вселенски събор, приел свето кръщение и през неговото царуване се кръстил целия български народ. Първото българско кръщение било при тоя свети крал Тривелия. Понеже той имал ревност и усърдие към Христа Бога, след малко време оставил кралската власт и мирската слава, съградил си голям манастир близо до Охрид и в тоя манастир приел монашески чин. Живял строг живот, завършил свято и богоугодно своя живот и се представил на Бога в тоя манастир.

2. Вторият е търновският цар, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан. Така се наричал Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла: първо писал своето име, като му било името, след това Йоан, тоест на Йоан, така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от когото имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия. В 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия Божи гняв, както се пише за него у Бароний във втората му част, на лист 950. Преживял щастливо и мирно на българския престол 45 години и преминал във вечния живот.

3. Третият е свети цар Давид; оставил царството доброволно на своя брат Самуил, отишъл в манастир и приел монашески чин. И преживял свето и богоугодно за кратко време, представил се на Бога, и неговите мощи били извадени нетленни и пренесени в Охрид.

4. Четвъртият е свети цар Йоан Владимир, Ааронов син; царувал в Охрид три години, водил свет и богоугоден живот и бил убит от жена си и шурея си заради чистия си и въздържан живот и заради православната вяра. И досега неговите мощи почиват нетленни в Елбасанската страна, както се каза по-напред за него. Така от българските царе четирима са свети и богоугодни.

5. Петият е свети Йоан, Търновски патриарх; живял във времето на цар Асен Стари. Той го венчал на престола, като се каза по-преди. Завършил своя живот в Търново на патриаршеския престол.

6. Шестият е свети Теофилакт, евангелски тълкувател, велик църковен учител и премъдър вития. Писал на три езика книги, полезни за церквата, и много истории на гръцки, латински, български, превел много книги на български език.  Велик бил с живота си и славен с учението си, бил от голяма полза и за похвала на гърците, латините и българите. Бог въздигнал на българите такъв велик светител и учител на техния род и просветил със своя живот и учение цяла България. Цар Асен и царица Мария, Асенова съпруга, го извикали от Охрид с голяма молба и го поставили патриарх  в Търново. И прекарал там много години, и красил търновския престол, и изгонил новатианската и арменската ерес от България, също и латинската от Влахия. На тоя престол свършил своя живот.

7. Седмият е свети Евтимий, Търновски патриарх, ученик на светия отец Теофилакт, тъй учен, мъдър и свет с живота си, както и неговият учител. Ученик на светия учител, във всичко бил подражател на Теофилактовия живот, трудове и учение; след него бил наследник и на неговия престол. Написал много книги, преработил на български език житията на светците и написал похвала на много светци. Посочвал на светогорските калугери черковния род и много правила. Питали го за всичко и им отговарял с премъдрост. И досега в ръкописните книги се намира неговото послание. После живял при Йоан, Асеновия син, и по негова молба и настояване цар Йоан съградил много манастири в България по различни места и пустини. Той поставял в тия манастири много монаси, предавал им монашеския ред и устав и умножил много божието славословие на много места по цяла България. Бил от голяма полза за своя български род, както и неговият учител и починал в дълбока старост на своя престол в Търново.

8. Осмият светец е Йоаким. Той също бил Търновски патриарх и имал свет и чист живот. Бил убит неправедно от цар Светослав заради персийската войска, която разбила българите. Светослав наложил на свети Йоаким тава наказание, за което той не бил никак виновен. Царят го хвърлил от високата скала и той загинал мъченически.

Тия четирима свети български патриарси имали своите мощи цели и нетленни, както е писано в книгата „Кормчия”, на петия лист.

9. Деветият светец е Климент, Охридски архиепископ, велик чудотворец. И досега неговите мощи почиват непокътнати в Охрид.

10. Десетият светец е Наум. В неговия манастир, близо до Охрид, и досега светите му мощи дават изцеление и много народ отива там на поклонение.

11. Свети Еразъм.

12. Свети Ангелария.

13. Свети Сава.

Тия пет светци - Климент, Сава, Ангеларий, Наум и Еразъм - живели във времето на свети Кирил и Методий. Родом българи, изучени били по елински и водели свет, славен и прочут навсякъде живот. Били в Охридксата страна, живели по различни места. При тях в Охрид отишли Кирил и Методий, събрали ги. Кирил и Методий били създали славянските букви, но не могли да съчинят толкова хубави думи на свлавянски език и да съставят първо псалтира. Но тия пет светци им помагали много. И разпратили навсякъде, гдето се говори славянски, и събрали думи според гръцката граматика, написали, колкото думи има там, и според тия думи събрали от целия славянски език и съставили най-напред Псалтира и Евангелието в Охрид и Солун. Това е известно на гърците и се намира така написано в старите ръкописни гръцки отечници. И всички гръцки иконописци рисуват заедно на иконите седемте учители и ги наричат славянски учители, които извадили и съставили славянските книги. Тук заедно с тях са свети Кирил и свети Методий.

14. Свети Николай, Охридски архиепископ, направил през живота си много чудеса. Явила му се пресвета Богородица и му заповядала да постави свети Иларион за епископ в Меглия, както пише в техните жития; свети Николай починал в Охрид на своя престол.

15. Свети Иларион, Меглински епископ, бил велик и свет със своя живот и учение. Водил голяма борба с еретиците новатиани и армени, но с Божия помощ надвил и посрамил всички и ги изкоренил от своето паство. Тая ерес най-много се била умножила там, в Меглинската епархия. Говорел много на гръцките царе и ги запазил от ересите със своето премъдро учение, както е писал пространно в негового житие свети Евтимий, Търновски патриарх. В това време цар Йоан, Асенов син, пренесъл мощите на тоя свети Иларион от Меглия в Търново. Свети Евтимия го облажава и величае с много похвали.

16. Свети Никодим, мироточес в Охридската страна, преживял и свършил своя живот. После неговите мощи били пренесени в арнаутския Белиград. И досега дават голямо изцеление и пребивават нетленни.

17. Свети Йоан Рилски прекарал в Рилската пустиня много богоугоден и свет живот и претърпял много напасти от бесовете и свършил своя живот в тая пустиня, и неговите мощи и досега цели и нетленни почиват в неговия манастир. От цяла България се стича народ да се поклони на мощите на свети отец Йоан. И получават голямо изцеление и душевна полза българите, които с усърдие дохождат при него и в неговата света обител на поклонение. От цялата българска слава, когато толкова големи манастири и черкви имало по-рано в България, в наше време Бог оставил единствен Рилския манастир цял да съществува чрез молитвите на светия отец Йоан. Той е от голяма полза за всички българи, затова всички българи са длъжни да го пазят и да дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не угасне голямата българска полза и похвала, която получават от Рилския манастир чрез молитвите на светия наш отец Йоан, славния български светец.

18. Свети Гавриил Лесновски, живял в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на Бога.

19. Свети Прохор Пшински, прекарал в Пшинската пустиня, в Скопска епархия, богоугоден, свети чуден живот. Имал пророчески дар и предсказвал за много неща, както обширно е писано в неговото житие. И досега от неговите свети мощи тече целебно миро.

20. Свети Йоаким Сарандаполски, пустиножител, прекарал в тая пустиня много години и свършил своя свет живот. Но отскоро неговият манастир запустял и мощите му лежат или в земята, или някъде ги пренесли калугерите, затова не е известно где се намират.

21. Свети Йоакиния Девически, живял в Девича гора, на сръбската и българската граница, в Грачанската епархия, в Бело поле. Там преживял и свършил своя живот. Неговите свети мощи и досега изпускат от гроба миро и много хора дохождат при него в Девическия манастир за изцеление и поклонение.

За тия четирима свети преподобни наши отци Гавриил, Прохор, Йоаким и Йоаникия се говори и се намира писано в людските и мирски славословия, че са били ученици на преподобния отец Йоан Рилски. Той ги научил и просветил на свет живот и монашеско правило. Много време прекарали в Рилската пустиня. След това светият отец Йоан ги изпратил по ония пустини да създават манастири и да събират хора, които дохождат при тях и желаят да бъдат монаси, да ги учат на монашеси ред и правило. И така чрез молитвите на отец Йоан просияли като звезди тия четирима свети негови ученици. От тях започнал в България първият монашески ред и много манастири били съградени през тяхно време в България. Всички държали тяхното правило и предание, както те го били приели в началото на светия отец Йоан. Така светият рилски отец бил родоначалник на монасите в България и след него много от учениците му просияли с чудния си живот, ако и да не се намира (писано) за това и сега поради многото време, преминало в забрава без писание.

22. Светият преподобен Теодосия Търновски, ученик на свети Григорий Синаит, просиял в Сливенската гора във времето на цар Йоан, Асенов син, и патриарха свети Евтимий. Там царят съградил много манастири по подобие на Света гора Атонска и бил началник и наставник над всички тия манастири светият отец Теодосия Търновски. Бил родом от Търново, благороден и честен, но оставил всяко мирско пристрастие и се отдал на Бога вседушно и всесърдечно просиял с чуден и свет живот. Така и неговите ученици много просияли със свет живот по тия манастири. Поставяли неговите ученици за търновски патриарси и много епископи из България и красели епископите си със своя чуден живот и учение. От тях били:

23. Свети Марко, преславски митрополит. Той принесъл мощите на преподобната наша майка Праскева от Епифат в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и починал на своя престол в Преслав.

24. Свети преподобен отец Козма Изографски.

25. Свети преподобен отец Симон Петровски.

26. Свети преподобен отец Филотей Скитски.

Тия три свети преподобни отци от български род просияли в Света гора Атонска. Свети Козма преживял много години в една опасна и страшна пещера близо до Зограф, имал голям и прозорлив дар и много пъти предсказвал на братята какво ще се случи, както пише в неговото житие. Свети Симон живял строг и свет живот на един камък в малка пещерка. И много пъти Бог му се явявал като звезда на тоя камък, гдето сега съградил манастир и се нарича Симон Петър, т.е. Симонов камък. Имал дар да изцерява много хора от различни болести, избавил дъщерята на маджарския крал от бяс. Тоя крал му съградил манастир. Свети Филотей живял много време след това. Съградил на това място манастир и по негово време е наречен «Филотей». Свети Филотей никак не вкусвал хляб, но кестените били негова храна пред всичките дни в живота му. После претърпял много напасти от своите монаси, отишъл от Света гора в Едрене и там починал. Така е писано в гръцкия светогорски отечник за Филотея и Дионисия, че и двамата свети мъже са били родом българи.

27. Преподобният свети Пимин приел в Изограф монашество и преживял много години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората. После напуснал Света гора и дошъл в Софийската епархия. През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черква. Тоя свети Пимин се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искар, тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени в Видинската епархия в Суходолския манастир. Тоя Пимин живял в 1610 г.

28. Свети Михаил Воин от село Потука живял в Сливенската епископия, родом българин, но воювал с гърците, имал голям военен чин, бил храбър в битките и със свет живот, с молитва и меч убил страшния змей. Цар Йоан пренесъл неговите мощи от Потука в Търново, в черквата "Св. 40 мъченици".

29. Свети Димитрия Нови в 1685 г. Живеел просто и бил човек мирянин, но Божият дух диша и пребивава там, гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала. Насадил си малко лозе, изкопал колиба в скалата и така преживял своя живот самичък на това място. Но имал прост и свет живот и със своя прост живот угодил на Бога. Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесъл в село Бесарабово, близо до Свищов, Търновска епархия, и тук дават на мнозина изцеление. Така просиял в последно време тоя свети Димитрия в българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса.

Български Свети мъченици, колкото се изброяват от началото в Света гора Атонска, в манастира Зограф. Когато латините изгонили и разорили Света гора и избили много свети отци, преминали в Изограф. Там бил игумен Тома, мъж свет по живот и ревнител на благочестива и православна вяра. Той говорел но своите монаси: "Ако се боите от смъртта, скрийте се в гората, а които искат да умрат за православната вяра, последвайте ме." Така отишъл на кулата, с него отишли 25 души: четирима били мирски лица, още не били станали монаси; а другите избягали по горите и се скрили. Светия отец Тома изобличил много латините заради тяхната ерес. Те запалили кулата отвсякъде. Така в кулата светите отци се молели прилежно на Бога и дошъл от небето страшен глас, чуван от всички и от латините: "Радвайте се и се веселете, защото вашата награда на небесата е голяма!" Така 25 мъченици предали своите свети души в божиите ръце. Техните начални имена са: 1) светият игумен Тома; 2) Върсунотей; 3) Кирил; 4) Михей; 5) Симон; 6) Иларион; 7) Яков; 8) Мартимиан; 9) Йов; 10) Киприан; 11) Сава; 12) Яков; 13 Козма; 14) Сергие; 15) Мина; 16) Йосиф; 17) Йоникия; 18) Павел; 19) Антония; 20) Евтимия; 21) Дометиан; 22) Партения; не написали имената на трима още. Това за изографските свети мъченици, но по това време в Света гора били избити много отци от български род и останало незаписано колко са били. Бог знае имената им и ги е записал в книгите на живота. В това време манастирите били 12, четели на български език. Тогава по килиите и скитовете живеели много български монаси. В Света гора българите били повече от гърците. И досега в манастирите, килиите и скитовете се намират стари български книги и царски грамоти. В тия времена българските царе са придавали към манастирите много села и метоси и отвсякъде дохождало на българските манастири и монаси потребното за живота. Тогава Света гора Атонска най-вече се обновила и прославила. Сега там е останал за българите само един манастир Изограф, в който пострадали тия свети 25 мъченици. С тяхната света кръв и с техните молитви той се пази за техните еднозначни българи.

В град София се намират трима свети мъченици: 1) свети Георгия; 2) свети Николае; 3) свети Терапонтия. Тоя светец бил свещеник в Трън, където сега отива много народ за изцеление. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молитви се дава при тоя дъб много изцеление. Така и светите Георгия и Николае пострадали от безбожните турците през Селимовото царуване; и техните свети мощи дават изцеление в тоя град София.

В 1750 г. в Битол, гдето седи турският и македонски паша, турците мъчили и посекли за християнската вяра един юноша, хубав на лице и ръст. Много го принуждавали и мъчили да се откаже от Христа, но той премъдро и смело изобличавал тяхната безбожна вяра. Битолският владика записал много негови отговори, описал на гръцки език страданията му. И показал Бог велико знамение над неговите мощи. Името му било Ангел от село Флорина. Тоя свети мъченик Ангел просиял в наше време в българската земя.

Можах да намеря толкова имена на свети мъченици, които са били от български род: имената на 29 мъченици се намериха в България. На първо време турците избили многоброен български народ по градовете заради християнската вяра, но хората поради простота и безгрижие не описали страданието им и така страданието и имената им преминали от род на род в забрава. Също така, както по-преди се каза много пъти в тази историйца, българите от простота и безгрижие не се стараели в началото да събират и преписват житията на българските светци и черковните и архиерейски правила и деяния, но по малко места се намирали, а после погинали отдавна. И не може да се намери пространно деяние на всички български светци и царе. За някои от тях се намира обширно и известно, за някои - едва накратко из различни печатни и ръкописни истории, по малко и рядко.

Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не се намери повече писано за българските царе. За някои светци има пространно житие, но тух написах накратко, колкото да ги събера всички заедно в тая кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род. Тук се написаха 58, толкова се намериха.

 

 

 

[1] Княз Тервел, канонизиран от Западната църква като Трибелиус (както е наречен в историите на Мавро Орбини и Цезар Бароний) с дата 13 март.