• Встъпителни думи
• Съдържание
• Манастири галерия

Константинос Нихоритис

*

Иверският скит „Св. Йоан Предтеча” като център за подготовка на българските новомъченици

Скитът „Св. Йоан Предтеча” се намира близо до Иверския манастир по посока върха Цука на Атонската планина. Иверският скит е бил изцяло средище за подготовка на новомъченици. Негов основоположник бил новомъченикът Яков Костурски (през 1500 г.), който загинал мъченически 1511 г. в Цариград заедно със своите двама ученици. Първоначалната килия на св. Яков нарастнала в скит, както е засвидетелствано в завета на цариградския патриарх Серафим през 1734 г. Централният храм бил построен през 1779 г. Типикът на скита бил написан в манастира “Ивер” през 1788 г. В началото на 19. век този скит станал център на новомъченичество. През този период тук живяли опитният старец Никифор, наставникът Акакий и йеромонахът Григорий, който съпътствал мъчениците до мястото на мъчението. Тук йеромонахът Онуфрий, техен събрат, ги увековечавал с написване на житие и служба за честване на тяхната памет. Техният събрат и очевидец, монахът Доситей от Печ, рисувал образите им в свети икони.

В Света Гора са били подготвени и повече от десетина мъченици от известния старец Никифор, придружителя Григорий и наставника Акакий. Най-известните техни възпитаници са Прокопий Варненски, Евтимий Пелопонески, Игнатий Старозагорски, Акакий Серски, Онуфрий Габровски и Константин от о-в Идра, в чието житие се споменава за съществуването на опитен старец в Иверския скит.

Както можем да заключим от проучените жития, при подготовката на новомъчениците била спазвана следната програма.

Когато кандидатът идвал в скита с желание да загине мъченически, старецът наставник Никифор определя йеромонаха Акакий да го ръководи. И така, под наставничеството на Никифор, бъдещият мъченик започвал подготовката си. В този период послушникът бил подлаган на големи изпитания, които преодолявал с пост и молитви. Когато наставникът преценявал, че кандидатът е готов за подвига си, го миропомазвал; следвало подстригването за монах великосхимник. А когато кандидатът мъченик настоявал със силно желание да загине мъченически, тогава старецът определял йеромонах Григорий за негов спътник до мястото на мъченичеството, който го поучавал, окуражавал и наблюдавал неговия победен край, като не го напускал, докато не вземе (чрез подкуп на палачите) неговото тяло, за да го занесе в Атон и да го погребе там. По този начин са били подготвени мъчениците Евтимий Пелопонески, Игнатий Старозагорски, Акакий Серски и Онуфрий Габровски. По-късно съвременникът им Онуфрий Иверски ги увековечил, като написвал житие и служба в тяхна чест.

Книжовникът Онуфрий Иверски е роден в гр. Димицана, Пелопонес. След 1760 г. завършил местната Академия в Пелопонес и приел монашеството в Иверския манастир, където починал през 1833 г. Бил образован и мълчалив монах, приятел на Никодим Светогорец, който съчинил неговото житие и послание. Под перото му излезли похвални слова и жития за четиримата новомъченици от Иверския скит - Евтимий, Игнатий, Акакий, Онуфрий.  Житията не били натоварени с излишни  реторични схеми, били на достъпен език, били написани като непосредствен спомен за събитията, разказвани от очевидци, затрогващи сърцата на слушателите и предразполагащи към преданост и обич към Христа, създаващи чувство на непосредственост и достъпност.

Наставникът Никифор бил изповедник (духовен старец) и на Цариградския патриарх Григорий V, когото турците обесили пред вратите на църквата в Цариград. През 1809-1819 г. патриархът бил на заточение в „Ивер”. Катехизирал е Евтимий Пелопонески, Игнатий Старозагорски, Акакий Серски и Онуфрий Габровски в мъченичеството. Григорий е осветил построения в тяхна чест храм в скита на „Св. Йоан Предтеча”, в който са съхранени частици от мощите им. В българския възрожденски превод на житието на Онуфрий Габровски се споменава, че Григорий е определил мястото, където Онуфрий ще засвидетелства своята преданост към православното християнство - о-в Хиос, докато мъченикът, според същия извор желаел да загине мъченически в гр. Велико Търново.

В този скит по същото време се споменават и имената на няколко химнописци: Христофор Продромски, написал молебни канони и служби за свещеномъченик Серафим, за Рождество Богородично, и канони в осемте гласа: Нифон Ивероскитски, написал служби за св. Паисий, за св. Йеротей Нови и за св. Йероним; Герасим, написал два канона в чест на чудотворната икона на св. Богордица Портаитиса, 24 кондака на св. Йероним и служба за св. Евмений Критски.

 

Допълнителни свидетелства

Рисуване на икони с техните образи: Малко известна икона в чест на тримата св. новомъченици Евтимий, Игнатий и Акакий от Иверския скит

Днес срещаме в скита, в параклиса на мъчениците, една икона, на която са изографисани Евтимий, Игнатий и Акакий. В центъра на композицията са изографисани лицево, в цял ръст трима аскети, млади, безбради, във великосхимните си одежди. Евтимий и Акакий носят червена мантия, докато Игнатий - черна. Според мен може да се даде следното тълкуване. Тези двамата са загинали чрез посичане, тоест с проливане на кръв, а Игнатий - чрез обесване. Акакий държи в дясната си ръка иконата, на която е изобразено Възкресение Христово, и в лявата - палмово клонче. Той е загинал на 1 май - през възкресния период. Игнатий държи иконата на Иисус Христос в дясната си ръка, а в лявата мъченическия си кръст. И накрая Евтимий в дясната си ръка  държи върбов клон, а снлявата - също мъченическия си кръст. Върбовото клонче е вероятно, защото мъчението е започнало на Цветница.

В горния края на иконата е изобразена Светата Троица с Богородица от лявата страна и със св. Йоан Предтеча от дясната в позиция на посрещачи на мъчениците в небесата. Иконата е обкръжена от 18 сцени, изобразяващи страданията на новомъчениците. Надписите са на гръцки и на славянски. С текст: „Изписаната тази св. икона бе създадена със спомоществувателството на йеродякон Манасий от Габрово, който се преименувал с монашеското име Онуфрий, и загина мъченически чрез посичане с меч на неговата глава в о-в. Хиос в 1818 г. на 4 януари. С молението на Доситей Грешния.” В долния ляв ъгъл на гръцки е посместен надпис с името на зографа, а в десния на славянски: „Ръката на монах Доситей от Печ Сръбския, 1818 г.”

Начинът на рисуване (технотропията - мотивите) на иконите е светогорски, със западно влияние  следва принципите на школата на Никифор Аграфски.

Надписите, които се отнасят до св. Игнатий са следните: В долния ляв ъгъл Игнатий, малко преди мъчението се моли пред иконата на Богордица. Неговото облекло е характерно са всички мъченици, когато отиват да се представят пред кадията - турски пъстри дрехи в зелено и червено.

Молещият се Игнатий се увенчава от Богородица. От лявата и от дясната му страна има следните надписи: „Св. Игнатий, молещ се, овенчава се от Богородица”.

Лъчите с които е осеян св. Игнатий, са заимствани от исихастката традиция.

В десния долен ъгъл сцената изобразява св. Игнатий с червен хитон, оставен в ръцете на неговите мъчители, които му налагат фалангата. Бичуван в тъмницата - мъчение „фаланга”.

Втората сцена от предпоследния ред долу представя изповядването на православната вяра на св. Игнатий пред турските власти.

Явяване ред Хегемона. До тази житейска сцена следва сцената с неговата смърт; наказането му е смърт чрез обесване. Заканата на съдията към мъченика, според неговия житиеписец, е да не могат християните да съберат неговата кръв и да му се поклонят. Според думите на житиеписеца му: „и така той излетял от висотата на бесилото в небесата, като белоцветна гълъбица и по този начин застанал пред любимия и въжделен Христос-Бог като някоя красива и богата невяста на истинското нетление и девство, и бил увенчан от Него с троен венец и диадема, като бил въведен в чертозите и жилищата на мъчениците, за да се радва всякога с тях”.

Обесване.

В иконата художникът ясно е изобразил злобата на изпълнителите на това смъртно наказание. В предпоследната сцена, в реда долу вляво и над сцената, която изобразява св. Игнатий молещ се, е нарисувана една платноходка, в нея са спътникът йеромонах Григорий и още двама души. Точно на горната част има следните два надписа: Йеромонах Григорий пренася телата на св. новомъченици в Атон, за да бъдат тържествено погребани.

(Тук се споменава за пренасяне телата на тримата свети нови мъченици, но в действителност тялото на св. Акакий е било пренесено по-късно).

Следва следната сцена. Точно в средата на долния ред на иконата е изобразено св. погребение на новомъченика св. Игнатий Старозагорски, на Света Гора. Наставникът Никифор, изобразен с бяла брада, държи един служебник и чете погребалната му служба (чин). Един друг духовник с червена мантия, който участва в погребалната служба, по всяка вероятност Цариградският патриарх Григорий V. Самият Григорий по-късно е имал същия мъченически край (чрез обесване). Монахът, който стои до него с черни дрехи и с монашеска скуфа, е спътникът му йеромонах Григорий, който е изобразен в лодката, когато пренася тялото му на Атон. На това тържество присъстват двама йеродякони и много монаси, по всяка вероятност и иконописецът му, монахът Доситей. Това може да се предположи от точността и от подробността при изображение на всяка сцена в иконата. На тържеството присъствал по всяка вероятност и неговият житиеписец и химнописец йеромонах Онуфрий Иверски. На тази сцена присъства исихасткият елемент - светлината. Точно в центъра на сцената са сложени два големи свещника. Над свещниците има надпис: Погребение.

В предпоследния хоризонтален ред от сцените в долната част на иконата, предпоследната от ляво на дясно сцена изобразява чудесата на светеца. Сцени, заети от неговото житие и по-точно: Връщане на валантион (кесия с пари).

Един благочестив християнин преди блажения край на светеца му бил дал една кесия с пари (валант), за да ги изразходи за свои нужди. И в часа на неговото обесване пак като по чудо кесията се намерила в ръцете на мъжа, който му ги бил дал.

Излекува разслабления. Един ден в квартала Галата, в Цариград в параклиса на Богородица „Кику” закарали един демонясан и един парализиран. Монахът, който пазел параклиса, притежавал скуфията (монашеската шапка) на св. Игнатий, която купил от палачите след мъченията. Поставил я върху болните, призовавайки името на новомъченика и парализираният се изправил, а обзетият от бяс оздравял и се умирил за слава на Бога и за уверение в светостта на св. Игнатий. На иконата ясно са изобразени и двата случая, поместени са съответните надписи и на двата езика.

Ореоли

Тримата новомъченика са украсени и със сребърни ореоли, украсени с раститени елементи. Върху ореолите са написани имената им на славянски, както и името на майстора. Направена е една грешка - ореолът на Евтимий е сложен на главата на Акакий и обратно. С гръцки букви са написани имената им върху иконата, а със славянски са написани ореолите.

Св. Игнатий, както и другите двама, е изографисан лицево, в цял ръст като аскет, млад и безбрад, облечен във великосхимните си одежди.  

-                  Неизвестна икона на св. Онуфрий Габровски, нарисувана от същия иконописец, атонски монах Доситей, сърбин от Печ през 1818 г.

Тук Онуфрий е представен лицево в полуфигура, облечен в монашеско облекло (великосхимническо). В дясната си ръка държи един храм, а в лявата си ръка - кръст. Художникът е създал вдъхновен образ на млад благовиден и смирен, традиционния „тип на Христос”. Това е първото изображение на св. Онуфрий Габровски и е ценно и с това, че художникът лично го е познавал.

-                  Икона с образа на четиримата новомъченика от Иверския скит „Св. Йоан Предтеча”: Евтимий, Игнатий, Акакий, Онуфрий

В същия скит и в по-късно време е нарисувана и една икона, на която са изографисани Евтимий, Игнатий, Акакий и Онуфрий. Представени са лицево, в цял ръст, четирима асккети, обечени във великосхимните си одежди. Художникът е взаимствал детейли от другите икони.

-                   Икони с образите на Игнатий Старозагорски и на св. Онуфрий Габровски в България

По данни на Асен Василиев[2] срещаме икони на българските Атонски новомъченици и в България:

Образът на преподобномъченик Игнатий Старозагорски е нарисуван в преддверието на параклиса „Св. Архангели” в Рилския манастир през 1845 г.

Образът на преподобномъченик Онуфрий Габровски също е нарисуван в преддверието на параклиса „Св. Архангели” в Рилския манастир през 1845 г.

Образът на преподобномъченик Онуфрий Габровски срещаме в Долнобешовишкия манастир през 1845 г., нарисуван от Захарий Зограф в полуфигура.

Две години по-късно (1847 г.) в църквата на Троянския манастир Захарий Зограф го е нарисувал в цял ръст. Светецът е представен в пълно монашеско облекло на северната стена в преддверието на църквата.

Образът на преподобномъченик Онуфрий Габровски се среща и в Соколовския манастир в Габрово.

 

Изграждане на параклис в чест на новите мъченици

Построен е параклис в чест на новите преподобномъченици Евтимий, Акакий и Онуфрий. След тръжественото погребение на светите тела св. Евтимий и св. Игнатий през 1814 г. и малко по-късно и на св. Акакий през 1816 г. патриарх Григорий V посветил малкия параклис в Иверския скит в тяхна чест. Това е станало преди 1819 г., понеже патриархът тогава е напуснал Атон. В този параклис се съхранени светите икони, също и мошехранилницата с честните им свети мощи. Тук на 1 май се чества общият празник на светците, както се честват и поотделно на датата на тяхното мъчение.

 

Мощехранилници

В Иверския скит се съхраняват част от мощите на тримата новомъченици Евтимий, Игнатий, Акакий. Пазят се в сребърна мощехранилница, украсена с растителни елементи. Изработена е в Атон. И в Иверския манастир има подобна. На вътрешната й страна са изобразени и ликовете на светите новомъченици, подобно на сцените от гореспоменатата икона с образите на тримата светци.

Главите (черепите) на тези новомъченици са съхраняват в руския манастир „Св. Пантелеймон” в Атон. Те са били предадени на руските монаси от спътника им Григорий срещу възнаграждение.

 

Мощите на св. Дамаскин Габровски

Надпис от 1779 г. на ковчеже, в което се съхраняват два черепа, в костницата на Хилендарския манастир, гласи следното: „Тук е главата на проигумена Дамаскин, който бил на таксид в Свищов и където е бил убит от агаряните в 1779 г.”

 

Заключение

(...) Новомъченичеството е проява на особена идеологическа съпротива на православнохристиянската общност срещу завоевателя ислям. Характерно за новомъченичеството в Атон е неговото силно влияние върху балканските страни. Славата на светите мъченици се разнася надлъж и шир и така се поддържа будно съзнанието на поробените православни народи да отстоят Православната си вяра и род. През този период Атон играе ролята на притегателен център за тези народи. Новомъченичеството не е било случайно и стихийно, а организирано. Тази организирана атонска съпротива срещу асимилатора-поробител с основание може да се нарече Атонска школа на новомъченичеството. Тя има няколко етапа на проявление.

Насочване към Света Гора. Атонски възпитаници духовници чрез проповедническа дейност извън Атон поддържат будно народното сънанание и помагатна онези, които са се помохамеданчили, да се осъзнаят и да се върнат към вярата и рода си, посочвайки им пътя към Атон.

Отдаване на строг аскетичен живот. Света Гора служи като място на „катарзис” на отхвърлилите вярата си, освобождавйки ги от мохамеданството с изпълнение на съответните епитимии и под ръководството на опитни старци наставници, отдавайки се на строг аскетичен живот.

Решение за мъченичество. Последва възникване на силно желание у тях да възстановят изгубената хармония на своята личност и да тръгнат към мъченичество, след като са изкарали школата на новомъченичеството в Атон, съпроводени и насърчени от атонски сънратя до мястото на подвига им.

Подвиг в името на вярата. Загивайки мъченически, те дават пример на поробените си братя да отстояват вярата и рода си.

Увековечаване на подвига на новомъчениците. Чрез издигане на почитта към новомъчениците в Атон се започва събиране и съхраняване на техните свети мощи, вещи и реликви; изобразяване на техните ликове и сцени от подвизите им, с определяне на дата в тяхна чест в календара на църковната година; създаване в тяхна памет на агиографска и химнографска книжнина, която се разпространява не само в Атон, но и извън него и увековечава техния велик подвиг.

Всички атонски обители, от келиите до манастирите, стават центрове за поддържане духа на поробените народи за съпротива среу поробителя. Известни са ни следните наставници (предимно по дани от житията на мъчениците): преподобни Акакий Кавскокаливит от скита Кавсокаливия, подготвил Никодим Албански, Пахомий и Роман. От същия скит бил подготвен и мъченик Константин, който произхождал от агаряните. Цариградският п-х Нифон, прекарал последните години от живота си на Света Гора, чиито ученици-новомъченици били Йоасаф и Макарий. Той още като патриарх насочил към Атон по-късно станалия мъченик Яков. От манастира „Есфигмен” били подготвени трима мъченици - Тимотей, Агатангел и Евтимий Нови, но не се знае името на наставника им. Известен е само придружителят и очевидец на техния подвиг - свещеноучителят Герман. Известен е старецът Висарион от скита „Св. Анна”, наставник на Лука, Иларион и Макарий Нови. Не се знае кой е бил учителят на Дамаскин и Йоан Български от Великата Лавра.

Иверският скит „Св. Йоан Предтеча” е бил изцяло новомъченическо средище. Неговият основоположник бил новомъченикът Яков Костурски. Тук са били подготвени повече от 10 мъченици от известния старец Никифор, придружителя Григорий и наставника Акакий. Най известните техи възпитаници били Прокопий Варненски, Евтимий Пелопонески, Игнатий Старозагорски, Акакий Серски, Онуфрий Габровски и Константин от агаряните (2.06.1819), в чието житие се споменава за опитен старец в Иверския скит, наставник на новомъченици, но не се споменава името му. Според мен това е старецът Никифор, който по същото време е подготвил Онуфрий Габровски (4.01.1818).

Наставниците от манастирите „Дохиар”, „Филотей” и „Св. Павел” не са оставили имената си на поколенията. В Света Гора след героичната смърт на мъчениците била съхранявана паметта за тях, събирани и пазени мощите и вещите им. Част от мощите на Макарий Нови се съхраняват в скита „Св. Анна”, а на Пахомий - в манастира „Св. Павел”; тялото на мъченик Роман било купено от английски капитан на кораб, а в „Дохиар” се пази кърпата, напоена с кръвта му, донесена от двама очевидци на подвига му, приели монашество в същия манастир. Мощите на Агатангел се пазят в „Есфигмен”, а на мъченик Акакий, Игнатий и Евтимий от Иверския скит се съхраняват в „Св. Пантелеймон”, и т.н.

В написването на жития и служби в чест на новите мъченици взимали творческо участие предимно атонци. Пръв започва да събира, преработва и написва голяма част от житията на новомъчениците йеромонах Йона (ученик на Акакий Кавсокаливски). Следвайки примера му, по-късно св. Никодим Светогорец (1749 - 1809) събрал, написал и издал агиографски и химнографски творби в чест на новите мъченици. Той създал и една обща служба в тяхна чест. Акакий Иверски и Христофор Продромски, които са негови съвременници също взели участие във възхвалата на тези мъченици. Яков Неоскитски написал хинографски текстове (канони, стихири и служби) за Евтимий Нови, Онуфрий Габровски, новомъченика Теодор и за други новомъченици. Името на книжовника Онуфрий Иверски също се откроява сред творците. Негово дело са житийната и химнографската възхвала на новомъчениците от Иверския скит Евтимий Пелопонески, Игнатий Старозагорски, Акакий Серски и Онуфрий Габровски. Могат да бъдат споменати още имената на Герасим от Иверския скит, Рафаил Кавсокаливски и монаха Теофил като творци-участници в общата атонска прослава на новомъчениците. Известно е името на свещеноучителя Герман, придружител и очевидец на подвизите на Тимотей и Агатангел Есфигменски, като автор на тяхната агиографска прослава. За новите мъченици писал и Атанасий Иверски. Атонски възпитаници били и Атанасий Пароски, Макарий Нотарис и Никифор Хиоски, коитов края на 18. в. събрали и издали във Венеция (в специални сборници) житията на много мъченици. Те не са извършвали само събирателска дейност, но са се отнасяли творчески към събрания материал. Като се има предвид създаването и разпространението на книжнината, свързана с новомъченичеството, може с основание да се използват термините „Атонски агиографски цикъл” и „Атонски химнографски цикъл”, възникнали в чест на новите мъченици[3].

Духовната единност, постигната на Атон, все още не е добре проучена. През Атонската школа на новомъченичеството преминавали гърци, българи, руснаци, албанци, сърби. Наставници са били предимно гърци. Всички те ставали истински светила на своя род, език и вяра. В рамките на светоотеческата традиция  Атон изразява своя патриотизъм, отбранявайки се от исляма и от западната опасност. Тази новопоявена култура на Света Гора - новомъченическата - не може да се нарече гръцка, най-правилно и точно е да се характеризира като Атонска-Светогорска Агиоритика. Това е атонският всеправославен дух.