Манастирът „Зограф”
Манастирът „Св. Георги” или „Зограф” от основаването си до днес е обитаван от българи. Той е един от малкото манастири, които се намират във вътрешността на полуострова. В началото на южния му бряг е неговата арсана (пристанище), а на 3 км. северно от брега – самият манастир.
Из легенди и предания проблясват сведенията за основаването на Зографския манастир. Това е станало не по-късно от началото на 10. век или малко по-рано. Това е може би времето, когато първият български християнски владетел Борис I Михаил се оттегля и след краткото царуване на сина му Владимир, отстъпник от неговата вяра, Борис I издига на престола най-малкия си син Симеон. Това може да бъде и първият период от царуването на Симеон, време на победоносното утвърждаване на християнството в България, на възприемането на неговата идеология и на цялостната му култова система във всичките нейни форми и нюанси. Заедно с църковната философия и книжовност, заедно със структурата на църковната организация като форма на християнския живот в България се разпространило и монашеството.
Около Плиска и особено около новата столица Преслав, която по-тясно е свързана с укрепването и разцвета на християнската култура в България, възникват десетина големи манастира. Те били организирани по подобие на монашеските общежития в източните области на Византия. Без съмнение тяхното основаване е вдъхновено от монаси аскети, дошли в състава на византийските мисии да въвеждат и учат българите на новата религия.
Че монашеството намерило почва и се разпространило бързо в България, свидетелстват не само фактите за основаването на много манастири, но и това, че основната част от тогавашната българска интелигенция – учениците на Кирил и Методий Климент Охридски и Наум и техните съратници Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и други – били монаси. Отдадени всецяло на делото си, те основавали нови манастири и работели в тях. Сам княз Борис I към края на живота си приема монашество. Малко по-късно живее един от най-известните български монаси-пустиножители св. Йоан Рилски.
В по-широк мащаб това е времето на разцвета и тържеството на монашеството в следиконоборческия период. Имено тогава бил основан и Зографският манастир.
Освен легендата, че пръв ктитор на манастира е Лъв VI Премъдри (886-912), друга легенда сочи тримата братя от Охрид – Давид, Аарон и Йоан Селима – като основатели и първи ктитори на манастира „Зограф” през 919 г. Тази легенда е отразена в сводната Зографска грамота (14-16 г.) и в редица други документи.
В множество зографски документи се споменава килията „Селимица”, която носи името на един от посочените първооснователи и ктитори – Йоан Селима (с монашеското име Василий). Възможно е тя да е била първоначално един от множеството монадриони или килии, чрез обединението на които през 9. – 10. век е бил основан „Зограф”. Напълно логично е, наред с повсеместното установяване на новата религия в България, в края на 9. или през периода след нейното утвърждаване – 10. век, в оформящото се главно монашеско обиталище на Балканския полуостров – Атон, към монасите от различни народности, които са се заселили там, да са се присъединили и българите. Това се е извършвало с покрепата на висшите слоеве от българското общество по примера на византийската аристокрация. Времето между края на 9. и началото на 10. век, в което могат да се включат споменатите две ктиторства, и втората половина на 10. век, когато вече има данни, че манастирът е съществувал, не променя факта, че веднага след приемането и утвърждаване на християнството българите са се приобщили към атонското монашество.
Първият писмен документ, отбелязал съществуването на Зографския манастир, е един акт от 980 г. За продажба на имот от „Зограф” на манастирската килия „Св. Апостоли” със сведения за границите и собствеността на килията, с подпис на български език от игумена на манастира йеромонах Макарий.
Патронажът на светеца Георги Победоносец се обяснява с легендата за изчезнал в Палестина и самоизписал се върху една празна дъска в новооткритата обител образ на св. Георги. От това неръкотворно изписване (изографисване) е названието „Зограф” на българския манастир на Света Гора. Става дума за така наречената Фануилска икона на св. Георги, която е една от най-старите в църквата на Зографската обител и се почита като чудотворна икона. Така според преданието патрон на манастира станал св. Георги, на когото е посветена съборната манастиркса църква.
След 10. век вече съществуват различни исторически документи за Зографския манастир. Негов дарител и обновител през 13. век (след знаменитатта победа при Клокотница над Теодор Комнин в 1230 г.) е цар Иван-Асен II. Той посетил Атон и богато обдарил някои манастири. Запазена е негова грамота, според която дава на манастира „Ватопед” земи, селища и привилегии; построил и обновил сградии в „Зограф”, обходил землището му и дал хрисовул (златопечатна грамота) за даренията си. В множество документи на „Зограф” Иван Асен II е наречен „обновител на обителта”.
През 1275-1276 г. каталански наемници (кръстоносци) нападат обновения от българския цар манастир и го разоряват. Тези терористични актове, предприемани срещу атонските манастири, са били част от политиката на Солунското десподство за латинизиране на манастирите чрез приемане на уния с Римокатолическата църква. Отказалите да се подчинят 22 зографски монаси заедно с игумена Тома и 4 миряни били подпалени живи в построената от Иван-Асен II манастирска кула, където се затворили при обсадата. За този им подвиг те са канонизирани като светци и на 10 октомври целият Атон чества празника св. 26 зографски мъченици. Много икони и стенописи в „Зограф” възпроизвеждат този паметен момент от историята на манастира.
В края на 13. век император Андроник II Палеолог, след като се противопоставя на унията, провел политика на подпомагане на манастирите. Той дал средства за обновяване на разрушения „Зограф”, заради което се почита като ктитор на манастира.
В средата на 14. век сръбският крал Стефан Душан, като отседнал в съседния манстир „Хилендар” при едно свое посещение във връзка със спорове за имоти между двата манастира, поискал уж за сверка зографските грамоти и документи и ги унищожил. През 14. век дарители на „Зограф” и на други атонски манастири са българските царе Иван-Александър и Иван-Шишман. Това е последната подкрепа от български средновековни владетели. През следващия век „Зограф” споделя незавидната съдба на всички други атонски манастири, останали без защита.
В края на 15. век молдавският воевода Стефан възстановил манастира след опустошаването му от родоските рицари. През 1517 г. неговият син Йоан-Богдан построил нова кула на зографското пристанище. Благоприятното отношение на молдавските князе по това време към „Зограф” е обяснимо. Както през 9. и 10. век, така и през 13-14 век голяма част от земите отвъд Дунав се владеели от България. Местната феодална аристокрация била свързана с българската. След покоряването на Търновска България голяма част от духовенството преминали на север от Дунав и намерили убежище във влахо-молдовските земи и манастири. Тамошните управители, които в известна степен са се смятали приемници на българските царе, от своя страна поели като свой дълг подпомагането на българския светогорски манастир. От друга страна „Зограф” имал имоти в тези области (земи, метоси, манастири), което било също една от причините за поддържането на тесни връзки с тях през 15. – 18. век.
В периода 17., 18., 19. век „Зограф” укрепнал поради режима на самоиздръжка, който бил наложен в структурата му и обществената помощ, която получавал главно от земите, населявани от българи. Под различни форми – обработка на манастирски имоти, привличане на поклоннически групи, които донасяли дарове, събиране на помощи из всички области на Балканския полуостров – дейността на „Зограф” се разширявала. Отделни първенци или населението на възмогнали се търговски и занаятчийски селища ставали ктитори на строителни и други мероприятия в манастира. „Зограф” имал метоси в почти всички по-големи и заможни български селища, с които поддържал интензивни духовни и икономически връзки. Особено оживени и полезни са те в края на 18. и началото на 19. век. – епохата на Българското възраждане. Чрез приемането в манастира, чрез обучаването и възпитаването на будни българи в народностен дух, чрез поддържането на борбата за самостоятелна църква, чрез печатането и разпространението на книги и щампи, чрез провеждането на службата на български език тази обител подпомагала процеса на Възраждането.
Тук била довършена „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Оттук е тръгнал за преписване нейният първообраз. В определена степен Хилендарският и Зографският манастир с богатите си библиотеки и архиви са извори за тази история.
Големи помощи манастирът е получавал през 16. - 19. век от Русия. Регистрирани са посещения на зографски пратеници при руските императори и получаване на субсидии от тях. Особено много богослужебни славянски книги се пренасяли в Атон през 18. век. Това поддържало вярата в славянското единство и освободителната мисия. Богати руски търговци и дворяни били ктитори на скъпоценни обкови на икони и църковна утвар за Зографския манастир.
За плана на манастирския комплекс до началото на 18. век нямаме точни данни. Като се има предвид, че почти всички сегашни постройки се намират върху по-стари основи, може да се предположи, че по принцип новият план повтаря в една или друга степен стария. Има сведения, че в края на 17. и началото на 18. век започнало голямо обновяване на манастира. Около 1750 г. била издигната цялата негова източна част. Тя е четириетажна каменно-тухлена масивна постройка с десетки килии, гостни стаи и стопански помещения в долните етажи. Тези сгради са били наричани „Банска част” (или крило), защото били построени по инициатива и/или със средства на ктитори от Банско. Възпоменателният надпис на старата църква гласи: „Възобнови се тази обител на св. Великомъченик Георги Големи Зограф в лето от Рождество Христово 1758 с ктиторството и иждивението на благородния господин хаджи Вълчо от с. Банско”... тоест към тази дата е било завършено обновяването на източната част на манастира.
Всеки етаж от вътрешната страна се опасва от балкони (докси) върху аркадни колонади – явление типично за представителните балкански манастирски комплекси от този период. В източната част са вместени и три параклиса, украсени със стенописи през 18. век: „Св. Димитър”, „Рождество на св. Йоан Предтеча” и „Преображение”. Ктитор на степописната украса на параклиса „Рождество на св. Йоан Предтеча” през 1768 г. е хаджи Василий от Ловеч със синовете си Недялко и Костадин. В центъра на това крило се намира камбанарията с часовниковата кула, обновявана по-късно (1861).
От края на 18. и началото на 19. век е северното крило (1787-1818). От втората половина на 19. век са северозападната част (1860-1869) с параклиса „Св. 26 зографски мъченици), който е имал ролята на надвратна църква, и библиотеката. Най-късно е издигнато западното манастирско крило и част от южното, строежът на които започва в 1893 г. Тук на горния етаж е църквата „Св. Св. Кирил и Методий”, а на първия – обширната манастирска трапезария. В югозападната част са параклисите „Св. Козма Зографски” и „Св. Архангели”. Тези 4-6 етажни корпуса ограждат двора като огромен правоъгълник с арковиден вход на север.
В центъра на обширния двор, една до друга, се намират двете манастирски църкви. Старата – „Успение Богородично” – според продължението на цитирания надпис, е издигната през „...1746 с иждивението и усърдието на същия този ктитор, благородния господин хаджи Вълчо...” Това става по времето на игумена архимандрит Акакий. Украсяването на църквата изглежда е с иждивението на други ктитори – хаджи Василий, хаджи Петко и хаджи Герасим, портретите на които са изписани в преддверието на храма.
Съборната църква „Св. Георги”, започната 1801 г. и украсена в 1817 г. е една от най-големите култови постройки на Атон. Ктитори на сградата са проигумените Евтимий и Порфирий, изобразени в нартекса с модела на църквата в ръце. Живописта на храма е изпълнена с издръжката на софийския протосингел Йоил и на видинлията Иванчо Алтъпармаков. Украсата е започната от Никифор Зограф, който още в началото на работата умира, и е довършена от неговия помощник, художник монах Митрофан. По своите мащаби тази трикорабна, петкуполна църква с наос, преддверие и екзонартекс (закрита галерия от север и запад), заедно с останалите манастирски сгради, е олицетворение на възрожденската мощ и размах на българското общество по това време. Не случайно малко по-късно, когато започнало строителството на новата църква в Рилския манастир, тя послужила като прототип на последната.
Съвременият „Зограф”, оформен окончателно в 19. век, е голям комплекс от жилищни, култови и стопански сгради. Разположен на една тераса между два стръмни ската с великолепно изложение, неговите каменни корпуси се белеят между кипарисови, дъбови, маслинови и лаврови дървета. Той е един от най-големите и солидно построени манастири на Атон. Построен като средновековна крепост, в него може да се влезе само откъм север.
„Зограф” е имал много килии, църкви, параклиси и стопански постройки извън централния комплекс. На север от манастира се намират обширните му стопански постройки с болницата и гробищната църква „Благовещение” (1777). На източния скат на манастира се намира килията „Св. Никола” с едноименния параклис (18-19 век), а на запад, на един красив хълм – така нареченото Зографско училище с църквата „Св. Георги” от 19. век. В землището на манастира и в близките му околности е имало още няколко килии – „Селимица”, „Иваница”, „Черни вир”, пещерната килия „Св. Козма”, „Херово” и др., в които е имало и църкви. Влиянието на „Зограф” се разпростирало и в други части на Атон. Освен на манастирската арсана, около която още от времето на Иван Асен II имало построена кула и друга по-нова, изградена заедно с църквата „Св. Никола” в началото на 16 век, българи живеели в килиите „Св. Богородица Ксилургу”, близо до манастира „Ватопед”, „Достойно ест” и „Йоан Кукузел”, близо до Карея и в други, които поддържали тесни връзки с манастира. Много са били имотите на „Зограф” в съседните полуострови и острови по Северна Гърция, в България, Молдавия и другаде.
Всеки, прекрачил прага на „Зограф”, се вълнува от съприкосновението със светини, с места, където са пребивавали и оставили следи знаменити личности, като Йоан Кукузел, Иван-Асен II, Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, Йасаф Бдински, Григорий Цамблак, Пимен Зографски, Паисий Хиледарски, Софроний Врачански, Иларион Макариополски, Захарий Зограф и пр.
[1] Фрагмент от „Паметници на културата на Света Гора – Атон”, С., 1987 г.