Рецензенти: проф.Мария Грозева-Минкова, доц.д-р Нели Раданова

Редакторска колегия: гл.ас.д-р Даниела Меса, ас.д-р Радосвета Кръстанова-Канева, гл.ас.Анелия Ламбова

Съставител: гл.ас.д-р Мария Спасова

ПРЕДГОВОР

Научноизследователската дейност на департамент „Романистика и германистика” е съсредоточена върху теоретичните и приложните аспекти на общото и съпоставителното езикознание, теорията и практиката на превода, методиката на чуждоезиковото обучение, използването на информационните и комуникационните технологии в преподаването и обучението по чужд език, както и върху немскоезичната, френскоезичната, испаноезичната и италианската литература и култура.

За втора поредна година департамент „Романистика и германистика“ представя публикациите на своите преподаватели и докторанти, както и на колеги и приятели на НБУ. Настоящият годишник е потвърждение на казаното от проф. Павлина Стефанова по повод първото издание, а именно, на „желанието на членовете на департамента той да се утвърди като постоянен форум за автори с разнородни и разнопосочни интереси, обединени от една обща цел – решаване на теоретични и практически въпроси в обучението по съвременни езици“.

Не само тесните специалисти, но и всички интересуващи се от филология, приложна лингвистика, културология и линговдидиктатика ще открият интересна и полезна информация в настоящия втори том на Годишника. Статиите в него са разпределени в четири дяла, съответстващи на основните научни интереси на авторите.

В дял първи, Езикознание, са включени осем сатии, посветени на езиковедски проблеми от българския, френския, испанския, италианския и руския език. Представени са разработки в областта на историческата граматика на испанския език, фонетиката, текстолингвистика, съдебната лингвистика, теорията за речевите актове, лексикографията и други.

Мария Китова-Василева (НБУ) се връща към един от най-значимите проблеми в своите научни търсения, а именно, съдбата на конюнктивния футурум на испански език. Веска Кирилова (ВТУ) изследва причините и последствията от ненормативна епентеза на вокална и консонантна дължина в устната реч на френския и българския език. В статията си „Текстолингвистиката като езиковедска дисциплина“, Мария Ладовинска (НБУ) прави съпоставителен преглед на основните теории на български и италиански езиковеди и очертава пътищата за развитие на текстолингвистиката. Светлана Атанасова (ВТУ) разглежда ролята на индикаторите за лице при изграждането на речевия акт. Статията на Таня Топалова (ВТУ) ни представя основните тематични групи италиански заемки в българския език,като в заключение посочва, че в най- висока степен те са навлезли в сферата на изкуството, икономиката, кулинарията и др. Борислав Георгиев (НБУ) представя термини от българското наказателно право в общите тълковни речници, а Мария Спасова (НБУ) разглежда лингвистичните теории и понятия, засягащи уникалността на езиковата продукция на индивида и тяхната интерпретация в областта на съдебната лингвистика.

Вторият дял съдържа три статии, свързани с теорията и практика на превода. В статията си „Музиката – духовна родина: стихотворението „Flötenspiel“ от Херман Хесе“, Антоанета Димитрова (Шуменски университет) анализира два различни превода на поемата на български език, за да намери отговор на въпросите за непреводимостта и естетическите търсения на преводача. Десислава Давидова (НБУ) се занимава с по-частния проблем на превода на италианския отстъпителен съюз benché на български език. Венета Сиракова (НБУ) представя едно изключително интересно изследване, смея да твърдя, първо по рода си в България, за превода на поезия на иберийския полуостров през XIII – XIV в.

Най-големият дял от настоящия годишник е третият, посветен на методиката на обучението по съвременни езици и това съвсем не е случайно, тъй като департамент „Романистика и германистика“ отдавна се е утвърдил като научен център за подготовка на преподаватели по чужди езици. Интересът към едноименната докторска програма нараства всяка година и доказателство за това намираме и във втория том на Годишника, където имаме удоволствието да представим публикации на настоящи и бивши наши докторанти. В дял трети са включени статии на едни от водещите имена в областта на методиката на чуждоезиковото обучение, като Павлина Стефанова (НБУ), Янка Коева (ВТУ), Нели Митева (Шуменски университет) в сферата на обучението по немски език; Галя Куртева (НБУ), която се занимава с проблемите на овладяването на българския език като чужд, Милен Шипчанов (НБУ), чиито научни интереси са тясно свързани с компютризираното чуждоезиково обучение и други. Ще си позволя да не изброявам имената на всички автори и ще оставя читателите сами да се запознаят спокойно и подробно с техните статии. Тук само ще отбележа, че представените в този дял публикации са не само теоретични, но имат и практическа насоченост и са плод на дългогодишния опит и научни дирения на колегите от департамент „Романистика и германистика“ на НБУ, както и на колегите от Шуменски университет, Пловдивски университет, УНСС и Академията на МВР. Статиите разглеждат интересни и разнородни проблеми като анализа на грешките, ранното чуждоезиково обучение, текстовата компетентност за научната работа, овлядяването на граматиката на чуждия език, литературните текстове в обучението по чужд език, интерактивните методи за обучение, компютризираното обучение, формирането на комуникативна компетентост и др. за обучението по немски, английски, испански, френски, италиански, новогръцки и български език.

В последния дял, Литература и култура, са включени шест статии. Петя Петкова-Сталева (НБУ) изследва новаторството в новелите Псевдо-Сермини, италиански автор от 15 век. Обект на изследване в статиите на Ярмила Даскалова (ВТУ) и Златороса Неделчева-Белфанте (Пловдивски университет) са произведения от френската литература, а Ане Щурм и Снежана Бойчева (Шуменски университет) представят проблеми, свързани с произведенията на българските автори Илия Троянов Димитър Динев и Сибиле Левичаров. В статията си CIVITAS HUMANA ADVERSUS CIVITATEM DIVINAM, Доротея Валентинова (БАН, институт за исторически изследвания) реконструира фрагменти от двете „реалности“, както е описано в текстовете на Цицерон, Салустий, Августин и Салвиан.

По своето тематично разнообразие, богатството на изследователските методи и актуалност на разглежданите проблеми, статиите в настоящия годишник са ценен принос в областта на филологията и методиката на чуждоезиковото обучение.

И в заключение, бих искала да отбележа, че освен научната си стойност, Годишникът има и друга, много по- ценна страна: той е най- ясното потвърждение за приемствеността между преподаватели и докторанти, за уважението и колегиалността между българските учени от различни университети, които с готовност споделят и обменят своите идеи и постижения в настоящото издание на департамент „Романистика и германистика“ на НБУ.

Даниела Меса