ПРОУЧВАНЕ НА НАГЛАСИТЕ И ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ИЗУЧАВАЩИТЕ НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК В АКАДЕМИЯТА НА МВР
Даниела Боянова-Минкова
(Академия на МВР)
The article interprets survey results of the attitudes and needs of students of Modern Greek, mainly at the Police Academy, but also at Sofia University “St. Kliment Ohridski” and South West University “Neofit Rilski” in Blagoevgrad.
След демократичните промени в страната през 1989 г., по силата на новите обществено-икономически обстоятелства, интересът към Гърция, гръцката култура и език бива възобновен, а това неизбежно рефлектира върху обучението по гръцки език, което изживява години на апогей. Този положителен факт обаче е съпроводен от немалко трудности в организацията и реализирането на обучението, породени най-вече от липсата на учебна и оригинална художествена литература на новогръцки език, от прекъснатите традиции в областта на методиката, което от своя страна неизбежно води до известно методическо еднообразие и несъответствие между интересите и потребностите на обучаваните и възможностите за удовлетворяването им чрез съществуващите педагогически ресурси. От друга страна в края на 20-ти и началото на 21-ви век обучението по съвременни езици в България навлезе в нов етап на развитие, който се характеризира с постепенното преминаване от традиционен към интеракитвен режим на преподаване и учене. Така в езиковата подготовка се налага по-активното и систематично прилагане на иновативни методи на преподаване и учене. Обучението по новогръцки език в България до голяма степен следва общите закономерности на развитие на чуждоезиковото обучение. Доказателство за това е почти едновременното възприемане на принципите на конструктивистката образователелна идеология и постепенното преминаване от традиционен към комуникативен модел на преподаване и учене, процес който все още не е приключил.
В българските учебни заведения преходът към комуникативно ориентирано обучение по новогръцки език се осъществява в средата на 90-те години на миналия век с промяната на използваните учебни материали и по-специално с въвеждането на първата изцяло комуникативна система “Τα νέα ελληνικά γιαξενόγλωσσους» на Сапфо Маврулия и Евангелия Георгандзи, която първоначално се въвежда експериментално на мястото на системата с подчертано граматическа насоченост “Τα νέα ελληνικά για ξένους», разработена от екип на Аристотелския университет в Солун, но много бързо се налага като учебно средство с висока степен на постижимост на езиковите компетентности и едновременно с това възприемано с лекота от обучаваните.
В Академията на МВР курсантите изучават екстензивно новогръцки език в рамките на 420 часа, разпределени поравно през целия четиригодишен срок на обучение, а специализантите, които са държавни служители в системата на МВР, изучават езика в интензивни курсове, организирани в 2 модула:
§ Начинаещи (А1-А2) - 600 уч. ч.
§ Напреднали (В1-В2.1) - 450 уч. ч.
Внедряването на учебния курикулум „Общата европейска езикова рамка“ като референтно средство за координиране целите на езиковото обучение на всички нива детерминира знанията и уменията, които следва да получат курсантите и специализантите в края на следването си. Завършилите пълния курс на обучение курсанти трябва да покриват изискванията на ниво В1.1., а специализантите - В2.1.
Основна характеристика на комуникативно ориентираното обучение е съобразяването с действителните комуникативни потребности и интереси на обучаваните. За да проникнем по-дълбоко в техните възприятия, нагласи и нужди в Академията на МВР бе предприето анкетно проучване, което освен посоченото учебно заведение включва също така СУ”Климент Охридски” и Югозападен Университет „Неофит Рилски”. Причината да бъдат включени и други висши учебни заведения е стремежът към по-голямата обхватност на проучването и възможността за корелиране на данните.
Направеното анкетно проучване има следните цели:
- да определи специфичните особености на съвременното обучение по новогръцки език;
- да диагностицира потребностите, нагласите и интересите на обучаваните;
- да идентифицира проблемни области в отношението на учещите към използваните методи, учебни ресурси и материални условия;
- да разграничи методите, подходите и процедурите с висок потенциал за осъществяване на ефективно обучение по съвременни езици;
- да формулира възможни стратегии, насочени към специфичните целеви групи в Академията на МВР;
Изготвени са две анкетни карти [1] - за преподаватели и обучавани, всяка от които съдържа 20 въпроса.
Проведено през учебната 2014/2015 година, анкетното проучване има анонимен характер и включва 12 преподаватели и 51 обучавани, от които 16 са курсанти и специализанти в Академията на МВР. Събраната първична информация е подложена на статистическа обработка чрез компютърната програма SPSS (Statistical Package for the Social Sciences).
Анкетното проучване не претендира за представителност.
На първо място половата принадлежност и възрастта на учещите имат важно значение за детерминиране на техните нагласи и интереси. Интерпретирайки получените данни, можем да посочим, че обучаваните, които преминават интензивен или екстензивен курс на обучение по новогръцки език в Академията на МВР са предимно лица от мъжки пол, като възрастта им варира в диапазона между 18 и 50 години.
Графика 1.
Съотношението обучавани мъже – жени в Академията на МВР през учебната 2014/2015 година е 75% - 25%. При студентите, изучаващи новогръцки език, съотношението през същия период е в обратен порядък - 85,7% от учещите са от женски пол, а 14,3% от мъжки. Това положение се дължи на различните квоти за прием на момчета и момичета в учебните заведения, в които бе проведена анкетата.
От проведената анкета става ясно, че през последните няколко години обучението по новогръцки език се осъществява предимно с помощта на комуникативната система „Επικοινωνήστε ελληνικά” на Клеантис и Фросо Арванитаки, позволяваща овладяването на ниво В2 на езикова компетентност. Както личи от отговорите на 84, 3% от анкетираните обучавани това е одобреният и използван в конкретните образователните институции учебен комплекс. 11,8% декларират, че учебният процес се осъществява с помощта на учебника «Τα νέα ελληνικά για ξενόγλωσσους», а 7,8% продължават да работят по “Τα νέα ελληνικά για ξένους».
Независимо от факта, че учебникът „задава ръководната линия в обучението“ (Стефанова, 2015), използването на комуникативно ориентиран учебен комплекс не гарантира от само себе си прилагането на принципите на комуникативния подход. За да може да каже, че дадено обучение е комуникативно ориентирано, от съществено значение е анализът на характера на специфичните учебни дейности или процедури, които представляват съставна част на всеки метод.
Анкетното проучване сред обучаваните показва, че граматико-преводният/82,4%/ и комуникативният/90,2%/ са водещите методи, прилагани интегрирано в обучението по новогръцки език. Едва 15,7% декларират, че се прилага мултимедийно обучение, а 13,7% - методът на проектите.
Интерес представлява позицията на преподавателите относно предпочитаните от тях методи. 50% от респондентите - преподаватели посочват, че използват граматико-преводния метод изключително често, а 16,7% се дистанцират категорично от него. Аудиолингвалният метод прилагат достатъчно често 33,3% от преподавателите. Съответно 50% декларират използването на комуникативния метод в много висока степен, а 25% смятат, че го използват достатъчно често. 16,7% от преподавателите обаче не залагат на ученето на чужд език чрез общуване. Този факт недвусмислено показва, че традиционните методи не са отстъпили изцяло мястото си на комуникативно ориентираното обучение, независимо от факта, че 75% от преподавателите и 68,6% от обучаваните застъпват мнението, че предлаганото обучение по новогръцки език има иновативен характер. В таблицата по-долу може да се наблюдава фреквентността на използваните методи и процедури според данните, предоставени от респондентите- преподаватели.
Таблица 1. Фреквентност на използваните методи и процедури в обучението по новогръцки език в %.
|
Метод/ процедура |
Изключително често |
Достатъчно често |
Понякога
|
Рядко
|
Никога
|
|
Граматико-преводен |
50,0 |
16,7 |
- |
16,7 |
16,7 |
|
Аудиолингвален/аудиовизуален |
8,3 |
33,3 |
16,7 |
- |
41,7 |
|
Комуникативен |
50,0 |
25,0 |
8,3 |
- |
16,7 |
|
Кейс стади |
- |
- |
25,0 |
16,7 |
58,3 |
|
Проектно обучение |
- |
- |
25,0 |
8,3 |
66,7 |
|
Обучение чрез сътрудничество |
- |
- |
8,3 |
25,0 |
66,7 |
|
Ролеви игри |
33,3 |
25,0 |
16,7 |
8,3 |
16,7 |
|
Дискусия |
25,0 |
25,0 |
25,0 |
8,3 |
16,7 |
|
Беседа |
- |
25,0 |
25,0 |
8,3 |
41,7 |
|
Драматизации |
- |
- |
16,7 |
16,7 |
66,7 |
|
Учебна симулация |
- |
16,7 |
8,3 |
16,7 |
58,3 |
|
Сугестопедия |
- |
- |
16,7 |
8,3 |
75,0 |
|
Дидактични игри |
8,3 |
16,7 |
- |
33,3 |
41,7 |
|
Мултимедийно обучение |
25,0 |
8,3 |
8,3 |
8,3 |
50,0 |
|
Филми, телевизионни предавания |
- |
8,3 |
33,3 |
16,7 |
41,7 |
|
Песни, пословици, крилати изрази, гатанки |
16,7 |
33,3 |
8,3 |
33,3 |
8,3 |
Нагласите на преподавателите относно дидактическата актуалност на използваните методи личи от отговорите на въпроса „Кои от посочените методи считате за остарели и/или неефективни за овладяването на чужд език?” Сред отхвърлените методи нито един от анкетираните 12 преподаватели не поставя комуникативния метод, мултимедийното обучение и ролевите игри. 50% от респондентите обаче посочват граматико-преводния метод и използването на филми и телевизионни предавания като най-неефективни методи за овладяването на новогръцки език.
Графика 2.
Интересен факт представляват отговорите на същия въпрос на респондентите – обучавани, представени в таблицата по-долу. Поради опасения от недостатъчна методическа компетентност на респондентите някои от методите са представени описателно, а други - с посочване на най-съществените елементи от тях.
Таблица 2. Остарели и/или неефективни методи на преподаване според обучаваните в %
|
Изучаване на граматичните правила и упражнения |
5,9 |
|
Превод на текстове – от и на езика-цел |
3,9 |
|
Наизустяване на текстове и многократно преписване на думи |
54,9 |
|
Механично повтаряне и имитиране на готови езикови модели |
45,1 |
|
Учене чрез общуване - диалог с преподавателя и с другите обучавани |
2,0 |
|
Поставяне на проблем, за решаването на който трябва са се постигне консенсус |
13,7 |
|
Разработване на проект |
15,7 |
|
Мултимедийно обучение |
5,9 |
|
Ролеви игри |
7,8 |
|
Чрез сугестия/внушение/- с помощта на специално подбрани класически музикални произведения, литературни творби, репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство и др. |
33,3 |
|
Игри на „бесеница“, на думи /синоними, антоними/, „Познай какво/кого намислих?“ |
7,8 |
|
Слушане на песни |
3,9 |
Очевидно е, че ако голяма част от анкетираните преподаватели се дистанцират от граматико-преводния метод, чиито недостатъци са добре познати - авторитарен стил на преподаване, дедуктивно представяне на граматичните явления, монотонно разчитане на обемни, често неактуални текстове, извършване на механичен и често твърде буквален превод, акцентиране главно върху репродуктивните умения на обучаваните и пр., не така стоят нещата при респондентите – обучавани. Въпреки, че 54,9% се обявяват категорично срещу отживелия папагалско-репродуктивния метод [2], при който обучението се концентрира върху наизустяването на текстове и тяхното буквално възпроизвеждане, едва 9,8% считат граматико-преводния метод са неефективен.
Трябва да признаем, че някои от съвременните лингводидактични системи по новогръцки език [3] се стремят да компенсират дългогодишната хегемония на комуникативните методи и да реабилитират ролята на учебния превод за овладяването на набор от преводачески умения, които по същество са вид комуникативни умения. И този факт не е случаен. Динамиката на обществените процеси в началото на новото столетие води до стремително нарастване на значението на превода в рамките на обединена Европа.
Аудиолингвалният метод обаче не се радва на одобрението на обучаваните. 45% от респондентите считат за отживелица механичното повтаряне на готови езикови модели. Сугестопедичният подход също е отхвърлен от 33,3% от обучаваните, независимо от широката популярност на тази българска иновация, главно поради отсъствието на цялостно издържани сугестопедични курсове в системата на общественото образование и от там липсата на непосредствен учебен опит.
Известно е, че социо-културните нагласи, като предварително изградени представи влияят върху отношението на обучаваните към езика-цел и към самия процес на учене изобщо. Културата като съвкупност от знания, вяра, изкуство, морал, традиции, ценности и норми влияе върху мисловния процес на индивида и неговото поведение в образователната среда. Всички индивиди влизат в ролята на учещи с предварително формирани идеи и нагласи, познаването на които помага да се разберат очакванията им от учебния процес и съответно да се подбере подходящ учебен стил. Нагласите относно страната и носителите на езика, получени в резултат на лични контакти или изградени на базата на други източници /например медиите/, могат да повлияят върху мотивацията за изучаване и използване на езика. Не случайно в методическата литература се откроява мнението за значителна корелация между положителните нагласи към дадена култура и научаването на езика й. (Шопов, 2013)
Друг основен фактор, оказващ влияние върху отношението на възрастните към обучението, представлява мотивацията. В методическата литература като най-открояващи се изследователи на мотивацията са посочени двама канадски психолози – Роберт Гарднер и Уолъс Ламберт (Шопов, 2002). Те разглеждат три вида мотивация – инструментална, интегративна и асимилативна. Според тях инструменталната мотивация възприема езика като инструмент за постигане на практически цели, за разлика от интегративната и асимилативната, при които езикът се корелира в различна степен с културата на дадената страна. За нас от особено значение е именно инструменталната мотивация, тъй като тя е свързана с използването на езика в помощ на конкретната професионална реализация на обучаваните и влияе благотворно върху нагласите им за учене. Те ясно осъзнават необходимостта да ползват чуждия език на достатъчно високо ниво в бъдещата си работа (за курсантите) и в настоящата (за специализантите), при комуникация с колеги от други страни по съвместни дейности като специализации и семинари, обмен на опит по полицейски теми/мерки за намеса на органи, обмен на оперативна информация и др.
Многобройни изследвания, посветени на проблемите на обучението на възрастни показват, че наличието на определен житейски и професионален опит влияе положително върху качеството на усвояваните знания, съдейства за по-дълбокото разбиране на изучаваното съдържание, повишава оценката за значимостта на ученето изобщо [4]. Доколкото социалната роля дефинира зоната за приложение на човешката активност, чрез която личността се вписва в съответни институции на дадено общество, от съществено значение е определянето й. Като възрастни индивиди с изграден вече социален и професионален статус, поставени в условията на групово обучение, те поемат върху себе си социално-психологическата роля на обучавани. Всяка роля от своя страна предполага определен тип компетентност.
Компетентността включва грамотността, езиковата култура, професионалните умения, общата култура. Можем да съдим за нивото на индивидуален компетентен опит на обучаваните в Академията на МВР по декларираните в анкетните карти социално-демографски признаци – образователен ценз, принадлежност към определена социална група, както и от броя на изучаваните чужди езици, разбирането за ролята на владеенето на друг чужд език за усвояването на новогръцки, целта, с която се изучава езикът-цел. От анкетираните в АМВР лица, изучаващи новогръцки език 56,3% се определят като служители в държавния сектор, 37,5% като учащи и 6,3% като пенсионери.
Графика 3.
От държавните служители 55,6% са с висше образование, а 44,4% със средно.
В съвременната лингводидактика владеенето на поне един чужд език се счита като фактор, повишаващ сензитивността при овладяването на всеки следващ език. Педагозите–практици ясно осъзнават тази взаимозависимост, както показват и данните от анкетите. От анкетираните 12 преподаватели по новогръцки език всички без изключение посочват, че владеенето на друг чужд език подпомага учещите в усвояването на езика-цел.
Анализирайки отговорите на анкетираните обучавани можем да посочим, че 55,6% от специализантите са изучавали английски език, докато при курсантите всички анкетирани притежават определена комуникативна компетентност по най-модерния в света език. По отношение на немски език съотношението е 22,2% /специализанти/ на 45,9% /учащи/. Френски език са изучавали 11,1% от специализантите и 18,9% от учащите, което показва, че младите хора притежават по-висока езикова комуникативна компетентност от по-възрастните си колеги. 11,1% от специализантите обаче не са изучавали никакъв чужд език и следователно не разполагат с предишен езиков опит.
88,9% от специализантите считат, че владеенето на друг език подпомага усвояването на новогръцки, докато при респондентите – учащи процентът е значително по-нисък – 62,2%, което показва, че с нарастването на житейския и професионален опит на индивида нараства и неговата осъзнатост по отношение на обусловеността на езикоусвояването от предишния учебен опит.
Целта, с която обучаваните пристъпват към изучаването на новогръцки език е от изключително важно значение при проучването на техните потребности и нагласи. 77,8% от специализантите изучават новогръцки език с цел повишаване на професионалната квалификация, останалите 22,2% са се насочили към конкретния език по причини от личен характер, докато при респондентите - учащи отговорите бележат значително разнообразие, което личи от таблицата по-долу.
Таблица 4.
|
Въпрос 4 - С каква цел изучавате новогръцки език? |
Отговори в % |
|
4.1.За академични цели - следване, провеждане на изследвания и др. |
64,9 |
|
4.2.Повишаване на професионалната квалификация |
18,9 |
|
4.3.С цел туризъм |
13,5 |
|
4.4.Получаване на сертификат |
2,7 |
|
4.5.По причини от личен характер |
8,1 |
Високият процент респонденти - специализанти, отговорили че изучават гръцки език с цел повишаване на професионалната квалификация означава, че тези лица притежават по-ясно изразена инструментална мотивация, при която е налице стремеж у индивида към постигането на практически цели.
Можем да обобщим, че обучаваните в Академията на МВР имат различен образователен ценз и професионален опит, различни образователни и професионални интереси и потребности. Преподавателят, като отчита социално-психологическите параметри на конкретната аудитория - нагласи, индивидуалности, характерни особености, има отговорната задача да култивира една стимулираща учебна среда, в която да приложи онези методи, подходи и процедури, които удовлетворяват потребностите на учещите и постигат целите на обучението.
БИБЛИОГРАФИЯ
Веселинов,Д.(2005). Възрожденският урок по френски език. Лингводидактическа реконструкция. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”
Пороманска, Ст. (2000). Новогръцки език за напреднали. Гръцко-български текстови паралели. Велико Търново:Ровита
Стефанова, П. (2015). Методика на обучението по съвременни езици.София: НБУ
Шопов, Т. (2013). Педагогика на езика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”
Шопов, Т. (2002). Чуждоезиковата методика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”
ПРИЛОЖЕНИЕ №1
А Н К Е Т Н А К А Р Т А
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО/ГОСПОДИНЕ,
Целта на настоящото изследване е да се проучи мнението на изучаващите новогръцки език относно методите, използвани в съвременното обучение по новогръцки.
Вашите изчерпателни и искрени отговори на поставените въпроси ще допринесат за постигане целта на изследването. Анкетата е анонимна и резултатите ще се използват единствено за решаване на научноизследователските задачи.
Моля, посочете отговора, който в най-голяма степен съответства на Вашето мнение. На някои от въпросите е предоставена възможност да изкажете различно от посоченото в отговорите мнение. Това може да направите като впишете Вашето мнение в отговорите, обозначени с “Друго (посочете какво)”.
ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ БЛАГОДАРИМ ЗА ОКАЗАНОТО СЪДЕЙСТВИЕ!
|
№ |
Въпрос |
Отговори |
Код |
|
1. |
В качеството си на какъв/каква изучавате гръцки език? |
· Ученик · Студент · Курсист · Курсант/Специализант |
1 2 3 4 |
|
2. |
Досега изучавали ли сте чужди езици? (Моля, посочете до 3 отговора)
|
· Английски език · Немски език · Френски език · Руски език · Гръцки език · Друг (посочете какъв)………………………….. · не |
1 2 3 4 5 6 7 |
|
3. |
Смятате ли че владеенето на друг чужд език подпомага усвояването на новогръцки? |
· Да · Не
|
1 2
|
|
4. |
С каква цел изучавате новогръцки? |
· За академични цели - следване, провеждане на изследвания и др. · Повишаване на професионалната квалификация · С цел туризъм · Получаване на сертификат · По причини от личен характер · Друго (посочете)............................................ |
1
2 3 4 5 6
|
|
5. |
Посочете използвания учебник: |
· Επικοινωνήστε ελληνικά · Τα ελληνικά για ξενόγλωσσους · Ξεκινώντας/Συνεχίζοντας · Ελληνική γλώσσα · Τα νέα ελληνικά για αρχάριους/προχωρημένους · Αρχίζω τα ελληνικά/Περισσότερα ελληνικά · Друг (посочете)........................................... |
1 2 3 4 5 6 7 |
|
6. |
Смятате ли, че темите, застъпени в него отговарят на вашите интереси и потребности? |
· Да, напълно · По-скоро да · По-скоро не · Не |
1 2 3 4 |
|
7. |
Смятате ли, че предлаганото обучение по новогръцки език има иновативен характер? |
· Да, напълно · По-скоро да · По-скоро не · Не |
1 2 3 4 |
|
8. |
Кои от изброените похвати се използват най-често в обучението по новогръцки език? (Моля, посочете до 5 отговора)
|
· Изучаване на граматичните правила и упражнения(1) · Превод на текстове – от и на езика-цел(2) · Наизустяване на текстове и многократно преписване на думи(3) · Механично повтаряне и имитиране на готови езикови модели(4) · Учене чрез общуване- диалог с преподавателя и с другите обучавани(5) · Поставяне на проблем, за решаването на който трябва са се постигне консенсус(6) · Разработване на проект(7) · Мултимедийно обучение(8) · Ролеви игри(9) · Чрез сугестия/внушение/ - с помощта на класически музикални произведения, литературни творби, репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство и др.(10) · Игри на „бесеница“, на думи /синоними, антоними/, „Познай какво/кого намислих?“и др.(11) · Гледане на филми, телевизионни предавания(12) · Слушане на песни(13) · Друго(посочете)………………………………(14)
|
1
2 3
4
5
6
7 8 9
10
11
12 13 14 |
|
9. |
Кой от посочените похвати считате за остарял и/или неефективен за овладяването на чужд език? (Моля, посочете до 3 отговора)
|
· Изучаване на граматичните правила и упражнения(1) · Превод на текстове – от и на езика-цел(2) · Наизустяване на текстове и многократно преписване на думи(3) · Механично повтаряне и имитиране на готови езикови модели(4) · Учене чрез общуване - диалог с преподавателя и с другите обучавани(5) · Поставяне на проблем, за решаването на който трябва са се постигне консенсус (6) · Разработване на проект(7) · Мултимедийно обучение(8) · Ролеви игри(9) · Чрез сугестия/внушение/- с помощта на специално подбрани класически музикални произведения, литературни творби, репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство и др. (10) · Игри на „бесеница“, на думи /синоними, антоними/, „Познай какво/кого намислих?“(11) · Слушане на песни(12) · Друго(посочете)……………………………….. (13) |
1
2
3 4
5
6
7 8 9
10
11
12 13
|
|
И 10. |
Мислите ли, че съчетаването на традиционни и иновативни подходи би допринесло за по-ефективното усвояване на знания? |
· Да · Не · Не мога да преценя |
1 2 3 |
|
11. |
Какви трябва да бъдат темите и текстовете, по които се извършва обучението? (Моля, посочете до 3 отговора |
· Да са професионално ориентирани · Да съответстват на българската действителност · Да са разнообразни · Да отразяват потребностите и интересите на обучаваните · Да са актуални · Друго (посочете какво)………………………….. |
1 2
3 4 5 6 |
|
12. |
Според Вас методът на проектите поощрява ли самостоятелността и творческата изява на обучаваните? |
· Да · Не · Не мога да преценя |
1 2 3 |
|
13. |
В каква форма на обучение предпочитате да участвате? (Моля, посочете 1 отговор) |
· Групова · Индивидуална · Дистанционна · Смесена |
1 2 3 4 |
|
15. |
Какви, според Вас, трябва да бъдат материалните условия за провеждане на езиковото обучение? (Моля, посочете до 3 отговора)
|
· Зала с линейно разположени места за обучаваните и фронтално за преподавателя · Зала с кръгово разположение на работните места · В мултимедийна зала · Във фонетичен кабинет · В зала с интерактивна дъска · В зала, подобна на театрална работилница · Стандартна учебна аудитория |
1
2
3 4 5 6 7 |
|
16. |
Считате ли, че придобитите езикови знания ще Ви позволят да се реализирате добре професионално? (Моля, посочете 1 отговор) |
· Да · По-скоро да · По-скоро не · Не |
1 2 3 4 |
|
17. |
Пол
|
· Мъж · Жена |
1 2 |
|
18. |
Образование |
· Висше · Полувисше · Средно · Основно |
1 2 3 4 |
|
19. |
Социална група |
· Работник · Служител в държавния сектор · Служител в частния сектор · Свободна професия · Учащ · Пенсионер · Безработен · Друго (посочете какво)……………………… |
1 2 3 4 5 6 7 8 |
|
20. |
Възраст
|
· 15-18 години · 18-22 години · 23-30 години · 31-40 години · 41-50 години · 51-60 години · Над 60 години |
1 2 3 4 5 6 7 |
БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ОТЗИВЧИВОСТТА!
ПРИЛОЖЕНИЕ №2
А Н К Е Т Н А К А Р Т А
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО/ГОСПОДИНЕ,
Целта на настоящото изследване е да се проучи мнението на преподавателите по новогръцки език относно прилаганите в съвременното обучение по новогръцки методи на преподаване.
Вашите изчерпателни и искрени отговори на поставените въпроси ще допринесат за постигане целта на изследването. Анкетата е анонимна и резултатите ще се използват единствено за решаване на научноизследователските задачи.
Моля, посочете отговора, който в най-голяма степен съответства на Вашето мнение. На някои от въпросите е предоставена възможност да изкажете различно от посоченото в отговорите мнение. Това може да направите като впишете Вашето мнение в отговорите, обозначени с “Друго (посочете какво)”.
ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ БЛАГОДАРИМ ЗА ОКАЗАНОТО СЪДЕЙСТВИЕ!
БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА ОТЗИВЧИВОСТТА!
[1] виж прилож. №1,2
[2] Терминът е заимстван от Д. Веселинов (2005)
[3] Вж. Пороманска, Ст. (2000) Новогръцки език за напреднали. Гръцко-български текстови паралели. Велико Търново:Ровита
[4] При условие, че определеното съдържание отговаря на потребностите и интересите на обучаваните.