Der vorliegende Beitrag folgt einer Unterrichtsbeobachtung in Deutsch als zweite Fremdsprache und hat zum Ziel zu untersuchen, ob, in welchem Maß und in welchen Unterrichtsetappen die Lernenden Schwierigkeiten bei der Vermittlung und dem Erwerb von grammatischen Kenntnissen über Reflexivpronomen haben. Es wird die Entwicklung von grammatischen Fähig- und Fertigkeiten in der mündlichen und schriftlichen Rede untersucht.  Die Grammatik sollte nicht als unüberwindbares Hindernis betrachtet werden, sondern als notwendiges Mittel, das Lese- und Hörverstehen, Schreiben und Sprechen im Fremdsprachenunterricht unterstützt.

  1. „За” и „против” изучаването на граматика в обучението по чужд език

Дискусиите „за” и „против” изучаването на граматика в чуждоезиковото обучение се коренят още в педагогическото реформаторско движение и често са израз на основателно недоволство от страна на учещите чужд език и техните обучаващи. Разбираемо е например, че променените цели на чуждоезиковото обучение от 60-те години на XX век насам водят до по-големи промени при преподаване и усвояване на граматика и успоредно с това – до по-широки дебати. Но днес се питаме как е възможно 30-40 години след „комуникативния обрат” смисълът и обемът на обучението по граматика още да са спорни. В някои случаи този спор наистина съвсем не засяга фактически провеждащото се обучение; често носещата се слава на обучението по граматика като „необходимо зло” или „скучен баласт”, както и упреците като „формализъм”, „отдалеченост от практиката” или мъчение за ученика – всичко това контрастира по забележителен начин с проявения от учещите голям интерес към граматичните знания, учебниците и помагалата по граматика (Graefen, 2003).

  Кьонигс (Königs, 2004) обобщава следните учебно-психологически хипотези относно чуждоезиковото обучение, актуални през 70-те и 80-те години на миналия век:

·           Изследванията върху стратегиите на учене представят диференцирана картина за това, как успешно учещите чужди езици процедират ментално при преобразуване на чуждоезикови информации и тяхната употреба.

·           Все още фаворитизираната хипотезата, че усвояването на чужд език се осъществява под формата на алгоритми, които от своя страна са винаги по-силно зависими от изучаваната чуждоезикова система, отколкото от учещите, не устоява на емпиричните изследвания.

·           Разсъжденията за автономност на ученето подчертават преди всичко началото на личната отговорност на учещия за своя собствен учебен процес. С особена сила се налага схващането, че автономността на учене е успешна тогава, когато учещият постоянно следи и ревизира учебния си процес. Към това се прибавя и разбирането за осъществяване на собствения учебен процес и неговата културно-специфична изява.

  Въз основа на тези учебно-психологически предпоставки Кьонигс (Königs, 2004) прави принципни изводи за чуждоезиковото обучение:

·           Чуждоезиковото обучение трябва да създаде предпоставки за осъзнаване на собствените налични учебни знания от страна на учещите, а учебните пособия да съдържат глави, които дават възможност на обучаващите да получат информация за тези налични знания.

·           Заедно с работата върху чуждоезикови явления на преден план трябва да излезе действието като процес – с това изясняването и осъзнаването на стратегиите за учене  се превръща в целокупна част на чуждоезиковото обучение. В този процес се включва засиленото осъзнаване на собствените знания от страна на учещите.

·           В резултат на това за многокултурни и многоезични езикови групи следва извода, че в обучението трябва да се интегрират наличните езикови знания и/или културни познания на отделните учещи. С това нараства значението на многоезичието.

От обобщените актуални учебно-психологически предпоставки могат да се направят следните изводи за преподаването и усвояването на граматика (Königs, 2004):

·           Експлицитното преподаване на граматика категорично се приема положително. Обезсилват се опасенията, респ. погрешните предположения, че комуникативното чуждоезиково обучение е достатъчно без експлицитно усвояване на граматика. Дискусиите за нейното преподаване в никакъв случай не означават съживяване на граматико-преводният метод. В настоящия момент граматиката повече от всякога се схваща като средство, което подпомага езикоусвояването и служи за усвояване на рецептивните и продуктивните дейности по чужд език.

·           Преподаването на граматика трябва да има предвид когнитивно-психологическите критерии за разбираеми и подходящи формулировки на граматичните инструкции. Изследвания върху разбираемостта на граматични инструктивни текстове показват, че дидактико-граматичните текстове трябва да са както разбираеми, така и да съдържат необходимото количество информация, като имат по възможност повече допирни точки с наличните граматични знания.

·           Според лингвистичните критерии дидактико-граматичните категории се оказват на пръв поглед неправилни и най-вече непълни. В противовес на лингвистичните описания тези категории трябва да се разглеждат така, че да дават възможност на учещите за изграждане и разширяване на граматичните знания. От тази гледна точка граматичните знания са ориентирани в перспектива към учебно-психологичните дадености на учещите. Въз основа на това учебните стратегии трябва да съдържат указания за тяхното усвояване и за условията, при които трябва да се осъществява този процес.

2. Цел на изследването

Статията проследява урок за преподаване и усвояване на граматични знания (лични възвратни местоимения) и има за цел да изследва дали, до каква степен и в кои етапи на урока учещите изпитват затруднения в този процес.  Изследва се формирането на умения и навици за употреба на граматични знания в речта.

3. Наблюдение на урок за преподаване на възвратно лично местоимение в час по немски език

Проведено е наблюдение на урок по немски като втори чужд език  за преподаване на граматични знания за възвратни лични местоимения и развитие на умения за тяхната употреба в речта на немски език в VI „б” клас на ОУ „Патриарх Евтимий” през първия срок на учебната 2015/16 година. Работи се с учебния комплекс Deutsch Treff за шести клас.

Часът започва с проверка на домашната работа, след което следва фронтална беседа за активиране на наличните знания по темата „Видове спорт” (Sportarten):

Was machst du gern?

Treibst du Sport?

Magst du joggen? Wo läufst du? Wie heißt das Dorf? Wo ist das?

Was trainierst du? Wie oft?

Обобщителното изречение Das bedeutet gesund leben, направено от учителката, е преход към новата тема на стр. 24 в учебника: Welche Bilder passen zu welchem Text? (срв. приложение 1). Няколко ученика четат на глас двата текста, като към втория текст се задава въпросът: Защо в текста Zähneputzen, Duschen, Kämmen са с главни букви? Учещите без затруднение отговарят, че в случая това са съществителни имена.

Следват въпроси за проверка на разбирането:

Wer lebt gesund? – Tobias.

Was macht Tobias am Morgen? – Er steht um halb sieben Uhr auf. Er macht Gymnastikübungen.

Was macht Tobias im Bad? – Er putzt sich die Zähne und duscht sich und wäscht sich das Gesicht.

На дъската се записва: Tobias duscht sich, като „duscht sich” се огражда с червен маркер.

Следва въпросът Duscht du dich? и съответният отговор Ich wasche mich. Въпросът и отговорът се записват на дъската със съответната маркировка.

Учещите получават инструкция във верижно упражнение да си задават въпроса Duschst du dich? и да отговарят съответно Ich dusche mich.

Записаните на дъската три изречения се превеждат на български език: аз се къпя, ти се къпеш, той се къпе.

Прави се плавен преход към заглавието на новата тема: При спрежението променя ли се частицата sich? – Да. - Как се наричат тези местоимения, когато действието пада върху вършителя? – Възвратни.

На дъската се записва заглавието Reflexivpronomen, като се уточнява и терминологията на английски език – reflexive Pronouns.

По същият начин въз основа на текстовете се работи с глагола sich waschen – на дъската със съответната маркировка в червено се записват Er wäscht sich. – Wäschst du dich? - Ich wasche mich. Така се процедира и с глагола sich anziehen,  при който се обръща внимание на делимата представка и позицията й в изречението: Er  zieht sich an. – Ziehst du dich an? – Ich ziehe mich an. Възвратните местоимения се ограждат с червен маркер. Последователно глаголите се спрягат от отделни ученици в единствено число, като след съответното спрежение следва верижно упражнение със задаване на въпроси във второ лице и отговор в първо. Учителката записва спрежението в множествено число [1].

Фигура 1. Спрежение на глаголите sich duschen, sich waschen, sich anziehen.

По същия метод се спряга глаголът sich kämmen. На дъската се записва ich kämme mich със съответния превод и маркировка – Аз се реша. Учителката изисква превод на български език на изречението Ich kämme mir die Haare [2] (частите на тялото са изучени предварително). Изречението и съответният превод (Аз си реша косата) се записват на дъската, като се маркира възвратното местоимение. Sich die Haare kämmen се спряга устно и успоредно се записва на дъската в единствено число. Задават се въпросите: Как превеждаме Du kämmst dich? респ. Ich kämme dich?

Фигура 2. Спрежение на глагола sich kämmen.

Вниманието се насочва към индукционната база на дъската и спрегнатия глагол sich kämmen:

sich kämmen Akk.                   sich kämmen D.

ich kämme mich                         ich kämme mir die Haare

аз се реша                                аз си реша косата  

                     du kämmst dir die Haare

                                                erkämmtsichdieHaare

Задава се въпросът кои форми на възвратното местоимение се различават в единствено число (mich, mir – dich, dir). Прави се изводът, че възвратните местоимения mir, dir се употребява тогава, когато  в изречението има пряко допълнение. Установява се, че това са формите на личните местоимения в Akkusativ и Dativ, и че в множествено число формите в първо и второ лице са еднакви и съвпадат с личните местоимения. Учителката уточнява, че само в трето лице единствено и множествено число възвратното местоимение е sich. Учещите спрягат устно sich die Haare kämmen в множествено число, а учителката записва спрежението на дъската.

Така се процедира и с израза sich D. die Zähne putzen. Учителката спряга глагола в единствено число на дъската, а учениците, на базата на спрежението на sich die Haare kämmen, го спрягат устно в множествено число.

Задават се въпросите „Как ще кажем: Мия си ръцете/ лицето/ косата? Мия се/ мия си лицето? Обличам се/ обличам си якето?”.

След правилен отговор учещите го повтарят хорово.

Учителката активира налични знания, като ги насочва към позната от V клас лексика: Сега изясни ли се какво означава „Setze dich!”? Учещите спрягат устно глагола sich setzen.

Тъй като в планирано последващо упражнение се появява възвратна употреба на глаголите bewegen и legen, те се въвеждат като възвратни, като се записват на дъската (познати са като лексика) и след това се спрягат устно.

Фигура 3. Въвеждане на глаголите sich bewegen, sich legen, sich sezten.

Следва упражнение за затвърдяване на знанията и развитие на уменията, при което учителката показва глагол на дъската, а учещите отправят с него въпрос във второ лице единствено число към конкретен съученик/съученичка, напр. Niki, wäschst du dich? Обръща се внимание на словореда при задаване на въпросите, като учителката маркира с цифри посочен пример на дъската: du (2) wäschst (1) dich (3) (срв. фиг. 3). Особено внимание се обръща на глагола с делима представка sich anziehen.

Последващото упражнение е за развиване на умения за употребата на възвратните местоимения в речта в работната тетрадка на стр. 30/15 – Ergänze die Reflexivpronomen (срв. приложение 2). При проверката се установява, че над 90 % от учещите се справят без грешки.

Дава се домашна работа с устен примерен образец  (работна тетрадка, стр. 30/16). Учещите трябва да отправят съвет с възвратен глагол – Wie kann man topfit sein? Gib Tipps.

  Часът приключва с преценка на работата, като се поощряват най-активните учещи.

  Същият урок е наблюдаван в часа на студент по време на текуща педагогическа практика. Преминавайки през горепосочените етапи, в  този час от учещите бе изискано да попълнят и правилото за възвратни лични местоимения, поместено в учебника на български език (срв. приложение 1). Изпитва се затруднение при попълване на учтивата форма.

4. Изводи

  До момента на извършеното наблюдение възвратните лични местоимения не са изучавани в VI клас нито по български, нито по английски език. Установи се, че при адекватно преподаване учещите не изпитват затруднения при усвояването и употребата им в устната и писмената реч. Верижните упражнения, работата по двойки с конкретно назоваване на партньора дават възможност на учещите от тази възрастова група да схванат като игра усвояването и употребата на граматични знания. По пътя на индукцията те сами формулират изводи за употребата на личните местоимения в Akkusativ и Dativ като възвратни. Справят се без затруднения с предложеното в учебната тетрадка упражнение. Активирането на граматичните знания през следващите часове би довело до превръщане на първичните умения в навици – както в случая наличните знания за лични местоимения много „леко” бяха свързани с новия граматичен материал за възвратни местоимения.

  При преподаване и усвояване на граматични знания на преден план излиза действено-ориентираният подход, както и предлагането на адекватни стратегии за учене. От особено значение е спазването на когнитивно-психологическите критерии за разбираеми и подходящи писмени и устни инструкции. В конкретния случай поради ниската степен на владеене на немски език са допустими и инструкции на български.

  Преподаването на граматика би трябвало да не се схваща като непреодолима бариера от страна на учещи и обучаващи, а като средство за усвояване на езиковите дейности четене, слушане, писане говорене в часовете по чужд език.

БИБЛИОГРАФИЯ

Dikova, V., Mavrodieva, L., Kudlinska-Stankulowa, K. (2007). Deutsch Treff. Lehrbuch 6. Klasse. Plovdiv: Lettera.

Dikova, V., Mavrodieva, L., Kudlinska-Stankulowa, K. (2007). Deutsch Treff. Arbeitsbuch 6. Klasse. Plovdiv: Lettera.

Graefen, G. (2003). Zur Debatte um den Grammatikunterricht. In: Wolf, Armin & Riedner, Ursula Renate (Hrsg.) Materialien Deutsch als Fremdsprache. Grammatikvermittlung – Literaturreflexion – Qualifizierung für eine transnationale Kommunikation. Regensburg: Fachverband Deutsch als Fremdsprache, H. 70, 181-201.

Königs, F. G. (2004). Grammatikvermittlung im Trend – Trends der Grammatikvermittlung. Beobachtungen zu Rolle und Gestaltung der Grammatikvermittlung im Fach Deusch als Fremdsprache. In: Kühn, Peter (Hrsg.): Materialien Deutsch als Fremdsprache. Übungsgrammatiken Deutsch als Fremdsprache. Linguistische Analysen und didaktische Konzepte. Regensburg: Fachverband Deutsch als Fremdsprache, H. 66, 40-78.

Приложение 1. Deutsch Treff. Lehrbuch.

Приложение 2. Deutsch Treff. Arbeitsbuch.

____________________________________