Както вече споменахме по-горе, анкетите към обучаваните са частично-стандартизирани, т.е. освен т.нар. закрити въпроси, на обучаваните от двете нива им беше зададен и един открит въпрос за превод на подадени от нас примери с фразеологични словосъчатения, подредени по степен на трудност (1 < 2 < 3) съответно за В1 и В2 или според терминологията на Симеонидис (Συμεωνίδης, 2000: 29-30) „прозрачни и непрозрачни фразеологизми“.

  На студентите от ниво В1 бяха подадени за превод следните фразеологични структури:

1.                  ήλιος με δόντια – слънцето хапе (Букв. слънце със зъби);

2.                  το μήλο κάτω από τη μηλιά θα πέσει – крушата не пада по-далеч от дървото (Букв. ябълката под ябълковото дърво ще падне); [6]

3.                  ούτε γάτα, ούτε ζημιά – следа не остана (т.е. от станалото) (Букв. нито котка, нито щета)

На пример 1) студентите предлагат най-голямо разнообразие от преводни варианти: „слънце със зъби“, „зъбато слънце“, „усмихнато слънце“, „зимно слънце“, „студено слънце“, „има слънце, ама вън хапе“, „усмихва се през зъби“, „слънцето хапе“, „слънцето щипе“, „слънцето се усмихва със зъби“, “слънцето се зъби“, „слънцето се усмихва“, „слънчев ден“.

На пример 2) предложените преводни варианти от страна на обучаваните от ниво В1 са следните: „крушата не пада по-далеч от дървото“, „ябълката не пада по-далеч от дървото“, „какъвто бащата, такъв и синът“, „да ти се кача на главата“.

Особено голямо разнообразие от преводни варианти се наблюдават при превода на относително най-трудния пример 3) от страна на обучаваните от ниво В1: „нито риба, нито рак“, „ни лук ял, ни лук мирисал“, „и вълкът сит, и овцата в кошарата“, „нямаш котка – няма пакости“, „нямаш котка – нямаш щети“, „нито котка, нито...“

На обучаваните от ниво В2 по ОЕЕР бяха подадени за превод на български език следните гръцки фразеологични съчетания:

1.                  το μεγάλο ψάρι τρώει το μικρό – голямата риба изяжда малката;

2.                  τον σέρνει από τη μύτη του – води го за носа (Букв. влачи го от носа);

3.                  θέλω τα φώτα Σας – искам Вашето компетентно мнение (по някакъв въпрос) (Букв. искам светлините Ви)

На пример 1) студентите от горепосоченото ниво на обучение са посочили следните верни според тях преводни варианти: „голямата риба изяджа малката“, голямата риба яде малката“, „по-силният побеждава по-слабия“.

На пример 2) предложените преводни варианти на български език от страна на обучаваните са следните: „води го за носа (влияе му)“, „водят го за носа“, „водя го за носа“, „дърпа го през носа“, „тегли го за носа“, „влачи го за носа“, „върти го на малкия си пръст“, „едва го казва“.

Както при превода на пример 3) от студентите от ниво В1, подобно разнообразие от отговори се получи и при отговорите на студентите от ниво В2, които ни предложиха следните варианти за превод на пример 3), който и в тази група е с относително по-голяма трудност: „искам Вашата насока (съвет)“, „искам насоката Ви (съвета Ви)“, „искам насоката Ви“, „искам Вашите насоки (съвета Ви)“, „искам Вашето мнение (съвета Ви)“, „искам Вашия съвет“, „искам да ме просветите (по въпроса)“, „искам мнението Ви – светнете ме по въпроса“, „искам да ме упътите“, „искам мнението Ви“, „искам да говоря с Вас“, „искам да чуя мнението Ви“, „искам светлината Ви“, „искам най-доброто от Вас“, „искам да се представите в добра светлина“, „искам лампите Ви“.

3. Анкетиране на обучаващи

Освен че бяха анкетирани студенти, в анкетите взеха участие и преподаватели с различен трудов стаж в областта на чуждоезиковото обучение и в частност в обучението по новогръцки език. Времето, през което досега са преподавали новогръцки език, варира от няколко месеца до двадесет и повече години. По-конкретно, в анкетата участваха седем преподаватели от ВТУ, четирима от СУ, седем от ПУ и трима от НБУ. На тях също бяха предложени частично-стандартизирани анкетни карти, които бяха разделени на две части: „Общи въпроси“ и „Въпроси за фразеологизмите“.

Първата част включваше въпроси от затворен тип, свързани с трудовия им стаж като преподаватели по новогръцки език, въпрос за висшето учебно заведение, в което работят, и да посочат кой учебник или учебен комплект е основен при преподаването на новогръцки език. Болшинството от преподаватели от ВТУ и ПУ са посочили, че обучението по новогръцки език трябва да се води по учебниците на Ст. Пороманска, упоменати вече по-горе, докато повечето от тези, които преподават в СУ и НБУ, споделят мнението, че студентите биха научили езика по-добре, работейки с учебните комплекти „Общувайте на гръцки“ («Επικοινωνήστε ελληνικά») на Кл. Арванитакис и Фр. Арванитаки (първа, втора и трета част) и „Гръцки език“ А и В («Ελληνικά» Α, Β) на Г. Симопулос и др.

Втората част вече включва въпроси, конкретно свързани с фразеологизмите като езиково явление и фразеологизмите в учебниците/учебните комплекти, по които преподават. Въпросите са от отворен тип, т.е. с възможност да бъдат избрани един или повече отговори.

На първия въпрос „В учебника, по който преподавате, има ли фразеологизми“, повечето от обучаващите са на мнение, че в учебниците или учебните комплекти, по които работят, няма много фразеологични съчетания и отговорите на този въпрос могат да бъдат представени в процентно отношение по следния начин:

Таблица 6. Резултати от отговорите на преподавателите във връзка с наличието на упражнения с фразеологизми в учебниците/учебните комплекти по новогръцки език