Милен Шипчанов
(Нов български университет)

Provoqué par une discussion sur la digitalisation complète de l’enseignement, l’auteur réfléchit sur certains aspects de l’enseignement de langues assisté par ordinateur, et surtout sur l’effet sociologique de l’enseignement assisté par ordinateur et sur la lute contre l’inattention. Après avoir fait un aperçu de manière d’utilisation des technologies informatique et communicatives (TIC), l’auteur donne son point de vue sur l’utilité des plateformes d’enseignement à distance.

На 11 януари 2016 г. в зала „Славейков“ на Френския институт в София се проведе публичен дебат на тема „Изцяло дигитализирано образование?“, с участието на Ален Тийе (Alain Thillay), ръководител на отдел във френското министерство на образованието, и Светлин Наков, генерален директтор на Software University. Дискусията се водеше от журналистката от БНР Хоризонт Ирина Недева, а темата засягаше мястото на цифровизацията в образованието и темата за изграждане на Цифровото училище – не само технологичен, но също политически и социално значим проект в областта на образованието. Според информацията, предоставена от Ален Тийе, проектът за цялостно цифровизиране на началната степен на френското образование влиза в сила от 1 септември 2016 г. и засяга няколко милиона френски ученици. Всъщност дискусия нямаше, защото водещата насочи, може би неволно, изказванията в посока, различна от обявената. Почти всички изказали се взеха отношение по въпроса, че информационните и комуникационни технологии (ИКТ) не трябва да изместват и/или да заместват живия преподавател/учител, а от изказването на представител на БАН стана ясно, че за него най-големият проблем е писането на кирилица от клавиатурата - несъстоятелна пречка, решена радикално още с езиковия пакет 3 на Windows XP. Обявената тема на дискусията, а именно цялостното цифровизиране на обучението, поставяше имплицитно въпроса „Как да използваме ИКТ в обучението“, но в действителност гледната точка и изказванията се насочиха към проблема „Дали да използваме ИКТ в обучението“. 

Подтикнати от наблюденията ни от гореспоменатото събитие и от погрешните представи на голяма част от специалистите и обикновените хора, ние решихме да вземем отношение по някои от аспектите на компютризираното обучение, като се фокусираме в полето на чуждоезиковото обучение.

На първо място, ние вече живеем в силно информатизирана среда, в която употребата на ИКТ се възприема като незаобиколимо условие. С малки изключения, почти всички обучавани, особено в горните класове, са оборудвани със съответната техника или притежават таблети и компютри. Много често те превъзхождат преподавателите и в уменията за ползване на тази техника. Както може да се забележи, в специализираните публикации вече не се говори за „нови“ технологии – масовата употреба на Интернет вече надхвърля 20 години. В стремежа да достигнем стандарта на приложение на информационните  и  комуникационните  технологии  в  областта  на  чуждоезиковото обучение в страните от Западна и Централна Европа, не бива да забравяме и за изграждането на виртуалната култура. Не е достатъчно само да използваме новите технологии, но също така е да ги разбираме,  да познаваме връзките помежду им и да възприемаме различните контексти, в които те могат да се представят. Развивайки виртуалната култура, ние променяме всичко, което се отнася до отношението ни с познанието и всекидневния ни живот. Ние сме принудени  да  бъдем  по-комуникативни,  следователно  по-ефикасни  във  валоризацията  на  културата  ни  и  да  контрираме  негативните  и  ненужните  влияния  върху  самоличността  ни.  За  да  се  развиваме  и  да  развиваме  нашата  култура,  ние  се  нуждаем  от  инструментите  на  новите и комуникационните технологии. В този си устрем ние също придаваме смисъл на тези технологии.

Основното противопоставяне е между двете крайни крила на привържениците и отрицателите на ИКТ. Докато за първите въвеждането на ИКТ в ЧЕО поражда надежди, подобни на тези, възникнали при създаването на езиковите лаборатории, а именно за радикално разрешаване на проблемите на чуждоезиковото обучение, то за вторите отхвърлянето на същите тези технически средства е мотивирано от педагогически причини, от липса на средства или от неприязън спрямо иновациите и промените в рутината. Основното притеснение е техниката да не замени живия контакт с преподавателя и да намали ролята му в педагогическия триъгълник ЗНАНИЕ-УЧИТЕЛ-ОБУЧАВАН. Както имахме възможност да покажем в наше изследване, включено в дисертационния ни труд „Педагогическа медиация с персонален компютър…“, нагласите на обучаваните показват как всички изследвани лица смятат, че ролята на първия медиатор (преподавателя) е важна (22.2 %) и много важна (77.8 %). В условията на доминиращата педагогическа теория на конструктивизма, където основната идея е надстрояването (scaffolding), където обучението е съвкупност от съзидателни съвместни дейности и се базира на мотивацията и на интерактивен начин на работа, където обучаващият трябва да се превърне не в учител, а в инструктор, облекчаващ достъпа до знанието (фасилитатор), който организира, подпомага, задава въпроси, предлага, намеква, оставя да се действа, поправя, въвеждането на ИКТ и персоналният компютър като символ на инструментализацията на учебния процес се явява като втори (необходим и понякога задължителен) медиатор в чуждоезиковото обучение.

Имали сме възможност по други поводи и в други публикации да представим предимствата на ИКТ в обучението въобще и в ЧЕО в частност. Нека само ги изброим:

1.                  Контрол на потока от информация – като обем и начин на представяне

2.                  Онагледяване (визуализация)

3.                  Интерактивност – взаимодействие с обучавания в симулиран "диалог"

4.                  Обратна връзка (feedback, rétroaction)

5.                  Моделиране на процеси и симулации

6.                  Индивидуализация на обучението – всеки обучаван може да работи в собствено темпо

7.                  Интензивност – цялата група извършва всички упражнения (дейности) без да се изчакват един друг

8.                  Евристичен подход в обучението

9.                  Преодоляване на задръжните процеси

10.               Емоционалност – използването на АВИТО е свързано с повишаване на емоционалността

11.               Самоконтрол – мотивираните обучавани могат във всеки момент да знаят постиженията си.

12.               Достъпност – до техниката и чрез нея, до знанието.

13.               Обективност на оценката – обективността е опосредствана, тъй като тестовете все пак са дело на конкретния обучаващ (учител)

  Нека тук обаче обърнем внимание на два други аспекта на компютризираното ЧЕО.

Първият от тези два аспекта е социалното измерение на компютризираното ЧЕО. С помощта на комуникационните възможности главно на Интернет и приложенията, свързани с неговата употреба (Skype, e-mail, Facebook и др.), се дава възможност за достъп до огромни ресурси от дидактически и автентични материали по езика цел. От друга страна, всички обучавани вече се поставят по този начин в равнопоставена позиция спрямо знанието, независимо от географско разположение, социален произход, пол или друг признак. Вече не може да се изтъква причината, че обучаваните в отдалечени или бедни райони не разполагат със същите възможности като учениците от т.нар. елитни училища. Обучението започва вече да зависи само от личната воля и мотивация на обучаваните, а не само от обективни причини като материална среда и техническо оборудване. Не напразно споменахме, че почти всеки обучаван е свързан като минимум с Мрежата чрез някакво устройство.

Вторият аспект засяга проблема с вниманието. Става въпрос за вътрешен срив на процеса за психическа мобилизация на субектите, които посещават учебната институция, в конкретния случай часовете по чужд език, спрямо предметите, които тази институция предлага. Неудовлетвореността на обучаваните от адекватността на учебните комплекти, недостатъчните упражнения за изграждане на знания по граматика и лексика и на умения в комуникативен план предизвикват едно отдалечаване между заниманията на обучаваните и учебното съдържание. Дигитализирането на учебните комплекти позволява да обучаваните да концентрират вниманието си върху изучаваната материя, като ги откъсва от страничните фактори (материални, социални и др.), служещи като дистрактори в обичайната учебна среда. Не случайно почти всички нови учебни системи по френски (Echo, Alter Ego, Tendances и др.) разработват електронни варианти (платформи) на учебниците, които позволяват както на учителя, така и на обучавания да формират собствени маршрути към знанието и да разработват други тактики в подходите си към езика-цел. Нашите наблюдения в час показват, че обучаваните непрекъснато ползват web-базирани ресурси и инструменти (онлайн речници, автоматични преводачи, обяснителни ресурси и таблици и др.), за да попълнят знанията си. По сведения от пресата, вече има разработени приложения под Android за представяне на литературните произведения от задължителния и препоръчителния списък, като по този начин се цели да се привлече вниманието на обучаваните към произведенията, и се предполага, че по-атрактивният начин на достъп до тях ще накара обучаваните да им обърнат повече внимание. Всъщност, дигитализираното чуждоезиково обучение се явява нещо като външна памет на учебния процес, особено с факта, че в Интернет остава компютърна следа от действията на потребителите – особено с възможността да се запазят резултатите (и грешките) при изпълнението на определени дигитализирани учебни материали.

Тук ще представим една таблица, показана от Маргарида Ромеро (Ромеро, 2015, нестранирана), пригодена от нас за ЧЕО, относно начините за използване на ИКТ в обучението:

Накрая, нека споделим нашите виждания от ползата на използване на електронни платформи за дистанционно обучение (ДО). В рамките на обучението на студентите в НБУ, както обучаваните, така и преподавателите са принудени да използват платформата MOODLE. Какви са преимуществата от тази дейност?

Изборът да се използва платформа за ДО отговаря на следните цели:

- да се осигурят за всички учители, включени в тази система, на идентични по съдържание ресурси, проектирани благодарение на колективната работа на първата група от ресурсни лица;

- да се подтикне желанието да се използват ИКТ с помощта на откриване чрез примери на интереса от това действие;

- да се даде възможност за усвояване на съдържанието чрез упражнения, съответстващи на педагогически ситуации, използвани в класната стая;

- да се намерят примери за упражнения, използвайки базата данни, като се насърчава споделянето на практики между колеги;

- да се ползва консултация от съответния учител при изпълнение на упражненията

- да се осигури дистанционен обмен с колеги, нови потребители

БИБЛИОГРАФИЯ

Rézeau J. (2001).Médiatisation et médiation pédagogique dans un environnement multimédia. Thèse de doctorat de l’Université Bordeaux 2,. Прочетен на 15.03.2016: http://pagesperso-orange.fr/joseph.rezeau/recherche/these.htm

Romero M. (2015) Usages pédagogiques des TIC : de la consommation à la cocréation participative. Прочетен на 12.05.2016  http://www.vteducation.org/fr/articles/

collaboration-avec-les-technologies/usages-pedagogiques-des-tic-de-la-consommation-a-la,

Feyfant A. (2009). Usages des TIC et pédagogie. Прочетен на 14.05.2016: http://eduveille.hypotheses.org/1561

Пейчева-Форсайт Р. (2010), Електронното обучение – теория, практика, аспекти на педагогически дизайн. Списание на Софийския Университет за електронно обучение, 1. http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2010/Broi%201/ R.Pejcheva.pdf

Шипчанов, М. (2013) Педагогическа медиация чрез персонален компютър в чуждоезиковото обучение (самостоятелна работа и контрол) : Дисертация за присъждане на образователна и научна степен "доктор" по научна специалност 05.07.03 Методика на обучението по френски език. http://eprints.nbu.bg/1767/

Шипчанов М. (2014). Разработване на дигитализирани учебни материали в чуждоезиковото обучение. Чуждоезиково обучение, XLI(5),стр. 542-556

Шипчанов М. (2014). Принципи на практическото разработване на дигитализирани учебни материали в чуждоезиковото обучение. Чуждоезиково обучение, XLI(6), стр. 677-694

обратно нагоре