Кирил Гоцев

Резюме

Как възниква пасивната телевизионна комуникация? Аналоговото минало на активната комуникация? Как пасивната комуникация се превръща в активна? Развитието на интерактивната телевизия - от експеримента до доминацията?

На 27 декември 1899 г. в Петербург по време на Всеруския електротехнически конгрес руският физик, кадет от армията Константин Перский изнася доклад [1], в който за пръв път се използва терминът „телевизия” [2]. Поради предимно локалният характер на конгреса този исторически факт не става достояние на световната техническа общност.

На 18 август 1900 г. пред много по-известния Първи международен конгрес по електричество в Париж Перский за втори път използва думата „телевизия” [3], но отново никой от присъстващите не е имал и бегла представа, че само след по-малко от 30 години това ще бъде една от най-използваните думи във всекидневието на хората.

Една кратка ретроспекция на онова време би дала по-пълна представа за началните години на тази най-масова електронна медия. Какво всъщност се е случвало тогава със сегашните електронните медии? И как се е стигнало до развитието на интерактивното телевизионно общуване през 21. век?

В началото бе радиото…

През 1879 г. Берлинската академия на науките обявява научна награда за експериментално доказателство за електрическата инерция. Десетки учени започват изследвания. Сред тях е и немският учен Хайнрих Херц (1857 – 1894). И в гоненето на тази награда именно той през 1887 г. открива радиовълните, а едновременно с това открива и необятната вселена на съвременните електронни комуникации.

Седем години по-късно италианският учен и експериментатор Гулиелмо Маркони (1874 – 1937), използвайки „вълните на Херц” създава искров предавател. Това е първият реално действащ уред за безжична комуникация, но той предава само телеграфни сигнали.

Следващата важна стъпка е изобретението на британският физик Оливър Лодж (1851 – 1940) наречено от него „синтоник”. Или както е познато по-късно уред за настройка на честотата. Но истинският възход на радиото започва след 1904 г. когато Джон Амброуз Флеминг (1849 – 1945) създава вакуумната електронна лампа – ламповия диод.

Всъщност първата реална демонстрация на радиото, което познаваме, е дело на канадеца Реджиналд Фесенден (1866 – 1932), който през 1905 г. създава радиопредавател на звук с непрекъсната вълна. На Бъдни вечер 1906 г. [4] с предавател с мощност 1 kW, работещ на честота 42 kHz той излъчва първото документирано програмно радиопредаване от кулата в Брант Рок, Масачузетс, САЩ. Представете си картината как в залива плават десетки корабчета с формата на банан, организирани от Юнайтед Фрут Къмпани, снабдени с детекторни приемници, на които десетки празнуващи пасажери слушат радиопрограмата. Тя е съдържала Коледната песен, изпълнение на цигулка от самия Фесенден, четене на цитати от Библията и покана за прием. Интересна програма…

Тези първи идилични години на радиото като електронна медия дават и основните насоки за неговото развитие. Така се стига до 18 октомври 1922 г., когато е основана Британската Компания за Радиоразпръскване (Би Би Си). Тя е първата радиокомпания, която започва да получава лицензионна такса от 10 шилинга годишно. На 23 декември същата година започва редовното излъчване на новини, музикални програми и публицистика. На следващия ден е излъчена и първата пиеса, написана специално за радио, „Истината за дядо Коледа”! Това е историческата истина въпреки, че някои експерти твърдят, че първото програмирано радиопредаване е дело на американско радио KDKA от Питсбърг през 1920 г.

По същото време зад този бляскав възход на радиото, в десетки лаборатории по целия свят, се работи по появата на ново средство за масова комуникация – телевизията. Много хора са работили по нейното създаване, но за практическо начало на реалните телевизионни разработки може да се приеме изобретяването през 1884 г. от немския студент Паул Нипков (1860 – 1840) на диск, чрез който едно оптично изображение може да бъде декомпозирано на редове. През 1897 г. германският учен Карл Фердинанд Браун (1850 – 1918) изобретява катодната лампа (първообраз на електронно-лъчевата тръба). Но фактически горните две изобретения са представени чак през 1905 г. и чрез тяхното съвместно практическо приложение руският учен Борис Розинг (1869 – 1833) демонстрира през 1907 г. първата в света действаща телевизионна система, показваща само черно-бели силуети. Почти по същото време подобна система показва и шотландецът Алън Арчибалд Кембъл-Суинтън (1863 – 1930), но неговата разработка е с изцяло електро-магнитно сканиране и използва електронно-лъчеви тръби в предавателната и в приемната част! [5]

Времето на напълно електронната телевизия настъпва в края на второто десетилетие на 20. век. През 1923 г. руският емигрант и ученик на Борис Розинг, Владимир Козма Зворикин (1889 - 1982) патентова първата електронна телевизионна предавателна камера „иконоскоп”, както и първият кинескоп. Но този патент не е бил одобрен повече от 16 години! Ирония на съдбата е, че неговите основни инвеститори по онова време, напълно са отхвърлили тези изобретения като ненужни и безполезни [6].

По същото време в тази област работи и детето-чудо на американската експериментална телевизия Файло Т. Фарнсуърт (1906 – 1971). Той е дете-чудо, защото, според неговите изследователи идеята за поредовото предаване на телевизионния сигнал му е дошла когато е бил на 15 години [7]! Шест години по-късно, на 7 септември 1927 г. той демонстрира първото предаване на електронно изображение. То е представлявало права линия, хоризонтална или вертикална, получена след електронно сканиране. След усъвършенстване на системата следващото електронно телевизионно изображение, което той предава е знакът за долар. Самият той обяснява това като отговор на въпроса на един от основните му инвеститори „Е, Фарнсуърт, кога ще видим долари от това нещо?”

Но докато се води тази епична битка между Зворикин и Фарнсуърт, още през 1920 г. в Англия шотландският изследовател Джон Лоджи Беърд (1888 – 1946) демонстрира първата в историята напълно действаща механична телевизионна система, която предава черно-бели силуетни изображения. Той я развива до такава степен, че през 1929 г. започва редовни телевизионни предавания на програма на Би Би Си. Предавателят е механичен, с резолюция от 30 реда, едно много висококачествено изображение за времето си. За гения на Беърд говори и фактът, че още през 1927 г. [8] той създава принципна система за цветна телевизия, първата система за видеозапис „Фоновижън” [9], както и първообраз на тримерна телевизия! През 1936 г. Би Би Си използва механичната система на Беърд за първите редовни телевизионни излъчвания с висока резолюция от „Александра Палас” до Лондон [10]. Но само година по-късно тези излъчвания се прекратяват завинаги, защото Би Би Си избира напълно електронната система „Маркони-ЕМИ” (450 реда). Това е и краят на механичната телевизия.

Новата страница на телевизионната история започва да се пише на втори ноември 1936 г., в 3 часа следобед, когато Би Би Си стартира излъчването на първата редовна телевизионна програма с най-високата за времето си резолюция. Тази програма е била структурирана по следния начин. След началните приветствени думи е излъчена новинарска емисия, а след нея вариететна програма [11]. Продължителността на програмата е била един час и в 16 часа тя спира. В 21 часа има още един час програма – документален филм и магазинна програма с новини. Тази програмна схема се излъчва шест дни в седмицата, броят на телевизионните зрители е 2 000!

До 1 септември 1939 г. когато Великобритания влиза във Втората световна война и телевизията спира да излъчва до 1946 г., телевизионната програма се развива и в навечерието на войната вече се излъчват редовни програми, съдържащи новини, документални филми, детски предавания, забавни програми и магазинни програми.

Един интересен факт е свързан с това спиране на излъчването на Би Би Си. Програмата е прекъсната по средата на едно анимационно филмче с Мики Маус и когато излъчванията се подновяват на 7 юни 1946 г., тя продължава от същото място на прекъсването! [12]

На 14 юли 1930 г. Би Би Си се излъчва и първата телевизионна драма „Човекът с цвете в устата” от Пирандело, макар че тя достига до много малко зрители с телевизионни приемници с резолюция от 30 реда. Тази продукция е забележителна и с това, че за пръв път се използва грим за актьорите за подобряване на визията им [13].

През 1937 г. е излъчено първото външно телевизионно предаване на Би Би Си – коронацията на крал Джордж VІ, която е гледана от над 10 000 телевизионни зрители! Подвижната телевизионна станция е осъществила множество „живи” телевизионни предавания като годишнината от края на Първата световна война (Armistice Day Service), тенис турнири, финалът за купата на футболната асоциация и много други спортни прояви.

Паралелно с Великобритания телевизията се превръща във влиятелна електронна медия и в други страни. В Германия, например, на 19 юни 1935 г. започва редовно излъчване на първата забавна телевизионна програма „Градина на покрива”, която наистина се снима на покрива на самата телевизионна компания. Голямо събитие в историята на телевизията е отразяването на ХІ олимпийски игри в Берлин през 1936 г.. Тогава за пръв път е използвана телевизионна система с множество камери, разположение по целия стадион, първообраз на съвременните камери за наблюдение (CCTV).

Но реално развитието на телевизията като най-активната електронна медия започва след края на Втората световна война. В началото на 50те години на 20.век едно от най-големите социални събития отразени по телевизията е коронацията на кралица Елизабет ІІ на 2 юни 1953 г. Директното предаване е било с продължителност от 7 часа и е гледано от аудитория около 20 милиона зрители. Един пример за непреходността на телевизията като свидетел на историята е че толкова зрители са гледали по същата телевизия, Би Би Си, и сватбата на принц Уйлям и Кейт Мидълтън 58 години по-късно!

След 1954 г. в много страни по света започва излъчването на цветна телевизия и в началото на 60те години на 20. век телевизионните програми са такива, каквито ще бъдат през следващия половин век. Техен основен характерен белег е това, че те се излъчват на принципа „от един към много”, принцип възприет още от радиото като първа електронна медия. Този принцип е подчинен на еднопосочното предаване на информацията. Предварително създадена и подредена програма се излъчва от телевизионния комплекс и чрез предавателна мрежа достига до телевизионната аудитория. Няма обратна връзка, чрез която да се влияе върху съдържанието или качеството на предаването. Повишените критерии на зрителите са изисквали все повече съществуването на възможност за влияние върху телевизионните програми.

Очевидна е появата на обществена необходимост за получаване и размяна на информация.

Още в средата на миналия век аудиторията е проявявала желание за по-активно телевизионно възприятие.

Първата реална интерактивна телевизионна програма е била излъчваната от CBS детска програма „Уинки Динк и ти” в периода 1953 до 1957 година. Интерактивният елемент е създаден чрез използването на специални целулоидни прозрачни листове, които децата са поставяли на екрана и са рисували с пастели по линиите на телевизионното изображение. Това е ставало когато в дадени моменти от предаването те са подканяни да прерисуват изобразеното на екрана. Експериментът е бил много добър от социална гледна точка, но програмата е спряна по много неочаквана, но и прозаична причина. Родителите са се оплаквали постоянно, че децата не рисуват само по целулоидните листа, а навсякъде по телевизионния екран и дори стаята.” [14]

Разбира се, тази интерактивност е била далече от реалните изисквания на аудиторията, но все пак това е една от доста успешните първи стъпки, водещи до развитието на телевизията като „двупосочна” медия.

В прочутата си книга от „епохата” преди интернет „Ще се забавляваме до смърт” американският медиен теоретик Нийл Постман (1931 – 2003) дава едно много интересно определение за детските образователни програми, които от своя страна са много благодатни за използване на интерактивност в комуникацията с любопитната детска аудитория.

„Образователните програми учат децата да обичат училището, само ако училището прилича на телевизията.” [15]

И по-нататък: „Три правила формират философията на телевизионното обучение: не се изисква предишно знание, за да се гледа програмата, не трябва да има затруднения при възприемането на информацията, не трябва да има обичайното за дискурса тълкуване.” [16]

Тясно свързани с детските програми са образователните програми. При правилно изучаване и оценка на препятствията пред интерактивната телевизия тя може да се превърне в основен образователен канал на бъдещата телевизионна услуга „електронно образование”. Тези препятствия са психологически и технически, но тяхното решаване е въпрос само на време.

През 1973 г. във Великобритания демонстрират нова и революционна за времето си услуга „Сийфакс” – прототип на услугата Телетекст. Тя е имала доста технически недостатъци, но заложените в нея бъдещи възможности я правят първата интерактивна телевизионна услуга. След множество технологични подобрения през 1979 г. английското правителство разрешава на Би Би Си да предлага услугата Телетекст. Технически системата използва кадровия гасящ импулс между две полуполета на телевизионното изображение, където влага огромен обем информация. Телетекст позволява на зрителите да изпращат текстови съобщения по телефона, както и да получават визуална информация за различни области на обществения живот – новини, прогноза за времето, рекламни съобщения, съдържанието на телевизионни програми и много друга разнообразна информация в писмен вид.

Тъй като тази система е разработена за аналогово излъчване ПАЛ-СЕКАМ тя не намира приложение в страни извън Европа, а при цифрова телевизия изобщо не може да бъде използвана.

През 1990 г. се появява още един уникален интерактивен телевизионен проект – телевизионният музикален канал МТВ (MTV). В програмите на този канал за пръв път се използват публично нови компютърни технологии за интерактивна телевизия с два едновременно активни екрана, при която зрителите използват за онлайн комуникация домашните си компютри по време на телевизионното излъчване. МТВ създава и първите „чат-руум” в реално време. Технология, използвана и досега от всички музикални телевизионни канали.

След бурното навлизане в началото на 21. век на интернет в технологично и социално отношение пред интерактивната телевизия се очертава огромно поле за развитие. Ето един пример за определение на интерактивната телевизия в интернет-епохата.

„Интерактивната телевизия осигурява основни дейности в телевизионната индустрия: мултисервизни оператори (MSO), доставчици на софтуер, доставчици на хардуер и рекламни агенции с неустоими предложения. За мултисервизните оператори интерактивната телевизия може да осигури конкурентно предимство, правеща възможно доставката на релевантна и персонализирана информация, която и когато поискат зрителите. В допълнение това им позволява да печелят допълнителни приходи като процент от печалбите на онлайн продажби. За софтуерните и хардуерните доставчици тя представя възможност за навлизане и потенциално влияние на бързо развиваща се индустрия. Доставчиците на съдържание имат нова медия за подобряване на традиционните телевизионни техники на разказ, давайки на зрителите възможности, които традиционното програмиране няма. Също така интерактивната телевизия осигурява на тези доставчици допълнителни възможности за печалба като продуктовото позициониране и различни търговски споразумения за разпределяне на приходи. И най-накрая, за рекламните агенции има още едно подкупващо предложение. Чрез интерактивната телевизия те могат да създават по-богата реклама и да я правят по-достъпна до клиентите, чрез онлайн продажбите. В допълнение рекламодателите могат да закупуват пространства в интерактивната част на екрана във формата на лого или графики, които да се показват постоянно, а не само по време на рекламните блокове.

И най-важното, събирането на данни и натрупаният потенциал на допълнителни устройства, сет-топ боксове и сървъри може да осигурява детайлна демографска и поведенческа информация за телевизионната аудитория. Тази информация от своя страна ще осигури таргетирана реклама и по-точно послание на рекламите.” [17]

Всичко това е писано преди 10 години, а актуалността му днес е поразителна!

След 2000 г. технологичното развитие на телевизията и повсеместното навлизане на Интернет като основна социална комуникационна среда довеждат до качествено нови интерактивни методи на комуникация. Благодарение на по-доброто изображение на новите екрани и по-доброто качество на звука интерактивната телевизия дава възможности за многократно по-високо качество на телевизионната услуга. Освен телевизионните приемници за възпроизвеждане на телевизионни програми се използват висококачествени и все по-достъпни лазерни прожекционни системи, чрез които почти всяко свободно място в дома ни може да бъде превърнато в телевизионен екран.

Важна стъпка в преминаването на телевизията като медия на по-висок етап на интерактивност е появата през 2011 г. на възможността да се възпроизвеждат тримерни изображения. Тридименсионната телевизия (3D) създава, макар и само в нашия мозък, усещането за обемно възприятие на телевизионното изображение върху двумерната повърхност на телевизионния екран.

Всички тези технологични нововъведения поставят не само пред доставчиците на конвенционална телевизия, но и пред тези на интерактивна телевизия един сериозен проблем. Това е нарастващата необходимост от все по-широка честотна лента и все по-големи масиви памет.

Така например, ако телевизионните програми се доставят по кабел, то по-старите коаксиални мрежи и сървърни системи не могат да осигурят необходимите параметри за преноса на програми с висока разделителна способност (High definition). Това довежда до все по-широкото използване на оптични кабелни мрежи, способни да пренасят извънредно широка честотна лента и гарантиращи пълна интерактивност на комуникацията.

Всички тези технологични „експлозии” довеждат до сериозни промени в позициите на телевизията като най-популярна електронна медия. Дълги години телевизионното разпръскване е доминирало като основен път на доставка на съдържание. Класическите медии – печат, радио, телевизия, записана музика и видео – са били в центъра на масовата комуникация. Но в края на първата декада на 20. век се появяват нови медии, които вече се асоциират все повече с Интернет [18].

Един по-широк анализ на тези тенденции предполага, че интернет се превръща в основен механизъм за доставка на медийно съдържание и че телевизионните теоретици трябва да се съобразяват с това, колкото и той да се различава от традиционната телевизионна култура.

Бележки

обратно нагоре