Тодор Панайотов, „Български издатели и журналисти“
Издателска къща „ПАН“
Монографията „Български издатели и журналисти“ на ас. д-р Тодор Г. Панайотов е посветена на живота и делото на част от игнорираните досега вестникари и представлява принос към историята на периодичния печат в България. За първи път в научната книжнина по журналистика обект на самостоятелно изследване са проучените деветнадесет български издатели и журналисти. След анализа на стотици архивни документи и на анализа на съдържанието на хиляди публикации в печатните медии, е проучена и оценена тяхната вестникарска дейност и е откроен приносът им за развитието на българската периодика.
Разглежданите вестникари са не само сред най-значимите личности в българската преса, но са и част от политическия, стопанския, културния и обществения елит на Третото българско царство. Сред тях са: премиерите Константин Стоилов и Иван Гешов; министрите, депутатите и дипломатите Стефан Бобчев, Атанас Буров, Борис Вазов, Велчо Велчев, Михаил Маджаров, Николай Николаев, Иван Плачков и Петко Стайнов; най-големият медиен магнат Атанас Дамянов; бизнесмените издатели и най-големи разпространители на печата Атанас Петров и Владимир Митов; професионалните топжурналисти Христо Бръзицов, Стоян Власаков, Сава Добриянов, Георги Николов, Петър Тасев и Любомир Харизанов.
Заради своята забележителна дейност всеки един от изследваните издатели и журналисти има запазено място в историята на българската журналистика. Те издават, редактират, списват, разпространяват и реализират успешно водещите централни издания в България. Техните печатни издания не само излизат в продължение на десетилетия, но са и четени от милиони българи. Сред тях се открояват ежедневните вестници „Мир“ (1894-1944), „Дневник” (1902-1944), „Ден“ (1903-1923), „Утро” (1911-1944), „Заря“ (1914-1944), „Зора” (1919-1944), „Слово” (1922-1944). Тези издания са не само четени, но и списвани от елита на нацията и оказват сериозно влияние върху общественото мнение и управлението в страната.
Книгата е предназначена за журналисти, историци, филолози, студенти, както и за всички, които се интересуват от масови комуникации и културното развитие на страната.