Доц. д-р Райна Николова

Резюме

Статията проследява историческата еволюция на регионалните програми на Българската национална телевизия. Участта на БНТ във времето на цифровизация, когато съвременният свят се възползва в максимална степен от развитието на новите технологии, е общественият оператор в България принудително да позиционира предаванията с регионална тематика в национална програма (БНТ2). Това, че местната аудитория в страната е лишена от пълноценно програмно съдържание, е тъжен и неоспорим факт.

Съдбата на Българското национално радио и на Българската национална телевизия (БНТ) след 10.11.1989 г. е незавидна. Десетилетие след промените двете медии са подложени на силен и продължителен политически натиск. Отсъствието на устройствен закон, каквото е изискването за демократичното им функциониране според §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България от 1991 г., подпомага тази управленска практика да се наложи успешно преди и след приемането на сега действащия медиен закон в края на 1998 г.

Своеобразно по своята настойчивост е това усилие спрямо Българската национална телевизия. То се отнася както към националните, така и към регионалните й програми. Стартирането на частната инициатива в областта на телевизионното излъчване не отклонява фокуса на този натиск. Напротив, стимулира го да се затвърди и превърне в хронично и неизкоренимо за българската действителност заболяване. Активизира формирането на неприемлив за свободните общества постулат, че точно тази медия трябва да бъде потискана политически, притискана финансово и ограничавана технологично.

Всичко това се случва под благовидния и лицемерен предлог, че трябва да се даде път на стопанската дейност, да се разбие монополът в медийния сектор и да се привлекат чуждестранни инвестиции. Която теза няма нищо общо с функционирането на дуалистичния модел на телевизионно разпространение на програми [1] в Европа и с основната задача на всяка демократична държава да поддържа обществена телевизия чрез подкрепа на управлението, програмирането и финансирането й. В аргументите на държавните чиновници могат да се открият всякакви аргументи за това как не е възможно БНТ да бъде насърчавана и поддържана в своята най-важна обществена мисия – да излъчва повече програми с различна тематика, предназначена за различни социални категории зрители. Самоубийствена тенденция на поведение, която обрича съществуването на нас българите като нация и гарантира бавното ни, но сигурно изчезване от духовната карта на Европа.

1. Възникване и развитие на регионалните телевизионни програми в България

Българската национална телевизия има четири районни поделения, които възникват през 70-те години на миналия век – в Благоевград, във Варна, в Пловдив и в Русе. Те се появяват от нищото в рамките на 5-годишен период по време на управлението на генералния директор Иван Славков [2].

Регионален телевизионен център в Благоевград е създаден през 1975 г.  като регионално поделение на Българската национална телевизия. Първото ефирно излъчване е осъществено на 9 септември 1975 г. с участието на Иван Славков – генерален директор на БНТ и Петър Дюлгеров – първи секретар на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в Благоевград. Водеща от новото студио е Юлия Велева [3]. Като единствен телевизионен оператор в региона регионалното поделение на държавната медия се превръща в най-авторитетната медийна организация в Югозападна България. Причината за неговото възникване е да се отговори на агресивната пропаганда на съседна Социалистическа федеративна република Югославия.

Чрез ефира на БНТ в него се подготвят, реализират и излъчват телевизионни предавания с всестранна жанрова тематика – новини, спортна информация, актуално-публицистични предавания и документални филми, свързани с националното историческо, културно и фолклорно наследство: „От извора“ -  първото фолклорно състезание в националната телевизия, “Студио Българска история“, “От песен в песен“, “Фолклорни срещи“, “Фолкшоп“, „Бисери от Македония“, „Изкуството да живеем“, „Още за риболова“, “Студио 64“ и др.

Телевизионният център е продуцент на стотици документални филми, свързани с национални  събития и личности със значим принос в българската история: “Илинден 1903“, “Хора – реликви“, “По пътищата към майка България“, “Присъда безсмъртие, “Изпитание без куршуми“, “По следите на траките“, „Защо бре, Гоце“, „Живата книга“, “Яне в спомените“, “Голямото наддаване“, “Пътят за Драма“, “Преспа – сълзите на Бога“, “Никола Пиколо. Неизвървяният път“ и много други, заели своето достойно място в  Златния фонд на БНТ с достоверните исторически  факти и непреходни човешки стойности, които поднасят на зрителите.  Регионален телевизонен център - Благоевград участва в създаването на телевизионни филми за популярното предаване „Атлас“ на БНТ. Немалко са художествено-документалните произведения, които носят естетическото и духовно послание до зрителите „По долините на Струма и Места“, “Светецът“, “Етюд за орган и щурци“, “Предвещание за утрото“, „Двата Миладина“, „Духът на светците“, “Полетът на самовилите“, “Чудесата на  Св.Неделя“, “Моделите на Майстора“, „Последният Крали Марко“, “Вкамененият грях“, „Есенни хора“, “Корен дълбоко в небето“ и други.

През 1992 г. РТВЦ-Благоевград започва излъчването на двучасова регионална програма „Канал Пирин“. На 19 юли 2001 г. тази програма вече има лиценз за 4-часово ефирно време, което постепенно се увеличава, като през 2008 г. лицензираната програма достига 8 часа и  се излъчва с ново наименование – БНТ Пирин.  

Регионалният телевизионен център във Варна е създаден на 9.09.1972 г. На малкия екран за първи път се появява стилизиран фар-емблема с надпис “Телевизионно студио Варна”.

На 27 декември 1972 г. от студиото във Варна е излъчено първото самостоятелно предаване в национален ефир – “Черноморски спектър”. В периода 1973 – 1975 г. центърът е оборудван с нова апаратура, доставена е излъчваща цветно подвижна телевизионна станция (ПТС), а на 6.11.1976 г. официалното е открита новата сграда на поделението. Тя е първата в страната, построена за нуждите на регионалното телевизионно производство [4].

Центърът отразява международни прояви за "Интервизия" и "Евровизия" като "Балетен конкурс", Международния музикален фестивал "Варненско лято" и многобройни световни и европейски спортни форуми. Едно от най-значимите публицистични предавания, превърнало се в емблема на центъра, е 40-минутното магазинно предаване "Черноморски спектър". В летните месеци в периода от 1976 г. до 1985 г. Регионалният телевизионен център - Варна реализира ежедневни самостоятелни програми за чуждестранните туристите по Черноморието. Тези предавания се излъчват на четири езика - чешки, полски, немски и руски чрез мрежа от предаватели в черноморските курорти.

През 1980 г. РТВЦ – Варна се утвърждава като самостоятелно звено на Българската национална телевизия. Творческите му екипи работят за централната информационна емисия, за спортните и публицистични предавания на БНТ, създават се десетки документални филми, телевизионни постановки, излъчват се преки предавания от фестивали и концерти. Излъчванията на двучасовата регионална програма Море започват на 2.05.1993 г.

Регионалният телевизионен център в Пловдив е най-старият от четирите регионални поделения на БНТ, създаден на 22.03.1971 г. Първоначално РТВЦ – Пловдив работи като телевизионно студио, което произвежда само новини за "По света и у нас". През месец февруари 1974 г. е осъществено първото пряко излъчване на програма от Студио "Пловдив".  Регионалният телевизионен център – Пловдив създава първото икономическо шоу "За един милиард" на 05.02.1981 г. Друго предаване с дългогодишен екранен живот в регионален и национален ефир е "Адрес 4000".  Международният телевизионен фестивал "Златната ракла" ежегодно се отразява от РТВЦ Пловдив. През 1993 започва излъчване регионалния ТВ Канал "Пловдив", преименуван през 2008 г. на БНТ Пловдив.

Регионалният телевизионен център в Русе е създаден с Постановление № 80 на Министерския съвет от 14.02.1973 година. Реално дейността му започва на 7 ноември 1972 г., когато смесен екип специалисти от централата на БНТ в София и от Русе излъчва „на живо” празнична манифестация [5].

През 1976 г. РТВЦ – Русе започва разпространение на регионална програма на принципа на кабелната телевизия. През 1978 г. стартират ежеседмичните собствени блокови предавания: "Север". Появяват се първите национални рубрики на РТВЦ - Русе: "Екран на кинолюбителя" и "Дунавски маршрути".

Ежегодно регионалното поделение отразява Международния фестивал "Мартенски музикални дни". Екипът на РТВЦ – Русе първи документира събитията в Румъния през 1989 г. и участва с репортажите си в световните информационни емисии. През 1993 започва излъчване регионалния ТВ Канал "Север" [6].

2. Административно-правен статус на регионалните програми на БНТ според Закона за радиото и телевизията от 1998 г.

Тяхната основна функция съгласно Закона за радиото и телевизията е да съдействат за информираността на гражданите относно събития от местен характер, както и да развиват културните особености и съхраняват традициите и паметта на населението от съответния регион. Разпоредбата на чл.49, ал.2, изр.2 ЗРТ гласи: “Регионалните програми (на БНТ – б.а.) отразяват събития от местно значение. Те се създават в регионалните радио- и телевизионни центрове и са предназначени както за населението от съответния регион, така и за участие в националните радио- и телевизионни програми.” Настоящото изследване има за задача да проследи държавната политика в областта на развитието на регионалните програми на Българската национална телевизия.

Връзката между територията и държавната власт обуславя формирането на регионалното управление. Регионалните аспекти в излъчването на телевизионни програми се проявяват в обособяването на зони, които притежават различна демографска, социална, религиозна, етническа, езикова картина. С тези именно особености трябва да се съобразява програмната схема на една регионална програма. Практиката показва, че на регионално ниво тематичната особеност на програмите поставя акцент върху въпросите на екологията и здравето, обществения транспорт и трудовата заетост, местната история и фолклорните традиции. Те са особено важен източник на информация.

Законът за радиото и телевизията, обн., ДВ бр.138 от 1998 г. предвижда в чл.105, ал.3, че Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензи, издадени от Държавната комисия по далекосъобщения. Нормативната уредба изисква за останалите медии да се проведе конкурс. Възниква основателният въпрос с кого ще се състезава БНТ при подаването на заявление за издаването на програмен лиценз? Въпреки това, за да приведе в съответствие със закона своята дейност по отношение на регионалните си програми, БНТ подава в началото на 1999 г. документи за лицензирането им.

Едва след като държавата „урежда” частната инициатива (на 20.01.2000 г. назначената от министър-председателя Иван Костов комисия приватизира честотата на „Ефир 2” [7]) и на 1 юни 2000 г. стартира търговската национална програма bTVна оператора „Болкан Нюз Корпорейшън” ЕАД законодателният пропуск е отстранен. Същата година нормата на чл.105, ал.3 от ЗРТ е допълнена така: „Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии, издадени от по реда на този закон. Българското национално радио и Българската национална телевизия се лицензират за далекосъобщителна дейност по реда на Закона за далекосъобщенията без търг или конкурс (к. м. – б. а.)”.

3. Държавна политика спрямо регионалните програми на БНТ в аналоговата ера (2001 – 2012 г.)

След като има гарантирана възможност регионалните й програми да съществуват законно БНТ подава отново в началото на 2001 г. същите документи за лицензиране на териториалните си поделения, поради „изчезването” на подадените през 1999 г. документи по пътя между Националния съвет за радио и телевизия и Държавната комисия за далекосъобщения. От 19 юли 2001 г. медията е лицензиран регионален телевизионен оператор за регионалните си програми "Пирин", "Море", "Пловдив" и "Север" [8].

Програмите на обществения телевизионен оператор БНТ Пирин, БНТ Море, БНТ Пловдив, БНТ Север, излъчвани от регионалните телевизионни центрове в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе, са с политематичен профил. Те се излъчват на територията на България в границите, определени от БНТ, и в съответствие с лицензите за телевизионна дейност. Безплатни са като услуга, тъй като за тяхното приемане не се налага заплащането на абонаментна такса. Регионалните програми се разпространяват в технически смисъл в некодиран вид, наземно. Всяка една от регионалните програми има определени социални белези, които я отличават, с оглед демографските, икономическите и културни особености на съответния регион [9].

Програма “БНТПирин” [10]

БНТ придобива индивидуален лиценз за телевизионна дейност № 300-00371/12.07.2001 г. за своята програма, създавана и разпространявана от Регионалния телевизионен център в Благоевград. Програмните особености на телевизионния канал “БНТПирин” са следните:

Новини– не по-малко от 12 % от дневното програмно време. Обществената телевизия се задължава не по-малко от 16 % от общото програмно време на новините да бъдат посветени на новини с регионална тематика. Лицензът на БНТ относно общия обем новини в програмната схема е изменен с решение № 186/21.10.2008 г. на Съвета за електронни медии. До 21.10.2008 г. общественият оператор е бил длъжен да излъчва 22 % от дневното си програмно време новини. В отчета на БНТ за периода юни 2007 г. – март 2008 г. е посочено, че регионалната програма съдържа 17% новини, с което обществената медия не изпълнява функциите си по лиценз.

Актуални предавания– не по-малко от 8.13 % от седмичното програмно време, като БНТ се задължава не по-малко от 8.13 % от седмичното програмно време да бъде предназначено за актуални предавания с регионална тематика. В отчета за дейността в периода 2007 – 2008 г. на БНТ е посочено, че медията преизпълнява този параметър – 9.2% [11]. Предавания с подобна тематика са “Делови дневник”; “Врати”; “Общината”; “Избери здравето”; “Евроспектър”; “Дело”; “Ракурси”; “Между събитията”; “ТВ консултант”; “ТВ компас”; Повикани срещи”; “В обектива”; “В наше село”; “Развръзката”.

Образователни предавания– не по-малко от 9.52 % от седмичното програмно време. Последният отчет за дейността на БНТ показва, че това програмно изискване се спазва и медията преизпълнява условието на лиценза си (14%) [12].

Културни, научни, религиозни и други предавания– не по-малко от 11.58 % от седмичното програмно време. В отчета на БНТ за юни 2007 г. – март 2008 г. е посочено, че регионалната програма съдържа 14.2 % новини, с което общественият оператор изпълнява ангажиментите си по лиценз [13]. В тази категория предавания на РТВЦ – Благоевград попадат: “Изкуството да живеем”; “Тук и сега”; “Повикани срещи”; “Фолклорен магазин”; “Музикална везеница”; “Тв календар”.

Детски и младежки предавания– не по-малко от 11.1 % от седмичното програмно време. В отчета на БНТ за юни 2007 г. – март 2008 г. е посочено, че регионалната програма съдържа 15.2 % детски и младежки предавания, с което обществения оператор изпълнява ангажиментите си по лиценз [14]. Предавания с подобна тематика в програмната схема на “БНТ Пирин” са: “Детски свят”; “ТВ семестър”; “По пътя”.

Предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи– не по-малко от 1.78 % от месечното програмно време. Според отчета на БНТ в периода 2007 – 2008 г. тази програмна позиция възлиза на 3.4%, с което медията преизпълнява почти двойно своите ангажименти [15]. В тази категория предавания на РТВЦ – Благоевград попадат: “Съдби човешки”; “Различните”; “Дело”.

Европейска и българска продукция– не по-малко от 70 %, в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗРТ.

Собствена продукция– не по-малко от 50 % от общото годишно програмно време.

Предавания на независими продуценти– не по-малко от 10 % и в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ЗРТ.

Допълнителни програмни характеристики са идентични и за 4-те регионални телевизионни програми на БНТ:

- предвиденият висок процент предавания, отразяващи достиженията и проблемите на българската култура на регионално равнище;

- предвидената възможност за реализация на единна интегрална програмна схема с другите регионални телевизионни центрове на БНТ.

Телевизионният канал “БНТ Пирин” съдържа оригинална продукция -  регионални новини, документални, образователни, културни и развлекателни предавания РТВЦ – Благоевград участва в програмната схема на БНТ 1 и БНТ САТ на обществената медия със самостоятелни фолклорни предавания, като "Бисери от Македония", "От песен в песен", документални и художествени филми.

Лицензът предвижда разпространение на територията на областите Благоевград и Кюстендил.

Програма “БНТ Море” [16]

Административноправните характеристики на програма “БНТ Море” [17] са следните:

Новини– не по-малко от 12 % от дневното програмно време [18], от които поне  12.5 % от общото програмно време на новините да бъде предназначено за новини с регионална тематика.До 21.10.2008 г. общественият оператор е бил длъжен да излъчва 20 % от дневното си програмно време новини.

Актуални предавания– не по-малко от 5.5 % от седмичното програмно време. Лицензираният се задължава  не по-малко от 6.35 % от седмичното програмно време да бъде за актуални предавания с регионална тематика [19]. Предавания с подобна тематика в програмната схема на “БНТ Море” са: “Вечерно море”; “Теми от деня”; “Седмицата”; “Спорт МОРЕ”.

Образователни предавания– не по-малко от 4.76 % от седмичното програмно време [20]. Предавания с подобна тематика в програмната схема на “БНТ Море” са: “На училище”; “Доктор”; “Език мой”; “Ентер”.

 Културни, научни, религиозни и други предавания – не по-малко от 41.28 % от седмичното програмно време [21]. Предавания с подобна тематика в програмната схема на “БНТ Море” са: “По брега”; “Паметта ни”; “Път към храма”; “Гласовете на рока”; “Извори”.

Детски и младежки предавания– не по-малко от 9.72 % от седмичното програмно време [22].

Предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи– не по-малко от 4.8 % от месечното програмно време.

Предавания, предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин– не по-малко от 2.3 % от годишното програмно време.

Европейска и българска продукция-  не по-малко от 50.2 %, в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 на ЗРТ.

Собствена продукция– не по-малко от 49.8 % от общото годишно програмно време.

Предавания на независими продуценти– не по-малко от 10 % и в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал. 3 от ЗРТ.

Поделението на БНТ излъчва регионални новини и публицистични, културни, образователни предавания – собствена продукция. РТВЦ – Варна осъществява програмен обмен с останалите регионални телевизионни центрове на БНТ. Развлекателната част от програмата е запълнена от филми и концертни изпълнения. РТВЦ-Варна отразява за БНТ 1 и БНТ САТ, както и за международния обмен прояви като "Балетен конкурс", ММФ "Варненско лято" и многобройни световни и европейски спортни форуми.

Лицензът за телевизионна дейност предвижда разпространение на територията на областите Варна, Бургас и Добрич.

“БНТ Пловдив” [23]

Административноправните характеристики на програма “БНТ Пловдив” [24] са следните:

Новини– не по-малко от 12 % от дневното програмно време [25]. Лицензираният се задължава не по-малко от 16 % от общото програмно време на новините да бъде за новини с регионална тематика.

Актуални предавания– не по-малко от 12 % от седмичното програмно време, като лицензираният се задължава не по-малко от 10 % от седмичното програмно време да бъде за актуални предавания с регионална тематика [26]. Предавания с тази жанрова тематика са “Вечерен магазин”; “Стадион”; “Еко”; “100%”; “Местно време”.

Образователни предавания– не по-малко от 10 % от седмичното програмно време [27]. В рамките на този параметър на лиценза попадат информационно-образователна рубрика, информационна рубрика за селските стопани и информационна здравна рубрика.

Културни, научни, религиозни и други предавания– не по-малко от 21.6 % от седмичното програмно време [28]. Предавания с подобна тематика в програмната схема на “БНТ Пловдив” са: “Арт клуб, канал Пловдив”; “Духовна обител”; “Знаете ли, че ...”; “Плетеница”.

Детски и младежки предавания– не по-малко от 12 % от седмичното програмно време [29]. Предаване с подобна тематика в програмната схема на “БНТ Пловдив” е “Бързи, смели, сръчни”.

Предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи– не по-малко от 6.7 % от месечното програмно време.

Предавания, предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин– не по-малко от 5 % от годишното програмно време.

Европейска и българска продукция– не по-малко от 70 %, в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗРТ.

Собствена продукция– не по-малко от 50 % от общото годишно програмно време.

Предавания на независими продуценти– не по-малко от 10 % и в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗРТ.

Регионалната програма БНТ Пловдив излъчва местни новини, множество актуално-публицистични, културни и образователни предавания. Международният телевизионен фестивал "Златната ракла" ежегодно се организира от БНТ, осъществява и популяризира със съдействието на РТВЦ-Пловдив.

Лицензът за телевизионна дейност предвижда разпространение на територията на областите Пловдив, Смолян, Кърджали, Хасково, Стара Загора и Пазарджик.

Програма “БНТ Север” [30]

Програмните характеристики на “БНТ Север” [31] предвиждат следните параметри на редакционното съдържание:

Новини– не по-малко от 12 % от дневното програмно време [32], като не по-малко от 16 % от общото програмно време новини да бъде предназначено за новини с регионална тематика [33]. До 21.10.2008 г. общественият оператор е бил длъжен да излъчва 20.4 % от дневното си програмно време новини. В отчета си през 2005 г. относно изпълнението на ангажиментите на оператора по лиценз е посочено, че РТВЦ – Русе излъчва 16.7%, от което става ясно, че общественият оператор не изпълнява изискванията на индивидуалния административен акт [34] В отчета за дейността на обществената организация през 2007 – 2008 г. е указано, че медията е намалила още повече своите параметри (13.6%), като идентична е стойността и на регионалните новини, което също свидетелства за неизпълнение на лицензионните условия.

Актуални предавания– не по-малко от 23.2 % от седмичното програмно време [35]. Предавания с тази жанрова тематика са “Седмицата”; “Спортен калейдоскоп”; “Тема на деня”; “Репортер”; “Бизнес навигатор”; “Параграф”; “Реката”; “Агросвят”. Лицензираният се задължава не по-малко от 18 % от седмичното програмно време да бъде за актуални предавания с регионална тематика. В отчета през 2005 г. относно изпълнението на ангажиментите на оператора по лиценз е посочено, че РТВЦ – Русе излъчва 21.4%, което показва неизпълнение на изискванията на индивидуалния административен акт. В отчета за дейността през 2007 – 2008 г. е указано, че медията е намалила още повече своите параметри (21.38%).

Образователни предавания– не по-малко от 5 % от седмичното програмно време [36]. Предавания с тази жанрова тематика са “Здраве за всички”; “Школа за потребители”; “Часът на ветеринаря”; “Старите фамилии”; “Лутурки”; “Архитектурно наследство”. В отчета си през 2005 г. относно изпълнението на ангажиментите на оператора по лиценз е посочено, че РТВЦ – Русе излъчва 5.4%, с което показва, че изпълнява изискванията на индивидуалния административен акт. В отчета за дейността през 2007 – 2008 г. е предоставена информация, че медията спазва лицензионните параметри (5.83%).

Културни, научни, религиозни и други предавания– не по-малко от 39.3 % от седмичното програмно време. Предавания с тази жанрова тематика са “Клуб “Култура”; “Подиум”; “Един е Бог”; “Гласовете на рока” Предавания с тази жанрова тематика са “Клуб “Култура”; “Подиум”; “Един е Бог”; “Гласовете на рока” [37]. В отчета през 2005 г. относно изпълнението на ангажиментите на оператора по лиценз е заявено, че РТВЦ – Русе излъчва 39.5%, с което леко надвишава изискванията на индивидуалния административен акт. В отчета за дейността през 2007 – 2008 г. е предоставена информация, че медията достига следните лицензионни параметри ва тази категория (31.1%), което бележи спад в стойностите и показва неизпълнение на лицензионните изисквания [38].

Детски и младежки предавания– не по-малко от 8.6 % от седмичното програмно време. В отчета си през 2005 г. относно изпълнението на ангажиментите на оператора по лиценз е посочено, че РТВЦ – Русе излъчва 8.9%, с което леко надвишава изискванията на индивидуалния административен акт. В отчета за дейността през 2007 – 2008 г. е предоставена информация, че медията не спазва лицензионните параметри (7.77%). Тя бележи спад в стойностите и не изпълнява лицензионните изисквания.

Предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи– не по-малко от 1.5 % от месечното програмно време [39]. Предаване с тази жанрова тематика е “Бариери”. В отчета си през 2005 г. относно изпълнението на ангажиментите на оператора по лиценз е посочено, че РТВЦ – Русе излъчва 1.6%, с което леко надвишава изискванията на индивидуалния административен акт. В отчета за дейността през 2007 – 2008 г. е предоставена информация, че медията достига програмния параметър 1.34%, което бележи спад в стойностите и показва неизпълнение на лицензионните изисквания.

Предавания, предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин– не по-малко от 2 % от годишното програмно време [40]. Предаване с тази жанрова тематика е “Наследството на Канети”. В отчета си през 2005 г. относно изпълнението на ангажиментите на оператора по лиценз е посочено, че РТВЦ – Русе излъчва 1.7%, който показател е под изискванията на индивидуалния административен акт. В отчета за дейността през 2007 – 2008 г. е предоставена информация, че медията постига 1.41% от програмното време, което бележи спад в стойностите и показва неизпълнение на лицензионните изисквания.

Европейска и българска продукция– не по-малко от 50 %, в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал. 2 на ЗРТ.

Собствена продукция– не по-малко от 50 % от общото годишно програмно време.

Предавания на независими продуценти– не по-малко от 10 % и в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗРТ.

   Регионалната програма съдържа местни новини, собствени публицистични, образователни, културни и развлекателни предавания: “Бизнес навигатор”; “Север информира” – регионални новини; “Спортен калейдоскоп”; “Здраве за всички”; “За 7 милиарда евро”; “Параграф”; “Седмицата” – коментарен обзор; “Ентер” - образователно предаване; “РТВЦ Русе представя: ...” и други.

РТВЦ – Русе обменя оригинална собствена продукция с останалите поделения на БНТ. РТВЦ – Русе участва активно в телевизионното филмопроизводство. Ежегодно РТВЦ - Русе отразява за БНТ 1, БНТ САТ и чуждестранния обмен Международния фестивал "Мартенски музикални дни". Лицензът за телевизионна дейност предвижда разпространение на територията на областите Русе, Силистра, Разград, Търговище, Габрово и Велико Търново.

Представената графика показва еднакъв обем новини във всички регионални програми на БНТ (12%). Относно актуалната публицистика се забелязват големи амплитуди – «БНТ Север» (23,2%), «БНТ Море» е с най-нисък процент (5.5%), «БНТ Пирин» и «БНТ Пловдив» се движат в порядъка 8,13% - 10%.

Графиката е основание за следния медийноправен анализ:

По отношение на образователните предавания «БНТ Пирин» и «БНТ Пловдив» показват приблизително идентичност, като лицензионните изисквания към програмите предвиждат съответно 9.52 % и 10 %. «БНТ Море» и «БНТ Север» почти изравняват показателите си – 4.76% и 5%.

Предаванията за култура, наука, религия и други предавания показва друго композиционно решение – с най-висок показател е «БНТ Море» (41.28%), следван от «БНТ Север» (39.3%). «БНТ Пловдив» заема средното ниво с 21.6%, докато «БНТ Пирин» изостава по този програмен параметър (11.58%). Добро впечатление прави, че регионалните програми на БНТ съдържат собствени религиозни предавания за православието.

Детските и младежки предавания е категория, която показва сравнително близки параметри (от 8.6% до 11.1%).

Предаванията за рискови групи показват по-нисък процент за «БНТ Север» (1.5%) и «БНТ Пирин» (1.78%), докато «БНТ Море» (4.8%) и особено «БНТ Пловдив» (6.7%) води в този параметър.

В зависимост от социално-демографските показатели лицензът за програма «БНТ Пловдив» предвижда 5% предавания за граждани, чиито майчин език не е българският. Телевизионен канал «БНТ Пирин» не излъчва предавания от тази категория изобщо.

През 2007 г. в Закона за радиото и телевизията е въведена нова разпоредба: „Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.” (чл.44, ал.5). Тя има за задача да улесни разпространението на регионалните програми на БНТ.

4. Регионалният телевизионен център в София на БНТ или казусът с отнетата честота от „ТВ Европа”

„От заявление, изпратено в понеделник сутринта (3 юли 2006 г. – б.а.) до СЕМ, става ясно, че държавната телевизия проявява интерес за "осъществяване на телевизионна дейност на свободна регионална честота за град София и София-област". БНТ не закъсня да се мотивира и с писмо до медиите - "подобен интерес е продиктуван от необходимостта на територията на София да работи обществен телевизионен канал, ориентиран към проблемите на столицата". Сред аргументите е и фактът, че БНР като обществен оператор също е кандидатствало за честота на територията на София и я е получило” [41].

„На 20 септември изтича двуседмичният срок, който медийният регулатор определи на обществената телевизия да представи идеята си за градски канал. От това, дали СЕМ ще одобри програмното му съдържание, зависи дали в столицата ще има три или четири ефирни телевизии. В момента свободните честоти в София са четири. На тях с временни лицензи работят GTV, CTN, "7 дни" и TV2. Кандидатите за нови тв лицензи обаче са доста повече - "Телевизия Седем дни", "Диема", "Би Би Ти", "ТВ Европа", "ТВ 7", "Виталис тв", "Бусет", "Ева тв" и "Хот тв". По закон като държавна медия БНТ има право да получи честота без конкурс.

От БНТ обясняват интереса си към софийската честота с това, че столицата има нужда от обществен канал, който да е ориентиран към проблемите на града. "На практика регионалните тв центрове на БНТ в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград изпълняват тази функция със своите регионални програми, докато в столицата липсват специализирани програми, които да работят за общинските проблеми, сигурността, социалната и културната политика на милионния град", твърдят от "Сан Стефано" 29. [42]”

Цитираните журналистически публикации свидетелстват за намеренията на медийния регулаторен орган да реализира държавната политика в областта на телевизионното излъчване на регионални програми, както предвижда Законът за радиото и телевизията. Ръководството на Българската национална телевизия така и не предоставя необходимите документи за лицензирането на регионалната програма през 2006 г.

На 26.05.2009 г. Комисията за регулиране на съобщенията приема 100 решения, с които предоставя аналогови телевизионни честоти с местен обхват на избрани медийни играчи [43]. При обявяване на процедурата КРС е получила искане за радиочестотен спектър от Българската национална телевизия (БНТ) с вх. № 12-01-3225/26.05.2009 г. за стартирането на регионална програма за град София. По време на самата процедура една от честотите в София град (43 канал) не е предоставена на класирания на второ място кандидат „Телевизия Европа”АД. Решенията на КРС от 26.05.2009 г. са в навечерието на изборите за представители от България в Европейския парламент. Единият от съдружниците в дружеството е Емил Стоянов – кандидат от ГЕРБ за евродепутат и брат на президента Петър Стоянов (1997 – 2002). Очевидно политическият характер на решението за ефира на столицата е въплътен в непредоставянето на честота. Медията даже не е уведомена за приключването на процедурата. Кандидатът обжалва, но Върховният административен съд отхвърля жалбите му [44].

«Телевизия Европа» АД сезира Европейската комисия за нарушения на Общностното право. Европейската комисия обръща внимание върху предоставянето на аналогов радиочестотен спектър в Софийска област и съответствието му с член 4 от Директивата относно конкуренцията, както и с член 5, параграф 2 и с член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение през 2009 г. за предоставянето на временни права за ползване на спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали по § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗЕС.

В отговора си от 13.09.2010 г. българските органи подчертават особения характер на конкурсната процедура, установен с чл. 5, ал. 2 от ПЗР с оглед на това, че „КРС не може да провежда конкурс за издаване на разрешения за наземно аналогово радиоразпръскване, тъй като този орган не притежава тази компетенция". Според Европейската комисия дали горепосочената процедура е особена или не обаче не е от значение, тъй като това очевидно е вътрешен правен проблем за конституционосъобразност.

Относно задълженията на България да спазва изискванията на член 4 от. Директивата относно конкуренцията и на член 5, параграф 2 и член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение за предоставяне на въпросния спектър за радиоразпръскване въз основа на прозрачни критерии, Комисията изразява безпокойство, че България е нарушила задължението за прозрачност съгласно горепосочените директиви.

Изключването на един честотен канал за София (канал 43) от процедурата поражда безпокойство от страна на Европейската комисия. Както е предвидено в Правилата, честотите от радиочестотния спектър, за които могат да се подават заявления, са били публикувани на интернет-страницата на КРС. Критериите за възлагане са приложени за всяко населено място, за което е имало налични аналогови честоти.

По тази причина прозрачността по отношение на броя на наличните честоти за всяко населено място изглежда важна за кандидатите, за да определят те стратегията си на кандидатстване. Проблемът с прозрачността при телевизионното аналогово лицензиране се появява през 2009 г. по подобие на радиолицензирането през 2001 г. [45]

Въз основа на публикуваните критерии за възлагане кандидатите биха могли да направят предположения относно своето вероятно класиране и да изготвят стратегията си за кандидатстване, така че да достигнат покритие на населението от 50 % и в резултат на това да получат право съгласно ЗРТ на статут за „задължителен пренос" [46]по бъдещите цифрови мултиплекси.

В съответствие с изискванията на §10 от заключителните разпоредби на Правилата, КРС обявява на своята интернет-страница наличието на 101 честоти. На 26 май 2009 г. КРС отдава обаче само 100 честоти. Причините за невъзлагането на 101-та честота не са публично оповестени.

Изключването вероятно би могло да окаже голямо влияние върху резултата от конкурсната процедура, тъй като разумно информираните и полагащи нормална грижа оференти биха могли основателно да очакват достигането на прага от 50 % покритие чрез получаването на един от двете честоти за София – най-населената област в България — и съобразно с това да изготвят стратегията си за кандидатстване. Ако знаеха предварително, че само една честота е налична в София, те биха могли да кандидатстват за честоти в някои от другите 57 населени места, за които има наличен спектър.

Поради тази причина предварителното мнение на Европейската комисия е, че изключването на една от честотите на радиочестотния спектър за София по време на процедурата, без кандидатите да бъдат уведомени за това, би могло да представлява нарушение на изискването на член 5, параграф 2 от Директивата за разрешение, за предоставяне на радиочестоти за електронни съобщителни услуги въз основа на прозрачни критерии.

Запитани по този въпрос от Европейската комисия с писмо от 29 юли 2010 г., българските органи потвърждават, че КРС първоначално е включила две честоти за София в процедурата по възлагане на спектър за аналогово радиоразпръскване. Те обясняват, че след процедурата КРС е получила искане за радиочестотен спектър от Българската национална телевизия (БНТ) с вх. № 12-01-3225/26.05.2009 г. за стартирането на регионална програма за град София. Те допълват, че още през юли 2006 г. БНТ е заявила пред СЕМ за своя интерес да стартира такава регионална програма за София. Поради това на 26 май 2009 г. КРС е запазила останалата честота от спектъра в София за нуждите на БНТ.

«Едва в началото на 2010 г., телевизията приема решение да кандидатства за него, и то след неколкократни “напомняния” от КРС. После пък е изтърван крайният срок за новата регионална програма – 1 февруари 2011 г. Телевизията иска от СЕМ отсрочка до август» [47]. Заявление с вх. № 35-00-1/09.04.2010 г., допълнено с писмо от 10.05.2010 г., съдържа искане за издаване на индивидуален програмен лиценз за телевизионна дейност за създаване на регионална програма “БНТ София”, която да бъде разпространявана чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване. Аргументите на СЕМ за постановяване на решението са следните:

«Законът за радиото и телевизията предвижда задължение за БНТ да създава национални и регионални програми. На основание чл. 49, ал.3 от ЗРТ Управителният съвет на медията, на свое заседание, проведено на 08.04.2010 г., е утвърдил концепцията за създаване на регионална телевизионна програма за област София – град, с наименование - БНТ София, която да бъде разпространявана чрез наземно аналогово радиоразпръскване.

Съветът за електронни медии, действайки в условията на обвързана компетентност, като взе предвид, че БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ е национален обществен телевизионен оператор, законът въвежда облекчен режим за издаване на лицензии за телевизионна дейност на БНТ (чл. 105, ал.3 от ЗРТ), както и гарантира разпространението на програмите й на цялата територия на страната (чл. 44, ал. 2 от ЗРТ), счита че не са налице пречки да бъде издадена лицензия за осъществяване на телевизионна дейност – създаване на регионална програма за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване» [48].

В обясненията си до Брюксел българските власти твърдят, че СЕМ е имал това право на основание чл. 44, ал. 2 от ЗРТ, в който се посочва, че „държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР [Българското национално радио] и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения", и допълват: „необходимо е да се подчертае, че предоставянето на ресурс на националните обществени оператори почива на много ясно формулирани императивни разпоредби от ЗРТ и ЗЕС, като, както бе отбелязано по-горе, държавата, в лицето на съответните компетентни институции (в случая СЕМ и КРС), следва да вземе необходимите мерки, за да гарантира разпространението на програмите на БНТ и БНР".

Разпоредбата на чл. 5, параграф 2 от Директивата за разрешение признава правото на държавите-членки да приемат специфични критерии и процедури за предоставяне на права на ползване на радиочестоти на доставчиците на услуги за предоставянена радио- или телевизионно съдържание „с оглед постигане на цели от общ интерес съгласно правото на Общността".

Възможността, предоставена на държавите-членки с член 5, параграф 2 от Директивата за разрешение, да приемат специфични процедури за предоставяне на права за ползване на радиочестотния спектър на доставчици на програми от обществен интерес позволява на държавите-членки да прилагат различни правила за предоставяне на радиочестотния спектър в зависимост от планираното му използване. Редно е да се подчертае, че съгласно член 5, параграф 2 от Директивата за разрешение, това трябва да се осъщетвява в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз, които включват общия принцип на прозрачност [49].

В настоящия случай, изключването на едната честота за София в хода на процедурата за възлагане на спектър за аналогово радиоразпръскване през 2009 г. без уведомление изглежда е направено при неспазване на принципа на прозрачност.

Поради тези причини съответните радиочестоти изглежда са били предоставени в нарушение на член 5, параграф 2 от Директивата за разрешение”.

Лицензът за честотата в столицата се издава за създаване на програма с наименование “БНТ София”, с общ/ политематичен профил, регионален обхват на разпространение – за територията на област София – град. Дневната продължителност на програмата е, както следва: до 30.09.2011 г. – 8 часа; до 20.09.2012 г. – 12 часа и след 30.09.2012 г. – 16 часа. Началната дата на разпространение на програмата е 01.02.2011 г. Лицензът е за срок до окончателно приключване на аналоговото радиоразпръскване на територията на област София – град [50]. В същия ден е издаден лиценз за разпространение на програмата цифрово [51]. Издаването на разрешителното за регионалната програма на обществената телевизия е съпътствано от издаването на лицензи за националните програми на частните телевизии [52].

Със заявление с вх. № 35-00-1(10)/ 28.07.2011 г. Българската национална телевизия отправя искане за изменение на индивидуалния лиценз за телевизионна дейност № 051/10.06.2010 г. Изменението касае началната дата на разпространение на програмата, която съгласно т. 1.7 от лиценза е 1 август 2011 г. БНТ заявява отлагане на разпространението с пет месеца – 1 януари 2012 г. Към заявлението е приложено решение на УС на БНТ. Искането е удовлетворено [53].

Заплашено от тежки санкции от страна на Европейската комисия, в края на 2011 г. българското правителство внесе в Народното събрание изменение на Закона за електронните съобщения [54]. Нормата на § 214 от ПЗР на ЗЕС [55] оправомощава изрично КРС да предостави честотата в София, като я отнеме от обществената телевизия, започнала да излъчва на нея регионалната си програма за столицата БНТ2: «214. (1) Комисията довършва процедурата, проведена по реда, определен в правилата по § 5, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби, като издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, който е бил обявен за свободен, но не е бил предоставен по реда, определен в правилата. Комисията издава разрешението на кандидата, който е имал правото да го получи поради най-добри показатели от всички лица, подали заявление за издаване на разрешение за същия ограничен ресурс.

(2) Комисията издава разрешението по ал. 1 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон със срок за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, не по-дълъг от срока, за който са издадени разрешенията на основание § 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби».

На въпросната честота БНТ е заявила желание да излъчва регионалната си програма «БНТ2», считано от 1.01.2012 г. «В рамките на БНТ 2 стартира и регионалната програма БНТ София, като в самото начало столичани имат свои новини в 19:30 часа, а на следващите етапи и свои документални, дискусионни и публицистични предавания ... Регионалната програма за столицата се излъчва на основание на индивидуален програмен лиценз №ЛРР–01–3–005–02 (предишен № 03-008/10.06.2010 г.). От 16 октомври 2011 г. до 10 януари 2012 г. каналът се излъчва ефирно за София на 43-ти канал» [56].

Но хаосът в законодателния процес и правоприлагането от страна на телекомуникационния регулатор водят до друг резултат. В свое Решение № 1 от 4.01.2012 г. Съветът за електронни медии прекратява лиценза за излъчване на територията на гр. София на регионална програма «БНТ2» със следните мотиви: «За пълнота на изложението следва да се отбележи, че на свое заседание, проведено на 6.12.2011 г. СЕМ е обсъдил мотивите на Управителния съвет на БНТ, обуславящи решението за прекратяване :

- откритата процедура в ЕК по повод механизма за предоставяне на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за град София и писмото в този смисъл на МТИТС;

- необходимостта от предприемане от страна на държавата България на мерки по отношение на откритата процедура в ЕК ... » [57].

В свое Становище от 17.01.2012 г. [58] отново дава положително мнение, както и на 26.05.2009 г., че «Телевизия Европа» АД отговаря на изискванията на чл.5, т.1 от Правилата за реда за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали.

С Решение № 143 от 26.01.2012 г. след непосредствената намеса на Брюксел КРС предоставя на «Телевизия Европа» АД честотата на канал 43. Аргументите за това са: «С най-добри показатели по отношение на заявения за територията на град София 43 канал е «Телевизия Европа» АД» [59]. 3 години по-късно ...

На 5.03.2013 г. БНТ подава заявление за прекратяване действието на индивидуалния програмен лиценз за доставяне на аудио-визуална медийна услуга с наименование „БНТ София”, с регионален териториален обхват – област София град, предназначена за разпространение чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване [60].

Инспирираният конфликт между частния и обществения интерес в столичния аналогов ефир завършва в полза на частния интерес. Както винаги досега през последните 15 години на медийна регулация пълната незаинтересованост на държавата от прилагането на един от най-важните принципи на държавното управление – защитата на националния интерес се проявява достатъчно ярко при осъществяването на политиката в областта на телевизионната дейност. Тази политика винаги е била в ущърб на БНТ, сякаш става дума не за националния оператор, а за най-отявления вражески противник.

Не помага изследване на общественото мнение, представено по време на среща между членовете на Управителния съвет на БНТ и СЕМ в началото на 2011 г., на която среща е изразена следната позиция от страна на обществената телевизия: „получени са резултатите от проучването за софийския канал, което ги е изненадало, защото според това експресно проучване 76 % от софиянци заявяват, че биха искали да има регионален канал за София” [61]. Очевидно предпочитанията на аудиторията не могат да надделеят над користните подбуди на българския държавен чиновник – член на телекомуникационния регулатор или на правителството, когато изготвя План за цифровизация.

5. Цифровизацията и регионалните програми на БНТ

Анализът на състоянието на българския телевизионен пазар през 2008 г. на наземното и кабелното телевизионно радиоразпръскване показва, че в страната се разпространяват 203 телевизионни програми, в това число наземно – 7 програми, а по кабелни и спътникови мрежи – 198 програми (198 регистрирани оператори за създаване на телевизионни програми). Три телевизионни програми, Канал 1 на БНТ, bТВ и Nova, са лицензирани за територията на цялата страна. По наземен път се разпространяват четирите регионални програми на БНТ, които се излъчват съответно от центровете вградовете: Варна, Русе, Пловдив и Благоевград.

Изготвен е План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България от 2008 г., приет с решение по т. 24 от Протокол № 5 от заседанието наМинистерския съвет на 31 януари 2008 г. Той включва две фази на прехода към цифрово разпространение на сигнала.

Първата фаза от прехода към цифрова телевизия съобразно Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България предвижда, че до юни 2008 г. следва да се осъществи издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на дванадесет регионални SFN мрежи, по три мрежи за територията на градовете Бургас, Варна, Пловдив и София. Очаква се до януари 2009 г. предприятията да започват излъчването на „островен” принцип в съответните зони на обслужване. До януари 2010 г. се очаква предприятията да осигурят пълно покритие по население за зоните на обслужване. 

През Втората фаза на прехода до юли 2010 г. предстои издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър на предприятия за изграждане на петнадесет регионални SFN мрежи за зони на обслужване Благоевград, Бургас, Варна, Варна-град, идин, Кърджали, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, София-град, Стара Загора, транджа и Шумен. До януари 2011 г. предприятията трябва да започнат излъчването на „островен” принцип в съответните зони на обслужване. Декември 2012 г. е крайният срок, в който предприятията следва да осигурят покритие по население в рамките на 90-95% за зоните на обслужване.

На 17.09.2008 г. Комисията по гражданското общество и медиите на 40-то Народно събрание приема доклад относно гласуването на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 802-01-68, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2008 г. във връзка с предстоящата цифровизация на телевизионния ефир: „В закона следва да се предвижда задължение на операторите на регионални мултиплекси да качват регионалните програми на БНТ. В предложения от вносителя текст няма пречка това да стане, но няма и ангажимент на регионалните предприятия да го сторят” [62]. Такова задължение не възниква на практика, с което държавата не е изпълнява анжгажимента си по закон да „взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения” (чл.44, ал.2 от ЗРТ). Оказва се, че добрите намерения в законодателството не са изпълними в националната медийна действителност.

Законът за публичното радиоразпръскване, обн., ДВ бр.37 от 19.05.2009 г. урежда участието на държавата при осигуряване разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио на територията на Република България. Нормативният акт предвижда, че публичното радиоразпръскване на програмите на обществените оператори чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване се гарантира от държавата. Той е отменен с § 90 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г.). Отдадено е предпочитание на частната инициатива при преноса на програмите на обществената телевизия.

Изявление на председателя на СЕМ по време на среща с представители на Министерството на транспорта, съобщенията и информационните технологии на 5.10.2010 г. във връзка с проблемите, стоящи пред цифровизацията, представя една меко казано „странна позиция” относно бъдещото развитие в цифровата ера на регионалните мултиплекси, в това число и на регионалните телевизионни програми на БНТ: „Няколко причини се нареждат, които пораждат съмнения от необходимостта да има регионален мултиплекс. Първата причина (общокултурна) е, (и това винаги е било проблем в България),че няма устойчиви, видими, с достатъчна комуникативна енергия културни прагове. Дори и да ги има, те не следват картата на местната комуникация. Може да кажем да има един добруджански, или един родопски регион и т.н, но тези прагове са доста тънки. Това си личи и от програмите.

Доколкото познава медийната среда, не може да каже, че има програми, които носят категоричния опит на някакво място и го възпроизвеждат. (Тук-там звучат различни фолклори, но съвременният живот не се свързва с това). За да се говори за културни прагове, те трябва много по-пряко да засягат живота на хората в момента, а не само във връщане към корените” [63].

Съмненията относно възможността да се изградят регионални мултиплекси, на които да се излъчват програмите и на регионалните центрове на БНТ, са допълнени от друг аргумент: „ако се говори за регионални програми, които биха могли да бъдат качени на регионалните мултиплекси, това са сега съществуващите регионални програми не само на телевизията (има се предвид БНТ – б.а.), но и телевизии, които са в големите градове (в Бургас, Варна, Пловдив, София) и да се прави мултиплекс за съществуването на една или на две регионални програми, няма как да стане това – ценово (тук просто не е налице бизнес случай)” (Анна Хаджиева).

Андреана Атанасова, директор на дирекция „Съобщения” в МТИТС„постави въпрос дали СЕМ е водил досега разговори с БНТ за възможностите за качването на регионалните програми върху националния мултиплекс – в насока кои от техните регионални ще препотвърдят, как имат намерение да ги разпространяват”. Интересното в случая е, че държавен чиновник, който си кореспондира с Европейската комисия относно проведените конкурси за мултиплекси, задава въпрос към медийния регулатор, за да научи какво е мнението на обществения оператор опосредствено. Сякаш е невъзможна пряката комуникация с управителния съвет на БНТ, от който би научил повече за намеренията и проблемите на обществената медия. Извън контекста на принципа за обезпечаване разпространението на регионалните програми на БНТ е становището: „Георги Лозановразказа за … възможността от регионалните програми да се направи една национална – на принципа на прозореца, на редуването, тъй като те имат потенциалът, като бъдат обединени, за една по-пълноценна конфигурация”

Темата е закрита на ниво правоприлагане с изявлението: „това е залегнало и в концепцията на Вяра Анкова – за „БНТ - Свят” (на сателитния канал ще качат прозорци от регионалните програми). Това е и по предложение на директорите на регионалните центрове на БНТ – да се направи една национална програма от всичките регионални” (Анна Хаджиева). Оказва се, че публичният интерес от поддържането на регионални програми на БНТ зависи от концепцията на спечелилия конкурса генерален директор на БНТ, не и от регулаторния орган. Интересно схващане.

Съгласно Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T)в Република България, приет от Министерския съвет през 2012 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 27.07.2012 г.), предвижда цифровизация в регионалния ефир. За Република България е осигурен радиочестотен ресурс с възможност за изграждане на 10 мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национално покритие, 31 мрежи с регионално покритие и 26 мрежи с регионално покритие за територията на градовете София, Пловдив и Варна. От тези 31 мрежи с регионално покритие приблизително половината се отреждат за регионалните програми на БНТ. За изграждане на мрежата на Българската национална телевизия са направени 668 честотни назначения, от които 78 в ІV и V телевизионни обхвати за БНТ 1 и 15 честотни назначения в ІV и V телевизионни обхвати за регионални програми. Очевидно става въпрос отново за търговски оператори и техните програми, но не и за регионалното съдържание на обществената телевизия. Някой е пропуснал да отбележи нещо важно в Плана за цифровизация.

Сбъдват се мрачните прогнози от 2009 г. на народния представител в 40-тия парламент Румен Ангелов: „Депутатът от десницата смята, че идеята за регионални мултиплекси ще бъде опорочена и ако законът бъде приет в този му вид, една или две медийни групи ще решават кои телевизионни програми да се излъчват и кои не” [64]. Затова единственият вариант за съхраняване на регионалната тематика в противоречие с чл.49, ал.1 от Закона за радиото и телевизията. БНТ не изпълнява законовото изискване да разпространява регионални програми. Не защото не иска, а понеже държавата не й позволява чрез регулацията, правоприлагането да го прави. Не са й осигурени регионални мултиплекси.

6. БНТ 2 – спасителен вариант за съществуването на регионалната тематика, продуцирана от обществената телевизия

БНТ 2 е най-новият телевизионен канал на Българската национална телевизия, стартира на 16 октомври 2011 г. в 12:30 ч. [65] Лицензът за разпространение на националната програма чрез цифрово наземно излъчване е № ЛРР-01-3-005-03 от 26.03.2013 г. и е издаден за срок от 25 години [66]. БНТ 2 обединява в единна национална мрежа досегашните отделни програми на четирите регионални центъра: БНТ Пирин, БНТ Пловдив, БНТ Море, БНТ Север. Излъчва се и регионална програма за София. БНТ 2 се появява единадесет години след спирането на втората национална телевизионна програма „Ефир 2”.

Програмата е създадена с помощта на държавна субсидия в размер на 450 000 лв. за обновяване на техниката в регионалните центрове. Така се дава възможност да се изгради "мрежов" принцип за разпад на програмата, по време на който зрителите от различни региони гледат програма с местна тематика. От началото на март 2013 г. програмата на БНТ 2 (София) се излъчва ефирно цифрово в национален Мултиплекс 3 на „Хану Про” [67].

Жанровата тематика на предаванията откроява следните разновидности на предаванията:

Новини [68]

"България 12:30"– обедната информационна емисия на БНТ 2.

"България новини"е централната информационна емисия на БНТ 2 и се излъчва всеки ден от 19:15. „България новини" е обща емисия на петте телевизионни центъра на БНТ в София, Пловдив, Русе, Варна и Благоевград с продължителност 45 минути.

Актуални предавания

„Добро утро с БНТ 2" [69]от 7.00 до 9.00 е новият информационен сутрешен блок на БНТ 2. В рамките на два часа, всяка делнична сутрин репортерите и камерите на „Добро утро с БНТ 2" от  София, Варна, Русе, Пловдив и Благоевград показват в реално време как се събуждат градовете. В 15 преки включвания зрителите могат да видят на живо най-интересното, което се случва в България. Репортерите на „Добро утро с БНТ 2" следят какво се случва сутринта, както и развитието на вече показани новини. Всеки ден екипите на предаването проверяват зрителски сигнали и търсят решение на проблемите. По време на живото предаване водещите  приемат обаждания на ефирния телефон и следят коментарите в социалните мрежи. От 7.00 до 9.00 зрителите на БНТ 2 могат да научат регионалните новини от местния печат, както и актуална информация за трафика и задръстванията в градовете. Пътната обстановка в цялата страна, ремонтите  по места и подробна карта на районите без ток и вода са само малка част от полезната информация в „Добро утро с БНТ 2".

В предаването участва и една известна личност от петте града,  която, заедно с репортерите, развежда зрителите из свои любими места. Целта на екипите на „Добро утро с БНТ 2" в София, Пловдив, Варна, Русе и Благоевград е да покажат какво може да се прави рано сутрин в градовете и да запознават зрителите с любопитни факти, свързани с тях.

След 9.00 часа "Добро утро с БНТ2" се излъчва на живо от един от петте регионални центрове - София, Пловдив, Варна, Русе и Благоевград. В сутрешната програма зрителите могат да открият практични решения на ежедневните проблеми. С какво да прогоним пролетната умора? Как да вдъхнем живот на старите мебели? Къде да отидем на почивка? "Добро утро с БНТ2" "дава рамо" в грижите за дрехите, косите и фигурата. По темата на деня пряко в студиото се включват експерти, а зрителите имат възможност да дават въпроси на телефон. Водещи на сутрешния блок на БНТ2 от понеделник до петък са журналисти от петте телевизионни регионални центрове в София, Пловдив, Варна, Русе и Благоевград.

„България днес" [70] е следобеден информационен блок, който се излъчва всеки делничен ден от 16.00 до 17.30 часа едновременно по БНТ 2 и БНТ Свят. Предаването включва разширени като времетраене регионални новини с много информация за случващото се в различните краища на страната, с преки включвания от мястото на събитието и актуални репортажи. В „България днес" репортерите и водещите от регионалните центрове на БНТ и София съдействат на зрителите да видят България от дома си, независимо дали живеят в родината или по света. Предаването се фокусира върху реалните теми и занимания на хората от селото и града, върху личните им истории и интересни разсъждения и търси отговор на въпросите как живеят те, какво ги вълнува и какви проблеми решават. Екипът на „България днес" има за цел не само да информира, но и да настоява за развитие на темите от деня и за тяхното разрешаване. Втората част на блока поставя акцент върху проблемите в здравеопазването по места. Домакин на „България днес" веднъж седмично е един от четирите регионални центрове - Пловдив, Варна, Русе, Благоевград.

Публицистика

"Местно време"[71]е съвместна рубрика на телевизионните центрове на БНТ, която се излъчва всяка вечер от понеделник до петък, по БНТ 2 и БНТ Свят от 17.30 часа. Предаването се произвежда от петте центъра на БНТ - София, Русе, Благоевград, Варна и Пловдив. В него са включени актуални теми, дискусии и коментари на новините от деня от различен град. Домакин на „Местно време" всеки понеделник е телевизионният център в Русе, във вторник - Пловдив, в сряда - Благоевград, в четвъртък - Варна, а предаването в петък се подготвя от екипа на БНТ 2 в София.

Предаването „Потребителската кошница” [72] доказва, че е истинско изкуство да бъдеш успешен потребител. Неговата цел е създаването на потребителска култура. Какви са правата на гражданите като потребители? Как да ги отстояваме? Какви са европейските норми и практики? Има ли правила на пазаруване? Предаването отговаря на тези и други важни за всички нас въпроси. То предлага актуална информация за проверките на компетентните органи за опасни и вредни стоки, за състоянието на пазара и цените, за резултатите от анкети, собствени проучвания и разследвания.

"Потребителската кошница" ни учи какви са потребителските ни права както по отношението на стоките - хранителни и промишлени, така и в сферата на услугите - битови, комунални, административни, здравни, образователни, транспортни, за почивка и свободното време, банкови, финансови и други – с други думи, потреблението в най-широкия му аспект. Предаването се излъчва всеки делник от 19.20 часа преди централните новини и събота от 12.40 часа.

Предаването „Вотът на потребителя“ е дискусионно шоу [73] в помощ на потребителите, което търси отговор на конкретни казуси, зададени от зрители на БНТ 2. Всеки брой на предаването сблъсква позициите на специалисти и експерти за качеството на определена стока, продукт или услуга, а със своя вот в началото и в края на предаването публиката в студиото гласува в подкрепа на едната или другата теза.

Шоу и развлекателни предавания

"Абсурдите" [74]е авторско предаване на журналиста от БНТ Пловдив Румен Бахов, което се излъчва по БНТ2 в сряда от 21:30 часа.   "Абсурдите" са там, където липсва разум. В своите 30 минути предаването показва нещата от живота, които са лишени от логика. Абсурдни, заплетени, комични случки, събития и проблеми или "недодялани" управленски решения ще попадат в класацията на предаването. Във всяко издание за първото място се състезават три такива "абсурда", a екипът избира победител на броя. В рубриката "Турбо на рекламата" водещият Румен Бахов показва реални нестандартни, забавни, нелепи рекламни послания или методи.  Екипът на "Абсурдите" очаква от зрителите да изпращат интересни и абсурдни снимки и видеоклипове, направени с любителски камери, фотоапарати и мобилни телефони. Най-интересните от тях ще се излъчват в седмичната класация.

"Време за губене" [75]е предаването за лов, риболов, кинология и други домашни любимци, което се излъчва в събота от 11:00 часа. Всяка събота, в продължение на 30 минути, "Време за губене" съветва зрителите как да губят пълноценно времето си. Предаването показва тънкостите в лова и риболова и помога за възпитанието на домашните любимци. Автори на „Време за губене” са журналистите от БНТ Пловдив Димитър Димитров и Десислава Шишманова. Консултант на рубриката за кинология епредседателят на Пловдивското киноложко дружество и международен съдия за всички породи кучета– Костадин Шанков, който дава съвети за храненето, здравето, възпитанието и представянето на изложбения ринг."Време за губене" се излъчва всяка събота от 11:00 часа.

„Очевидец” [76]  е седмично предаване, в което  авторски и любителски снимки и видеоклипове изпратени от зрителите на страницата във Фейсбук, се борят за различни атрактивни награди. Всяка неделя от 15:00 часа, водещата Йоана представя интересни и популярни гости, с които дискутира предложените материали, обсъжда темите в тях и награждава  фаворитите, получили най-много гласове.

Предаването „Нещотърсачи“ е продуцирано и реализирано от студенти [77]. Излъчва се от 17.00 часа в неделя. Рубриката е проект на студентите от Нов български университет от департаментите „Масови комуникации“ и „Кино, реклама и шоубизнес“. Предаването има за цел да изважда на показ амбициозните и позитивни българи, постигнали успех в областта, в която се развиват. Авторите на проекта не търсят готови рецепти, а се опитват да вдъхновят зрителите да се осланят на собствените си заложби и да следват мечтите си. Освен интересни гости, 30- минутните епизоди включват и полезни рубрики за предстоящи мероприятия и културни инициативи.

„Пътувай с БНТ2” [78]е туристическо предаване, излъчвано всяка неделя от 16:30 часа. Автори са различни журналисти от четирите регионални центъръ в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе. „Пътувай с БНТ2” запознава зрителите с ритуали и рецепти, странни обичаи и празници, позабравени легенди и суеверия, показва популярни за туристите места и по-непознати, но привлекателни кътчета в България.

„Раздвижи се с БНТ2” [79]е спортно-развлекателно предаване  на РТВЦ Русе. В него всяка събота от 9 часа (с повторение в неделя) зрителите се запознават с различни възможности за спорт и гимнастика в домашни условия. В поредицата се редуват тренировки по зумба-фитнес, пилатес, аерокикбокс, народни танци и батука. Така всеки един от зрителите може да избере най-подходящия за него начин да влезе във форма. И заедно с водещата и инструкторите, в домашни условия да се раздвижи и зареди с добро настроение. Аудиторията научава любопитни подробности за различните спортове – кой и как ги е създал, с какво и за кого са полезни и т.н. Всички тренировки се водят от лицензирани за съответните спортове инструктори. 

„Флашмоб с БНТ 2” [80]е телевизионна поредица за неочаквани музикални събития на неочаквани места в българските градове. БНТ 2 организира и заснема тези импровизирани на пръв поглед събития по различни поводи – за Коледа, за 3 март, за Великден, за 24 май и др. Флашмоб - (на английски flash mob или flashmob, в буквален превод „моментна тълпа“ или „внезапна тълпа“) е предварително запланувана и организирана масова акция, в която голяма група хора се появява внезапно на обществено място и в продължение на броени минути изпълнява някакво неочаквано действие. Флашмоб е особен вид представление, разчитащо на случайна публика.

„Шоуто на Акрани” [81]е обединяващо етносите, музикално и развлекателно предаване, което обръща внимание на изкуството като цяло, но най-вече на музиката, песента и танца, независимо от жанра, изпълнението и етническата принадлежност на твореца. Съчетаването на разнородните жанрове в изкуството, подплатени с атракция, заличават границите и бариерите между етническите групи. Излъчва се в неделя.

Култура

В рамките на петнайсет минути предаването "Афиш" [82] представя културните събития, които предстоят в столицата през следващата седмица. То предоставя насочваща, атрактивно поднесена информация, която обхваща не само събития, разчитащи на сериозно медийно оповестяване, но и такива, които имат стойност. "Афиш" е колаж от анонси, а стремежът е да се постигне пъстротата и информационния ефект на телевизионния афиш. Рубриката няма постоянен час на излъчване и това е минус в представянето на информацията за култура.

„Знаете ли, че...” [83]е рубрика за любопитни факти от историята на градовете и селата в България. Архитектурни и природни забележителности, градски легенди и разкази за отминали традиции. Автори на „Знаете ли, че...” са репортерите на БНТ 2 в София, Благоевград, Варна, Пловдив и Русе. Недостатък на програмирането на тази иначе интересна рубрика е твърде мобилното й позициониране в програмната схема.

„Метафора” [84]е предаването за културни дискусии, продуцирано от БНТ2 Пловдив. Излъчва се в четвъртък от 22.15 часа.

„№ 1 – Туризмът” [85]едокументална поредица на БНТ 2 Варна.  Филмите от поредицата разказват за историята и развитието на туризма у нас от Освобождението до днес, за различните видове туризъм, за държавната политика в тази област и мястото на България като дестинация на световната туристическа карта.

Музика

„Ай да идем” [86]е едночасовото фолклорно предаване на БНТ2 Благоевград, което се излъчва в събота от 11.30 часа.Предаването представя българските традиции и фолклор, търсят позабравени обичаи и ритуали, запознава зрителите с характерни за областта инструменти, с майсторите, които ги създават и с виртуозите, които ги използват. Има и песни, танци и настроение. Традицията повелява да спазваме обичаите, да приготвяме гозбите си по бабини рецепти, да пеем песните на дедите ни и да ги предаваме нататък.

„Гласовете на рока” [87]е авторско предаване на Мартин Николов, съвместна продукция на БНТ2 Варна и БНТ2 Русе. Веднъж месечно предаването радва меломаните и запалените рокаджии от цяла България – в ефира на Регионалните ТВ центрове в Русе, Варна, Благоевград и Пловдив. Рубриката не е заложена в програмната схема с постоянно място.

Идеята на класацията за модерна българска музика ... на различни езици "НОВО 10 + 2" [88] е да покаже на зрителите солидна доза нови и стойностни видео клипове на модерни български изпълнители, представени както на български, така и на други езици, предимно английски. "НОВО 10 + 2" е класация на нови клипове, подреждани чрез гласуване на сайта на БНТ. Тя се излъчва всяка последна събота на месеца от 20.45 часа по БНТ2. Във всяко предаване се излъчват 10-те клипа според местата им от събраните проценти гласове на рителите, както и две съвсем нови предложения. През следващия месец последните две песни в чарта отпадат, а вместо тях в гласуването се включват двата нови видео клипа. Във всяко издание на "НОВО 10 + 2" има и по един специален гост, чиято песен е в класацията. Той разказва по-подробно за реализирането на конкретния видео клип и за предстоящите си проекти. Предаването няма специално посочен час на излъчване.

"Рок с Милена" [89]е едночасово телевизионно предаване за рок музика, което се излъчва един път в седмицата по БНТ2.Шоуто представя млади български групи и изпълнители на рок, блус, метъл, пънк, ню уейв – музика, която е синоним на свобода. Рубриката няма постоянен час и ден на излъчване.

Детски предавания

"Приказки от двора на баба Тодора" [90]е телевизионна поредица за деца по едноименните приказки на Елин Пелин - "Преходна слава", "Рибар и жерав", "Пуякът", "Страхливото пате", "Загубената пчела", "Мързеливецът" и др.

Спорт

Всяка седмица предаването “Replay” [91] излъчва повторения и репортажи от най-интересните спортни състезания показвани в програмите на БНТ. Часовата зона на предаването е  събота и неделя след обед, време в което зрителите на БНТ 2 имат възможност да гледат пропуснатите от тях през делничните дни спортни прояви, а също така и да видят пълни записи на ключови състезания, като футболни, волейболни, баскетболни мачове и различни световни и европейски първенства провеждани в България.

Обзорното спортно предаването "Спортна треска" [92] се излъчва в неделя от 18:15 часа по БНТ1 и БНТ2. Това е неделен маратон с много разнообразни теми от света на спорта и шоуто, ексклузивни интервюта с героите на деня, седмицата и месеца, както и тегленето на тиражите на спортния тотализатор. Програмирането на предаването е зависимо от програмната схема на БНТ1, поради което се характеризира с твърда позиция в програмната схема.

Най-популярнaтa високоскоростна автомобилна надпревара – Формула 1 [93] се излъчва в ефира на БНТ2.

Програмната схема на БНТ2 показва следната приблизителна структура:

   Прави впечатление, че постоянно позиционирани в програмата са информационните блокове. Повечето рубрики, излъчвани в събота и неделя, имат трайно място в схемата, което създава и съответните потребителски навици у аудиторията. Качествени рубрики нямат конкретна позиция в програмната схема и това придава неорганизиран вид и представа за програмата изобщо. По този начин се губи ефектът от съществуването на предавания, които се произвеждат специално за БНТ2.

Анализът показва, че от представените 27 предавания, които се продуцират специално за БНТ2, малко над половината имат твърда позиция в програмната схема през седмицата. Наличието на предавания, които се излъчват 1 – 2 пъти месечно не поражда онази „вярност” на зрителите към телевизионната продукция.

Участта на БНТ във времето на цифровизация, когато съвременният свят се възползва в максимална степен от развитието на новите технологии, е общественият оператор в България принудително да позиционира предаванията с регионална тематика в национална програма (БНТ2). Това, че местната аудитория в страната е лишена от пълноценно програмно съдържание, е тъжен и неоспорим факт. Вместо обществената медия непрекъснато да се развива чрез въвеждането на модерни тематични линии, които да отговарят на нейната специална мисия в регионите, тя се ограничава до зародилия се през 90-те години на ХХ век модел на общ информационен блок, който да обединява новинарския поток от страната. Заключението ни е, че както по технологични, така и по финансови причини обществената телевизия е още твърде далеч от модела на програмиране на германската ARD.

Бележки

обратно нагоре