Гл. ас. д-р Стойко Петков

Резюме:

Телевизорът вече не е правоъгълната "кутия", която възпроизвежда движещи се изображения, предавани ефирно чрез електромагнитни вълни, а „умно“ устройство (SmartTV), с вградени интернет приложения и приема цифров сигнал. Въпреки, че още преобладава пасивното гледане на телевизия, все по-голям брой потребители гледат аудио-визуално съдържание на своите компютри през интернет или на мобилни устройства, или благодарение на цифровизацията подреждат свой персонализиран поток от съдържание. Новите форми на гледане са силно свързани със социалните медии и мрежи. Тази публикация ще представи някои специфики на процеса на излизане от пасивното гледане на линеен поток от телевизионна програма и началото на използването на интерактивността в телевизията.

В продължение на десетилетия, зрителите получаваха телевизионно съдържание в строго регулирана и подредена форма. Те имаха възможност да избират между определен брой канали и предавания, които се излъчваха на територията на съответната държава, а по-късно благодарение на сателитната телевизия, получиха достъп и до чуждестранни канали. Всеки канал се състоеше от планирани, предварително записани и/или на живо излъчвани програми. За да изберат какво да гледат, зрителите четяха програмата ден за ден във всекидневниците или в специални седмични приложения в периодичния печат. Това е вече част от историята на телевизията!

Дистанционното управление, видеокасетофоните и по-новите записващи устройства сериозно повлияха на практиката на гледане на телевизия. Но истинската революция в разпространението на аудио-визуални продукти настъпи с излъчването в цифров формат на съдържание и съпътстващите го допълнителни услуги.

"Въпреки изключителната популярност на модела на линейния телевизионен канал, настъпва промяна", твърдят анализаторите на една от големите компании за онлайн видео Нетфикс. "Ако можем да погледнем в бъдещето, за да видим начините, по които хората ще имат достъп до развлечения, ние без съмнение ще видим много по-различна картина, различна от днешната – изключително качество на материалите, разнообразие от екрани, неизвестен до сега потребителски интерфейс, както и невероятно разнообразие насъдържание." [1]

Изследователите Робин Мърдок, Юсеф Тюма и Марко Верноки твърдят, че „не след много години, ще използваме телевизионния приемник за достъп до цялата екосистема от съдържание — напълно интерактивно и по заявка. Ще бъде лесно да извличаме съдържание от електронните каталози и ще имаме достъп до него чрез мобилно устройство — може би ново поколение смартфон или друго специално устройство, което е толкова просто и интуитивно за използване, както е дистанционно управление днес. Особено значими за процеса ще бъдат и отделните потребители, оборудвани с високопроизводителен хардуер и софтуер, които ще създават съдържание и ще осигуряват повече информация от новинарските канали. В същото време, големите филмови студиа ще отговорят на нарастващото търсене на качествено съдържание с премиерни, високобюджетни продукции.” [2]

От 1 март 2013 г. в България започна едновременно ефирно излъчване на цифров сигнал паралелно с аналоговия. През периода от 1 март до 30 септември 2013 г. ефирните телевизионни програми се излъчваха и аналогово, и цифрово. На 30 септември 2013 г. излъчването на аналогов сигнал беше спряно. [3]

Нововъведенията в разпространението на аудио-визуално съдържание са по-високо качество на картината и звука, телевизионен справочник (EPG), мултимедийно съдържание по поръчка (VOD), платено съдържание (payperview), възможност за интерактивна телевизия, както и аудио субтитри и специализирани субтитри. В зависимост от приемника, има възможност за превъртане и за спирате на предаването или филма.

В края на октомври и началото на ноември 2013 г., онлайн изданието economic.bgпубликува интервюта с представители на големите телевизии в България, като един от въпросите към тях е:

“Кога ще се появи у нас персоналната телевизия – когато зрителят ще избира сам съдържанието, което гледа? “

Даниел Чипев, директор на Дирекция "Информация" в Българската национална телевизия (БНТ) [4]

„Неизбежна е тази промяна. И тя вече настъпва постепенно. Затова и големите телевизии напускат ефира и навлизат на територията на интернет и мобилните комуникации. Скоро и БНТ ще предложи своето съдържание в интерактивни платформи - там зрителят сам ще си подрежда програмата.

Телевизия за всеки зрител - такава е телевизията на бъдещето. И сега в България все повече са онези зрители, които не откриват в големите тв канали своите предавания и избират тематичните програми. Дори поли-тематичните канали се опитват да създадат свой профил, за своя аудитория. Така сега в българския ефир има едни за масовата публика над и около средната възраст, която открива в телевизията единственото забавление, други - за младите и активните зрители, които се забавляват, и трети - за гражданина с активна позиция, който иска да е информиран, знаещ и свободно да прави своя избор.“  

Вики Политова, изпълнителен директор на bTVMediaGroup [5]

„Към момента тази реалност изглежда далечна. Производството на българско съдържание ще продължи да бъде трудно и скъпо още години наред. Местният творчески ресурс е ограничен, а независимите продуценти не могат да финансират продукцията си без подкрепата на телевизията.“  

Силва Зурлева, член на УС на "Нова броудкастинг груп" [6]

„Това е доста скъпо удоволствие, не мисля, че скоро ще се развие в България поради невисокия стандарт на живот. Цифровизацията ще остави много хора без телевизия, първо трябва да се реши този проблем.”

От една страна, вече имаме техническата възможност за персонализирана доставка, но от друга създателите и разпространителите на аудио-визуално съдържание у нас говорят за персонализацията в бъдеще време. Защо? Защото моделът е в процес на развитие и утвърждаване. Липсва достатъчен обем съдържание пригодено за интерактивно потребление, както и съответните потребителски навици.

Австралийският изследовател Майкъл Айдато твърди, че „най-голямото предизвикателство, пред което е изправен IPTVбизнесът в Австралия е съдържанието: разнообразието от материали, което да се представи за избор от зрителите. В този смисъл, безплатните и платени (линейни) телевизии, които все още притежават правата за големи спортни и други събития на живо, ще останат доминиращите играчи в обозримо бъдеще.“ [7]

Според други изследователи на комуникационните практики в дигиталната епоха, като Томас Камбъл [8] и Чарли Маршъл, [9]следващият етап от развитието на телевизията ще бъде персонализираният канал или „Каналът Аз“ [10],в който индивидуализираните потоци от съдържание ще бъдат оптимизирани за зрителя, за неговото устройство и доставени в подходящо за потребителя време и място.

За да бъде телевизионната програма наистина интерактивна, зрителят трябва да може да променя определени параметри на гледания продукт (например избор на ракурс или крупност), да измества времето за излъчване или най-малкото да може да диалогизира с медията.

1. Интерактивната телевизия

Една от дефинициите за интерактивна медия е „интегрирането на цифрови комуникационни канали, включително комбинации на електронен текст, графики, движещи се изображения и звук, със структурирана цифрова компютърната среда, която позволява на хората да взаимодействат с данни за съответните цели. Цифровата среда може да включва Интернет, телекомуникационни услуги и интерактивна цифрователевизия.[11]

Интерактивната телевизия съдържа всичките три аспекта на интерактивността, дефинирани от Макмилън и Хуанг – потребителски контрол, двупосочна комуникация и синхронизация. [12]Много често терминът “интерактивна телевизия" се използва за обозначаване на различни видове интерактивност и това може да доведе до значително объркване. Тук ще отбележим три, много различни нива на интерактивност, които имат отношение към комуникационната практика в телевизията:

1.1. Взаимодействие с телевизионния приемник

Най-ранната форма на интерактивност е използването на дистанционното управление. Чрез него, макар и в рамките на „големия поток“ съставен от броя телевизионни канали доставени до съответния потребител,се осъществява първото „персонализиране на програмата“.В този случай не се променя съдържанието и неговата линейност, а само начина, по който потребителите контролират гледането на това съдържание.

1.2. Взаимодействие с телевизионната програма

Тук самото съдържание на програмата може да се променя от зрителя. За творците, това е едно от най-големите предизвикателства и повечето подобни форми на интерактивност са в процес на развитие. Например, възможността при гледането на художествено аудио-визуално произведение, зрителите да могат да избират сюжетните линии. Други, по-опростени форми, които успешно се използват са програми, съдържащи анкети, въпроси, коментари и други форми на обратна връзка с аудиторията.

1.3. Взаимодействие със сродно на телевизионното съдържание

Най-общо, това означава да получаваме повече информация за съдържанието, което гледаме на екрана на телевизора, като прогноза за времето, спорт, филми, новини и др.. При рекламите може да получим повече информация за това, което се рекламира, както и възможност да го купим. За целта се разработват уеб страници и мобилни услуги, които са синхронизирани с телевизионните програми.

Взаимодействието със сродно на телевизионното съдържание не е само на "един екран", но има и друга значима форма на интерактивна телевизия, при която се използва “втори екран“. Терминът описва всяко устройство, с което потребителят си взаимодейства докато гледа телевизия, и се отнася до таблети, смартфони, електронни четци и др.. Всяко подобно устройство се превръща във важен компонент от смарт-телевизионната система. Тези мобилни устройства предлагат на зрителите възможност да контролират своите смарт телевизори и да се свързват със социалните мрежи чрез "втория екран". Този втори екран може да се интегрира с телевизионното гледане, чрез контрола над съдържанието, социалното взаимодействие и възможностите за търсене.

2.    Процесът на персонализация

Анализът на поведението на потребителите пред екрана (кога, какво и с каква продължителност гледат) ще бъде от съществено значение за съставянето на персонализирани програми. Зрителите днес се интересуват от висококачествено съдържание, което да отговаря на техните индивидуални интереси, независимо от източника или начина на доставка.Те ще се стремят да получат с малко усилие, това което ги интересува, въпреки опастността от затваряне в един много тесен кръг от теми и самоизолирането им от широката палитра от достъпна информация.

2.1. Аудитория от един потребител

За разлика от масовата аудитория на СМК, аудиторията на Каналът Аз е известна и определена и е възможно разпространителят да предложи аудио-визуално съдържание, което е уникално за конкретнияпотребител.

При Каналът Аз към програмирането може да се подходи, най-общо по два начина. В първият случай имаме подбор и доставка спрямо потребителските интереси, като информация за тях получаваме от поведението напотребителя (какви програми гледа),от даннитев профила му (където са заявени предпочитания и ограничения), а във втория програмата се създава от самия потребител. Разбира се, възможен е и смесен вариант — комбинация от описаните по-горе.

За да се направи програмирането уникално и персонализирано, е необходимсложен набор от данни, които не са част от Електронните програмни указатели (ЕПУ). Достъпът до съдържанието и определянето на сегментите от програмата е процес, който включва някои или всички от следните фактори:

ЕПУще определят основните блокове от програмата, като това ще е микс от предварително записано съдържание и предавания на живо, с възможност за вмъкване на видео клипове.

Потребителската персонализацияще определи какво съдържание е достъпно на базата на предпочитанията на потребителите. Потребителски предпочитания могат да включват филтриране или приоритизиране на съдържание въз основа на метаданни (напр. TVрейтинг, продължителност на материала, жанр, дата на излъчване и др.).

Достъпът и авторските праваще определят кои видеоклипове конкретният потребител има право да гледа. Правата могат да включват правото на достъп до определени нива на съдържание, заплащане за определена програма, териториални ограничения за показ, технически ограничения на приемникаили на формата.

Рекламните съобщениясъщо ще са съобразени с местната нормативна база за честота на показване и с профила на потребителя.

2.2. Извличане на данни за персонализирано програмиране

„Големите масиви от данни (Bigdata)са цифровата пътека оставена от потребителите, когато те кликнат на компютърната мишката, натиснат бутон на телефона или таблета си, или преминат към друг цифров телевизионен канал. Всеки път, когато се осъществява подобно действие, то създава данни.“[13]Извличането, обработката и анализа на тези данни се превръщат в едно от най-мощните предимства в онлайн комуникациите.

Всяка медия, която е създала свое приложение, разполага с информациякога потребителите използват приложението на канала, колко дълго го използват, колко често се връщат и т.н.. Събраната базова информация за контекста на потребителя оказват влияние на програмирането, включително географско местоположение и вида на приемника(формат, размер на екрана, типа на връзката или мрежата и т.н.).Част от информацията може да сесъбира пряко, например, предпочитан жанр, продължителност на съдържанието, ограничения, език или изисквания за субтитри. Тази информация не се събира еднократно, но следва да бъде актуализирана с течение на времето.

По същество инфорацията се събрира пасивно, без да се налага потребителят да си спомня какво енаправилили когае билои може да предложи много прецизна картина.Кои са някои от източниците?

• Подробна информация за медийното потребление, получена директно от цифровите приставки, уеб сървърите, Интернет доставчиците, мобилните мрежи и ползванетона бази данни.

• Покупки или използване на данни, получени от онлайн поведението на потребителите или закупени данни с информация за клиентитена определена стока или услуга.

• База данни от социалнитемедии.

Възможно ли е тези данни, сега или в бъдеще, да заменят познатите ни начини за проучване и измерване на аудиторията? По-скоро те ще се използват съвместно за осигуряването на по-богата и детайлна информация за аудиторията, с какватое било невъзможно да се разполага в аналоговата епоха.

2.3. Подборът на съдържание

Програмирането на съдържанието в каналите остава, но границите между видовете съдържание (предварително записани / предавания на живо, художествено и информационно съдържание / реклама) са почти премахнати.

За свободните блокове в програмата, разпространителятподбира съответното съдържание въз основа на потребителските предпочитания. Тойвече е информиран за интересите ифилтрите за съдържание. Ако потребителятсе идентифицира, че влиза в системата от Пловдив, съдържанието би могло да се сортира според значението за този регион и популярността на съдържаниетоза зрителите в този град.

Телевизионните организациимогат да приложат различни сценарии:

• Програмирането на новини може да се съчетае с програмисучастиетоналюбимите на конкретния потребителактьориилирежисьори.

• При прогнозата за времето може да се планира постоянна актуализация и да се комбинира с местни програми от региона на зрителя, програми за пътувания, свободно време и бизнес.

• Пасивното програмиране не се превръща в линейно съдържание. Дори и при излъчването на живо на спортно събитие,може да се постигне добро ниво на персонализация. Разпространителите могат да предоставятна зрителя избор нааудио канал с различни коментатори или съдържание генерирано от феновена съответния клуб или състезател.

• Родителите могат да активират филтър за съдържание, насочено към децата им.

• За любителите на видео игри може да се планира съдържание с клипове със спонсорирани интерактивни игри.

• Предпочитаният стил музика ще генерира съответните предложения за музикални клипове.

На пръв поглед, Каналът Азще разчита на автоматизирано ипасивното програмиране. Все пак, това не означава, че медиятанямада ангажира зрителя. Напротив, персонализираното гледане създава възможност за избирателно взаимодействане със зрителя. Докато той гледа новини, разпространителят може да му предложии друг тип, нови програми.

Заключение

Телевизията на близкото бъдеще ще показва своето съдържание на различни екрани и устройства. Тя ще планира и синхронизира своето мултиплатформено присъствие. Интерактивната телевизия ще има далеч по-дълбока връзка с аудиторията си. Ще знае кой гледа, къде, кога и как и ще използва тази информация за непрекъснатото повишаване на значимостта на това, което предлага.

Отделните части на техническо решение на персонализираното програмиране вече са достъпни за разпространителите на аудио-визуално съдържание. Въпреки това, концепцията на пасивно програмиране и Каналът Аз е сериозно предизвикателство към телевизионните организации, защото те трябва да променят и адаптират своето съществуващо съдържание и рекламната си стратегия.

Предоставянето на потребителски видео потоци за всеки потребител, изисква големи промени в работния процес на авторите при разработването на съдържание.Необходимо е:

1. Да се съчетаят множество системи за подпомагане на процеса по подборна съдържанието.

2. Да имаме ясна представа за целия процес на създаване и използване на съдържанието.

Подобно на всеки бизнес от 21-ви век, успешните телевизионни компании активно ще се стремят да изграждат лоялност сред потребителите. Те трябва да са цифрови организации, а работещите в тях е необходимо да притежават умения за работа с мултиформатно съдържание, мултиплатформена технология за управление, цифрови работни потоци, потребителски интерфейс, активно управление на права, анализи и електронна търговия.

Има сериозни предпостакида смятаме, че през следващите десетилетия персонализираната телевизия ще замени линейна. Приложенията ще заменят каналите, дистанционни управления (такива, каквито са сега) ще изчезнат, а видовете екрани ще се увеличават.

Бележки

обратно нагоре