Взаимоотношенията между PR отдели и медии предполагат рентранслиране на информация за дадена организация, личност, събитие и др. чрез утвърдените техники, механизми и инструменти в областта на връзките с обществеността. Изпращането на информация от медиите към читатели, зрители, слушатели, посетители на мрежата е в съответствие с жанровите особености, с профила на медията, с политиката на медийното ръководство. До етапа на изпращането на информацията обаче, както от страна на журналистите, така и от PR специалистите се преминава през редица дейности, някои от които могат да бъдат назовани „филтриране”. Пренасянето на значението на отглаголното съществително като термин от точните науки в сферата на комуникациите предполага запазване на значението на пропускане чрез създаване на различни филтри. Съвсем накратко по-надолу ще бъдат маркирани някои видове. В зависимост от източника те могат да са институционални, организационни, медийни и др. Филтрите могат да са на ниво кодиране на информация, следователно – семиотични, както и семантични, лексикални, терминологични, визуални, вербални, невербални и др. При отчитане на наличието и спазването на норми и правила от различен характер те могат да бъдат професионални, етични, морални и др. С оглед използване на ясен категориално-понятиен апарат, необходимо е да бъде направено и уточнение като се даде дефиниция на понятието „цензура”. В  Уикипедия  се дава следното определение: „Цензурата е контрол върху словото и други форми на човешка изява. В повечето случаи, макар и невинаги, той се упражнява от държавни институции. Мотивът за прилагане на цензура най-често е подобряването или стабилизирането на обществото. ... В по-общ смисъл като цензура се определя и неформалното изключване на определени идеи или форми на изразяване от масовите комуникации. Обектът на цензурата може да варира от определени думи до цели концепции.” http://bg.wikipedia.org/ Приемайки това определение, смятаме, че цензурата има по-широк обхват и различни цели от филтрирането, разглеждано в контекста на настоящия доклад. Ето защо фокусът на вниманието ще бъде насочен към проучване на източниците за филтриране на информацията, към обхвата, към положителните и отрицателните резултати от реализирането му, както от медии, така и от PR отдели.
филтриране на информация от PR отдели
Подаването на информацията от представители на PR отдели към журналисти изисква селектиране, подреждане и структуриране не само според критериите на тези механизми, но и при съблюдаване на принципите за спазване на конфиденциалност, лоялност към фирмата или институцията, при познаване и следване на морални и етични норми и др. от служителите в отделите по корпоративна комуникация в съответната организация, например.
Възможностите в посока предоставяне на достъп до информация, за да могат да бъдат осъществени публикации, журналистически разследвания, нарастват. В историята на съвременната журналистика се откриват факти, които са в посока създаване на условия за журналистите да реализират дейността си като се приемат закони, например т. нар. „Government in the Sunshine, буквално „Правителство на слънце”. Това са „Серия от закони, приети в щата Флорида, които постановяват неограничен публичен достъп до документи и заседания на щатските власти” (Стоюрд, 2005: 283).
В България подобен е Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ), чиито поправки на второ четене са приети на 7 юни 2007. На сайта http://www.aip-bg.org/tolaw_bg.htm може да се ползват насоките, дадени в Наръчник "Как да получим достъп до информация". Законовата рамка е налице, но остава отворен въпросът за ефективността от ЗДОИ. Ако се допусне, че PR отделите в институциите и организациите не реагират своевременно и забавят предоставянето на информация или постоянно отлагат даването й, или подават частично такава, то тогава, дори когато законът е добър, той не се прилага адекватно. В такива случаи по-скоро може да се говори за своеобразно възпрепятстване на работата на журналистите, за реално филтриране на информацията, дори за създаването понякога на своеобразни информационни чадъри, които не позволяват показване на слънце на негативни явления.
В България има и положителни практики в тази насока. В средата на 90-те години на XX в. репортерите, отразяващи дейността на Българския парламент, започнаха да получават проектозаконите предварително, така че да могат да проследяват по-ефективно законодателната работа на Народното събрание. От няколко години парламентарните журналисти, а и граждани и организации, могат да четат стенограми от заседания на някои парламентарни комисии, да се информират от сайта на Народното събрание за дейността на законодателната институция. Отворен остава обаче въпросът за оперативността в огласяването и публикуването на законопроекти, резолюции, декларации и др., без да се допуска забавяне. Все пак намаляването на количеството филтри, както и на размера на „пропускателните режими” при предоставяне на информация на медиите, започва да става част от дейността на някои институции у нас.
Филтрирането на информацията може да бъде и с цел недопускане да попаднат в медийното и публичното пространство на непроверени и недостоверни факти, както и с цел задържане на някои данни за консултация с експерти и юристи, за да не се стигне до нежелани последици за организацията. Също така прикриването и забавянето на подаваната информация по същество е филтриране. Следователно размитата и аморфна граница между спазване на принципите на лоялност и професионалното изпълнение на функциите на специалиста по PR понякога са въпрос на субективни и професионални решения, вземани в хода на реализация на дейността.
В тази връзка може да се каже, че и у нас вече функционират т. нар. spin doctors. Според А. Дейвис „Терминът вероятно произлиза от израза „Да представиш в благоприятна светлина, с който се описва практиката за търсене на възможно най-добрата интерпретация на фактите.” (Дейвис, 2007: 157) Авторът прави и уточнението, че „Медиите измислиха това определение за хората, за да „контролират дневния ред на новините. Това означава, че те решават всеки ден какво и как точно посланията на правителството да достигнат до читателите, зрителите и слушателите и да предизвикат благоприятен отзвук.”(Дейвис, 2007: 157) ?nbsp;еализацията на тази дейност е в конкретните изявления на говорителите, в изготвянето на материали от говорителските бюра, в подаване на информация чрез позитивни значения на създадени словосъчетания, идеологеми, чрез евфемизми. Други възможни проекции на такива дейности са подреждане на информацията и огласяването й в различни часови пояси, водене на тематични предавания в телевизии и радиостанции, излъчване на съобщения в новинарски емисии, списването на отделни рубрики, отделяне място на страниците на печатни издания или при публикуването в интернет. Необходимо е и още едно уточнение, служителите в PR отделите в дадени случаи се явяват действително само ретранслатори на вече изготвени послания и концепции, а само в редки случаи те се явяват съавтори на образа, който следва да бъде показан в медийното и публичното пространство. В тази ситуация възниква и въпросът за ранга и правомощията на PR специалиста, за възможностите му за работа при понякога трудно постиган баланс между спазването на етичните и професионални норми и едновременно с това на лоялност към организацията. Освен това е тънка границата между конформизъм и отговорно поведение в смисъл на своевременно и адекватно информиране на медиите и гражданите за ставащото в дадена организация.
филтриране на информация от медии
Филтрирането на информацията от журналистите при осъществяване на професионалните им ангажименти е продиктувано от типа медия, от жанра, от следваните принципи на медийна политика. Ето защо не може да се изказва твърдение, че филтрите са унифицирани, трайни, устойчиви и перманентни за всички медии.
Някои от филтрите се задават в зависимост от това, кое може да предизвика интерес и да доведе до повишаване рейтинга на медията или на даден журналист. В случая не става въпрос за конформистко поведение, а по-скоро за търсене на онова, което е по-лесно възприемано,  по-продаваемо, по-злободневно като не се отделя достатъчно място и време за действително стойности събития, личности, идеи и др. Същевременно журналисти с утвърдено име и медии със собствен профил следват принципите на професионализма и спазват етичните норми като предоставят информацията, която не е комерсиална, но е важна и стойността, макар и за немногобройна читателска, зрителска и слушателска аудитория. Такива издания са сп. Лик на БТА, сп. Съвременник, в. Дневник и др.
Филтрирането може да е резултат и на други механизми, които са част от управлението на медиите. ?nbsp;аботещите в средствата за масово осведомяване понякога не съобщават за онези факти, събития и личности, които при указание на редактора или медийното ръководство не следва да попаднат във фокуса на вниманието на читателя, зрителя, слушателя или посетителя на интернет. Преценката какво да бъде публикувано в печатни медии или в интернет или излъчено в електронните медии не е само на репортера, но и на представители на медийния мениджмънт. Следователно допускането на дадена информация за огласяване става при спазване на правилата за създаване на новина и на правилата за работа в конкретна медия.
Друг възможен механизъм, който може да доведе до филтриране на информацията, има икономически измерения. Журналистите понякога извеждат като важни онези данни, които по преценка на редактора са от съществена важност за изграждане и поддържане на имидж на рекламодател, например. ?nbsp;еално съществуват и възможностите да се направи репортаж, да се излъчи интервю, които да не попадат в графата „платен” – „платено”, под формата на скрита реклама.
В медийната реалност у нас се среща също така редуцирането на негативна информация или въобще недопускането на факти, които могат да представят в неблагоприятна светлина потенциален или постоянен рекламодател, както и известна публична личност, която има важни позиции и може да лобира в полза на медията. Информационните „литоти”, т.е. омаловажавания на негативите, както и новинарските „хиперболи”, т.е. преувеличаване на успехите, са своеобразни механизми при филтриране на информацията от журналисти.
В заключение може да се каже, че журналистите в хода на персоналното кариерно развитие формират свои критерии и принципи как, кога и как да поднесат информацията, балансирайки между медийни изисквания и собствена съвест.
дискусионни въпроси
Въз основа на казаното по-горе, въпросите, отговорът на които все още не е пълен и окончателен, могат да представят така:
1. Намаляват ли количеството филтри, както и размерът на „пропускателните режими”, при предоставяне на информация на медиите?
2. Как PR специалистът постига баланс между спазването на етичните и професионални норми и лоялността към организацията? Каква е границата между конформизъм и отговорно поведение в смисъл на своевременно и адекватно информиране на медиите и гражданите за ставащото в дадена организация?
3. Как журналистът в кариерното си развитие усвоява и прилага информационните филтри?
4. До каква степен журналистът работи като отчита особеностите на медийния пазар; като спазва етичните, моралните и професионалните норми и като съблюдава принципите на управление в конкретната медия?
изводи
При търсене на отговори, може да се изкаже твърдението, че филтрирането на информацията не е присъщо само на една от двете професии – журналистика и PR. Също така селектирането на данните и подреждането им е породено от специфични мотиви, а филтрирането има различни начини на изготвяне, както и различни принципи на реализиране.

Литература:
Дейвис, А. Всичко, което трябва да знаете за Пъблик ?nbsp;илейшънс. Директни отговори на повече от 500 въпроса, Изд., ROI Communication, С., 2007.
Стюард, С. Как да общуваме с медиите. Библия за PR специалисти и журналисти, Изд. Кръгозор, С., 2005.

Интернет източници:
1. http://bg.wikipedia.org/
2. Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2000 г., изм., бр. 1 от 4.01.2002 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., изм. и доп., бр. 24 от 21.03.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., http://www.aip-bg.org/library/laws/zdoi.htm
3. Програма за достъп до информация, брой 6 (42) на месечен Информационен бюлетин. 03 юли, 2007 г. http://www.aip-bg.org/index_bg.htm
4. Наръчник "Как да получим достъп до информация",
 http://www.aip-bg.org/tolaw_bg.htm
5. Прессъобщение. На 7 юни 2007 г. Парламентът прие на второ четене широко дискутираните през последните три месеца изменения в Закона за достъп до обществена информация. http://www.aip-bg.org/documents/press_070607.htm