Кое е първото журналистиката или PR ? Възможно ли е неопитен журналист да бъде добър PR? Или от неук PR да стане професионален журналист? Това са по-скоро риторични въпроси, не защото няма отговори, а защото ще се залутаме в многобройни  виждания, теории и концепции, за които нямаме време точно сега.
Като човек, който е бил от двете страни на барикадата твърдо искам да защитя тезата си , че днес в България проблемите идват от непрофесионалния подход и неразбирането и за едната и за другата професия, от случайно попадналите хора в тези на пръв поглед атрактивни поприща. 
Преди няколко месеца едно стайл лайф списание има ”смелостта" да нарече българските PR-и “малоумни”. Вероятно тази квалификация може да се отнесе и към една значителна част от журналистите у нас.Склонна съм до някъде да простя, ако се има предвид на какви комуникационни “атаки” са подложени всеки ден журналистите.
Естествено е в един момент да не издържат на напора... Но по-вероятно недоразумението идва от недостатъчното познаване на целите и същността на тази “шантава” и “странна” все още за някой професия.
Какво е и какво не е PR?
Според мен най-добрите PR –и могат да бъдат само бивши журналисти. Защото точно те  знаят как най-успешно да надхвърлят “частното” и до го  потопят в “общото”. Това, което казваме, правим и искаме да ни се обърне медийно внимание трябва да е  представено от гледна точка на обществената значимост. PR специалистите, прекарали известно време потопени в атмосферата на нюзрума познават начина на мислене на журналистите. Те знаят как най-добре да комуникират по-най подходящия начин с бившите се колеги и как да накарат репортерите сами да търсят и искат още информация.
Каква е разликата между PR материал и журналистически текст. Според някой  псевдо журналисти  PR е “преписване на пресрилийзи” , което само по себе си е чиста реклама. Но в крайна сметка няма по-голямо признание за професионализма на  един PR специалист да  прочете текста от прес съобщението си дословно във вестника или да го чуе по радиото или телевизията. Но за да се случи това обикновено са хвърлени страшно много усилия.
Автоголът на PR-а за PR-а.
За съжаление добре известен вече факт от живият живот на  PR агенциите по цял свят е, че са пълни със служители, които веднага след завършване на висшето си образование са назначени на длъжност “помощник-проекти”. Те  прекарват времето си  в правене на фотокопия, съставяне на медийни списъци, седене на телефона и извършване на Интернет-проучвания. Времето си минава, докато накрая те губят представа за глобалната медийна картина . Резултатът е: те са наясно как работи една PR агенция, но  знаят малко и то теоретично за работата в една редакция. А единствения начин да се научи  нещо за журналистиката е да участваш в обсъждането на редакционните коментари, да научиш на свой гръб какво означава  краен срок или да ти се обади  някой  PR специалист с предложение за тема, която е извън интересите  на  журналиста и не иска да приеме отказа му....
PR специалист работи за каузата на клиента си. Той  няма за задача да разследва или да представя различни гледни точки.
Смисъла на журналиста е да има по-глобален поглед върху събития от обществения живот, да оценява стойността на новината и да я представя в подходящ за аудиторията контекст – със споменаване на други марки, представяне на мнения на трети страни и т.н. Ние “защитаваме” позиции и гледни точки на компания или личност. Многоликостта  и интерпретациите на темите е работа на журналиста.
“Безплатна реклама” ли е  PR?
“Пускате 10 рекламни карета и имате едно безплатно PR – че”.
Nocomment.
Ех, да беше наистина така и да беше лесно... Тогава PR практиците нямаше да прекарват безсънни нощи в очакване на утрешния вестник или да  тръпнат пред телевизията или радиото в очакване на това как в крайна сметка е представена новината, какви са посланията или какво е цялостното внушение на нечие участие в определено предаване. Докато рекламата се излъчва или публикува при  предварително създаден и заплатен медиаплан. Знае се кога, какво и как ще бъде представено. Инфарктният “момент на изненада” липсва.
“За да си професионалист в  PR-а  трябва  умело  да лъжеш”.
Обикновено това могат да твърдят журналисти, които са съвсем отскоро в бранша или просто не знаят  с какво точно се занимават връзките с обществеността. 
Няма да развивам моралистични теории, но истинските PR професионалисти   НИКОГА не лъжат, не за друго, а просто защото знаят, че ще ги хванат. Истина е, че обиграните репортери са си изградили радар за засичане на лъжи и измислици. Другият важен момент, е че журналистът не говори само и единствено с  PR-а, а и с доста други хора  по повод каквато и да е публикация.
От двете страни на барикадата... но не съвсем...
Истински големият проблем идва тогава, когато и журналистът и PR-ът имат новина, но тя не може да бъде публикувана или излъчена, защото шефът “Реклама” се прави на редактор и  казва – “Не е платено и не може да бъде отразено”. Това наистина си е борба с вятърни мелници и няма почти никакъв шанс да бъдем разбрани.
Кога  всички сме си свършили работата.
Днес  в повечето случаи PR-а е този, който “гони”. Много колеги  виждат в това недостатък, но всъщност това е най-голямото ни предимство. Ние сме тези, които първи виждат и създават новината. Остава само да запознаем журналистите с нея. А те от своя страна да и обърнат необходимото внимание и сами да си сглобят пъзела от теми и материали. До тук звучи  идеално. И може да бъде. Като чели най-важното и за PR-и за журналисти е да не си объркваме функциите и чисто професионално да знаем кой до къде и какво може да си позволи да каже или направи. Истинския признак, че сме си свършили добре работата е тогава, когато всяка една подадена от нас новина или информация предизвиква нови обаждания и публикации от страна на журналистите.
И в кръга на шегата: А заблуди, относно професията ни, винаги ще има и това може до някъде само да ни радва, защото така се създават митовете и легендите на простосмъртните за боговете J.