Регионалните медиите и регионалната властта – социален комфорт или взаимна конфронтация?
Медиите моделират обществения дневен ред. До голяма степен от вестниците, радиото и телевизията зависи как хората ще разберат процесите в региона,  как ще ги оценят и как ще реагират на тях. Чрез избора на новини, на темата за репортаж, на изразни средства медиите оформят обществени настроения и очаквания. По този начин те влизат в ролята на посредник в диалога между местната власт и обществото. Затова добре организиран и дори целенасочено контролиран контакт с медиите е в основата на ефективните връзки на месната власт с обществеността.
Няколко са основните фактори, определящи взаимодействието регионалните медии – регионална власт:

• Характеристиките на населението в областта;

• т.е. какви са неговите приоритети, социалното и икономическо положение; дали има ясно изразена позиция по проблемите в региона и каква е гражданската активност при вземане на управленски решения;

• Социалното и икономическо състояние на региона;

• Медийната концентрацията в региона;

• Структури за комуникация на местната власт с медиите;

• И не на последно място професионалния подход на регионалните журналисти. Дали са само проводник на информация или коректив на властта, дали са инициатор на идеи или говорители на обществото.

1. Особености в работата на регионалните медии и местната власт.
Наблюдава се трайна тенденция в прилагането на умели прийоми за озаптяване на регионалните медии. Регионалната власт все по-добре се справя с задачата да “захаросва” тяхното присъствие и да вкара регионалните журналисти в “обора на послушните агънца” – родителите протестиращи срещу липсата на места в детските градини.
Основните факторите,  повлияли за наличието на тази тенденция съм структурирала по следния начин:

1.1. Сливането на гледните точки на ресорните журналисти с властимащите
Дори и в големите населени места взаимодействието власт-медии е сведено до шепа хора. От едната страна са дългогодишните журналисти отразяващи работата на местните управници, а от другата личности, които много години са във властта, макар и  на различни постове. Това в крайна сметка води до концентрация на информацията в един много добре познаващ се кръг от хора. Обременени от дългогодишната си работа, журналистите постепенно приемат за своя, гледната точка на властовия елит. Това води до необективност на новините и занижава критичната роля на медиите.
1.2. Срастване на медиите и властта в чисто икономически аспект. - не рядко са случаите, когато местните структури на власт или техни представители закупуват регионални медии или участват пряко със солидно финансиране, в следствие на което я използват за прокарване на собствената си политика и изграждане на имидж.
1.3. На трето място поради териториалната обособеност на медиите, важно за работата на регионалните журналисти е създаването и поддържането на лични контакти с ключови обществени фигури на регионално ниво. При липса на достатъчна официална информация от ПР отделите журналистите са принудени да търсят алтернативни източници. По тази причина те изграждат собствени канали за комуникация и собствени контакти и постепенно отношенията журналист-политик стават прекалено лични. Този тип  взаимоотношения са особено осезаеми на регионално ниво. Личните журналистически пристрастия въздействат върху общественото мнение и постепенно налагат желания от властта имидж. Близките контакти на медиите с властта често водят до реална възможност за манипулиране на информацията, а журналистите са изправени пред дилемата “истината или властоухажването”
1.4. Друг фактор е политиката на конкретната медия. Когато тя е зависима от политически или икономически сили, моралът на тези сили неминуемо диктуват нормите и линията на поведение в редакциите. Главните редактори обикновено са близки фигури до местната власт и се съобразяват с политиката й. Възможностите за независима позиция в такива случаи не са големи.
Журналистическото отразяване на случващото се в морския град често е подчинено на външни принуди. На първо място това са рекламодателите, които в регионален мащаб са малко. Голямата медийна плътност в региона и ниският брой рекламодатели принуждава редакторите да правят компромис с политиката на медията си. Един от основните “рекламодатели” във Варна е кметът. Поздравленията за различни празници в медиите и лични обръщения на кмета на Варна миналата година са стрували на бюджета 69 240 лева. Общата сума за публикации в медиите, която общината е платила през 2006 г., е 482 000 лева. Данните показват, че кметската администрация определено държи на медийните си изяви.
По този начин  външните “цензурирания” стават много по-мощни, от колкото вътрешните.
1.5. Друг характерен момент за регионалните медии,  е т.нар. от мен симптома “ленив журналист”. Когато професионалните усилията на журналиста не са добре оценени в, когато неговата гледна точка рядко вижда “бял свят” и когато властта има добре организирана система за връзки с медиите, тогава журналистът се превръща в ленив потребител на прессъобщения. Много журналисти не излизат от редакцията си и преписват дословно получените прессъобщения. Редовно “приватизират” чужди текстове и крадат новини от електронните сайтове, като дори не проверяват достоверността на изплагиатстваната информация. В този смисъл органите на местна власт в морския град определено могат да се похвалят с добре организирани ПР отдели, които чудесно се възползват от симптома “ленив журналист”. На брифингите и пресконференциите се предоставя добре подбрана информация по темата, която журналистите сляпо публикуват и забравят за едно от основните правила в журналистиката, а именно да потърсят всички гледни точки.
Пример за модерен политик и безспорен фаворит на варненските медии е кметът на град Варна. Той може би е и единствения представител на местната власт, който е минал през почти всички ръководни постове - дългогодишен съдия, областен управител, депутат и втори мандат градоначалник на Варна. Кметската администрация на Варна може да се похвали с много добре изграден и функциониращ ПР отдел.
Редовните седмични брифинги на кмета дават възможност на медиите да се запознаят с текущата дейност и  с бъдещите планове на екипа му. От неговата администрация редовно се разпространяват прессъобщения с изчерпателна информация по конкретни проблеми, което от своя страна притъпява инициативността на журналистите да правят свои разследвания и пишат каквото им се предостави. Кметът води и класацията по брой публични изяви. Често 50% от регионалните новини са посветени на неговата дейност. Въпреки че не страда от липса на внимание от страна на варненските медии, кметът често има и платени публикации. За улеснение на сайтът на Общината има пълна и актуална информация за дейността и.
Каква е конкретна ситуация при областния управител?
Пресслужбата на местния губернатор регулярно контактува с регионалните медии. Поглед върху медийното му присъствие, обаче ни показва, че журналистическите материали  са основно под формата на публикувани прессъобщения без влагането на усилия от страна на журналиста.  Можем да кажем, че областната администрация стои на втори план, зад тази на кметската както по изяви, така и по медиен интерес.
2. Ролята на регионалните журналисти.
2.1. Журналистите като проводник на информация – В тази си роля те не влагат собствен поглед и не правят анализ на ситуацията, а само преразказват изнесените в публичното пространство факти. Много удобен вариант за ПР отделите на местна власт.
2.2. Журналистите като коректив на местната власт.
Често властимащите всъщност забравят, че са и народни избраници, и че основната им задача е да действат за благото на обществото и региона. Една от ролите на регионалните журналисти е да следят дали те изпълняват задълженията си и да им напомнят за тях. Да показват допуснатите грешки и често да дават насоки. Едни добри лични контакти с такива журналисти могат да бъдат използвани от ПР отделите за организирането на превантивни действия и редуциране на негативните медийни послания спрямо поверената им организация.
2.3.  Регионалните журналисти  като инициатор.
Проблемите на региони с размерите на варненския са изключително многобройни и разнообразни и често се случва те да не бъдат забелязани от органите на властта.
Тук идва ролята на журналистите. Ежедневно те попадат във вихрушката на обществения живот, вижда нещата такива каквито са и чува проблемите от първа ръка. Чрез своите журналистически материали те предизвикват  действия за разрешаване на проблем и търсят отговорности от конкретния респондент - специалист.
В подобни случаи е желателно ПР специалистите да “напипат” тези инициативи в зародиш за да  се реагира по-адекватно при публично атакуване на институцията или на нейни представители.
2.4. Регионалните журналисти като обществен говорител и защитник.
Всяка редакция във Варна може да потвърди, че всекидневно през нея минават десетки обаждания по различни проблеми. На тази база някои от медиите имат конкретни рубрики, а други правят тематични страници или репортажи. Гражданските сигнали са показател за желанията на аудиторията. Хората търсят помощта на медиите, не само по лични проблеми, а и по въпроси от регионално значение – например застрояването в някои райони, изсичането на дървета, организацията на пътното движение, проблеми свързани с екологията на морския град. Това е ясна индикация, че варненци се стремят към действено двустранно общуване с градските институции, в което медията заема истинската си позиция на посредник.
Чрез проведената анкета с 20 журналисти ще обобщя как те виждат работата с местните управници.

1. Над 70 % от тях твърдят, че си взаимодействат добре с органите на местната власт и по-точно, като техен фаворит се откроява кметът. Смея да твърдя че процентът е голям донякъде в следствие на синдрома “ленив журналист”.

2. 20% от запитаните смятат, че информацията, която се подава от администрациите е непълна. Цитат: “Може да се каже, че пресслужбите просто си правят един много добър ПР.”

3. На въпроса с какви пречки се сблъскват по време на работа анкетираните журналисти заявиха, че срещат трудности предимно с органи на властта които имат силно централизирано управление. Мудност, разточителство и затворен кръг са често срещани при търсене на информация. Според тях регионалните служби бягат от отговорност като прехвърлят топката на централите си в столицата.

4. Почти всички анкетирани са на мнение, че личности заемащи високи позиции във властта са по-склонни към медийни изяви. Цитат: “Представителите на властта, които заемат по-ниска позиция в йерархията се въздържат от коментар, за да не се конфронтират или да изпаднат в противоречие с по-висшестоящите”. Конкретен пример беше даден с кметовете по райони.

5. Трудности се работи със структури подчинени на министерствата. Цитат: “С прокуратурата например имаме големи затруднения” Заради неотзивчивостта им журналистите са принудени да представят едностранчива информация. Те представляват най-често гледната точка на обществеността или, когато се налага се позовават на “преразказ на телефонен разговор”

Изводи.
В заключение можем да твърдим, че отношението регионална власт-медии е по-скоро щастлив брак отколкото принудително съжителство.
Регионалните журналисти предлагат на управниците медиен комфорт. В замяна, на което те се съобразяват с икономическите интереси на медиите и в същото време им подават редовно, подбрана информация. 
Опитите на регионалните журналисти да поддържат баланса между обективността и личните си интереси,  често са неуспешни. Попаднали в капана на ежедневни рутинни задължения те се превърнали в  проводник на информация. Служебната им роля е по-скоро ориентирана в полза на управляващия елит. Друг недостатък на регионалните медии, е че въпреки разнообразната си структура те все повече уеднаквяват съдържанието си и отразяват събитията по еднообразен начин. Малко са журналистите (в морският град), които търсят различните акценти на проблема, запазват собствената си гледна точка и не изневеряват на стила си. Това създава по-благоприятна обстановка за регионалната власт т.като журналистите не са толкова критични, а националните медии рядко обръщат внимание на регионалните теми.