От времето на френския кардинал Ришельо е минало не повече от четиристотин години. Ришельо е човекът, който е вписвал под псевдоним материали в пристанищен търговски вестник. Това е първият според историците вестник, който в началото е представлявал нещо като сборник с обяви, по-късно започнали да публикуват в него и кратки материали. Кардинал Ришельо видял в изданието инструмент, чрез който може да популяризира своите политически идеи (Ришельо издига Франция до положението на първостепенна сила в Европа, а в своето политическо завещание излага основните принципи на политиката на абсолютизма).
Ако приемем, че това наистина е бил първият вестник, първата медия, то със сигурност можем да кажем, че за близо четиристотин години медиите са се развили изключително много. Развили са се, но са се развили през последните 100 години и то благодарение на влизащите все по-нови и нови технологии (високотехнологични печатници, радиовръзката, различните видове телевизия – от радио до сателитна, Интернет и появата на Интернет медиите каквато сме и ние.)
Развитието на високите технологии, в частност информационните, предполага развитие на медиите и появата на нов формат медии. Този нов формат медия възниква и под натиска на така наречената “demographic time bomb” или още демографския фактор, от който зависят всички медии, фактор, от който се интересуват рекламните агенции по целия свят и който  определя цената на рекламата. Медията, която успее да спечели и да докаже, че разполага с влияние над трите основни възрастови групи аудитория, ще печели от реклама три пъти повече, отколкото една обикновена медия, ориентирана към определена група. Според проучвания в Европа през 2007-2008 година цената на Интернет рекламата ще се увеличи около два пъти.
Вече има медия, която може да се похвали с това – за по-малко от две години тя увеличава читателите си близо четири пъти, а приходите си от реклама - десетки пъти. Този нов формат медия е събирателен образ на информационна Интернет агенция, булеварден вестник от ново поколение, телевизия, радио станция, emergency call center, blog. На пръв поглед изглежда несериозно и трудно осъществимо, но пионерите, които го създават, явно много са си обичали булевардното книжно издание, били са притиснати от по-горе споменатия демографски фактор и какво ли още не, но в крайна сметка го осъществяват и не само това, но и изпреварват при отразяването на много събития доказали бързината си агенции като AFP и други. Изпреварват всички с около час при отразяването на бедствието в Пакистан: “Огромна вълна идва към Пакистан”, на сайта им се появява и първият снимков и видеоматериал по време, когато останалите още са се чудели дали въобще Пакистан е ударен от цунами. Няма нормална медия, било тя и агенция, която да може да реагира толкова бързо. Три дни след бедствието в Пакистан основното, което занимава всички, е броят на жертвите, спасените и изчезналите при цунамито. Правителството може да даде информация за около 6% от хората, полицията – за едва 12%, а въпросната медия, която, подчертавам, е Норвежка, за 68% и то на втория ден. Информацията, с която разполага медията, е на пръв поглед несериозна, от непотвърден източник, но на практика тя е двойно верифицирана, много по-обстойна и евтина, от която и да било друга. Спестяват се огромни суми от човешкия ресурс, печели се много от реклама, като печелиш аудитория във всички демографски групи, но най-вече в най-скъпата и ценна за рекламодателите, тази от 14-33-годишна възраст.
В момента в Европа има около пет такива медии, за които интересното е, че всички са заимствали модела от първата и всички регистрират голям успех. В България няма нито една такава медия. Но съвсем скоро този тип информационни организации ще започне да навлиза бързо и до няколко години ще залеят целия медиен пазар.