ПР-ът и журналистиката са тясно свързани помежду си професии. Във всички университети, където се изучава журналистика, в същия департамент или факултет се четат лекции и по ПР. Но все пак, колкото и да са свързани тези две професии, те се различават една от друга и то немалко. Едва ли не, ПР-ът и журналистът са изправени един срещу друг.
            В днешното забързано ежедневие и във времето, в което се плаща на ПР-а за положителна публикация, той е в неизгодното положение да “сваля звезди” на журналиста за публикуването на един пресрелийз например. А при евентуална кризисна ситуация във фирмата или институцията, в която работи ПР-ът, журналистът започва да “души” наоколо и се опитва да изкопчи, а често дори и да съчини някаква информация. Тогава пак ПР-ът трябва да се прави на “дръж ми шапката”, да увърта и да отклонява вниманието към нещо, което няма нищо общо с неговата фирма/клиент. По някой път ми се струва, че “играта”, в която ПР-и и журналисти са забъркани, би могла да се оприличи на – ”Стражари и апаши”. Във всеки случай обаче ролите се разменят почти непрекъснато. Никой от тях няма постоянната длъжност на “стражар”, нито пък на “апаш”.
            Журналистите, от друга страна, са длъжни да пазят името на професията си чисто. Това се изразява в безпристрастността им, да не приемат подкупи под формата на скъпи подаръци или, в един още по-неприятен случай – парични. А всички обичаме скъпите подаръци и всички знаем колко “трудно” се приемат тези подаръци. Но не трябва да се подценява и фактът, че има съвестни и уважаващи професията си журналисти, които отказват подаръците. Именно те са тези, които пазят аудиторията от пропагандата и манипулацията на “злите” ПР-и.
            Простата равносметка до тук показва, че ПР-ите и журналистите имат много общо помежду си, но каузите, които защитават и за които работят са доста различни. Но колкото и да са “на нож” в някои моменти, толкова двете професии имат огромна нужда една от друга. В много моменти професионалистите, практикуващи в тези сфери, си помагат и някой път дори не осъзнават, че е така. В много от случаите ПР-ите и журналистите са в добри отношения, някои са и приятели, но все пак, ПР-ът не трябва да забравя, че журналистът винаги е на работа. Вероятно това е в “природата” му. Това е неговата страна на монетата – без значение дали е ези, или тура. Журналистите винаги дебнат за своята история. Тя ги храни. Добрата история е журналистическият билет за добра кариера.
            Другата страна на монетата е ПР-ът. И той, като журналиста, винаги е на работа. Няма събота и неделя, няма празници. ПР-ът непрекъснато трябва да е в услуга на клиента си. Да се грижи за името му, за поведението му, да се стреми да поправя недостатъците му. С други думи: ПР-ът трябва да гледа клиента си като свое собствено дете. Трябва да му угажда по всякакви начини, да задоволява прищевките му. Все пак “клиентът винаги има право”, а и всеки иска да си получи парите, особено ако са го мотали (меко казано) известно време.
            Според някои моменти и ситуации, специфични и за двете професии, ми се струва, че въобще не можем да говорим за равнопоставеност между ПР-и и журналисти. Да вземем за пример организирането на едно специално събитие – тип парти. ПР-ът, който се е наел да организира партито, е започнал с подготовката му минимум един месец предварително. Определяне на място, гости, кетъринг, абсолютно всичко, което е необходимо за едно наистина специално събитие. Една седмица преди събитието главата му е 'пламнала', работата не свършва, колкото и до късно да работи. Натрупват се на куп много поредни безсънни нощи. И в деня на събитието, естествено е пълен хаос, напрежението ескалира, а преумората е голяма. Както и да е, да приемем, че всичко минава нормално, ПР-ът се отпуска и няма търпение да се прибере и да си вземе душ, но не. Неколцина подпийнали гости още се забавляват и той трябва да остане да ги изчака. Кофти ситуация. Докато журналистът идва на партито като гост. Хапва си, пийва си, забавлява се, докато си върши работата и си тръгва когато реши. Къде тук е равнопоставеността? Ако трябва да  съм честен, аз и противопоставеност не виждам в тази ситуация.
            Не можем да кажем, че едната професия е по-добра или по-трудна от другата. Всяка от двете професии си има своя чар, своите преимущества и недостатъци. И вместо, типично по български да гледаме в чуждите паници и да завиждаме на някой, че му е по-леко, да се вземем в ръце и да направим всичко възможно ПР-и и журналисти да работят заедно. Да си помагат, доколкото позволява професионалната етика. Вместо да поставяме ПР-а и журналиста в ролята на “Ин и Ян”, да се опитаме да обърнем професиите една към друга. Да си бъдат полезни, защото така или иначе ПР си служи с похватите на журналистиката и журналистите използват някои от инструментите на ПР.