Известно е, че съвременната епоха е епоха на глобализация и масово навлизане на високите технологии в обществото. В началото на новото столетие, обменът на информация става по-лесно и все по-голяма част от ресурсите се отделят за създаване и използване на новите комуникационни технологии.
Този процес, разбира се, се отразява и на медиите и журналистическото комуникиране. Терминът медиаморфоза е създаден, за да обозначи развитието на съвременната журналистика, от гледна точка на глобалните комуникации и Интернет. Медиите в една или друга степен оказват своето въздействие върху общественото мнение, според възгледите и целите на техните притежатели, както и според вкусовете и възможностите на професионалните и творческите екипи. При това, трябва да се подчертае, че медиите оказват въздействие, независимо от политическата система в съответната страна, независимо от позволената свобода, съществуващата цензура и пр.
Настъпващите обрати и неочакваните събития в общественото битие обикновено провокират журналистите да реагират мигновено и да вземат нестандартни решения, с което те преодоляват понякога упражнявания върху тях контрол и дори отстояват собствени позиции. Не напразно, за медиите се говори като за четвъртата власт – толкова голямо е въздействието им върху обществото, процесите  в него, както и характера на взаимоотношенията общество – личност – медиа.  Медиите обаче, се влияят и от съвременните технологии – те все повече се електронизират и глобализират. Модерната журналистика използва всички похвати и методи, свързани  с високите технологии.
1. Медии и съвременни технологии.
Всички информационни дейности в човешката история са били осъществявани въз основа на комуникацията и осведомеността. От друга страна,  новите технологии, динамичните промени, специфичността на нужните качества и нематериалните активи и засилването на конкуренцията променят ситуацията и хората на журналистическия  труд се превръщат във влиятелна група в обществото,  като осигуряват основната част от информационния цикъл на дадена страна.
Динамичното развитие на модерните информационни технологии революционизира по целия свят всички сфери, свързани с творческото създаване на първични документални източници на информация, както и с произвеждането и разпространението на вторичните информационни ресурси. Понятия като Интернет, мултимедия, информационна магистрала са ключови и характерни за  целия информационен процес, през последните години те навлязоха  в практиката на всички медии, като предизвикаха медиаморфозата.
Мрежата е най-бързата среда за пренос на съобщения, за проучване на обществените нагласи и за преформулиране на посланията, съобразно тях. Тук комуникацията (включително и рекламната) не е еднопосочна (от източника към аудиторията), а многопосочна, като се извършва между неограничено количество субекти, които реагират по различен начин и то в реално време (т.е. без отлагане на резултата). Виртуалната комуникация е мигновена и наподобява модела на междуличностното общуване.
Така, посланията на медиите стигат до аудиторията си.
Разбира се, Мрежата  не е само звено от или журналистически  процес, тя  е едновременно средство и среда.
Може да се обобщи, че Интернет е новото средство, което дава новата свобода на общуването между журналисти и аудитория. Технологично той е модерно, непознато и по-съвършено предизвикателство пред традиционните медии. Структурата и спецификата му се отличават от тези на радиото, телевизията и печата и предлагат по-големи възможности за развитие на вече съществуващите рекламни средства и техники. Нещо повече, Интернет – фактора променя и влияе и върху останалите медии, които трябваше да променят стратегиите си, за да са в крак с динамичните промени на интернет – пространството.
На ниво – Интернет като унифициращ фактор на медиите в бъдещето, неговото професионално нарастване ще очертае традициите на съществуващата медийна индустрия. Модерните медии  не могат да съществуват без Мрежата. Съвременната журналистика  изисква непрекъснат поток на информация, комуникация.  Мрежата предоставя този трансфер на информация, като при това – дава възможност този трансфер да се достави с възможно най-голяма бързина.
Едновременно с това, всяко важно социално взаимодействие може да стане значително само по силата на отразяването му в дигиталната сфера. Отвъд репрезентацията, пространството на дигиталните мрежи стана гръбнака на икономическите взаимодействия, спомагайки на мигновеността на финансовия и икономически поток през географски и териториални разстояния. Връзките между мрежовите структури и свързаните помежду си от тях физически райони станаха до такава степен комплексни, разнообразни и взаимосвързани, че вече няма смисъл да се прави разликата между “реалната” физическа география и “виртуалните” мрежови структури. В действителност, самата опозиция, реално – виртуално, стана подвеждаща. Географията заедно с технологическите, социалните и икономическите мрежи създават една система, която все повече става интегрирана и изтънчена.
2. Съвременният медиен свят.
Медийният свят е виртуален свят, който се отнася по определен начин към всички останали светове, към които се отнася в по-интензивно напрегнати отношения, който може да ги подрива, да подпомага собственото им конституиране, да ги моделира или манипулира повече или по-малко успешно по “своя образ и подобие”.
Информацията сякаш губи своя смисъл, ако не се впише в адекватно създадена информационна среда и след това не се интерпретира и мултиплицира в информационното пространство. Само така може да се осъществи основната комуникационна формула: кодиране на информацията, излъчване, трансфериране, декодиране и приемане на информацията.
Особено важен е въпросът за т.нар. трансфер на информация и информационни технологии. Съвременният медиен свят  има три основни и взаимосвързани компонента:
1.     Информационни фондове.
2.     Информационни технологии.
3.     Човешкият фактор.
Свързващото звено по отношение на тези компоненти се явява проявлението на Интернет. Именно той се явява определящ по отношение на създаването и оформянето на информационната среда  и т нар. медиаморфоза.
3. Съвременната журналистика.
Кои са  водещите инструменти на комуникацията на съвременната журналистика  като основни средства за достигане на целите и за задоволяване на интересите на обществото. Освен традиционните, могат да се развият още следните пунктове на интерпретиране на комуникацията в журналистически  аспект:

• Неотклонно отчитане и съобразяване на всички решения съобразно нуждите и потребностите на потребителите на информация (комуникацията на журналистиката  като максима);

• Координирано включване на различни инструменти за създаване на преференции и придобиване на конкурентни предимства (комуникацията на журналистиката като средство за придобиване на власт);

• Използване на систематични, модерни техники за намиране на решения (комуникацията като метод).

Тези актуални аспекти на съвременната журналистика  не биха могли да се интерпретират, ако медийната  наука не се интегрира във  всички клонове на електронните технологии. При това комуникацията все-повече се възприема като една дуална дейност:  първо, като водеща концепция  в журналистиката, в смисъл на една утвърдена “философия на общуването потребител на информация – журналист” и второ, като една равностойна функция в обществото  в смисъл на манипулация.
Наред с тези линии на развитието на комуникацията от страна на нейната съдържателна страна се установява едно разширяване на спектъра на обхвата на журналистическите области. През последните години,  журналистиката  се ангажира с обществени, общостопански, технологически, екологически и пр. аспекти и така разширява и развива нови рамки на своя предмет. На тази основа напоследък се утвърждават такива клонове на комуникацията,  които пропагандират  обществено-отговорен журналистически похват, социално-ориентиран похват, екологичен похват и др.
Нещо повече, съвременната журналистика, все повече се социализира.
Социалната ориентация на журналистиката се свързва с насочването на усилията към повишаване на благосъстоянието на обществото и неговите членове.
Социално оправданото поведение не може да се предизвика със средствата на принудата. Въпреки че е голяма ролята на регулиращия механизъм на държавните институции (законова уредба, икономически ограничения и стимули и др.) върху журналистиката, при по-висока степен на обществено развитие може да се разчита на морала на обществото  и неговите членове, а също така и на членовете на журналистическото общество. По този начин, съвременната журналистическа наука претърпява втора медиаморфоза.
Комуникационният процес посредством новини  е обясним в независимата от предразсъдъците и клишетата на субективността естественонаучна парадигма. Новината, като медиум между две човешки “мнеми” (паметта или съвкупността от индивидуалните психични свойства на всеки човек, според терминологията на Н. А. Рубакин), функционира във физично енергийно поле. А в същото поле се развива всяка човешка комуникация посредством мисловни продукти, думи или писан текст: човешката мисъл, идеална по своя произход, има материална основа (неврофизиологична) – като възбуда на конкретна невронна мрежа; думата е смислов квант, мисловна атомарна структура с лъчиста енергия, предаваща се на вълнови принцип; писменият текст е относително устойчиво явление, съставено от мисловни импулси, кодирани чрез знакова система и фиксирани върху статичен материален носител - вестника. С  развитието на електронните медии обаче, знаковата система се кодира в глобален мащаб,  чрез интернет, като това определя основно съвременната медиаморфоза.
Водещата характеристика на пресата – аналитичността на информацията има далеч по-широки възможности в Интернет – богати търсачки по теми, ключови думи, снимков материал и други графични изображения, аудио и видео приложения. Историчността на събитията в Интернет се движи по хоризонтал (минало-настояще-бъдеще) и по вертикал (натрупване на контекст). Всеки потребител може да проследи историята на дадено събитие с минимално усилие и голяма бързина. Освен това той има възможност да дискутира проблема с групите си по интереси, както и да осъществи обратен контакт с източника на информация.
За да отговори на предизвикателството на новата медиа, печатът вече се прехвърля и в Мрежата под формата на т.нар. електронни вестници. Така се съчетават постиженията и предимствата на пресата с преимуществата на уеб-технологията и се компенсират някои от недостатъците, наложени от хартиения носител.
Он-лайн медиите  имат за цел не само да информират, но и да забавляват, да разчупят класическия модел на еднопосочната комуникация, да използват алтернативни “информатори” и огнища на събития и най-вече – самите те да се превърнат в източници на информация за традиционните медии.
От гледна точка на рекламата – електронният вестник е още една възможност:

• за допълнително рекламни приходи и то без разходи за хартия;

• за предлагане на комбинирани рекламни пакети (оф- и он-лайн), което да добави стойност към традиционните рекламни услуги;

• за преодоляване на пространствените ограничения (Интернет се характеризира с географска всеобхватност);

• за увеличаване на потребителската маса.

 Най-същественото обаче е, че съвременната журналистика се обръща към хората, към социалния им свят, към социалните или глобалните проблеми. Интернет е помощно средство, похват, чрез което тези проблеми или новини отиват до потребителя на информация. Това определя и медиаморфозата на модерната журналистика – нейната ориентация пряко към хората и техния социум и бързото предаване на информация и данни чрез интернет.

Източници:

1. Бек, У. Що е глобализация? София: Критика и хуманизъм, 2002 г.

2. Карасимеонов, Г., Медиите, демокрацията европейските интереси // сп. Политически изследвания, 3, 1994 г.

3. Огнянова, К. Интернет - права и задължения. // Капитал, № 11, март 2002 г.

4. Лозанов, Г., Медии, власт и чувства. Българско медиазнание 1, С., 1996 г.

5. Семерджиев, Ц. Глобализацията - модели и интереси. // Българска историческа библиотека, № 4./2002 г.

6. Фидлър, Р., Медиаморфоза. Да разберем новите медии , С., 2005 г.

7. www.media.mit.edu.

8. www.media-alliance.org/