В настоящата ни разработка ще се опитаме да направим съпоставка между съобщение за медиите (пресрилийз, нюзрилийз) и статия. Ще опишем накратко техните прилики и  различия във формата и съдържанието им и ще проверим дали те не са размити днес в практиката.

Press release
 Съобщението за медиите (press release) е кратък текст, обявяващ новина. Той представя различни типове събития като начало или край на дадено събитие; нововъведение; представяне на позиция или коментар; опровержение на неточна информация.
Основни правила при съставянето на пресрилийз са няколко.  Характерен е новинарският стил, който отразява събитието от една гледна точка. Създаването на такъв тип съобщения изисква насоченост към аудиторията на медията и обективност.
Структура на съобщението за медиите представлява обърната пирамида, чрез която схематично търсим отговор на петте въпроса: кой?, какво?, защо?, кога?, къде?
Важни са също формата и съдържанието на пресрилийза. Неговите елементи включват: наименование на институцията, лого – бланка; лице за контакт и координати; дата (и номер) на съобщението, както и заглавие.
 Самото съобщение до медиите трябва да притежава четири елемента. Това са лийд (първи абзац, най-важен), основен текст, цитат, допълнения и  приложения.
Съществуват някои основни правила, които ПР-специалистът не трябва да забравя. Препоръчително е дължината пресрилийза да не е повече от 1 – 2 страници. Изреченията и абзаците трябва да са кратки и ясно формулирани. Избира се четивен шрифт и двойна междуредова разредка, които създават предпоставка за бързо и лесно прочитане. Следва логическа подредба, като  всяка мисъл се поставя на нов абзац. В съобщението до медиите се отразява бекграунд на събитието.
Ето някои съвети от практиците у нас:

• Бъдете прецизни в изписването на  имената на фирми, хора и длъжности.

• Използвайте новинарски стил на писане.

• Внимавайте с термини, технически данни и цифри.

• Съобщението до медиите не трябва да прилича на реклама.

Задачата на ПР-специалиста не приключва с написване на пресрилийза с помощта на горепосочените критерии. Той трябва да определи целевите си медии. Това са медиите, чрез които разпространяваме посланията. Изготвя се списък, който съдържа име, контактна информация; вид, формат, аудитория; редакционна политика; тираж, рейтинг; опит в работата с медията.
Как разпространяваме информацията?
ПР-ът във фирмата поддържа списък с ресорните журналисти в различните медии. Този списъкът трябва да съдържа контактна информация и да се актуализира регулярно.
При избора на целевите медии се спираме на няколко основни момента. Основна за нас е информацията относно аудиторията, доверието в медиите, достъпността, работният график и информационният контекст.
Разпространение на съобщението за медиите трябва да дава ясна представа за:

• На кого? – до кои медии ще го изпратим;

• Кога? – кога искаме да бъде публикувано/излъчено;

• Как? – e-mail (предпочитан вариант), факс или лично (на специално събитие).

Важни правила осигуряващи успеха в постигането на желани резултати и поставени вече цели.

• Представете си гледната точка на медиите, но не забравяйте, че “Гледната точка е най-удобното и опасно нещо”.

• Съобразете се с възможностите на различните медии (картина, звук, текст).

• Обърнете се директно към ресорните журналисти.

• Съобразете информацията с профила на всяка медия.

• Спазвайте сроковете.

Статия
   Статията от своя страна трябва да съдържа в себе си заглавие, въведение, развитие, допълнителна информация и накрая да завърши с метаданни.
   Заглавието:

• Заглавието трябва да описва темата на статията и да не е повод за двусмислици.

• Заглавията се изписват на български (с някои изключения).

• Само първата буква от заглавието е главна (и в случаите, когато се изисква изписване на главна буква - собствени имена и пр.).

• Заглавията са в единствено число.

Въведение:
Всяка статия, когато е възможно трябва да започва с кратко представяне от няколко изречения, които включват:

• Въведение, което трябва да въведе читателя в темата. Често срещана грешка е да се започва статията без да се уточнява контекста, който, ако е известен за автора, не е задължително известен за читателя. Ако продължението на статията съдържа много специфични термини, хубаво е тук да се сложи препратка към статия, която дава разяснения за значенията им;

• Кратко резюме на основните аспекти от темата.

Много важно за въведението е, то да е написано на достъпен за всички език, да не се използват сложни термини, който могат да се използват в същинската част. Още тук, трябва да се съдържа основната идея на статията и да позволява на читателя да получи основните познания по темата, без да се налага да прочете цялото и изложение.
Развитие:
Подробният план на заглавията и подзаглавията позволява да се улесни достъпа до информацията, затова създаването му е силно препоръчително. Всеки раздел трябва да започва с уводно изречение. От своя страна, ако някой раздел е твърде голям, той може да бъде изнесен в отделна статия. В такива случаи основната статия трябва да съдържа кратко резюме и текст.
Допълнителна информация:
Допълнителната информация включва препратки, външни препратки и библиография.
Препратки, сочещи към други статии могат да се добавят в специален раздел “Вижте също” в края на статията. Тези статии, пряко свързани с разглежданата тема, биха помогнали на читателя в разбирането му на статията.
Много важно е външните препратки да се сведат до минимум. Липсата на външни препратки или малкият им брой не е причина да се добавят такива. 
   Библиография:

• Фамилия, Име, Заглавие, издател, място на издаване, година на издаване.

• Фамилия (Име), „Заглавие на статията”, публикувано в Заглавие на публикацията, том, година, страници.

Метаданни:
Те са сбор от описателна информация, добавяна в статиите за да ги описват и квалифицират по-добре. Те не са част от нея и се поставят на края на всяка статия.

Съпоставка между статия и прессъобщение
Разгледахме накратко спецификата, както на прессъобщението, така и на статията. И съответно веднага възникват въпросите: „Къде е тънката граница между тях и има ли такава?”, „Кои са приликите и разликите по между им?” ....
            Сега ще се опитаме да направим кратка съпоставка между статия и прессъобщение, като същевременно ще изведем и плюсовете, и минусите на тези две категории.
→ РАЗЛИКИ:

1. Основната разлика между двете естествено е структурата и формата на писане. При статията се наблюдава поетапно формиране и предоставяне на информацията – въведение, развитие, допълнителна информация, метаданни. При прессъобщението обаче, важно е да се отговори на въпросите - кой?, какво?, защо?, кога?, къде? И работата на половина е свършена.

2. Следващото нещо, което няма как да пропуснем е обемът. Целта е и двете да постигнат и предоставят изчерпателност и максимална информираност, но естествено статията е далеч по-изчерпателна и по-подробна. Там има предистория, въведението, което позволява на читателя да придобие цялостна картина върху проблема. При прессъобщението не е точно така. То е много по-стегнато, дава конкретна информация по определен повод/събитие.

3. Гледните точки, от които се пишат статията и прессъобщението, са различни. Прессъобщението обикновено се пише от лице, което е част от дадената организация/компания, за която става дума в материала. Там всичко е погледнато от трета, различна страна, от тази на пишещия и самата организация. Нямаме право да изкажем лично мнение и становище. Прессъобщението трябва да е неутрално. От тук произтича и разликата. Статията може да бъде представена като коментар и в нея да бъде изразено лично мнение на журналиста, който я пише.

4. Посланието, което предава прессъобщението е различно, от това, което може да ни „каже” статията. Прессъобщенията са по-скоро положителни, те съобщават за даден проблем, разрешаването на такъв, предстоящо събитие, начало на инициатива и др. Рядко един ПР би написал прессъобщение, което да има негативизъм в съдържанието си, особено, когато става дума за компанията или лицето, за което той самият работи. Ако разгледаме статията, като един вид пренаписване на пресрилийза, то тогава тя може да придобие един по-отрицателен формат, според интересите и вкуса на дадения журналист.

5. Насочеността и предназначеността и при двете е различна. Прессъобщението е за конкретни медии, журналисти, организации (целеви групи), а статията е за всички.

→ ПРИЛИКИ:

• И прессъобщението, и статията имат една основна цел – широко медийно отразяване. Трябва да бъдат достатъчно „атрактивни”, за да привлекат вниманието и да предизвикат интерес.

• Степента на достоверност и при двете е голяма. Едва ли има човек, който да не повярва в информация, която е целенасочена и съсредоточена в запознаването на конкретна публика с конкретен проблем.

• Както прессъобщението, така и статията дават информация. Те „излъчват” новини, от които определена целева публика има нужда или желае да чуе.

Едва ли сме успели да разгледаме всички разлики и прилики, които се открояват между статията и прессъобщението, но според нас тези са от особена важност. Може би списъкът остава недописан, но имаме нужда от повече опит и рутина, за да изготвим един наръчник, който да служи както на практиците, така и на аудиторията, към която са насочени конкретните прес-материали. Може би догодина по това време...
За финал, може да отбележим, че  успехът и гаранция за добре свършена работа на ПР-а ще бъде на лице тогава, когато журналистът направи copy-paste на изпратения от него пресрилийз. Това означава, че работата е свършена перфектно.