Нов български университет

“Единствената разлика между мен и един луд е, че аз не съм луд.”

Salvador Dali

Абстракт

Връзката между креативността и психопатологията се изследва още от древността. Множество изследователи и биографи на велики личности са търсили не само съществуването едновременно на талант и психична болест в определени хора, но и причината за това в наследствеността, когнитивния стил или личностови характеристики. Заключенията, които се извличат от анализи на исторически данни, изследвания в психитрията и психометрични изследвания като цяло насочват към идеята, че прояви на психопатология се срещат по-често при хора с високи творчески заложби, съществуват някои закономерности в особеностите на мисленето при хората с таланти, но не може да се твърди, че съществува сигурна пряка връзка между креативността и психичната болест.

Abstract

The relationship between creativity and psychopathology has been examined since ancient times. Many researchers and biographers of famous persons have tried to find not only the coexistence of talent and mental illness in some people, but the cause of this in heredity, cognitive styles and personality characteristics. Conclusions that are drawn from analysis of historical data, research in Psychiatry and psychometric studies generally focused on the idea that the manifestations of psychopathology are more often seen in people with high creativity, there are some regularities in the characteristics of thinking in people with talent, but it cannot be claimed that there is a certain direct connection between creativity and mental illness.

Концепцията за креативността, като проява на психопатология, занимава хората още от древността. Според Платон поетичното вдъхновение води своето начало от божествената лудост. Концепцията за лудостта се дефинира от него като вдъхновение от Бог и влияние, което има по-скоро положително отражение в творчеството, допълнителни умения и като цяло качества, лишени от нюансите на отрицателната оценка на настоящото време.  

Много велики мислители и извести личности са разсъждавали върху връзката между лудостта и гения. Ето някой от тях:

Аристотел: “Хората, които са изтъкнати във философията, политиката, поезията и изкуството имат тенденции към меланхолия”

Сенека: “Не е съществувал велик гений, който да не е  докоснат от лудостта”

Джон Драйдън: “Великите умове са със сигурност близо до лудостта и границата която ги дели е тънка”

Блез Паскал, подкрепяйки подобни идеи твърди, че при великите умове лудостта е унаследена:  “Великите умове са заредени с лудостта, точно както и болните, обременени с големи дефекти”

Ламартин:  “Геният носи в себе си принципите на разрушението, смъртта и лудостта, както ябълката носи червей”; “....болестта, наречена гениалност ...”

Ломброзо в своето произведение “Геният” приема, че гениалният може да бъде свързан с дегенеративната психоза и по-специално със заболявания от групата на епилепсиите, Simonton, 2004.

Сходни допускания са правени от психиатрите и психолозите по това време /Галтън, Кречмер/, Kessel, 1989.

Галтън в своята книга “Наследственият гении”, която се появява през 1869 година предполага, че гениите се срещат по-често в определени семейства;  “... ако гений означава чувство на вдъхновение или извор на идеи, или прекалено и изгарящо желание да се постигне всяка конкретна цел, то това е опасно близо до гласа чуван от лудите, до техните делириозни бдения или мономании.”  Кречмер в своята книга “Геният” също засяга еволюционните и дегенеративни концепции, но по-малко свързва гения с психозата и повече с неврозата и личностовото разстройство. Той подчертава, че психопатният компонент е неизменен катализатор на всяка форма на гениалност, Kessel, 1989

Фройд разглежда  гениалността като знак за невроза и вярва, че ранния детски опит, а не генетиката определя лудия гений.  Фройд също изучава разработките и биографиите на известни личности и вярва, че великите трудове в изкуството и литературата съдържат универесални психологически истини; Той поставя под голям въпрос генетичната връзка между гениалността и лудостта.

Изтъкнати личности

Микеланджело 

Предполага се, че Микеланджело е страдал от аутизъм. Според неговите съвременници, художникът бил преобсебен от неговата собствена реалност. Повечето от мъжете в неговото семейство са имали сходни симптоми. Микеланджело е имал трудности в създаването на връзки с хората, имал е много малко приятели и дори не присъствал на погребението на брат си. Той е описван от своите съвременници като самотен и меланхоличен човек, който предпочита да бъде далече от компанията на другите. Неговите биографисти твърдят, че тези симптоми, в комбинация с гениалност в областта на математиката и изкуството показват, че той може да бъде считан за човек с високо функциониращо нарушение от аутистични спектър.

Лудвиг ван Бетовен

Когато умира през 1827, Бетовен вече има история за множество медицински проблеми, дължащи се на дългогодишен алкохолизъм. Предполага се, че той е страдал от биполярно афективно разстройства. Моментите на мания на Бетовен са били добре познати на неговите съвременници – те са били свързани с най-силните периоди в неговото композиране. По време на депресивните епизоди той е написал много от прочутите си произведения. В някои от писмата до братята си, Бетовен споделял мисли за самоубийство.

Ейбрахам Линкълн

Предполага се, че Ейбрахам Линкълн е страдал от депресия. Биографистът на Линкълн твърди, че неговите приятели са определяли писмата му, като писани от най-депресивния човек, когото са срещали. Фамилно Линкълн е бил обременен за психични заболявания. Той е имал майка и множество роднини с депресия.

Едвард Мунк 

Доколкото е известно Мунк е имал чести панически атаки. Фамилно той е бил обременен за психична болест – имал е сестра с биполярно афективно разстройство, която е живяла в дом за психично болни.

Надписът върху рамката на картината «Викът» съответства на стихове от дневника на художника.  Мунк пише, че решил да нарисува картината по време на разходка с приятели, когато видял червения залез: „Слънцето залязваше, небето стана кървавочервено. Обзе ме тъга. Смъртно уморен, стоях на фона на тъмната синева. Фиордът и градът бяха пронизани от езиците на пламъци...”

 Художникът изостанал от приятелите си, които вървели пред него. Обзел го страх и тогава чул „великия вик на природата”.

Чарлз Дикенс

Приятелите му разказват, че той бил във фаза на депресия всеки път, когато е започвал нов проект, но в края на книгата, настроението му превключвало в мания. Депресията му се влошава след раздялата със съпругата му, майка на десетте им деца, за да заживее с 18 годишна актриса. Четири години преди края на живота  си той става жертва на влакова катастрофа, в която не е наранен, но при вида на пострадалите пътници депресията му се влошава, като почти напълно спира неговата креативност.

Курт Гьодел

Брилянтен логик и математик, близък приятел на Айнщайн. Гьодел страдал от усещането, че някой го трови, той се хранел само с храна приготвена от жена му, която опитвала първа всичко в негово присъствие.

Уинстън Чълчил

На около 30 годишна възраст  той е споделял с близкото си обкръжение, че е хванат от примката на депресията. Често обмислял самоубийство. В епизодите на хипомании той се е чувствал сравнително по-добре, но настроенията му са се променяли бързо. В по-тежките мании той не спял по цели нощи, през които е написал своите 43 книги.

Исак Нютон

Един от най-великите учени на всички времена е страдал от силни спадове и подеми в настроението в комбинация с психотични тенденции. Неговата неспособност да се свързва с хората насочва към разстройствата от аутистичния спектър. В писмата му са установени налудности типични за шизофренията.

Чарлз Дарвин

Все още е загадка от какви психични страдания е бил засегнат Чарлз Дарвин. Чалз Дарвин почти постоянно е страдал от тремор, гадене, изблици на плач, зрителни халюцинации, които са били оценявани като тежка форма на агорафобия от повечето от неговите изследователи. Дарвин се страхувал от хората, избягвал разговори дори с децата си, той е писал за себе си: “Аз съм принуден да живея много тихо, страхувам се от всички и не мога да говоря дори с най-близките си хора”. В няколко писма той споделял желанието си за самоубийство, което се засилва много след публикуване на “Произход на видовете” и дебатите, които този труд предизвиква.

В областта на литературното творчество, внимание заслужават много писатели и поети.  Вирджиния Улф, Силвия Плат и Ърнест Хемингуей – трима изтъкнати творци преживели епизоди на тежка депресия, които вероятно са довели и до края на техния живот чрез самоубийство.

Jamison, 1985 и Ludwig, 1995 в  Koh, 2006 отбелязват, че по-високи проценти на психичните разстройства се срещат сред поети, писатели, композитори и музикални изпълнители, художници и актьори, в сравнение с учени, политици и архитекти, за които процентът е значително по-нисък. Тези изследователи смятат, че писателите, музикантите и художниците, които по природа са по-чувствителни влагат голяма част от своите емоционални преживявания за постигане на пълноценни  творчески продукти и често се превръщат в жертви на собствената си чувствителност, което позволява в някакви моменти от живота си да бъдат смазани от безнадеждност и меланхолия.

Творчески заложби и психопатология. Изследвания.

Shalley, 1991 в Koh, 2006 предполага, че креативността съдържа три основни компонента:  придобити умения и знания в определена област на нивото на експертност, вътрешна мотивация към бъдеща изследователска работа и развитие и когнитивни способности за разбиране и синтезиране на нови идеи или продукти.

Weisberg, 1992 и Wallace, Gruber, 1989 в Koh, 2006 смятат, че креативността е капацитетът за продуциране на резултати, които не само имат елементи на оригиналност и иновативност, но имат и позивна стойност и съществен смисъл за човечеството.

В дискусиите за връзката между креативността и психипатологията често се засяга биологичната природа, която се изследва чрез търсене на по-висока честота на прояви на психични заболявания в определени семейства и по-често срещани хора с творчески заложби сред определени групи или деца, които показват по-добри резултати на тестовете за креативност. Другата връзка, често експлоатирана от изследователите е съчетанието между определен когнитивен стил и възможности за обработка на информацията и по-високата честота на прояви на креативност.

Neihart, 1998 обобщава 3 характеристики на връзката между високата креативност и психопатологията:

-    Нарушения в настроението;

- Определен тип мислене или когнитивни процеси;

- Толерантност към ирационалност.

Jamison, 1989 свързва периодите на креативна продуктивност по-скоро с повишеното настроение. От друга страна депресията забавя темпото, но подрежда чувствата и мислите в перспективи, елиминира излишъкът от нерелевантни идеи и насочва фокуса към допускане на нови идеи.

Обобщаването на историческите данни при търсенето на връзка между креативността и психопатологията води най-общо до четири заключения:

•      Честотата и интензивността на симптомите на психичните болести при хората, които са с висока креативност са по—високи в сравнение с общата популация. 

-  Креативните хора имат около два пъти повече симптоми на психични заболявания, имат много по-често роднини с психична болест.

- Депресивността е най-честият симптом, заедно с проявите на алкохолизъм и склонност към самоубийства.

•     Колкото по-креативен е човекът, толкова по-висока е честотата и интензивността на симптомите на психична болест.
•     Честотата и интензивността на симптомите варира според домейна на креативност, напр. психопатологията е по-висока сред артистичните гении в сравнение с научните гении.
•     В семействата, които произвеждат известни креативни личности има по-висока честота и интензивност на симптоми на психична болест.  

Предимствата при изследвания в психиатрията са, че при тях могат да се обобщава честотата на клиничните диагнози и леченията на известни креативни личности. При тях няма нужда от ретроспективни изследвания и не на последно място те отразяват съвременните диагностични класификатори. Тук заключенията са сходни на тези при обобщенията на историческите данни, а именно:  

• Изтъкнатите личности отново показват по-високи нива и интензивност на симптоми;
• Тази връзка е особено силна за артистичната креативност;   
• Съществени индикатори отново са депресия, алкохолизъм и склонност към самоубийства;  
• Креативността и психичните болести отново се срещат с по-висока честота в техните семейства.  

Simeonova et al., 2005, изследва и сравнява с тестове за креативност деца, родени от  родители, страдащи от биполярно разстройство, с деца, родени от здрави родители. Децата на биполярните родителите са постигнали значително по-високи резултати на тестовете за креативност, в сравнение с децата на здрави родители. Важно е да се отбележи, обаче, че не бива да се извежда зависимост за всички психични разстройства и високата креативност, дори и по отношение на психозите. Факт е, че се откриват множество деца с висока креативност, които имат психично здрави родители, както е важен и факта, че много деца на психично болни родители не развиват висока креативност.

Психометрични изследвания водят до следните заключения:

•      Високо креативните индивиди имат нива над нормата по няколко дименсии на психопатологията;

- Най-често „Психотизъм” по Айзенк /EPQ/.

• Високите нива на креативност са свързани с високи нива на клиничните скали;
•      Артистичните гении имат по-високи нива на клинични симптоми в сравнение с гениите в науката;
•      Високите нива на психотизъм са сързани с независимост и антиконформизъм – черти, които подкрепят креативността; 
•      Високите нива на психотизъм са свързани с капацитета за дефокусиране на вниманието, което вероятно допуска навлизането в съзнанието на нови идеи; 
•      Психотизмът е свързан с по-малко рестриктивното мислене - отвореност към опита, когнитивна наклонност, свързана с висока креативност;
•      Креативните личности показват метакогнитивен контрол над симптомите на психичната болест;
•      Те обичайно имат интелигентност над средната.  Прагът на интелигентността обикновено се отнася до IQ около  120 или повече.
•      Не е задължително много високото ниво на интелигентност;
•   Гениите не винаги имат много високи нива на IQ, но имат способност за процесиране на информацията в посока:

-  селектиране;

-     развитие;

-     анализиране;

-     въвличане на оригинални идеи в креативни контрибуции, Simonton, 2004   

Andreasen, 1988 изследва с помощта на структурирано интервю 30 изтъкнати писатели и установява твърде високи нива на разстройства на настроението и алкохолизъм в тази група. При нейните изследвани лица, 85% от писателите страдали от поне един епизод на голяма депресия, мания или хипомания и 43% съобщавали за история за хипомания или мания в сравнение със съответно 30%  и 10% при хората от контролната група с други професии.

Jamison (1989), интервюира 47 съвременни английски писатели и артисти, чиито награди ги доказват като най-изтъкнатите в своите области. Тя открива че 38% от цялата извадка има история за лечение на разстройства на настроението. Поетите по-често употребяват лекарства за проблеми в настроението -  50% са лекувани с лекарства или хоспитализирани за проблеми в настроението. Една трета от писателите и артистите съобщават за история за тежки промени в настроението, една четвърт съобщават за история на повишено настроение. Почти (89%) съобщават за интензивни,

креативни епизоди с повишен ентусиазъм, енергия, самоувереност, висока скорост на асоциации, поток от  мисли, чувство за благополучие, което споделя доста от чертите на хипоманията.

Prentky, 1989 в  Koh, 2006 предполагат, че съществува значително сходство между творческия когнитивен стил, характеризиращ се с гъвкавост, посочен преди това и от други автори /Gilford (1950 г.) и Cattell (1971 г.)/ и "загатващото" мислене на McConaghy, характерно с неясни, силно интуитивни мисловни процеси и неточна и невярна реч. Според него тази прилика може да се коментира само що се отнася до "разхлабване на границите" на мисловните процеси. Самият Prentky подчерта, че творческата мислене може да бъдат разграничено от психотичните преживявания на нивото на контрола, упражняван от индивида, носител на мисловните процеси. Творческото мислене е целенасоченото и рационално с ясни цели, а психотичното мислене е случайно и безсмислено. Творческото мислене умело се  управлява от неговия инициатор, докато психотични мислене надвива своя инициатор.

Подобно обяснение дава и Doyle, 1998 - творческите личности и техните творчески процеси трябва да пресекат и повторно да преминават границите между рационалните и ирационални мисли, като се движат алтернативно между съзнателното отражение на себе си и нерефлективната импровизация. Това, което предпазва здравите креативни индивиди от скъсването на връзката с реалността е свързано с техните вътрешни сили, които заедно с високата интелигентност подпомагат контрола върху мисловните процеси.

Връзката между творчеството и психопатологията се опитват да покажат и Carson, Peterson и Higgins, 2003. Тези изследователи проучват възможността високите творчески способности да се дължат на ниско латентно инхибиране, определено като "способността да се сканират съзнателните стимули, които преди време са преживявани като нерелевантни. Според тях, хората с ниско латентно инхибиране имат по-висока чувствителност към психично заболяване, тъй като те не са в състояние да филтрират неподходящите стимули, които постоянно се намесва с целенасочените мисловни процеси. Въпреки това, ниското латентно инхибиране дава възможност на човека да има изключителна когнитивна гъвкавост, която поражда творческа постижение. Carson et al. установяват, че високо творческите личности са имали значително по-ниски нива на латентно инхибиране в сравнение с контролните групи от хора с ниските творчески постижения.

Характеристики на креативните личности

Личностови характеристики, свързани с креативността при хора с артистични занимания:

- Отвореност към опита, особено фантазии и въображение;

- Импулсивност, липса на съзнателност;

- Тревожност, афективна лабилност, емоционална сензитивност;

- Пориви и амбиции;

- Антикомформизъм, независимост, несъобразяване с нормите;

- Враждебност, отчужденост, липса на топлота.

Личностови черти свъзрани с креативността при хора, които се занимават с наука:

- Отвореност към опита, гъвкавост на мисленето;

- Пориви, амбиции, нагласа към постижения;

- Самоувереност, доминантност, арогантност, враждебност;

- Автономност, интровертност, независимост.

Известни личности

•      Александър Велики – описван като човек с висока интелигентност мечтател, мотивиран, склонен към поемане на риск, уверен в себе си, но също така грандиозен, безмилостен, неспокоен и параноиден.
• Колумб - описван като интелигентен човек, мотивиран, уверен в себе си, склонен към поемане на риск, но също така нарцистичен, безмилостен и неспокоен.
•      Нютон - описван като човек с изключително висока интелигентност и мечтателност, уверен в себе си, мотивиран, но натраплив, в поведението му липсва съпричастност и социални умения, безмилостен, параноиден.
•      Наполеон - описван като човек мечтател, мотивиран, склонен към поемане на риск, уверен в себе си, но с мания за величие, безмилостен и неспокоен.
•      Айнщайн - описван като човек с изключително висока  интелигентност, визионерски идеи, висока мотивация, самочувствие, но обсесивен, с липса на емпатия и социални умения, грандоман.

Изследователски въпроси и заключения:

Креативността изисква когнитивни способности и предиспозиция за мислене от типа “outside the box” - да се опитва новото, необичайното, дори странното, да си отворен към предизвикателни събития и случайни резултати, да си представиш неправдоподобното или да помислиш за малко вероятното.

От тези допускания, за да търсим висока креативност, произлиза необходимостта от наличие на характеристики като:

-  дефокусиране на вниманието;

-  дивергентно мислене;

-  отвореност към опита;

-  независимост;

-  антиконформизъм /клъстър на креативността/.

- Дали креативността и психопатологията наистина са свързани?

- Гениалността и лудостта, разглеждани като форми на един и същ процес.

- Ролята на интелигентността за консолидация на симптомите на психичната болест.

- Не всички креативни хора имат прояви на психична болест;

- Много креативни хора нямат прояви на психични проблеми; 

- Сериозната психична болест по-скоро пречи, отколкото подпомага креативността.

Използвана литература:

Andreasen, N., (1988), The relationship between creativity and mood disorders, Dialogues Clin Neurosci. Jun 2008; 10(2): 251–255

Carson, S., Peterson, J. B,&Higgins, D. (2003). Decreased latent inhibition is associated with increased creative achievement in high-functioning individuals. Journal of Personality and Social Psychology, 85, 499–506

Jamison, K. R. (1989) Mood disorders and patterns of creativity in British writers and artists. Psychiatry, 52, 125 -134

Kessel, N. (1989) Genius and mental disorder: a history of ideas concerning their conjunction. In Genius: The History of an Idea, (ed. P. Murray). Oxford: Blackwell.

Koh, C., Reviewing the link between Creativity and Madness: A Postmodern Perspective, Educational Research and Reviews Vol. 1 (7), pp. 213-221, October 2006

Neihart, M. (1998). Creativity, the arts, and madness. Roeper Review, 21, 47-50.

Simeonova,  D. I., Chang,  K. D., Strong, C., Ketter, T. A., (2005) Creativity in familial bipolar disorder. J. Psychiatric. Res., 6(39): 623-631

Simonton, D. K. (2004). Creativity in science: Chance, logic, genius, and zeitgeist. Cambridge, England: Cambridge University Press.