Децата като читатели, слушатели, зрители и потребители

 

Ралица Филипова, докторант

 

“Социолози доказаха, че децата “залепени” за екрана стават лоши ученици и свършват в мизерия”. ”От телевизия се оглупява“. Подобни заглавия се появяват в пресата след публикуването през 2005 г. на голямо социологическо изследване от новозеландеца Робърт Ханкокс.(1) Най-обхватното (дотогава) изследване за влиянието на телевизията върху формирането на децата разбунва духовете и кара родители и педагози да се замислят за дългосрочното влияние, което телевизията оказва върху младите хора.

Преди да се появи телевизията обаче  с нейните “демонични” способности за въздействие върху младата личност, фактор  във възпитанието и оформянето на децата са били  други медии. С  книгите и радиото са отраснали не едно и две поколения и такива заглавия в тяхното медийно детство не са се появявали. Как се стига до подобна ситуация?

При раждането си децата не притежават култура и концепция за света. Те ги придобиват като извличат знания и опит от различни източници – както социални, така и несоциални. Прекият опит с окръжаващата среда осигурява голямо количество информация на детето, но то придобива знания и от други източници. Първите си познания за света детето получава в семейството. От общуването с възрастните, възприемайки част от техните морални стойности и като подражава на моделите им на поведение, то постепенно оформя своята ценностна система и светоглед. За развитието на подрастващите са особено важни първите години. Тогава те са “бял лист” с голям капацитет, върху който всичко написано остава. В тази възраст децата имат голяма нужда от задоволяване на емоционалните си нужди, за да се развиват правилно. В ранния период  от своето развитие те трябва да получават позитивни усещания, интелектуални стимули, забавления и удоволствия, които да се превърнат в ценна мотивация за овладяване на определени норми и начини на поведение. И ако в съвременното общество всичко това детето добива главно от външни източници, то във времето преди “Гутенберговата епоха “ семейството и училището са били основните места, от които детето е задоволявало своите емоционални и духовни потребности.

С появяването на книгите се оформя още един източник за връзка със света. В началото, разбира се, това не са били достъпни за деца четива (първата книга отпечатана от Гутенберг е била Библията), но самото им наличие в едно семейство е определяло други нагласи за възприемане на заобикалящата го действителност. Постепенно книгата заема своето място във формирането на светогледа на младия човек. Макар и с елементарни и наивистични сюжети (в началото)  книгите са задавали  нови модели за взаимодействие с околния свят. Общувайки с книгата младият човек постепенно започва да  разширява представите си за света, добива нови знания в различни области, обогатява себепознанието си. Четенето на книги не само развива, то и провокира мисленето. Вникването в сюжета на една книга  кара читателя сам да изгради образите, да “чуе” диалога, да си “нарисува” обстановката. Книгата е най-мощното предизвикателство към  фантазията на човека. Нейната сила е особено голяма в детска възраст. С все по-бързото й  разпространение тя постепенно става важен фактор във формирането на личността. Грамотността, която е била привилегия на по-младите, им е давала възможност да общуват с още един източник на  информация и безспорният дотогава авторитет на семейството като  единствен път за познание постепенно минава на по-заден план.

До навлизането на радиото като средство за масова комуникация, книгата е имала водещо значение. Нейната значимост с бързи темпове отмира с появата на телевизията и Интернет. Всички изследвания са категорични, че децата все по-малко или никак не четат. Опитите да се задържи тяхното внимание върху печатното слово имат минимални успехи. Класически романи се превръщат в комикси, а произведенията на  Иван Вазов са преразказани в Интернет в четири страници. Въпреки всичко днес четенето на книги се свежда до прелистването на учебници.

Дълго време преди да се случи това, книгите съжителстват с радиото. С появата си то създава условия за елиминиране на книгата от полето на масовите комуникации, но в дълъг период от време книгата продължава да държи първенството. Както при книгата, така и при радиото, в началото са били предаванията за възрастни. Много по-късно се осъзнава ролята, която могат да имат те във възпитанието на децата. Във формирането личността на младите хора се намесва още един фактор. Макар и не безспорно като авторитет, радиото се явява  допълнителен канал за попълване на знания.

Пред семейството и училището е поставено предизвикателство. Те трябва да се съобразяват с новостите, които навлизат като познания сред децата и все повече  да се опитват да поддържат адекватно ниво. Ролята на семейството във възпитанието на децата отстъпва място с все по-бързи темпове на медиите. Ако при книгите е било възможно да се упражнява някакъв контрол върху въздействието, което те оказват (с подбор, забрани и други методи), то този контрол при радиото постепенно намалява. Със своята гъвкавост и възприемчивост децата попиват всичко, което научават от радиоприемниците. Тук не е и за пренебрегване фактът, че при тях още от малки е създаден навик за получаване на информация само по слухов път. Четенето на приказки в ранна възраст от по-възрастен човек е в основата на тази привичка. Ето защо радиото с по-голяма лекота бива възприемано от децата. Не случайно дълго време главната героиня в детско предаване на Московското радио се е казвала “Радиобаба”.

Получаването на информация не се свежда само до предаванията за деца. С присъщото за възрастта си любопитство те слушат и музикални предавания за възрастни, информационни бюлетини, радиотеатри. За разлика от телевизията, радиото като въздействие върху психиката на подрастващите се доближава до книгата. Като атакува съзнанието им със звук, музика, ефекти, то провокира тяхното мислене и фантазия. С навлизането в “Цивилизацията на образите“ радиото, за да не загине, преминава към нова форма – форматното радио. Неговите първоначални функции като втори основен източник на информация постепенно закърняват, за да се превърне днес в радиодискотека. Не случайно младите хора го пренебрегват като сериозен път за доставяне на нужните им познания. С навлизането на МР3 и МР4 плейърите, подрастващите от най-ранна възраст се научават да си правят собствен музикален подбор и нямат толкова голяма нужда от музикалните радиопрограми. Общуването на децата с радиото в повечето случаи вече се свежда до възможността за анонимно участие със собствени мнения по въпроси, често доста далечни от детската тематика или само до пожелания за поздрав.

С навлизането на киното, телевизията и видеото, радиото окончателно губи своето влияние върху формирането на младата личност. Моделът на съвременното семейство става: ”Мама, татко, аз и телевизорът“.

“Телевизията е като огънят. Ако се използва разумно, тя може да стори чудеса, но ако се гледа безконтролно, тя може да причини огромна вреда. Вероятно най-лошото при телевизията е, че тя отвлича децата от по-съществени занимания. А има толкова безкрайно полезни неща, които детето може да научи или направи само. Вместо това в много семейства то е просто залепено на екрана”, пише по повод децата и телевизията Самуел Паркинсън.(2)

За въздействието на телевизията не трябва да се пише и мисли само в негативен план. Безспорно е въздействието, което тя има за обогатяване познанията на младите хора за света, за обществото, за създаване на модели на поведение и за изграждане на по-реалистична представа за заобикалящия ги свят. Кога едно дете може да отиде в Африка или пък да надникне в кратера на вулкан? Телевизията има наистина безгранични познавателни способности, които ако децата използват разумно, ще разширят неимоверно своя светоглед. Ефектът на телевизията е във взаимодействието между нея и малките зрители и той се влияе от следните променливи величини според Уилям Шрам:

“Умствена способност – тя определя в голяма степен възможностите на детето да получава от околната среда, да открива разликите в нея, обуславя неговата готовност да опитва нови неща, и способността и желанието му да вижда в телевизията повече от това, което руши авторитета;

Обществени норми – степента, до която едно дете анализира нормите на обществото за активност, напредък и благополучие, отразено главно в обхвата, в който то използва телевизията за случки от реалността или фантазията;

Обществени отношения – видът на отношенията, които едно дете има с родителите си или с равните по възраст, дава отражение на степента, в която то използва телевизията като бягство от проблемите в тези отношения или като заместител на непостигнатото задоволяване на тези отношения и в степента, до която чудноватостите на телевизията придобиват значение в неговото всекидневие;

Възраст – тя се използва като показател за житейския опит на детето в даден период, за мястото му в обществените стълбици и за обществените потребности, които то има в момента;

Пол – той е важен с оглед различните задължения, за които трябва да се подготвят децата и различните интереси, които ги подхранват.”(3)

Телевизията не може да бъде обвинявана едностранно за вредното си влияние, при положение че в 70 процента от семействата децата контактуват с родителите си едва 20 минути на ден, а гледат телевизия 4 часа.(4) Една от причините не е само в притегателната сила на телевизията, а в това, че родителите в съвременното общество все повече отсъстват от дома. Детето заменя липсващия родител с телевизионния екран. Връзката е еднопосочна, но все пак по-добре, отколкото да си сам.

На телевизията се приписва един голям грях – отлива на децата от четенето. Наистина 40 процента от тях не са прочели нито една книга до седми клас освен учебниците и това не е неразбираемо. В 30 процента от домакинствата книги изобщо няма, а в повечето, в които има, заглавията са от типа: ”Богат татко –беден татко”, ”Десет начина да бъдеш щастлив“ и други. (Цитираните проценти са валидни за България).(5)

И ако с навлизането в “Цивилизацията на образите“ моделът на семейството е бил: ”Мама, татко, аз и телевизорът”, то в разцвета на тази цивилизация той вече е: ”Телевизорът и аз, мама, татко”. Данни от изследването на новозеландския социолог Робърт Ханкокс демонстрират нагледно какво се случва от тази размяна на местата в живота на децата. Той започва проучванията си през 1972 г., като наблюдава всички 1 037 деца, родени в новозеландския град Дънедин в периода от 1 април 1972 г. до 31 март 1973 г. Докато децата навършат 3 години, Ханкокс ги изследва заедно с родителите им. След това започва да ги посещава на всеки две години и анализира как се развиват хлапетата. При последното му посещение “обектите” вече са възрастни хора на по 26 години. В началото родителите споделят по колко часа дневно децата им гледат телевизия. Когато те навършат 13 години, започват самостоятелно да споделят колко продължително се заседяват пред телевизора. На практика изследваните деца средно са се застоявали пред телевизионния екран между 5 и 15 години.

В края на проучването социолозите правят равносметка какво образование са получили участниците и нанасят резултатите на скала от 1(основно образование) до 4(висше). Към това прибавят и данни от социалната среда, в която са израстнали, както и коефициент на интелигентност.

Резултатът гласи: деца на възраст между 5 и 15 години, които гледат много телевизия, на 26 години имат значително по-малка степен на образование в сравнение с връстниците си, които не са отделяли толкова много време на малкия екран. При това независимо от интелектуалното равнище и социалното положение на родителите им. Социолозите достигат и до друг интересен извод – гледането на телевизия е свързано с преждевременно напускане на училище. И обратно – децата, които гледат по-малко телевизия, достигат до университетска диплома.(6)

От изследването се вижда, че вторият по важност елемент в процеса на формиране на младата личност – училището – също постепенно отпада. Между него и младите хора се отваря непрекъснато все по-голяма пропаст и в друга посока.

Внимание заслужава друго интересно изследване, направено в САЩ от Фредерик Цимерман и Димитри Христакис от Вашингтонския университет. Те са проучили 1 797 деца за способността им да се концентрират, да четат и да разбират думи, както и за математическите им възможности. Установило се, че децата под тригодишна възраст са гледали 2,2 часа телевизия дневно, а децата между 3 и 5 години – 3,3 часа. При сравнение на децата, гледали под три часа и над три часа, излезли огромни разлики. ”Телевизираните деца“ – тоест тези, които са седели над три часа показвали доста по-забавено развитие от връстниците си, гледали по-малко от три часа телевизия, а уменията им били силно притъпени.(7) Един от изводите, който се наложил е, че децата под две години не трябва да гледат телевизия. За развитието на децата в тази възраст е от изключителна важност контактуването с възрастния човек, от когото те усвояват езика, който пък е в основата на логическото мислене. Поставено обаче пред малкия екран, детето копира готови модели на поведение и постепенно губи възможността си за по-продължителна концентрация и съсредоточаване, тъй като то е придобило навика да получава светкавично и бързо сменяща се информация. С увеличаване времето на седене пред телевизора (прогресивно нараства до 11-12 годишна възраст), детето очаква всяка информация да му бъде поднасяна с непрекъснато увеличаващи се темпове. В същото време от децата в училищна възраст се очаква да могат да се концентрират за 30-40 минути, което за повечето от тях е непосилно. Всичко с умствено напрягане и усилие ги изтощава. Четенето на книги има обратен ефект. То създава предпоставка за продължителна концентрация, за по-дълбоко вникване в контекста на съдържанието, в емоциите, в речта.

В своята книга “Педагогически аспекти на масовите комуникации“ Борис Ангелов обобщава особеностите на пасивното поведение, което поражда телевизията в децата така:

1.  В сравнение с четенето на печатни материали, гледането на телевизия не изисква свободен избор. Необходими са много по-малко усилия;

2.  В много случаи гледането на телевизия е за разсейване;

3.  При гледането на телевизия, зрителят следва нейният установен ритъм;

4.  Разшифроването на образа изисква много по-малко усилия, отколкото разшифроването на напечатаната дума;

5.  Гледането на телевизия парализира или намалява чувствителността към ценностните норми.(8)

Влиянието на телевизията върху детската аудитория с положителен знак очевидно е много по-малко от това с отрицателен. Очевидно е и друго – че не може на всеки домашен телевизор да се сложи надпис: “Министерство на образованието предупреждава – телевизията е вредна за здравето на вашите деца“. Тогава трябва да се приемат даденостите, които новите технологии предоставят, да бъдат опитомени и да се извличат максимално ползи от тях.

Докато семейството и училището се адаптират и влязат в крак с  предизвикателствата, които телевизията им отправя, в семейството трайно се настанява нов член – компютърът. На неговия фон въздействието на телевизията върху децата е почти незабележимо. При семейства, в които има телевизор и компютър, децата предпочитат компютъра. Те намират в него нов и доста по –близък до възприятията и нуждите им източник на информация. Авторитетът на родителите като хора, които знаят и могат да те въведат в тайните на заобикалящия свят, окончателно рухва. В Интернет хлапетата намират всичко, от което имат нужда – информация, хора, с които без притеснение да споделят при това анонимно проблемите си, бързина, атрактивна форма. Телевизията със своите програми изостава видимо от нуждите на аудиторията си. В необятното Интернет пространство те не само търсят информация. Там децата създават общества, в които контактуват помежду си без родителска намеса. Възможностите за съвместни занимания в мрежа, за влизане в уеб сайтове  стимулира от една страна емоционалното израстване на децата, а от друга има и силно социализираща функция. Не са за пренебрегване и чат-сесиите, в които децата контактуват писмено на специфичен език. Анонимността на Нета дава възможност без страх от критики да споделяш лични проблеми, да намираш тяхното “разрешение” и да установиш контакт с други хора, които също ги имат. Бързото откриване на информация в избрано от теб време е също предпоставка много млади хора да  се обърнат към компютъра вместо към телевизора. Децата–потребители са по-активни от децата–зрители. Влизайки в Интернет, те не просто наблюдават случващото се на монитора, а имат активна роля в подбора на това, което искат да четат, гледат, слушат. Възможността за концентрация  върху дадена тема тук е много по-голяма, отколкото при непрекъснатото превключване на телевизионните канали. Интернет в някаква степен връща и боравенето с писменото слово, тъй като по-голяма част от информацията в него е в писмен вид. Телевизията колкото и модерни форми да търси за разнообразяването на програмата си, не може да се съревновава с това, което Интернет предлага на децата. Един пример – за да попаднеш на телевизионния екран и да изкажеш мнението си по дадена тема или телевизията да отрази някакви твои постижения, трябва да влезеш в полезрението на журналиста или продуцента. Той да прецени от своя гледна точка дали представляваш интерес и чак тогава да намериш място в тв предаване.

Какво се случва в Интернет? Без никакви ограничения, всеки може по всяко време и където си иска да участва с мнения, препоръки, да изказва смело мислите си, да си прави  свои собствени страници,  в които да  пише каквото си пожелае. Не е случаен бумът на блоговете. Тези Интернет дневници дават възможност да се представиш в каквато си искаш светлина без чужда цензура. Напоследък се наблюдава още един интересен аспект на взаимоотношенията телевизия – Интернет. Много преди да е стартирало предаване за тийнейджъри по Канал 1 на БНТ “13+” (6 октомври 2007г), неговият форум бе посетен от над сто тийнеджъра. Там  бъдещите зрители не коментират какво искат да видят в предаването, а просто  използват този форум, който ги обединява по възраст и интереси, за да си  разменят мисли по теми, които ги вълнуват.  На фона на Интернет телевизията  постепенно започна да  изглежда като стара баба в глобалното село.

От педагогическа и социална гледна точка начините  за въздействие на Интернет върху децата е по-голяма от телевизията. Разбира се, освен  възможности  той  създава и опасности. Тук, както и при телевизията, остава въпросът с количеството време, прекарано пред монитора. Трябва да се направи едно важно разграничение обаче на децата-геймъри от децата-потребители. Ако първите използват компютъра, за да играят на игри самостоятелно или в мрежа, то вторите го употребяват за задоволяване на информационни и емоционални потребности. И ако проблемите при първите понякога може да са повече физически, то при вторите са в по-голяма степен психологически. Ето защо при децата-потребители на първо място се поставя въпроса за критериите, по които те да оценяват нещата, които срещат в Мрежата. Критерии, а не контрол, защото един от минусите на Нета е в това, че е почти невъзможно да контролираш къде и как детето ти попада в различните нет-пространства. Тези критерии трябва да бъда изградени към всички средства за масова комуникация.

Още през 1922 г. Бертран Ръсел в лекцията си “Свободомислие и официална  пропаганда “ казва: ”Ако в света имаше търпимост, то в училище би трябвало да формират у учениците навик да анализират фактите и да не приемат на доверие твърдения, за които няма никакви основания да се смятат за верни. Например, необходимо е да се преподава изкуството за четене на вестници...”(9) Много преди да се появят електронните медии със своето мощно въздействие върху хората, Бертран Ръсел е формулирал нуждата от медияобразование.

Направлението “медияобразование” започва да се формира в рамките на педагогическата наука в края на 60-те години на миналия век в страни като Великобритания, Канада, Австралия, Франция, а по-късно и в САЩ. Целта на новата дисциплина е да се помогне на учениците и студентите по-добре да се адаптират към света на медиякултурата, да усвоят езика на средствата за масова комуникация, да умеят да анализират медиятекстовете. За интензивното развитие на медияобразованието помага нахлуването на продуктите на американската масова медийна продукция. Много европейски медияпедагози се посвещават на задачата да развият критическото мислене на учениците, за да им помогнат да устоят на въздействието на американската масова култура.

През 1989 г. Съветът на Европа, като се опира на документи на ЮНЕСКО, приема “Резолюция по медияобразование и новите технологии”. В нея се казва:

“Медияобразованието трябва да подготвя хората за живота в демократичното гражданско общество. Хората трябва да разбират структурата, механизмите и съдържанието на медиите... Като признава решаващата роля на опита на децата в сферата на медиите – телевизията, киното, радиото и пр., медияобразованието трябва да започва възможно най-рано и да продължава през всичките училищни години в качеството си на задължителен предмет”.(10)   И ако преди близо двадесет години това е  задължително, то днес с масовото нахлуване на Интернет в живота на децата този предмет е абсолютно задължителен.

“Днес медийната грамотност е толкова важна за активното и пълноценно гражданство, колкото е била грамотността в началото на IX век”, отбелязва Вивиан Рединг – европейски комисар по образование, култура и аудиовизия. “Тя е важна също и за влизането в новия високоскоростен свят на съдържание, достъпно навсякъде и по всяко време...”.(11)

Като се има предвид безпрецедентното количество информация и съдържание, което имат високоскоростните мрежи, уменията да се оценява и анализира силата на образите, звуците и съобщенията и да си даваме сметка за тях, налага се с още по-голяма сила медийната грамотност. Съществува и връзка между медийната грамотност и по-добрата регулация, тъй като грамотното по отношение на медиите общество е това, което има право да прави собствени преценки и избори и следователно се нуждае в по-малка степен от защитни правила. Тези умения обаче трябва да бъдат култивирани. Ето защо през октомври 2006 г. Европейската комисия започва проучване на най-добрите практики за култивиране и повишаване на медийната  грамотност.

Медийното детство е факт. И ако с появата и навлизането на книгата в живота на младите  то е имало едни измерения, в дигиталната епоха те са коренно различни. За да се опознае медийното детство и да се разбере какво се случва, не трябва да му се приписват само отрицателни страни. Трябва да се направи по-задълбочен анализ на взаимоотношенията медии – деца и вече не да се задава въпроса: ”Какво правят медиите с децата?”, а “Какво правят децата с медиите?” Може би, ако се намерят верните отговори, ще се разбере и посоката, в която ще се развиват и формират децата в дигиталната епоха.

 

Литература