Новото в проблема “журналистическа етика”

 

Доц. д-р Александър Ангелов

 

Написах и издадох през 2002 година книгата си „Журналистическа етика”, която стана първото публикувано у нас съчинение по тази все по-актуална през последните години тема. Тя служеше, пък и до днес служи, и като учебно помагало (едно време му се казваше „учебник”) на студентите ми в НБУ, които изучават курс под същото наименование. През 2005 година преиздадох книгата, като допълних съдържанието й с настъпилите промени и развития в материята през тези три години.

Днес и второто издание е на път да се изчерпи, изминал е един двугодишен период и съм замислил трето преработено издание.

Какво ще е новото, добавеното в него? Ето затова ми се ще да поразсъждавам публично, защото коментара върху това ми се струва обществено значим.

Генералното, обобщаващото от това, което се случи между второто и бъдещото трето издание бяха неочакваните до голяма степен развития около журналистиката като професия, а не толкова „вътре” в нея, в самосъзнанието й.

Безспорно и знаменателно беше развитието на етичната проблематика в реакциите и декларациите на работодателската сфера, в проявите из коридорите на собствениците на медиите. Разбра се и в чужбина, и у нас (както е случаят с ВАЦ, например), че разбирането за етика у инвеститорите в медиите също подлежи на развитие. Макар да продължава съмнението, че това може да бъде единствено демагогия или обикновен популизъм.

Но, така или иначе, това безспорно е крачка в правилната посока. И дори да бъде извикана за живот от желание за хвърляне на прах в очите, е по-добре че я има, отколкото изобщо без нея. Самият факт, че е направена говори, че необходимостта от това е била достатъчно узряла. За да се родят конструкции, а и да бъдат направени действия от страна на собствениците на медии е повече от очевидно, че обществените ветрове веят в попътна посока на императивите на етиката в нашата професия. Папаращината, неимоверното развитие на жълтата журналистика, безцеремонността в  прекрачването на всякакви граници при отделни прецеденти, случващи се буквално по цял свят, както и спонтанната или тук-там по-организирана реакция на това уродливо явление доведоха до частична промяна в политиката на босовете на втората по древност професия. Дори засега само декларативна, направената крачка от страна на някои собственици е знаково явление в сферата на интересуващата ни проблематика.

Ето най-характерният пример, който се отнася до вестникарската група „ВАЦ”, която освен из доста страни по света има сериозно място и у нас.

В началото на май 2007 г. медийната група ВАЦ излезе със свой етичен кодекс. Цитирам в. „24 часа” от 5 май 2007 г.

„ВАЦ със свой етичен кодекс. Целта е да се разделят журналистическите публикации от рекламите, ще има уволнения за нарушаване на правилата.

Медийната група ВАЦ, към която принадлежат „24 часа” и „Труд”, прие в Есен свой етичен кодекс за поведение.

Скоро документът ще бъде обсъден с главните редактори на чуждестранните издания на ВАЦ и ще бъде пригоден към особеностите в отделните страни, съобщи радио „Дойче веле”, цитирайки управителя на медийния концерн Бодо Хомбах. Той напомни, че ВАЦ носи специална отговорност в Югоизточна Европа, където има вестници и дялови участия.

            В сряда собствениците и управителите, главни редактори, ръководители на отдел „Реклама” и членовете на Съвета на работниците сложиха подписите под документа в сградата на Есенската филхармония.

            „Журналистите и издателите трябва да се ръководят от етични правила, ако искат читателите да им се доверяват, когато разкриват скандали.” Това каза Щефан Холтхоф-Пфьортнер, пълномощник на съдружниците от семейство Функе, цитиран от „Вестдойче Алгемайне Цайтунг”.

            Според Луц Тилманс, управител на Съвета по печата в Германия читателите се отплащат за наличието на ясни и етични правила и те ще са още една гаранция за достоверност. Тилманс дори смята, че Кодексът на ВАЦ на места е по-прецизен и по-категоричен от германския „Кодекс на печатните медии”.

            В документа на медийната група е записано, че редакционната и рекламната част трябва ясно да бъдат разграничени. Забранява се всякаква форма на „скрита реклама”.

            Кодексът за поведение на ВАЦ е изработен от управата и главните редактори. Основното гласи: редакционната информация в нашите вестници не се продава. С тази идея Кодексът задължава вацовите издания да спазват определени правила. Първо – безусловно разделяне на журналистическите публикации от рекламите. Второ – редакторите трябва да се противопоставят срещу всякакви опити за въздействие от страна на рекламодатели или трети лица.

            Ако журналистите умишлено нарушат тези изисквания, за тях може да има трудовоправни последствия. Всеки, който получи подкуп за разпространяване или прикриване на определени новини, извършва грубо нарушение на Кодекса и подлежи на уволнение, се казва в документа.

            Корумпираните журналисти убиват доверието в медиите и подкопават авторитета на четвъртата власт, каза още Щефан Холтхоф-Пфьортнер. Според него подкупните репортери са толкова голямо зло, колкото и корумпираната политика, законите, нагодени към интересите на лобистите или платеното съдебно решение. Холтхоф-Пфьортнер поясни какво има предвид: фирми, които произвеждат мащабни рекламни кампании в определени медии, но очакват информационна политика в свой интерес.

            „Само от вестниците зависи да запазят своето място на необходима инстанция в демократичната правова държава”, каза Бодо Хомбах. Той допълни, че Кодексът цели да се противопостави на тенденциите към легализиране на скритата реклама и припомни, че в момента в Берлин има повече специалисти по PR, отколкото журналисти. Затова и публиката все по-трудно различава кое е реклама и PR, а кое информация. Хомбах добави, че трябва да се защити реномето на крилатата фраза: „Пише го във вестника, значи е истина.”

            Луц Тилманс смята, че ВАЦ заслужава поздравления за това начинание и вече по изпълнението на кодекса ще оценяват „ВАЦ Медийна група”.

            А през юни 2007 г. в бр. 174 (5684) от 29 юни 2007 г. в. „24 часа” пише дословно под заглавие „ВАЦ свиква медиен форум в Загреб” следното:

            „Първият Медиен форум за Югоизточна Европа бе открит в Загреб вчера. Негови инициатори са Медийна група ВАЦ, фондация „Конрад Аденауер” и Организацията на медиите в Европа (SEEMO).

            В двудневната среща участват около 150 издатели, управители, главни редактори и водещи журналисти от региона, включително и от в. „24 часа”.

            Предвижда се занапред форумът да се състои всяка година, като домакинството ще се поема от различни балкански страни. Сегашният се провежда под патронажа на хърватския президент Стипе Месич.

            „Демокрацията не може да съществува без контрол над властта. Най-ефективният контрол е публичността. Единственият инструмент за гарантиране на публичността е свободната преса. Тя трябва да е свободна в такава степен, че да публикува и това, което властимащите не биха искали да видят”, заяви Бодо Хомбах, управител на Медийна група ВАЦ. Според него журналистите са длъжни да се придържат към същите морални принципи, които очакват да спазват и властите.

            Тези принципи са залегнали в Кодекса за поведение на ВАЦ, която е поела ангажимент към демокрацията в Европа, каза Щефан Холтхоф-Пфьортнер, пълномощник на съдружниците от семейство Функе.

            На форума ще се дискутират изключително важни за нашите страни теми под общия наслов „Медии и демокрация в Югоизточна Европа: развитие и перспективи”. Ще се обсъждат сложни въпроси като свободата на печата, влиянието на политически и икономически фактори върху журналистическата професия.

            За да се стигне и до началото на юли същата година, когато между ВАЦ и Международната федерация на журналистите беше сключено следното споразумение:

            „ Шестте принципа в договора ВАЦ – МФЖ.

            1. Защита на свободата на печата.

            Без свободна преса и независима журналистика не може ефективно да се контролира спазването на демократичните принципи и действия на институциите.

            2. Качествената журналистика стои в основата на свободата на печата.

            За да се гарантира свободата на печата, е необходима качествена информация, а тя може да бъде предоставена само от добре информирани и обучени журналисти, придържащи се към ясни достоверни послания и етични принципи.

            3. Независимост на медиите и тяхното задължение да информират.

            Журналистите не трябва да се поддават на натиск от страна на политически, икономически и обществени сили. Дълг на медиите е да информират хората обективно за политическите процеси, институции и начина, по който тяхното поведение се отразява на живота им.

                  4. Медиите са един от стълбовете на демокрацията.

Благодарение на медийния плурализъм, даващ гласност на различни мнения, хората са в състояние да вземат решения и да вникват в заобикалящия ги свят.

                  5. Глобалните медии оказват регионално въздействие.

            Глобалните комуникации и развитието на базирани на интернет информационни услуги, които би трябвало да са етични, сближават хората и въздействат на регионално ниво. Това предоставя на медиите нови възможности да помагат при преодоляването на културни, социални и политически различия.

            6. Международните медийни концерни и разпространяването на демократичните принципи.

            Международните медийни концерни би трябвало да бъдат подлагани на демократичен мониторинг. Редакционната независимост, плурализмът и свободите на журналистите трябва да бъдат приоритет на международните медийни концерни, за да могат те да насърчават диалога между различните култури и да подпомагат изграждането на ценности, които обединяват, в държави с различни културни и политически традиции.”

            То е подписано от управителя на ВАЦ Бодо Хомбах и от генералния секретар на МФЖ Ейдън Уайт. Цитирам по в. „24 часа” от 10 юли 2002 г.

                  Ще ми се да цитирам и статията на Илияна Ангелова, пратеник на „24 часа” в Есен в броя от 5 юли 2007 г. на вестника.

                  „ВАЦ: Стимули за качествената журналистика.

                  Медийната група от Есен и МФЖ подписаха уникално споразумение.

                  Управителят на ВАЦ Бодо Хомбах и президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Ейдън Уайт подписаха вчера рамково споразумение в централата на медийната група в Есен.

                  Стимулирането на качествената журналистика и добрата работна среда в издателствата са основната цел на документа. Двете страни смятат да предприемат много скоро практически стъпки в подкрепа на тези намерения.

                  Още идния понеделник в Брюксел ВАЦ и МФЖ ще представят разработените от тях общи стандарти за свободата на журналистиката.

                  Документът идва в отговор на призива на Еврокомисията и 9 европейски главни редактори, сред които и вестник „24 часа”, да се състави харта на свободата на пресата.

      Подобно споразумение се подписва за първи път в света. То предвижда редовен мониторинг на добрите редакционни практики и важи за всички издателства на ВАЦ в Европа.

                  Специална смесена комисия с участието на представители от различните медии на ВАЦ и МФЖ ще следи за евентуални опити за външна намеса в работата на журналистите – както от страна на издатели, така и от политически или бизнес групи.

„Ние във ВАЦ сме много горди, че не се месим в работата на репортерите си”, подчерта Бодо Хомбах.

                  Това е нова форма на социален диалог, изтъкна Ейдън Уайт. Отчетохме необходимостта от признаването на основни стандарти в журналистиката, защитата на социалните права на работещите в медиите, както и зачитането на основните демократични принципи, каза още той.

                  Ако някоя редакция на ВАЦ наруши основен принцип, МФЖ ще говори открито и ще я критикува публично. Доверието е ключов момент в качествената журналистика, обясни Бодо Хомбах.

ВАЦ има икономически интерес от вестникарския бизнес. Ако един издател иска да се развива, журналистите му трябва да предлагат допълнителна стойност и един качествен продукт, допълни управителят на ВАЦ.

                  Медийната група иска твърдо да се противопостави на скритата реклама и затова се съюзява с партньори като МФЖ. Няма друг, по-добър инструмент за дисциплиниране на политиката от публикуването на точните факти. Това е и най-ефективният начин за борба с корупцията.

                  Другата страна на медала според Хомбах е, че онези, които имат обществена поръчка да контролират другите, сами трябва да са безупречни. Корумпираният журналист е като корумпиран министър, обобщи  Хомбах.

                  Що се отнася до развитиeто по проблема в самата професия, в нейното самосъзнание картината не е най-добрата. Ще ми се да цитирам цялата 17 стр. на списание „Обектив”, орган на Българския хелзински комитет от юли 2007 г. Там има две публикации, както следва:

                  „Как (не) работи Етичният кодекс

                  В седмицата около 24 май няколко български всекидневника излязоха със специално приложение за своите читатели – публикация на Етичния кодекс на българските медии. Етичният кодекс бе подписан през ноември 2004 г. от основната  част на националните вестници и електронни медии. Но тъй като създаването и подписването му не бе резултат от вътрешни потребности на български медийни дейци, а от това, че някой бе получил пари за това, той общо взето остана само един къс хартия. В член 2.5.2 на кодекса подписалите го обещават: „Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическо състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.” В деня обаче, в който в. „Труд” излезе с приложението на Етичния кодекс, 23 май 2007 г., в рубриката му „Синя лампа” четем заглавие: „Мургав сводник извежда българки във Франция”. От статията, която следва, научаваме как ромът М.Ф. по прякор Дебелия, бил арестуван за износ на проститутки във Франция. В следващия брой на същия вестник, от 26 май 2007 г., се натъкваме на друго заглавие: „Спасиха сирак от циганско робство.” В статията се описва как роми от с. Лясковец примамили сирак от местния приют да им работи без пари, „с обещания, че ще му намерят булка”. Какво „съществено значение за смисъла на информацията” има в единия или в другия случай етническата принадлежност на извършителите не става ясно. Няма как и да стане, защото няма – нито съществено, нито каквото и да било друго. Подобни материали създават у част от читателите устойчив стереотип на „циганина-престъпник”, а у друга част, тази, която принадлежи към малцинството, чувство на обида и отхвърляне. Поради това Етичният кодекс ги обявява за лоша журналистическа практика.”

            Автор Красимир Кънев.

                  “Медиите като място на разправата

                  Скандалът около проекта на Мартина Балева и Улф Брунбауер „Батак място на паметта” избухна в публичността през април и още през май изгоря в собствената си недовършена злоба. Аудиторията бе успокоена, че няма да позволим да й се вземе нищо нито от мястото, нито от паметта. С иронична пренебрежителност бяха отминати няколко опита да се провре друга интерпретация на проблема. В плоскостта на медиите земята изглежда плоска. За тях дебатите за свободата на науката, за уместната употреба на думите в нея, за стойностите и проектите са не само далечни, но и неприятно чужди. Журналистите знаят повече. Те завряха когото трябваше където трябваше и оставиха учените да си решават интелектуалните спорове.

                  Но на практика казусът приключи единствено в централните медии. Една малка, но сплотена телевизия продължава да се занимава с него. Тя вече е изградила физическото тяло на призраците, заплашващи народа ни, и не може да спре да поддържа ролята си на защитник от тях. Вследствие на атаката на „Скат” Балева се отказва от участие в конференцията, която е част от проекта, подава жалба до СЕМ и до прокуратурата. „Разглезена” от европейските нрави на Германия, тя вижда в тези стъпки възможността да се защити. В България!

                  Тази нова развръзка извежда спора на друго ниво. Еднопосочността остава същата. Медиите срещу проект. Но ако в началото те нападаха учения, сега нападат човека. И другото остава същото. Невъзможността от защита. Ако за учения това е пресметнат риск – все пак предрешеността в медиите е калкулирана от мислещите глави, то за човека е пагубно. Да те накарат да се срамуваш за това, което мислиш е обикновено нахалство, но да те накарат да се срамуваш, че си жив е вече „обикновен фашизъм”. От вербална нетолерантност до агресията стъпката е една и лесно се прави.

                  В цялата история има един голям виновник – СЕМ. Този орган, който трябва да регулира и да плаши нарушителите, всъщност е много плашлив. Страхува се да не се конфронтира с медиите, а всъщност те си го презират и без конфронтация. Страхува се да контролира спазването на правилата до край, за да не го обвинят в цензура, а всъщност го обвиняват в нея, въпреки бездействието. СЕМ не реагира в защита на плурализма и толерантността, когато трябваше. Да видим сега какво ще направи. Разправата с учени не е от компетенцията му, а разправата с човеци...?!”

            Автор Вяра Ангелова.

 

            Не мога да отмина и речта на отиващия си тогава лейбъристки премиер на Великобритания Тони Блеър, произнесена на 12 юни 2007 г., цитирана от сайта на в. „Сега” от 13 юни 2007 г.

            „Тони Блеър жестоко откровен към медиите

            Свободните медии са жизненоважни за свободното общество. Погледнете само в кои страни няма свободен печат и ще разберете колко е вярно това? Но част от свободата се състои също и в това да имаш право да говориш свободно за медиите. Както всеки друг човек, аз също имам пълното право да говоря.

            Вината

            Не смятам да държа реч за това кой е виновен и кой не. Това, за което искам да говоря е промяната, която настъпва в отношенията между политиката, обществения живот и медиите в резултат на променящата се комуникационна среда, в която всички работим. Няма виновници – това е факт, но според мен последиците от тази промяна не са в полза на обществения живот и имаме нужда от сериозен и задълбочен дебат, чрез който да решим как да регулираме тази тенденция, така че да подсигурим бъдещето си.

            Първо, което искам да направя в моя анализ, е да призная вината си. В ранните дни на Новата лейбъристка партия полагахме твърде много усилия да се харесаме на журналистите, да ги убедим, да ги оставим доволни. В наша защита мога да кажа само, след 18 г. в опозиция, през които бяхме подложени на жестоки нападки от страна на някои представители на медиите, не виждахме алтернатива. Точно такова отношение обаче често подклажда именно онези негативни тенденции в развитието на средствата за масова комуникация, за които ще говоря сега. За публиката също е трудно да знае и да се ориентира във всички факти. Ще посоча само доклада „Хътън” (разследване за „задкулисни игри” около смъртта на оръжейния експерт Дейвид Кели, за който имаше съмнение, че се е самоубил, защото е бил посочен от правителството като източник на информация за иракските оръжия), продължило шест месеца, през които аз като министър-председател и други министри бяхме подложени на безпрецедентен обществен разпит и взиране. Решението бе омаловажено, защото не се хареса на критиците ни. Но това бе пример за даване на отчет, а не отбягване.

            Светът на комуникациите, както и всичко останало се променя вследствие на напредналите технологии и става все по-раздробен и по-разнопосочен. Централните новини на радиотелевизионните компании Би Би Си и Ай Ти Ен навремето бяха гледани и слушани от 8-10 млн. души. В момента зрителите им са точно наполовина. В същото време има 24-часови канали, които отразяват събитията в момента, в който те се случват.

            Пазарът

            Вестниците се борят за своя дял от все по-свиващия се медиен пазар. Много от тях преминаха он-лайн, хората могат да ги четат в деня, в който излизат, а не на следващия ден. Рекламодателите започват да се оттеглят от печатните издания и да рекламират в интернет. Съществуват около 70 млн. блога, всеки ден се създават 120 000 нови блогове. Младите все по-малко ще се осведомяват от традиционните източници. В същото време се наблюдава сливане на видовете медии и преливане на един вид в друг.

            Новините се превръщат в безплатно и свободно достъпно благо, което всеки може да получи он-лайн. Реалистично погледнато, тази тенденция може само да се задълбочава.

            Всеки забелязва тези тенденции. По-малко очевидни са последиците от тях. Новините се предлагат 24 часа на ден, седем дни в седмицата, в реално време. На другия ден вестниците не дават актуално информация. Те трябва да откриват новини, да са с една крачка пред събитията. Или да предлагат коментари.

            Днес, ако нещо се случи, журналистите искат от нас реакция в реално време. Често трудното е да събереш две и две, да сглобиш фактите, а не да ги съобщиш. Една грешка може да превърне драматичното положение в кризисно. През 60-те години се случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес – още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение.

            Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина; голяма част от работата ни – освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме – се състои в това да опитаме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност. На моменти не можеш да ги настигнеш. Попитайте който и да е военен, бизнесмен, граждански служител, спортист, всеки, който е начело на някаква организация, дори в областта на благотворителността – те ще ви кажат същото.

            Впускаме се в пространни дебати защо хората са така цинично настроени спрямо политиците и обществения живот. В тези дебати от политиците се очаква да признаят, че вината е тяхна и да се самобичуват публично.

            Колкото и невероятно да ви звучи, повечето политици наистина се захващат с политика, защото искат да служат на обществото и в по-голямата си част съвестно се опитват да постъпват правилно.

            Политиката

            Според мен истинската причина за цинизма е точно в начина, по който си взаимодействат днес представителите на политическия свят и медиите.

            Ние, политиците, се опитваме да замажем предполагаемата си вина. Затова аз въведох брифингите, публикуване на протоколите от заседанията, месечните пресконференции, Закона за достъп до информацията и т.н. Не че имаше полза от кое да е от тези неща. Причината беше в това, че те не бяха насочени към разрешаването на основния проблем: начина, по който се отразяват политическите събития. Истината е, че в резултат на променящия се контекст, в който се налага да работят медиите на ХХІ век, средствата за масова информация са изправени пред една конкуренция, която не може да бъде сравнена с нищо досега. Те не са двигателят на тази промяна, те са нейна жертва.

            За да оцелеят при тези обстоятелства, медиите отдават все повече значение на „въздействието”. То придава облик, прави ги различни, кара хората да ги забележат. Естествено, точността също е важна, но въздействието е на първо място.

            Това води до сериозни последици. Първо, дава се приоритет на скандалните истории. Новините рядко се смятат за важни, ако не нагнетяват ситуацията повече, отколкото я осветляват. „Уотъргейт” бе ярък пример на журналистика, но може да се напише докторска дисертация за последиците за журналистиката от разкриването на нечия конспирация.

            Второ, критикуват се мотивите, а не преценките на политиците. Не е важно, че някой е сгрешил, важното е дали го е направил от нечисти подбуди.

            Трето, страхът да не пропуснат новина означава, че всички медии се впускат вкупом, когато надушат някаква новина. В това отношение те са като див звяр, който разкъсва на парченца хората и техните репутации.  Никое средство за комуникация не би посмяло да се отлъчи от глутницата.

            Четвърто, коментарите на новините излизат едва ли на предно    място пред съобщаването им. И например, когато някой политик каже нещо, коментарите за казаното от него заемат толкова място, колкото и самото изказване. Получава се така, че не е важно какво казват политиците, важно е какво медиите им слагат в устата.

            Тук идва петият момент – разминаването на границите между коментар и новина. Коментарът е заслужаваща уважение част от журналистиката. Но се предполага, че той се поднася отделно. Фактите и мненията трябва да бъдат ясно разграничени. Голяма част от средствата за информация днес редовно ги смесва.

            Баланс

            Последствията са, че в новините няма баланс. Всичко е или черно, или бяло – хората, проблемите, събитията. Животът обикновено е сив, но този цвят отсъства от палитрата на средствата за масова информация.

            Неправителствените организации и научните общности знаят, че няма надежда изобщо да влязат в новините, освен ако не предложат нещо сензационно.

            Мисля, че отношенията между политици и медии са сериозно накърнени и имат нужда да бъдат нормализирани.

            Написах тази реч след много колебания. Знам, че някои ще обявят, че говоря глупости. Но също така знам, че бях длъжен да кажа тези неща.”

            Междувременно един млад глас написа в „Поглед” от 11 юни 2007 г. хубава статия „Разочарованието от медиите”. Имам предвид Стоян Димитров, който пише следното в нея:

            „В набралите инерция т.н. лайфстайл списания можем да открием портрет на личност, компрометирала се в международен корупционен скандал, издигната в модел за подражание. На снимките към статията виждаме черно под ноктите, а текстът описва колко е изтънчен господинът. Време е медийното покритие по произволен или икономически признак да отстъпи място на моралните принципи и вглеждането в реални умения и постижения.

            Понастоящем правото на гражданите да бъдат информирани е нарушено – посланието е често пъти съобразено с отразяваната личност, а публиката е на втори план.

 

            За всяка медия аудиторията е клиентела.

            С продукцията трябва да обслужват нуждите на клиента, а не на предприятието.

            Много често мнението на автора прозира под формата на посланието. Как ли? Чрез умело заобикаляне на задължението на журналиста да представи безпристрастно гледните точки по  проблема, като „дозира” информацията. А това  демократичният разум нарича   манипулация. В България основна празнина в четвъртата власт е липсата на независим орган, който точно да контролира етиката на медийните послания.

            Особено при положение, че липсва критичен поглед от страна на публиката. Гражданите, увлечени във всекидневието си,  често  пъти са „отявлени фенове” само на една медия. Те не кръстосват източниците, нито подлагат на съмнение информацията. И се оказват редовно манипулирани от пристрастията на издатели и главни редактори.”

            А за  „капак”, финал или поанта, както го поискате, ми се иска да цитирам част от интервюто  с Христо Буцев във в. „Поглед” от 10.09.2007 г.:

            „ – Вие бяхте много активен на преломния конгрес на Съюза на българските журналисти през 1990 г. Какво си спомняте?

            – Тогава аз се обявих срещу изключването на Веселин Йосифов от СБЖ.

            – Защо? Бяхте ли сред тези, които си хвърлиха членските книжки?

            – Не, други направиха тази крещяща демонстрация. После някои от тях дойдоха и се записаха отново в СБЖ. На този конгрес, помня, че беше пълен парадокс, защото сталинистите започнаха да се борят за власт, хора, които смятах, че по-далече от носа си не могат да видят. Не че покойният Йосифов не беше направил сума ти поразии. Но тази лесна разплата, това унищожаване на противника, преобръщането на палачинката не го приех. По тогавашния устав аз останах председател на комисията по етика. Ние направихме първи етичен кодекс на журналистите.

            – Как приемате последния кодекс, който бе направен от Съюза на издателите?

            – Не го приемам въобще.

            – Защо? Дали не ви се струва създаден от котките срещу мишките?

            – Това е добре казано. Второ, цялата работа беше непрозрачно извършена. Бяха похарчени много пари, без да се знае какво е станало с тях. Трето, защото приемането му беше, като че ли се подписва официален акт – на първа страница на вестниците имаше снимки на царя, президента, главните редактори. За нещо, което би трябвало да бъде ангажимент, който професията приема скромно и нормално, но ето как медиите се самоизтъкват. Не виждам никакъв резултат от този кодекс, освен че са усвоени парите. А всъщност мисля, че у нас още не е дошъл моментът на тези комисии по етика, защото класическите примери – Германия, Англия, публикуват на собствените си страници признания за своите грешки. Чувал съм, че в подобни случаи в нашите многотиражни вестници на опровержението е отговаряно от главен редактор – „да го духат”. Не виждам светлинка, защото много важен играч в една подобна борба за етика е едно обединение на журналистите. За съжаление като сила у нас то не съществува. В някакъв смисъл издателите му изтеглиха черджето изпод краката. А и самите журналисти нямат никакъв инстинкт за обединение. Това е затворен кръг.

            Не мога да не споделям мислите на Буцев, с когото извървяхме заедно трънливия път на етиката след промените през 1989 г.

            Тази е днешната картина, когато се вижда края и на още една година – 2007 г.