Правен статус на френския медиен регулатор

доц. д-р Райна Николова

 

Медийната политика като съвкупност от регулаторните механизми на държавата и елементите на обществените структури на журналистическата саморегулация. Тези две съставни части на едно цяло си противостоят в процеса на развитие на медийния сектор и създават предпоставки за налагането на конкретни социални тенденции.

В българската юридическа наука регулацията на медийната дейност се разглежда като система от правни норми, с помощта на които държавата въвежда принудително задължителни за медийните субекти правила на поведение чрез властнически метод, изпълнението на които норми е гарантирано от налагането на санкции от страна на регулационен орган. (1) Създаването на нормативна уредба е първата стъпка за провеждането на медийната политика. Регулаторните механизми почиват върху властническия метод на социално поведение. Те имат за основна задача да поставят правната рамка и да следят за нейното спазване от медийните субекти. Регулаторните механизми на държавата в областта на средствата за масово осведомяване предвиждат конституционна уредба и специално медийно законодателство, създаването на обществени медии, обособяването на регулаторен надзорен орган с административни функции.

От особена важност за развитието на радио- и телевизионната дейност е характерът на въведената в законодателството система на надзор. Основен елемент в тази система заема контролният орган. Изборът на конкретен тип регулация зависи от политическите традиции и юридически инструментариум, с които борави съответната правна система при установяването на национален модел. В сферата на електронните медии са познати две разновидности на регулация – разделна и единна. (2)

            Обсъждането на системата на медиен надзор, с оглед начините на конституиране, състава и правомощията на регулаторния орган, изисква да бъде пояснено и значението на понятията “надзор” и “контрол”. Това разяснение трябва да се направи, за да се разкрие правната същност на цитираните термини и относимостта им към функциите на медийните регулатори.

Административноправната наука счита, че надзорът се прилага относно законосъобразността на действията на подчинената структура. Изразява се в спирането или отмяната на конкретен акт или действие. Той се упражнява след извършването на това действие, приемането на дадено решение от медията и след издаването на акт от нейните органи. Доктрината приема, че контролът се отнася както до законосъобразността, така и до правилността (целесъобразността) на действията на по-долустоящото звено. Правомощията на контролния орган обхващат спирането и отмяната на актовете, както и възможността за изместване на подчинения орган в неговите действия от контролиращия субект. Те предвиждат директивна компетентност и издаването на указания от високостоящия орган. Контролът се извършва в рамките на целия управленски процес по подготовка, приемане и изпълнение на взетите решения (предварителен, текущ, последващ). (3)

Настоящото изследване поддържа становището, че “надзор” е терминът, който следва да се употребява при обсъждане на функциите на регулаторните медийни органи, поради което същите не би трябвало да се разглеждат като “контролни” в цитирания вече смисъл. Тази правна характеристика произтича и от съдържанието на т. 19 от Препоръка (2000) 23 на Комитета на министрите към държавите-членки относно независимостта и функциите на регулаторните органи за сектора на радиоразпръскването: “Регулаторните органи не трябва да упражняват предварителен контрол върху програмирането, като наблюдението на програмите трябва да се извършва винаги след излъчването им” (4).

Съставът и начинът на конституиране на органите, които контролират дейността на радио- и телевизионните оператори, са различни в отделните държави в Европейския съюз при отсъствието на единен институционален модел на структура, която да изпълнява надзорните функции по отношение на радио- и телевизионните организации. Моделът на регулация предопределя и компетентността на всеки отделен надзорен орган. Настоящото изследване има за задача да разкрие особеностите на правния статус на медийния орган във Франция – историческо развитие, състав, начин на конституиране, правомощия и финансиране.

 

 

1. Висш орган по аудиовизуална комуникация

В края на 50-те години на ХХ век радио- и телевизионната дейност е трансформирана, като с регламент от 4.02. 1959 г. се определя статутът на общественото радио и телевизия (5). От този момент нататък RTF (RadiodiffusionTelevisionFrançaise) се превръща в обществена организация с индустриално-търговски характер, пряко наблюдавана от министъра на информацията (6).

Закон № 82-652 от 29.07.1982 г. обявява свободата на комуникацията (чл. 1), както и правото на гражданите на тази свобода (чл. 2). Нормативният акт е насочен към либерализиране на пазара. Премахването на държавния монопол е едно от достиженията на законодателната промяна (чл. 4). Важна част от новата правна уредба е създаването на самостоятелен надзорен орган – HauteAutorité delacommunicationaudiovisuelle (Висш орган по аудиовизуална комуникация). Новата структура е независим, административен орган.

 

1.1. Състав и конституиране на Висшия орган по аудиовизуална комуникация

HauteAutorité се състои от деветима членове (7), назначавани на квотен принцип въз основа на професионален опит в медийния сектор:

- трима представители, назначавани от Президента на републиката;

- трима представители, посочвани от Председателя на Националното събрание (Долната камара на парламента);

- трима представители, назначавани от Председателя на Сената (Горната камара на парламента).

 

1.2. Компетентност на Висшия орган по аудиовизуална комуникация

Висшият орган по аудиовизуална комуникация упражнява надзорната си дейност в сферата на аудиовизуалните комуникации както спрямо общественото, така и спрямо частното радио- и телевизионно излъчване.

По отношение на обществените електронни медии HauteAutorité разполага с правомощия в няколко основни направления:

1. гарантиране на независимостта на операторите;

2. надзор относно това дали и доколко се изпълняват приоритетите в програмната им дейност – гарантиране на плурализма, баланса при представянето на различни гледни точки, защита на човешкото достойнство, закрила на малолетните и непълнолетните, ограниченията в излъчването на реклама и други;

3. избор на ръководители на различните дружества.

Дейността на търговските оператори HauteAutorité регулира частично, доколкото разполага с компетентност да предоставя единствено лицензии за радиодейност с местен обхват за наземно разпространение и разрешения за телевизионна дейност по кабел. Това става реалност чрез няколко нормативни акта: Закон № 84 – 1287 от 31.12.1984 г., Закон № 85 – 1317 от 13.11.1985 г. и Закон № 85-1361 от 23.12.1985 г. (8) Правителството обаче си запазва правото да отдава концесии за излъчване на национални програми по наземен път и сателит. Законът утвърждава монопола на TélédiffusiondeFrance (TDF – дружество с болшинство от капитала си собственост на държавата, което има за задача разпространението по наземен път, по кабел и сателит за Франция и чужбина на програмите на обществените оператори) в областта на телекомуникациите (9). Разделянето на компетентността по лицензирането не е единственият проблем в медийната регулация. Правителството има право да отмени решение на Висшия орган по аудиовизуална комуникация и да изиска прегласуване на въпроса. Това затруднява дейността на надзорния орган.

Медийният регулатор разполага с компетентност по отношение на търговските оператори в следните области на надзорната дейност:

1. издава лицензии за радиодейност с местен обхват и разрешения за телевизионно излъчване по кабел;

2. може да издаде становища, които задължават частните оператори да ги спазват относно прилагането на закона;

3. наблюдава програмната им дейност съобразно предписанията на закона.

Законодателството позволява програмната дейност на търговските оператори да се осъществява на базата на лицензии, които частните медии започнали да прехвърлят на други физически или юридически лица, без за целта да са получили публично разрешение или одобрението на HauteAutorité. Тази практика несъмнено поражда трудности за надзорния орган да легализира всяка сделка, докато операторите не са задължени да разкриват извършените промени. Медийният регулатор в един момент се оказва принуден да си “затваря очите” за периодичното преразпределение на лицензии.

През 1984 г. той си извоюва правото да получава ежегодно информация от операторите за най-значимите собственици и за разпределението на капитала между тях. През следващата година се въвежда забрана физически и юридически лица да придобиват повече от 3 лицензии в един и същи сектор (местно радио, телевизия или кабелно разпространение). В медийноправната теория се застъпва становището, че финансовото участие или други форми на влияние по същия начин са ограничени до 3 станции (10).

През този период действа забрана за финансиране от търговска реклама. Тази мярка се възприема като пречка за комерсиализирането на програмното съдържание. Частните радиостанции се финансират от фонд, в който постъпват част от финансовите приходи от рекламата на обществените оператори. Операторите предоставят услуги с местен обхват и затова са задължени да поддържат предаватели с ниска мощност и ограничен в териториален смисъл обхват – до 500 W и не повече от 30 км радиус на разпространение на сигнала. Със свое решение от 1984 г. Висшият орган по аудиовизуална комуникация приема, че забраната за излъчване на реклама се отменя. Частните радиостанции получават правото да се финансират от реклама. Но за да се ограничи влиянието върху програмното съдържание от рекламната индустрия, се въвежда ограничение. То предвижда не повече от 10% от приходите от реклама да са от един и същ рекламодател.

В допълнение на казаното може да се отбележи, че част от рекламните приходи се заделят във фонд, създаден за подпомагане на нетърговските радиостанции (извън обществените  национални медии). Въпросът за увеличаване на рекламните приходи предпоставя появата на състезание при излъчването от страна на операторите в по-големите градове като Париж, които започват да надхвърлят разрешените зони на покритие. Висшият аудиовизуален съвет реагира, като решава да се предприемат принудителни административни мерки – спиране от 10 до 30 дни на излъчването на програмите на радиостанциите – нарушители в зависимост от тежестта на нарушението. Медийният регулатор няма правомощия да извършва конкретни действия, тъй като това е от компетентността на TDF, като за тази цел отправя искане към телекомуникационния оператор. Това предизвиква острата реакция на аудиторията. На 11 декември 1984 г. над 100 000 слушатели в Париж протестират срещу действията на медийния регулатор (11). TDF не се съобразява с искането на Висшия орган по аудиовизуална комуникация.

До този момент в компетентността на медийния надзорен орган попада възможността да се отнема лицензия за нарушаване на изискванията на закона или на самата лицензия. Тази твърде строга мярка не се прилага от административния орган поради нейната несъразмерност. След протестите в края на 1984 г. HauteAutorité получава правото да спира излъчването за срок до 6 месеца.

 

2. Национална комисия по комуникациите и свободите

Лишаването на надзорния медиен орган от правомощия в областта на лицензирането води до промяна в нормативната уредба със Закона за свободата на комуникацията от 30.09.1986 г., който провежда реформа във френската медийна среда. Новият нормативен акт въвежда няколко основни принципни положения:

1. свобода на комуникацията, изразяваща се в свобода на изграждането, експлоатацията и използването на телекомуникационните съоръжения;

2. създаването на нов надзорен аудиовизуален орган;

3. защита на свободната конкуренция и ограничаване на медийния монопол.

Законът от 30.09.1986 г. определя Националната комисия по комуникациите и свободите (CNCL - CommissionNationaledelaCommunicationetdesLibertés) като висш надзорен орган в областта на медиите – обществени и търговски (12). Това е външен на медиите регулаторен орган.

 

2.1. Състав и конституиране на Националната комисия по комуникациите и свободите

Комисията се състои общо от 13 членове. Съставът на медийния регулатор се формира на квотен принцип. Прави впечатление, че квотите се формират не на основание органът, който ги номинира, а на базата на броя на представителите, които излъчва всеки орган или медийната общност. Първата квота позволява да се номинират по двама представители. Втората квота дава възможност всяка организация да посочи по един представител в комисията. Съставът на третата квота позволява да се излъчат от четирите групи в медийната общност 3 представители (13).

По двама представители в комисията излъчват органите на законодателната и изпълнителната власт:

– Президентът на републиката;

– Председателят на Сената;

– Председателят на Националното събрание.

По един представител посочват:

– Държавният съвет,

– Касационният съд,

– Сметната палата,

– Френската академия на науките.

Останалите трима членове на комисията се избират от медийната общност на базата на професионалния опит, който имат в областта на радиото, телевизията, далекосъобщенията и печатните медии. Прави впечатление, че в регулацията на електронните медии правото да номинират свой представител имат печатните издания, които подлежат на саморегулация. Но този факт може да се приеме като средство за упражняване на граждански контрол върху дейността на Националната комисия по комуникациите и свободите.

Независимостта на надзорния орган е гарантирана допълнително чрез възможността комисията да избира от своя състав председателя си.

 

2.2. Правомощия на Националната комисия по комуникациите и свободите

а) Компетентността на CNCL спрямо обществените оператори включва:

1. гаранции на плурализма в програмната дейност;

2. конституирането на други органи.

По отношение на радио- и телевизионните организации – субекти на публичното право Националната комисия по комуникациите и свободите има задължението да гарантира плурализма на мнения в техните програми и по-специално в новинарските и актуално-публицистични предавания. Тази си компетентност надзорният орган не съумява да изпълни с предоставените юридически средства – издаването на общи задължителни препоръки. Националната комисия избира ръководителя на обществените оператори, без да има право да се намесва в оперативното управление (14).

б) По отношение на търговските оператори комисията разполага с всички правомощия да предоставя лицензии за радио- и телевизионна дейност за ефирно разпространение, по кабел и чрез сателит (15). Освен това медийният регулатор притежава компетентност да:

1. създава правила чрез издаването на становища относно програмната дейност;

2. следи за спазването на ограниченията в рекламното време;

3. осъществява наблюдение, като следи за плурализма в информационните предавания;

4. гарантира, като не допуска господстващо положение на медийния пазар на оператори, в резултат на лицензионни решения.

Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Закона за свободата на комуникацията от 30.09.1986 г. компетентността на CNCL да санкционира операторите предвижда няколко възможности:

– временно спиране и отмяна на лицензията, предхождана от предупреждение;

– предупреждение и налагане на имуществени санкции, свързани с действия от страна на Държавния съвет;

– санкции (глоби, а в някои случаи и лишаване от свобода) срещу нелегалните радиостанции и телевизии.

Наложените административни санкции (55 срещу радиостанции и 6 срещу телевизионни компании) са допуснати, за да се противодейства срещу нарушаване на условията на издадените лицензии (заглушаване на сигнала, излъчване с по-голяма от разрешената мощност или неспазване на срока за стартиране на радио- или телевизионна дейност) (16).

 

 

 

3. Висш аудиовизуален съвет

Нормативната уредба в областта на медийната регулация и статутът на надзорния орган са определени в Закон № 86 – 1067 за свободата на комуникациите от 30.09.1986 г., изменян и допълван от Закон № 2000 – 719 от 1.08.2000 г., Закон № 2001 – 420 от 15.05.2001 г. и Закон № 2001 – 624 от 17.07.2001 г. (17) През 1989 г. Националната комисия по комуникациите и свободите е заменена от Висш аудиовизуален съвет (CSA- ConseilSupérieurdel‘Аudiovisuel) (18).

 

3.1. Състав и конституиране на Висшия аудиовизуален съвет

Висшият аудиовизуален съвет е независим административен (19) колективен мандатен орган. Той се състои от 9 членове (съветници). Трима от тях, сред които и председателят на съвета, се назначават от президента. Трима се посочват от председателя на Сената (Sénat – Горната камара на парламента). Трима се определят от председателя на Националното събрание (Assembléenationale – Долната камара на парламента).

Мандатът на членовете на Висшия аудиовизуален съвет е 6-годишен, без право на повторно избиране и без право на отзоваване (20). Съставът на съвета се подновява през 2 години с 1/3 на ротационен принцип. Длъжността член на съвета не може да се заема от лица, надхвърлили 65-годишна възраст (21).

Условията за несъвместимост предвиждат невъзможност по време на мандата членовете на Висшия аудиовизуален съвет да заемат изборна длъжност, да са на държавна служба или друга професионална дейност.

Членовете на надзорния орган по време на своя мандат не могат пряко или косвено да заемат или да запазят длъжността, която са заемали преди постъпването им в CSA. Те не могат да получават приходи или да имат интереси в радио- или телевизионна организация, в кинематографична, издателска или печатна медия, в рекламна или телекомуникационна компания. Тези ограничения се прилагат и 1 година след прекратяване на мандата им. В случай, че преди постъпването си в медийния регулатор съветник разполага с интерес в някоя от споменатите компании, той е длъжен в 3-месечен срок да изпълни изискванията на закона и да се откаже от участие в тях.

По време на своя мандат и една година след неговото прекратяване съветниците са длъжни да се въздържат от публично изразяване на мнение по въпросите, отнасящи се до тяхната дейност. Съгласно френския Наказателен кодекс в продължение на 5-годишен период от прекратяването на мандата им във Висшия аудиовизуален съвет членовете на CSA нямат право да работят за радио- или телевизионен или далекосъобщителен оператор с лицензия за излъчване или да сключва споразумения с организация, която може да бъде санкционирана от надзорния орган.

Дейността е разпределена на ресори сред членовете на регулатора:

- комисия (Цифрови наземни платформи);

- тринадесет работни групи (Френски отвъдокеански територии; Плурализъм и етика на новините; Предизборни кампании; Нови медии; Радио; Кабелни и сателитни телевизии и други мрежи; Местни телевизионни канали; Чуждестранни радио- и телевизионни оператори и международни отношения; Икономика, конкуренция и европейски отношения; Реклама, спонсорство и телепазар; Национални аналогови телевизионни канали; Защита на малолетните и непълнолетните аудитории и етика на операторите; Аудиовизуална продукция) и

- пет делегации (Франкофония и защита на френския език; Кино; Музика; Спорт; Достъп до радио- и телевизионни оператори на хора с увреждания). Съветниците заемат позициите на председател или заместник-председател на съответната комисия или група и оглавяват делегациите.

Висшият аудиовизуален съвет е със седалище в Париж. Разполага с 16 регионални комитети за надзор на техническите параметри на радиоизлъчването (Comitéstechniquesradiophoniques) в Антилите и френска Гвинея, Бордо, Кан, Клермон-Феран, Дижон, Реунион и Майот, Лил, Лион, Марсилия, Нанси, Нова Каледония, Париж, Поатиер, френска Полинезия, Рен, Тулуза. (22)

 

3.2. Компетентност на Висшия аудиовизуален съвет

Висшият аудиовизуален съвет  притежава следните правомощия:

а) предоставя становища;

б) участва в конституирането на други органи;

в) планира и управлява честотния ресурс;

г) предоставя лицензии;

д) извършва наблюдение върху програмата на операторите относно прилагането на медийното законодателство;

е) предоставя ежегоден отчет;

ж) налага санкции.

 

a) Консултативни правомощия

Висшият аудиовизуален съвет дава становища по въпросите на медийната регулация и извършва проучвания на пазара, които предоставя при поискване на правителството, председателите на Националното събрание и Сената; както и на председателите на съответните комисии към двете парламентарни камари.

Съветът по конкуренцията (Conseildelaconcurrence) също изисква становища от медийния регулатор относно антимонополните практики и сливания в аудиовизуалната индустрия.

Правителството отправя искане за становище от страна на Висшия аудиовизуален съвет в следните случаи:

– при подготовката на законопроекти в областта на аудиовизията;

– при изготвянето на проекти на подзаконови нормативни актове – постановления, заповеди, укази (décrets) относно:

• правилата в съдържанието на радио- и телевизионните оператори, които излъчват по един от следните начини – чрез кабел, интернет, ADSL, мрежите на мобилните телефонни оператори, сателит;
• приемането на разпоредби и задължения, свързани по-специално с радио- и телевизионната реклама, излъчването на филми и аудиовизуални произведения, обем на продукцията в телевизионните програми и произведения на независими продуценти;
• приемането на разпоредби във връзка с формулиране на задачите и задълженията (cahierdesmissionsetdescharges) на радио- и телевизионните оператори, (23) включително и обществените, както и на Националния институт по аудиовизия (InstitutNationaldel’audiovisual); (24)

– при изготвянето на проекти на други подзаконови нормативни актове – постановления, предписания (arrêtes) относно:

• определяне на честотите, които се разпределят или възлагат от CSA за граждански цели или тези, които се предоставят на държавните органи с оглед защитата на националната сигурност, обществения ред, народното здраве и други;
• определяне на стандартите към оборудването или техническите параметри за излъчване или разпространение на радио- и телевизионни услуги и развитието на техническите изисквания към сигналите, препредавани от радио- и телевизионните оператори ефирно;

– при изразяване на позицията на френската държава в международни договорености относно радио- и телевизионното излъчване.

Значителна част от становищата на CSA се публикуват в Официалния вестник (Journalofficiel) на Франция, с изключение на въпросите, свързани с дейността на Съвета по конкуренцията.

 

б) Конституиране на други органи

CSA назначава членове на ръководни органи на обществените медии (sociétésnationalsdeprogramme). Висшият аудиовизуален съвет назначава ръководителите на обществените оператори.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от Закона от 30 септември 1986 г. Съветът на директорите на FranceTélévisions се състои от четиринадесет членове, от които пет се определят от CSA, като надзорният орган назначава и председателя на Съвета на директорите на обществената телевизия (FranceTélévisions) с мандат от 5 години, който е и председател на Съвета на директорите на всяка от националните обществени телевизионни компании (France 2, France 3 и France 5 – LaCinquième). Всеки един от тези три телевизионни канала (France 2, France 3 и France 5 – LaCinquième) има Съвет на директорите в състав от седем членове, от които един представител посочва Висшият аудиовизуален съвет. (25)

Медийният регулатор назначава трима други професионалисти сред членовете на Съвета на директорите на RFO (RéseauFranceOutre-Mer) (26) – дружество, което създава и разпространява радиопредавания, предназначени за отвъдморските френски територии.

Надзорният орган назначава четирима от членовете на Съвета на директорите на общественото национално радио (RadioFrance), сред които председателят. Съгласно разпоредбата на чл. 47 от № 86 – 1067 за свободата на комуникациите от 30.09.1986 г. надзорният орган избира и четирима от членовете (включително и председателя) на Съвета на директорите на общественото радио, което излъчва програмата си за чужбина – RFI (RadioFranceInternationale). (27)

Висшият аудиовизуален съвет назначава за срок от 5 години четирима от членовете на Съвета на директорите на Националния институт по аудиовизия, чийто председател се назначава от правителството. CSA назначава членовете на 16-те регионалните технически комитети, чиито председатели се назначават от френския Държавен съвет. (28)

Висшият аудиовизуален съвет участва в конституирането на други органи, като избира:

– трима свои представители в Комисията за класификация на филмите (Commissiondeclassificationdes œuvrescinématographiques);

– един свой представител в Съвета на директорите на Националната агенция по честотите (Agencenationaledesfréquences) (29).

 

в) Планиране и управление на честотния ресурс

Висшият аудиовизуален съвет осъществява следните правомощия:

– планира честотите за излъчване на радиопрограми;

– планира и разпределя за излъчване каналите за аналоговата телевизия и цифрова наземна телевизия;

– координира международно националния честотен план ежегодно;

– следи за безпрепятственото приемане на сигнала от радиослушателите и телевизионните зрители на излъчваните програми;

– участва активно в развитието на съвременните технологии.

 

г) Лицензиране и регистриране

Предоставянето на разрешение за излъчване на радио- и телевизионни програми се извършва от Висшия аудиовизуален съвет, който в частност:

– издава лицензии на частните радио- и телевизионни оператори, които излъчват наземно (ефирно) с национален, регионален и местен обхват, като подписва с тях договор (споразумение);

– издава разрешения или регистрира в зависимост от финансовото им състояние радио- и телевизионните оператори, които излъчват по кабел, сателит, интернет, ADSL и мрежите на мобилните телефонни оператори.

Лицензирането включва няколко етапа на административната процедура. Първата фаза е обявяването на честотите, териториалния обхват, географските зони, определянето на категорията радиостанция, която участва, както и отправянето на покана за участие в тръжната процедура (appelauxcandidatures) (30).

Следващата стъпка при издаването на лицензии предвижда надзорният орган да състави списък на кандидатите, които отговарят на изискванията, като извърши предварителна селекция и да допусне до участие тези, които са изпълнили условията. Критериите за оценяването на операторите-кандидати за излъчване наземно са залегнали в разпоредбите на чл. чл. 29–31, ал. 1 от медийния закон и са степенувани по важност:

1. спазване на плурализма в програмната дейност на оператора;

2. поддържането на многообразие на медии и възпрепятстване на монополното положение на аудиовизуалния пазар;

3. финансовите възможности на кандидата за изпълнение на програмния проект.

Избраните предварително кандидати водят преговори с медийния регулатор относно процентното съотношение и съдържанието на договора, който подписват с Висшия аудиовизуален съвет. Той включва следните реквизити:

• плурализъм и истинност на информацията;
• квотите участие на политиците в програмите с национален обхват;
• разпространение на предавания с културна и образователна тематика;
• ограничения в рекламата и спонсорството;
• закрила на малолетните и непълнолетните;
• упражняване правото на отговор;
• излъчването на определени квоти европейска и френска аудиовизуална и кинематографична продукция в най-слушаното и най-гледаното програмно време;
• излъчването на аудиовизуални произведения на независими продуценти;
• въздържане от излъчване на филми в определени дни от седмицата. (31)

Разпространението на радиопрограми се позволява за срок от 5 години, а на телевизионни програми – за максимален срок от 10 години. CSA може да поднови договора или разрешението най-много на два пъти, като всяка лицензия се подновява за срок от 5 години. Висшият аудиовизуален съвет предоставя разрешения за излъчване на програми по кабел или извършва регистрация за максимален срок от 30 години на компании, публични търговски дружества и други лица със седалище в града или населеното място, за което се дава разрешението или регистрацията за излъчване. (32) Наред с тази административна процедура пред CSA, кабелните оператори се регистрират и в телекомуникационния регулаторен орган (Autorité derégulationdestélécommunications). (33)

Висшият аудиовизуален съвет влиза в споразумение и с чуждестранните канали, разпространявани по кабел на територията на Франция. За да съхрани местните кабелни канали, радио- и телевизионните оператори с годишен бюджет по-малък съответно от 75 000 евро и 150 000 евро са освободени от задължението да сключват споразумение и трябва да се регистрират. На регистрация подлежат и телевизионните оператори, лицензирани в държавите-членки на ЕС и в държавите – страни по Европейската конвенция за трансгранична телевизия.

Радио- и телевизионните оператори, които излъчват чрез сателит, трябва да подпишат договори с надзорния орган, освен ако нямат такова за наземно разпространение на сигнала или за излъчване по кабел. В случай, че операторът е лицензиран или регистриран вече в държава-членка на ЕС, той подлежи на регистрация във Франция.

Законът от 9 юли 2004 г. задължава радио- и телевизионните организации, които излъчват своите програми чрез интернет, ADSL и мрежите на мобилните телефонни оператори, да подпишат споразумение или да се регистрират в CSA. Медиите, чийто годишен бюджет надхвърля 75 000 евро (за радио) и 150 000 евро (за телевизия) сключват споразумение. Тези, чиито бюджети са под споменатите суми, се регистрират.

Висшият аудиовизуален съвет  предоставя честоти за излъчване на радио- и телевизионните програми на обществените национални оператори и на европейския културен канал (Arte) без конкурсна или тръжна процедура за аналогово и цифрово разпространение на сигнала.

 

д) Наблюдение на програмите

Висшият аудиовизуален съвет извършва наблюдение върху програмното съдържание на обществените и частните радио- и телевизионни оператори и в частност на следните принципи:

• плурализъм и истинност на информацията;
• срокове и условия за излъчване на филми, радио- и телевизионна продукция;
• телевизионни програми с принос за развитието на видео- и филмовата продукция;
• защита на малолетните и непълнолетните;
• реклама, спонсорство и телепазар;
• представяне на френския език и култура. (34)

Във връзка с прилагането на принципа за закрила на френската култура, операторите са длъжни да излъчват поне 40% от съдържанието си френски произведения в най-слушаното или в най-гледаното (между 19.00 и 22.00 часа) програмно време, като Висшият аудиовизуален съвет следи за спазването на тази норма. Половината от посочените 40% френско музикално присъствие в радиостанциите трябва да е нова продукция и да е в изпълнение на млади таланти. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от медийния закон от 1986 г. поне 60% от програмното съдържание на операторите трябва да е заето от европейска аудиовизуална и филмова продукция. (35)

Предмет на мониторинга са и правилата относно лоялната конкуренция и антимонополните мерки в аудиовизуалния сектор.

На постоянно наблюдение са подложени националните телевизионни програми. Местните и регионалните ефирни програми, каналите, излъчвани от други мрежи, обществените и частни радиопрограми са обект на т.нар. “фокусиран” мониторинг. Този метод предвижда наблюдение на медиите, подбрани на случаен признак за определен период от време.

 

е) Годишен отчет

Висшият аудиовизуален съвет съставя ежегодно доклад за дейността и развитието на обществените национални оператори на програми (националните компании – Radio France, RFI, France 2, France 3, France 5, RFO), търговските оператори, излъчващи национални програми (TF 1 – приватизирана през 1987 г., Canal +, M 6), местните частни оператори във Франция и отвъдморските територии, който се публикува в Съобщение (LettreduCSA).

В доклада намират място данните, предоставени от операторите, както и информацията от работата на Висшия аудиовизуален съвет, включително и от ежемесечния мониторинг.

Отчетът съдържа сведения относно:

- най-високите продажби на медиите през годината,

- изпълнението на квотите “френска и европейска филмова и телевизионна продукция”,

- присъствие на реклама, спонсорство, телепазар,

- присъствие на политици, търговски съюзи и професионални организации в предаванията на операторите и други.

 

ж) Санкциониране

В компетентността на CSA попада налагането на административни санкции за нарушения на законодателството или на техните задължения според договор. Предвидените санкции са:

– временно прекратяване действието на договора;

– намаляване на срока на договора;

– отнемане на договора при груби нарушения;

– финансови санкции – процент от стойността на договора, с който се извършва нарушението.

Излъчването на програми от държава, която не е член на ЕС, попадащо под юрисдикцията на Франция, се осъществява в съответствие с принципите, залегнали в медийното законодателство. При противоречие с принципите на програмната дейност (защита на човешкото достойнство; закрила на плурализма на мисълта и мнението; спазване на законите и обществения ред; защита на малолетните и непълнолетните; забрана за подбуждане към омраза и насилие на основата на пол, обичаи, религия или националност и други) CSA разполага с компетентност да сезира Държавния съвет за преустановяване излъчването на сателитния канал – нарушител. (36)

Административната отговорност се понася от обществените и търговските радио- и телевизионни оператори. Санкциите се налагат след административна процедура, с изключение на временното прекратяване на договора, която гарантира правото на защита на операторите.

При наличието на нарушения на наказателните разпоредби (излъчване без разрешение на програми или нарушаване на техническите параметри на договора от радиостанциите) Висшият аудиовизуален съвет сезира за осъществяването на общ надзор за законност на прокуратурата.

Правният анализ показва, че при изготвянето на законопроекти от страна на правителството и двете камари на френския парламент предоставяните от CSA становища свидетелстват за консултативни функции. Нормативната компетентност на медийния регулатор се откроява при издаването на кодекси на поведение, както и на становища относно телевизионния пазар, разпределението на програмното време в периодите на предизборни кампании и други.

 

3.3. Актове и финансиране на Висшия аудиовизуален съвет

В изпълнение на своите правомощия Висшият аудиовизуален съвет приема:

– кодекси на поведение;

– решения и

– препоръки.

Висшият аудиовизуален съвет издава ежемесечно Съобщение (LettreduCSA), което съдържа приетите от надзорния орган решения; описание на причините, довели до постановяването на тези решения; както и мотивите, които биха били от полза за отделните участници на пазара или за обществото като цяло. Ежегодно съветът публикува доклад, който съдържа значителна информация за дейността на CSA и анализ за развитието на френския радио- и телевизионен пазар. Медийният регулатор уведомява електронните медии за постъпили оплаквания от слушатели и зрители или за позитивни оценки на тяхната програмна дейност.

Източниците на финансиране на надзорния орган са приходи от държавния бюджет, (37) средства от операторите (38) и от резервни фондове. (39) Средствата за финансирането на Висшия аудиовизуален съвет се набират към държавата (ServicedelaRedevance) (40).

Медийната регулация във Франция е единна. Тя се осъществява от самостоятелна организация. Юридическата характеристика на Висшия аудиовизуален съвет показва, че при упражняването на своите правомощия надзорният орган е независим, доколкото гаранциите за неговата автономност се съдържат в начина на конституирането на неговия състав – на квотен принцип, както и в реда на обновяването му – 1/3 от състава се променя на ротационен принцип на всеки 2 години.

Важна гаранция за политическата независимост в статуса на медийния регулатор произтича от забраната съветниците да бъдат отзовавани преди изтичането на мандата им. Невъзможността бизнесът да влияе върху работата на CSA се дължи на строгите правила и многобройните условия на несъвместимост, отнасящи се до членовете на регулатора по време на техния мандат и до 5 години от прекратяването му.

Макар финансирането на Висшия аудиовизуален съвет да се извършва преимуществено от държавния бюджет, автономността на медийния орган не е накърнена. Това е така, защото държавата е предоставила широки правомощия на CSA и в същото време съответстващ на функциите бюджет, позволяващ силна и всеобхватна регулация.

Предвид компетентността на Висшия аудиовизуален съвет, може да се обобщи, че той притежава белезите на един типичен медиен надзорен орган с:

– регулаторни правомощия;

– правомощия по предоставяне на лицензии;

– компетентност по наблюдение относно спазването на ангажиментите и задълженията от страна на операторите;

– правомощия спрямо обществените оператори.

Важна характеристика на надзорната институция е обстоятелството, че съветът е административен орган, който има изпълнително-разпоредителна компетентност в сферата на електронните медии и телекомуникациите. В този смисъл Висшият аудиовизуален съвет притежава и особеностите на конвергентния орган, доколкото разполага и с правомощието да планира и управлява честотния ресурс. CSA не може, обаче, да се разглежда изцяло като конвергентен орган, обединил надзора върху медийната и телекомуникационната дейност, тъй като наблюдението за изпълнението на техническите параметри от операторите и регистрацията при кабелното разпространение на сигнала се осъществява от Регулаторен орган по комуникациите (Autorité derégulationdestélécommunications).

 

Литература