От обществени медии към

„съдържания, представляващи обществен интерес”

 

ас. д-р Стойко Петков

 

По дефиниция целта на обществените медии е да служат на гражданите. За да постигнат тази цел, те осигуряват общ достъп до своята програма и услуги, но за да оцелеят в динамичните нови условия, е необходимо постоянно да преоткриват своите функции в променящия се исторически контекст. В епохата на цифровизация достъпът до информация все повече трябва да се осигурява и чрез цифровите канали за разпространение на съдържание, което отговаря на съвременните интереси и потребности на модерното общество. В резултат на бурното нарастване на количеството предлагана информация един от проблемите на зрители и слушатели е как в „шумотевицата от канали“ да намерим добри, общественозначими медийни съдържания. Една от възможните нови услуги на обществените оператори е да създадат и да поддържат добре организирани електронни каталози и справочници с програми, които да помагат на гражданите при откриването на съдържания.

В наскоро публикуван доклад на Европейския съвет за радио- и телевизионно разпръскване (EBU) работната група, провела анализа на сферата на обществено разпръскване в новата медийна среда, разграничава четири основни области на промяна и развитие:

• Цифровите технологии променят начина, по който медийните съдържания се създават и разпространяват. Следва драстично нарастване обема на медийни съдържания и броя на каналите за разпространение.
• Промените в индустрията за свързани с глобализацията, като международните и междумедийните обединения принуждават организациите да търсят постоянно растящи пазари, често без да се съобразяват с местните потребности и културна специфика.
• Потребителското поведение се променя поради тясното фрагментиране на аудиторията. Възприемането (гледане и/или слушане) все повече се превръща в индивидуално преживяване. В много държави намалява финансовата подкрепа за колективното финансиране на обществените медии.
• Промените в регулацията са резултат на две тенденции. Наблюдава се преминаване от недостиг към изобилие на съдържания в медийната среда. В същото време националната медийна регулация губи своето влияние за сметка на европейската.(1)

Услугите, които съвременните обществените медии предлагат, се разглеждат от някои изследователи като продукт на социалдемократическите политически възгледи, според които държавата има важна и водеща роля при задоволяване потребностите на отделния гражданин. Основен елемент на тази концепция е “независимост от комерсиалното”. Същевременно в Европа, а и в България, макар и с по-бавни темпове, все повече обществото навлиза в индивидуализма и комерсиализма. Отразявайки тази тенденция, промените, които се правят в медийното законодателство, имат за цел да се даде възможност на комерсиализма да допринесе за развитието и икономическата стабилност на медийния сектор. Вследствие на това все по-осезаемо основната движеща сила за развитие на медиите става пазарът. И тук е естествено да се постави въпросът за участието и ролята на гражданското общество в масовите комуникации. Някои по-крайни политици, откроявайки нуждата от икономическо и технологично развитие на медиите, представят приватизацията като най-добре обслужваща обществения интерес. Други предлагат да се търсят нови форми на съществуване на обществените оператори, но да се запази идеята за некомерсиалния им характер.

Разглеждайки и анализирайки динамиката на процесите, можем да стигнем до заключението, че в най-общи линии са възможни три подхода към обществените медии.

Според първия подход най-добрият механизъм за задоволяване на индивидуалните социални потребности е свободният пазар. При този подход обществените медии са по-скоро излишни и неефективни, отколкото реални участници в медийния сектор. Основното чувство у гражданите е за наложена от държавата такса, която те плащат, за да съществува нещо, което почти не ги интересува.

При втория подход свободният пазар отново доминира, но поради обстоятелството, че не може да отговори на всяка потребност, то съществува свободна ниша за обществени оператори, които да предложат неразработени от търговските медии теми. Практически няма конкуренция между частни и обществени медии. Тук общественият оператор заема своята ниша, като предлага програма, която не представлява интерес за комерсиалните канали.

Третият подход е от позицията, че независимо от това, какво предлага медийният пазар, обществото има ангажимента да осигури създаването и разпространението на медийно съдържание, независещо от комерсиалния успех и то е необходимо, за да предостави основната информация, от която се нуждае всеки участник в обществения и културния живот на конкретната общност.

До голяма степен бъдещето на обществените медии ще зависи от това, кой от тези подходи ще бъде възприет от конкретното общество.

Съдържания, представляващи обществен интерес

Можем ли да намерим възможности за разпространение на финансираните от обществото аудио-визуални съдържания, близки до обществените радио и телевизия, но с по-добра или по-малка регулация и какво е за нас днес общественият медиен канал? При всяка промяна на пазара се променят и обществените интереси и потребности. Предизвикателството е как това съдържание ще бъде предоставено на широката общественост. За конкретния контекст това ще рече, че трябва да се предоставя медийно съдържание и чрез новите технологии за широколентов достъп под формата на „видео (аудио) при поискване”, което ще позволи на потребителите да изтеглят програмата в удобно за тях време и да изградят свой архив. Създаването и публикуването на нови съдържания, както и тяхното рекламиране, ще е основната грижа на творците на съдържания.

Робин Фостър предлага използваният досега термин “обществено радио- и телевизионно разпръскване” да се замени със “съдържания, представляващи обществен интерес”, като се има предвид предлагането на тези медийни съдържания в различни разпространителски системи както от отделни потребители, така и от утвърдени продуценти.(2)

Технологиите за разпространение на съдържание се развиват и променят много бързо. Дали разширяването на комерсиалните медии ще причини още по-голямо фрагментиране на аудиторията, като с това допълнително ще се намали рейтингът на обществените оператори? Дали техният рейтинг ще достигне нива, неоправдаващи финансовите разходи? Или, ако обобщим всичките въпроси в един единствен въпрос: каква е ролята на обществените медии в цифровата епоха? Техническите ограничения, налагани на радио- и телевизионното разпръскване, остават в миналото. Контролът вече не може да бъде оправдан с ограничения честотен ресурс. Тогава как ще бъде регулиран секторът? Достъпът до съдържанието на съобщенията както на комуникаторите, така и на реципиентите се демократизира. В интернет средата виждаме процеси на дерегулация и именно за да се запазят обществените медии, те трябва да са силен медиен център с репутация на балансиран, независим и демократичен източник на информация, който е достъпен освен в аналогов и в цифров формат с всички нови услуги и приложения. Целта е да са професионалният лидер, а не лансираният от държавата силен участник в комуникационния процес. Гарантираните обществени субсидии да се насочат именно в посока на творчеството, професионализма и технологиите, а не за (нелоялна) конкуренция с търговските оператори.

Как обществените медии да са в основата на гражданското общество – еднакво отдалечени от държавата и от търговските интереси?

Съгласно принципите, заложени от Европейския съюз за радиоразпръскване, обществените електронни медии предполагат:
• управление с обществен контрол;
• финансиране, независимо от държавния бюджет;
• програма за всички групи от граждани.

Неизбежното присъствие на медиите във всички области на съвременната комуникация поставя остро въпроса за качеството на взаимоотношенията между обществените оператори и гражданите. Отнасят ли се сериозно управителните органи на обществени медии към интересите на различните групи публика? Създадени ли са реални възможности за обратна връзка и участие на аудиторията? Как са информирани гражданите за социалната, културната и обществената мисия на медиите? Независима ли е дейността на регулаторните органи? Ще загинат ли обществените медии?

В някои европейски страни опасността от доминиране на пазара над обществения интерес е по-висока, докато в други изглежда, че държавата е най-сериозната заплаха. Следствие на това е и необходимостта от различен подход при подпомагането на обществените медии. В някои от държавите членовете на гражданското общество трябва основно да подкрепят обществените медии в желанието им да се противопоставят на намесата на държавата, в други основната битка е с навлизането на комерсиалното в програмата на обществената медия.

Управление с обществен контрол. Един от начините да бъде засилено общественото начало в управлението на обществените медии е чрез избирането на обществени съвети, които да осъществяват връзката на обществените оператори с обществото и да следят за реализирането на обществените им мисия, цели и задачи.

Потребителите не само заплащат и са бенефициент на общественото радио- и телевизионно разпространение, но са и негов основен контрольор, що се отнася до изпълнението на обществената мисия на медиите. Вернер Румпхорст (бившият директор на отдел “Правни и публични въпроси” на Европейския съюз за радио и телевизия) предлага в своя модел на закон за общественото радио- и телевизионно разпространение(3) функцията по обществен контрол да бъде осъществявана от съвет, включващ представители на обществеността, който може да бъде част от обществената медия или отделно независимо тяло. Изборът на членовете на този съвет може да става по различен начин, като два са преобладаващите модели:

• Определени институции и групи от гражданското общество да имат право да излъчват и избират представители в съвета за определен срок (например 4 години) – това може да са университети, театри, църкви, сдружения на автори, журналисти, музиканти и други професионални сдружения, младежки или женски организации, спортни федерации, защитници на околната среда и др.
• Определен брой членове (например 12) да се назначават от парламента или на квотен принцип от няколко институции (например 1/3 от парламента, 1/3 от правителството, 1/3 от президента). Тъй като членовете на съвета трябва да представляват интересите на гражданското общество, следва да се гарантира, че те няма да представляват политически интереси или интересите на тези институции, които са ги избрали.

Друг инструмент за контрол и съдействие на обществените медии – не толкова алтернативен, колкото паралелен, е функционирането на активни сдружения на непосредствените потребители – зрители и слушатели. Организациите на зрителите и слушателите могат да са в основата на обществен натиск, контрол, но и защита за обществените медии. Те са по-скоро партньори на управленския състав и работещите в обществените медии, отколкото опозиция. В някои европейски държави функционират граждански сдружения, съюзи или други форми на неправителствени организации, които представляват и защитават интересите на зрителите и слушателите както като на потребители, така и като на финансиращи обществените медии. Във Великобритания това е Voice of the Listener&Viewer (VLV), в Германия – Initiativkreis für Öffentlichen Rundfunk (IÖR), в Дания – Samarbejdsforum for danske Lytter- og Seerorganisationer (SLS), в Испания – ACMedia, и др.

От 1996 г. съществува и Европейският алианс на асоциациите на зрители и слушатели EURALVA (The European Alliance of Listeners’ and Viewers’ Associations). Целите на организацията са да защитава интересите на зрителите и слушателите на европейско и международно ниво. Експертите на алианса подготвят предложения както до Европейската комисия, така и до Съвета на Европа относно нови инициативи или промени в съществуващи директиви и законови текстове, отнасящи се до медиите.

Но въпреки добрата организация и вече сериозните традиции и опит на организациите на зрители и слушатели в Европа тяхното политическо и социално влияние е твърде малко, за да бъдат единствените корективи на националните обществени оператори. В повечето нови страни – членки на ЕС, подобни организации още не съществуват. Ето защо отговорността на цялото гражданско общество като подкрепа и контрол по изпълнението на мисията на обществените медии остава.

Независимо и прозрачно финансиране. Прозрачното разходване на предоставените обществени средства е неизменна част от техния обществен характер. Това следва да се осъществява чрез изготвянето на публични отчети, чрез които да се гарантира, че разходваните обществени средства не представляват неправомерно отпусната държавна помощ и не нарушават правилата на конкуренция в ЕС.

Въвеждането на такса, от която се набират средства за фонда за обществените оператори, само по себе си не е достатъчно, за да се осигури финансовата им независимост. Когато размерът на тази такса се определя от парламента или от правителството, таксата се превръща в средство за контролиране на медиите от страна на държавата. В такива случаи трябва да се промени начинът и органът, който да набира и разпределя финансирането. Както не е ефективно финансирането да се раздробява за всяка програма поотделно, така и не е добре само една организация да управлява целия финансов ресурс от името на данъкоплатците. По-добре е да се въведе елемент на конкуренция между творческите екипи, кандидатстващи с проекти, което би допринесло и за разнообразието в мненията и гледните точки на създадените програми. Когато чрез новите технологии услугите и програмите се доставят при поискване (on-demand), творците и разпространителите на съдържание ще концентрират вниманието си върху по-малко, но евентуално по-качествени програми и ще се постигне по-ефективно разходване на финансовата субсидия.

Доколко са обществени БНТ и БНР?

Обществената роля на БНТ и БНР е пряко свързана с управлението и програмната им политика. Дебатът за обществените електронни медии у нас показва обединяване на мненията около необходимостта от предефиниране на принципите, според които тези оператори следва да се ръководят. Българският модел на обществените медии не е свързан с предлагането на съдържание, обслужващо обществения интерес, и не е насочено към групите, оставащи извън обсега на интереса на търговските оператори, а по-скоро се работи за широко профилирана програма, насочена към масовата аудитория. Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) позволява на търговските оператори да се определят и като изпълняващи „обществени функции”, в случай, че предлагат предавания, служещи на обществения интерес. Несъществуващият на практика фонд „Радио и телевизия“ (особено частта му, която би трябвало да се набира от такса, плащана от потребителите), независимо че е регламентиран по ЗРТ, не позволява ефективното развитие на програмите, отнасящи се до обществения интерес.

Инерцията, наследените взаимоотношения и структура от медия с друга функция и философия на програмиране, трудовите навици на служителите, работили в държавните медии, и практическото нефункциониране на гражданско общество в България е контекстът, в който се очаква БНР и БНТ да изпълняват своята обществена  мисия. При тези условия всеки опит да се освободят обществените медии от държавния (политическия) контрол автоматично ги тласкат към комерсиализация, тъй като свободният пазар се оказва единствената алтернатива на държавната собственост. Ето защо тази по същество положителна тенденция на освобождаване на обществените оператори от държавния контрол трябва да се осъществява заедно със сериозна помощ за създаване и укрепване на гражданското общество. Функционирането на обществен съвет към тях и създаването на асоциация на зрителите и слушателите би допринесло за по-реалната и директна намеса на българското общество в управлението на БНТ и БНР.

Опит за прогноза за бъдещето на обществените медии

Европейската общност е особено активна в редица инициативи, насочени към защитата на медийния плурализъм. Необходимостта от прозрачност, свобода и разнообразие в единното европейско медийно пространство е важна гаранция за участието на всеки в гражданското общество. Засилените тенденции към концентрация обаче са сериозно предизвикателство пред обществените медии като катализатор на демократичните процеси. Все повече сред европейските зрители нараства безпокойството, че много медийни източници не предлагат афишираното разнообразие и плурализъм на мнения.

Бъдещето на обществените медии зависи от мисията и ролята, които те ще имат в гражданското общество. Колкото се увеличава диверсификацията и индивидуализацията на информационните източници, колкото по-фрагментирана става аудиторията, толкова по-важно ще бъде да съществува поне един обществен информационен канал, който да служи за национална идентификация и да бъде трибуна за изказ на обществено мнение. В архивите на обществените медии се намира огромен масив от програми, представляващи уникален фонд на политическия, социалния и културния живот на нацията. Гражданите очакват да получат достъп до тях чрез новите цифрови услуги на обществените оператори, като по този много по-гъвкав начин се дава достъп до културното наследство.

Когато вследствие на новите технологии и на новите потребителски навици каналите и програмните схеми „изчезнат”, тогава общественото разпръскване вероятно ще се преобразува във финансирано от гражданите доставяне на съдържания от обществен интерес, без реално те да се конкурират с частните медии.

Литература